Р
Е Ш Е Н И Е № 359
Град Бургас, 27.02.2019г.
Административен съд – Бургас, пети
състав, на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при
секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно
дело № 1736 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във
връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано e по
жалба на Д.С.В. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 3, против акт за прихващане или възстановяване №
3131/05.04.2018г., издаден от С. В. на длъжност главен експерт в дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при община Бургас, потвърден с
решение № 1470/04.06.2018г. на кмета на община Бургас.
В жалбата са
изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт, поради
издаването му при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Жалбоподателката твърди, че не ѝ е било
валидно учредено право на ползване върху имот - жилище, находящ
се в гр.Бургас, ул.„Георги Стойков Раковски“ № 39, поради което тя не е данъчно задължено лице
по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, независимо, че е посочена като ползвател на
имота в декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от негов собственик. Поради това
счита, че сумите, които е платила за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и
такса битови отпадъци (ТБО) за този имот са начислени като нейни задължения при
липса на правно основание, а с обжалвания акт за прихващане или възстановяване (АПВ)
незаконосъобразно ѝ е отказано тяхното възстановяване. Искането от съда е
да постанови решение, с което да уважи жалбата и укаже на община Бургас да
ѝ възстанови заплатените от нея суми за периода 2010г.-2018г. за
недвижимия имот като недължимо платени, ведно с дължимата лихва от датата на
заплащане на всяка сума до нейното възстановяване. При условията на
евентуалност моли съда да отмени обжалвания АПВ като неправилен и
незаконосъобразен, и да върне преписката на община Бургас за разглеждане и
произнасяне по подаденото от нея искане за възстановяване, като даде
задължителни указания на администрацията по тълкуването и прилагането на
закона, като в мотивите на решението се произнесе за размера на недължимо
платените суми, които подлежат на възстановяване съобразно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Наред с това моли съда да прогласи за нищожен акт
за установяване на задължение по декларация № АУ000798/02.04.2014г., издаден от
главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при
община Бургас. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и исканията
от съда. В допълнение излага доводи, че не е бил построен апартамент, за който
е декларирана като ползвател. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът – кметът на община Бургас, представя административната
преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 25.01.2008г. Е.
Х.В., в качеството на съсобственик на недвижим имот, е подала декларация вх. №
45138 по чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирала 12 обекта, част от търговска
сграда на шест етажа - семеен хотел, находяща се в гр.Бургас,
ул.„Г.С. Раковски“ № 39. За тях е открита партида № 8702030494007. В декларацията
е посочено, че собственици с по 1/2 ид.ч. от всички
обекти са Е. Х.В. и С. Х.В.. За обекта от сградата с пореден № 11 в таблица 3
на шести етаж с площ 156,52 кв.м. е декларирана като ползвател жалбоподателката Д.С.В. с право на ползване върху 1/3 ид.ч. от обекта. Обектите, записани с поредни номера 10 и
11 в таблица 3 от декларацията са закрити през декември 2010г., когато Е. Х.В.
е подала коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 19607/29.12.2010г., и
за тях е открита нова партида № 8702030494008. Двата обекта са описани като
жилища в коригиращата декларация, като за обект № 2 – жилище с площ от 156,52
кв.м. на шести етаж е декларирано право на ползване на Д.В. върху 1/2 ид.ч. от обекта. За същият обект е декларирано право на
ползване на Х. С. В.върху 1/2 ид.ч. от обекта.
Заличен е декларираният преди това трети ползвател на обекта - С. Х. В., починал
на 6.09.2010г. В таблица 3 на подадената коригираща декларация с вх. №
19607/29.12.2010г. собственоръчно е вписано и удостоверено с подписа на
декларатора, че двата обекта на пети и шести етаж се ползват за живеене.
Към декларациите
по чл.14 от ЗМДТ е приложен нотариален акт за учредяване право на строеж върху съсобствен поземлен имот № 152, том I, рег. № 5937, дело № 129 от 12.08.2002г. на нотариус
с рег.№ 246 на НК, поправен с нотариален акт № 91, том ІІІ, рег. № 5800, дело №
415/05.10.2004г., по силата на който на Е. Х.В. и С. Х.В. е учредено правото на
строеж за изграждане на самостоятелна сграда хотел (пансион) със застроена площ
159,56 кв.м. и разгъната площ 1 317,05 кв.м., състоящ се от подземен гаражен
етаж, партер и пет жилищни етажа, в западната част на урегулиран поземлен имот
представляващ парцел XI-5429 в кв.22 по плана на ж.к.„Възраждане“, гр.Бургас, с
площ 421 кв.м., при граници: на юг – ул.„Г.С. Раковски“, на север – парцел
V-5414, 5415, на изток – парцел VIII-5412 и парцел X-5430, на запад – поземлен
имот 5428. Видно от клауза 5 на нотариалния акт, Е. Х.В. и С. Х.В. са се задължили
да учредят правото на ползване на самостоятелния апартамент на пети мансарден
етаж след застрояването на сградата хотел (пансион) на баща си Х. С. В., на
майка си Д.С.В. и на дядо си С. Х. В., безвъзмездно и безсрочно.
От главния
архитект на община Бургас е издадено удостоверение № 163/08.08.2006г.
за въвеждане в експлоатация на изградения строеж: „Семеен хотел (пансион)“ петно № 1 запад, състоящ се от сутерен с пет
броя паркоместа, котелно, фитнес-зала със съблекалня
и душ, партер с фоайе, рецепция, дневен бар (лоби бар), деветнадесет двойни
хотелски стаи и два апартамента в хотелските и терасовиден етаж, домови В и К и ел. отопления, строеж ІV категория, находящ се в УПИ XI-5429 в кв.22 по плана на ж.к.„Възраждане“,
гр.Бургас, с възложители Е. Х.В. и С. Х.В. съгласно нотариалния акт за учредяване
право на строеж върху съсобствен поземлен имот от
2002г.
По делото е
представен от ответника акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №
АУ000798/02.04.2014г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК въз основа на подадена
от Д.С.В. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 19607/29.12.2010г., са установени
задължения за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти общо в размер на 556,58
лв. главница и 90,26 лв. лихви по години както следва: за 2011г. – ТБО в размер на 108,09 лв. и лихва
в размер на 28,55 лв., ДНИ в размер на 78,37 лв. и лихва в размер на 20,70 лв.; за 2012г. – ТБО в размер на 107,55 лв. и лихва
в размер на 17,39 лв., ДНИ в размер на 77,98 лв. и лихва в размер на 12,60 лв.;
за 2013г. – ТБО в размер на 107,01 лв. и лихва в размер на 6,39 лв., ДНИ в
размер на 77,58 лв. и лихви в размер на 4,63 лв. Видно от мотивите на АУЗД,
размерът на тези задължения за 2011г., 2012г. и 2013г. са изчислени към
2.04.2014г. на Д.В., в качеството й на ползвател на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул.“Г.С. Раковски“ № 39, след като
не са констатирани несъответствия в подадената от нея декларация.
АУЗД №
АУ000798/02.04.2014г. е влязъл в сила на 15.09.2014г. За установените с него задължения
на същата дата е връчена покана за доброволно изпълнение №
ПДП006018/01.09.2014г. на Д.В.. За принудително събиране на вземанията по
издадения АУЗД е образувано изпълнително дело № 632/2017г. от частен съдебен
изпълнител с № 802. Въз основа на постъпило от Д.В. плащане по изпълнително
дело № 632/2017г., с платежни нареждания № **********/28.08.2017г. и №
**********/28.08.2017г. по партида № АУ000798_4871 са погасени установените с АУЗД
№ АУ000798/02.04.2014г. задължения за ДНИ главници и лихви общо в размер на
352,53 лв. и ТБО главници и лихви общо в размер на 484,20 лв. за 2011г., 2012г.
и 2013г.
На 9.02.2018г.
другият съсобственик на обектите в сградата С. Х.В., чрез жалбоподателката
Д.В., е подала нова коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********,
въз основа на която са закрити партиди с № 8702030494007 и № 8702030494008 до
31.12.2017г. за недвижимия имот, находящ се в
гр.Бургас, ул.„Г.С.Раковски“ № 39, представляващ шестетажна жилищна сграда. С
тази декларация са декларирани общо 30 обекта по начин, съобразен с приложената
към декларацията таблица за площообразуване,
съставена на 28.12.2017г. от инженер З. А., регистрирана в Камарата на
независимите оценители в Р.България. Тези тридесет обекта са различни по вид и
площ от първоначално декларираните. Двадесет и девет от тях са нежилищни – стаи
на 1, 2, 3 и 4 етаж и един апартамент с площ 49.36 кв.м., разположен на 5 етаж.
Само един обект е деклариран като жилище – апартамент № 2 на 5 етаж с площ 74,67
кв.м. В декларацията не са посочени ползватели на обектите. Всички обекти са
декларирани като съсобствени на Е. Х.В. и С. Х.В..
На 7.03.2018г. жалбоподателката е подала молба с рег. № 3131 до община
Бургас, дирекция „МПДТР“, с искане да бъдат отписани всички нейни задължения за
ДНИ и ТБО по партида 8702030494008 за
периода от 2010г. до 2017г. включително за имот, находящ
се в гр.Бургас, ул.„Г.С. Раковски“ № 39, тъй като погрешно е посочена като
ползвател на този имот в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ на 29.12.2010г.
Наведени са доводи, че с представения към декларацията нотариален акт за
учредяване на право на строеж не е било валидно учредено право на ползване
върху имота на Д.В., поради което липсва правно основание да й бъдат
начислявани задължения за местни данъци и такси. Поискала е да бъде издаден акт
да възстановяване и прихващане, с който да бъдат определени за възстановяване
всички заплатени от нея суми, с които са били погасени нейни задължения за ДНИ
и ТБО, начислени в качеството й на ползвател на имота, съответно сумите, с които
се извършва прихващане на за дължими от нея ДНИ и ТБО за други имоти или МПС.
След извършена
проверка по повод подаденото искане е издаден оспореният в настоящото производство
акт за прихващане и възстановяване № 3131/05.04.2018г. от главен експерт - ревизии
в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, с
който на жалбоподателката е отказано възстановяване
на суми, представляващи ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 8702030494008.
Мотивите на издателя на акта са, че през периодите, за които се иска
възстановяване облагането е определено на база декларираното. Посочено е, че
подадената декларация от един съсобственик ползва останалите съсобственици или
ползватели. Задълженията на лицето до 2013г. са били установени с актове по
чл.107, ал.3 от ДОПК, които не са оспорени и по тях са извършени плащания. Видно
от извършената при проверката справка за неплатени задължения на Д.В. от
5.04.2018г., начислените й задължения за ТБО и ДНИ за 2010г. за имот с партиден
номер 8702030494007 са отписани по давност. От същата справка се установява, че
на жалбоподателката са начислени и към датата на
издаване на оспорения АПВ тя има неплатени задължения за ДНИ и ТБО за 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г. за недвижим имот с партиден номер 8702030494008, находящ се в гр.Бургас, ул.„Г.С. Раковски” № 39.
АПВ № 3131/07.03.2018г.
е връчен на жалбоподателката на 16.04.2018г., видно
от известие за доставяне ИД PS 8000 01WX25 Q, и е обжалван по административен ред с
жалба вх. № 94-01-14464/30.04.2018г.
С решение № 1470/04.06.2016г.
на кмета на община Бургас актът е потвърден, след като е прието, че жалбата е
допустима, но неоснователна. В решението са доразвити мотивите за издаване на АПВ
като е посочено, че данъчната/общинската администрация е длъжна да приеме
данъчната декларация на всяко лице, което декларира, че е собственик на имота,
или, че за имота има ползвател и надлежно да му определи дължимия данък,
съобразно декларираното. Дали това лице е собственик или ползвател, ще реши
съдът, ако и когато претендиращите за права лица го сезират за разрешаване на
спор. До тогава данъчно задълженото лице се определя съгласно декларираното и
за него се начисляват дължимите данъци и такси. Противното би значело чрез
волеизявление на административен орган, т.е. чрез административен акт, да се
пречи на свободното упражняване на субективни права, нещо, което данъчните/общинските
органи нямат като компетентност. Решението е връчено на жалбоподателката
на 16.06.2018г., видно от приложеното известие за доставяне, и с жалба вх.№
94-01-20883/26.06.2018г. издаденият акт за прихващане или възстановяване е
обжалван по съдебен ред.
По делото е
извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след анализ на
предоставената му от дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при
община Бургас хронология на задълженията и плащания на Д.В. е достигнало до
заключение, прието като доказателство по делото без оспорване от страните. Според
заключението за погасяване на задължения по открита партида № 8702030494007 и №
АУ000798_4871 са постъпили плащания общо в размер на
2 284,30 лв., от които главници 1 437,94 лв. и лихви 846,36 лв. По партида
№ 8702030494007 за 2008г. са начислени ДНИ в размер на 84,67 лв. и ТБО в размер
на 423,35 лв. по ДД № 5138, като тези задължения са погасени с постъпило
плащане по приходна квитанция № 29167/11.09.2014г. в размер на 845,88 лв., с
което са платени и изчислените към този момент лихви за просрочие
в размер на 337,35 лв. По същата партида за 2009г. са начислени ДНИ и ТБО в общ
размер на 373,34 лв., които задължения са погасени с постъпило плащане по приходна
квитанция № 264921/27.07.2015г. в размер на 601,69 лв., с което са платени и
изчислените към този момент лихви за просрочие в
размер на 228,35 лв. По партида № 8702030494008 за периодите 2011г., 2012г. и
2013г. са начислени задължения за ТБО и ДНИ, които съвпадат със задълженията на
жалбаподателката за ДНИ и ТБО за същите периоди,
установени с АУЗД № АУ000798/02.04.2014г. Тези задължения са начислени и по
партида АУ000798_4871, чиито първи шест цифри съвпадат с номера на цитирания
АУЗД. Установява се от заключението на вещото лице и от коментираните по-горе
платежни нареждания № **********/28.08.2017г. и № *********5/28.08.2017г.,
че плащането на определените с влязъл в сила АУЗД задължения за ТБО и ДНИ от В.
е отразено и по двете партиди с № 8702030494008 и № АУ000798_4871. В този
смисъл са и дадените пояснения от вещото лице в съдебно заседание.
По делото е
извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която се е запознало с
одобрения проект от 2.07.2002г. на изпълнена и приета с удостоверение за
въвеждане в експлоатация сграда, представляваща „Семеен хотел (пансион)“,
построена в западната част на УПИ XI-5429 в кв.22,
ж.к.„Възраждане“, гр.Бургас. Заключението на вещото лице е, че в тази сграда не
съществуват нито по проект, нито като изпълнение на място самостоятелни обекти,
представляващи жилище на етаж 5 с площ 180,80 кв.м. и жилище на етаж 6 с площ
156,52 кв.м. Няма и не се представят строителни книжа, включително и за
преустройство на сградата, които да предвиждат изграждането на самостоятелни
обекти – жилище на етаж 5 с площ 180,80 кв.м. и жилище на етаж 6 с площ 156,52
кв.м.
При тази
фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо право и
интерес от обжалването, в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.129, ал.7 от ДОПК, при спазване на чл.156, ал.2 от ДОПК относно
обжалването на акта по административен ред като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на обжалването му по съдебен ред, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.4, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата редакция, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по
ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със
заповед на кмета на общината. По делото е представена заповед №
1681/01.07.2014г. на кмета на община Бургас, с която на основание чл.44, ал.2
от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК са
определени служителите на общинската администрация с права и задължения на
органи по приходите. Това са служителите от дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама” от трите отдела обособени в тази дирекция. Ето защо, оспореният
акт е издаден от компетентен орган – главен експерт-ревизии в дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на
община Бургас.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Според
чл.129, ал.1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по
инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за
прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5
години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Съобразно
чл.129, ал.6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на
задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия
период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите.
В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е
следвало да бъдат възстановени по реда на ал.1-4 от същия член. Разпоредбата на
чл.129, ал.3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен
срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена
ревизия.
В случая АПВ е
издаден при спазване на предвидената в чл.129 от ДОПК процедура, в срока по
чл.129, ал.3 от ДОПК, без да е възложено извършването на ревизия или проверка
на жалбоподателката, въз основа на подадено от нея
искане.
Актът е
мотивиран в достатъчна степен с посочване на фактическите и правните основания
за неговото издаване, като допълнителни мотиви са изложени и в потвърждаващото
го решение № 1470/2/04.06.2018г. на кмета на община Бургас. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването му.
Правилно е
приложен и материалния закон.
С обжалвания АПВ
на жалбоподателката е отказано възстановяване на суми
за ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 8702030494008. Партидата за този имот е
открита въз основа на подадена коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ на
29.12.2010г. Видно от искането, с което е сезирала административния орган, жалбоподателката изрично е посочила периода 2010г.-2017г.,
за който желае бъдат отписани начислените задължения за имота, и е заявила, че
желае да ú бъдат възстановени платените суми за ДНИ и ТБО за имота, тъй
като погрешно е вписана като негов ползвател в подадената декларация по чл.14
от ЗМДТ на 29.12.2010г. Предметът на спора се определя от съдържанието на подадената
от нея молба с вх. № 3131/07.03.2018г. и в съответствие с нейното съдържание е
извършената от органа по приходите проверка, приключила с издаването на обжалвания
АПВ. Предвид очертания от жалбоподателката предмет
съдът приема, че спорът между страните касае отказа на органа по приходите да
ú възстанови заплатените от нея суми за ДНИ и ТБО за 2011г.-2017г., т.е.
след подаване на декларацията по чл.14 от ЗМДТ на 29.12.2010г. за имота, за
който е открита партида № 8702030494008. Всъщност, от справката за неплатени
задължения към АПВ е видно, че по откритата за имота преди това партида №
8702030494007 задълженията за ДНИ и ТБО за
2010г. са погасени по давност, т.е. искането на жалбоподателката
в тази част е удовлетворено.
В глава ХIV от
ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два:
предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на
задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което
се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК.
От събраните по
делото доказателства, в това число и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че за периода от 2011г. до 2013г. задълженията на жалбоподателката за ДНИ и ТБО за имот с партиден номер
8702030494008 са определени с влязъл в сила АУЗД и
след образуване на изпълнителното дело за събиране на определените с него
вземания за ТБО и ДНИ, жалбоподателката е погасила тези
задължения, видно от платежните нареждания от 28.08.2017г. С оглед изложеното,
правилно с обжалвания АПВ е отказано да ú бъдат възстановени тези суми.
Жалбоподателката не се е
възползвала от правото да оспори по надлежния ред и в законоустановения
срок АУЗД № АУ000798/02.04.2014г., поради което същият е проявил последиците си
на стабилен административен акт, засягащ по негативен начин правната ú
сфера. В настоящото производство не е възможно да бъдат пререшавани въпросите
дали тя е задължено лице по смисъла на чл.11, т.1 от ЗМДТ, имало ли в
действителност самостоятелен обект жилище на шестия етаж или не, в какъвто
смисъл е заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, респективно
дали законосъобразно с АУЗД са установени задължения за ТБО и ДНИ за периода
2011г.-2013г. за имот с партиден номер 8702030494008. Тези въпроси правилно не
са били предмет на проверката по чл.129 от ДОПК, приключила с АПВ, и е
недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство по обжалването му,
тъй като би се разширил предмета на спора по процесуално недопустим начин. Те са
предмет на констатациите на органа по приходите и определените от него в тази
връзка задължения за ДНИ и ТБО с издадения АУЗД и биха могли да бъдат
разгледани по същество, но в производството по обжалване на този акт, което е
отделно, различно от настоящото.
Този извод на
съда не се променя от релевирания от процесуалния
представител на жалбоподателката довод за нищожност
на издадения АУЗД, чиято действителност не е предмет на спора и е недопустимо
да бъде преценявана по реда на косвения съдебен контрол в производството по
оспорване на АПВ. Институтът на косвения съдебен контрол, въведен от съдебната
практика и дефиниран в решение № 78/12.07.1973г. по гр.д. № 58/73г. на ОСГК на
ВС, намира приложение само в гражданския процес. Израз на необходимостта от установяване
на относимите към гражданскоправния
спор факти е създаването на изричната правна норма на чл.17 от ГПК. Както ДОПК,
така и АПК не предоставят такова правомощие на решаващия съд, а разпоредбата на
чл.17 от ГПК е неприложима, тъй като не е налице неуреден случай по смисъла на
§ 2 от ДР на ДОПК. Това е така, тъй като предметът на административното
производство е различен от този на гражданския процес, в който при преценка на правопораждащите факти съдът може да констатира в мотивите
на своето решение нищожността на един административен акт и въз основа на това
да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Разпоредбата на
чл.149, ал.5 от АПК регламентира безсрочна възможност за оспорване на нищожните
административните актове. Това неограничено във времето право на жалба цели да
гарантира правния стабилитет на административните актовете чрез зачитането на
тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни по предвидения в АПК ред.
Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административните актове се
разглежда от административен съд, респективно ВАС на РБ, като се подчинява на
всички правила на административния процес, в т.ч. относно родова и местна
подсъдност, право на участие на страните в процеса, събиране на доказателства
и др. Следователно, допускането на косвен съдебен контрол в административния
процес би довел до пряко нарушение на основни принципи на административното
правосъдие и възможност за изземване на правомощия на един съд от друг. В този
смисъл е трайната съдебна практика, видно от решение № 6606/10.05.2012г. на Върховния
административен съд на Република България, постановено по адм.
д. № 8931/2011г., VIII о., и цитираните в него други съдебни решения. Ето защо
съдът намира за недопустимо искането по реда на косвения съдебен контрол да се
произнася по възражението за нищожност на издадения й АУЗД №
АУ000798/02.04.2014г.
Не се твърди от жалбоподателката и не се представят доказателства за извършени
от нея плащания за погасяване на задължения за ДНИ и ТБО за 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г. за имот с партиден номер 8702030494008. Видно и от справката за
неплатени задължения, приложение на АПВ, всички задължения на Д.В. по партидата
на недвижимия имот за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. са дължими към 5.04.2018г.
но невнесени. Поради това правилно с обжалвания АПВ не са възстановени суми,
които да съставляват недължимо внесени от нея задължения за ДНИ и ТБО за тези периоди
и като такива да подлежат на възстановяван или прихващане по реда на чл.129 от ДОПК.
Съдът намира за неотносима към предмета на спора представената приходна
квитанция № 96061/27.08.2008г., удостоверяваща постъпило на същата дата плащане
в община Бургас от Д.В. за погасяване на задължения, представляващи недобор –
такса и данък и съответните лихви за имот - сграда с партиден номер
8702030494007. Начисляването на задължения на жалбоподателката
за 2008г. и 2009г. и извършването на плащания от нейна страна, с които са
погасени тези задължения не са предмет на спора по делото, тъй
като с обжалвания АПВ е отказано да ѝ бъдат възстановени суми,
представляващи платени от нея ДНИ и ТБО
за имот с партиден номер 8702030494008, за периода, посочен в искането, с което
е инициирала производството по издаване на АПВ.
По изложените мотиви съдът приема, че обжалваният АПВ
е издаден при правилно приложение на процесуалните и материалноправните
норми, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лева,
изчислено съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – Бургас, пети състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.В.,
ЕГН **********, против акт за прихващане или възстановяване №
3131/05.04.2018г., издаден от С. В. на длъжност главен експерт в дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при община Бургас, потвърден с
решение № 1470/04.06.2018г. на кмета на община Бургас.
ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин)
лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: