Р
Е Ш Е
Н И Е №
790/14.10.2020г.
гр. Пазарджик, ……….. г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, І-ви административен състав,
в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
при секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията Мариана Шотева административно дело № 411 по описа за
2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ във
връзка с чл.178, ал.1 във връзка с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, подадена от
„В.В.П. Груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул.
„Христо Ботев“ № 18, подадена чрез управителя В.Х.П. против Заповед № 398 от
18.03.2020 г. на ВрИД кмет на Община Септември.
Твърди се от жалбоподателя, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществено нарушение на
закона. Сочи се, че в случая
строителството е извършено на база всички необходими разрешителни. Твърди се,
че има издадено разрешение за строеж.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени
Заповед № 398 от 18.03.2020 г. на ВрИД кмет на Община Септември.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не изпраща представител. Не взема становище.
Ответникът по жалбата – ВРиД Кмет на община Септември,
чрез процесуалния си представител адв.И. поддържа, че издадената заповед е
напълно законосъобразна, поради което се иска от Съда да отхвърли постъпилата
жалба като неоснователна.Претендира разноски.
Съдът като взе предвид обжалвания административен акт,
събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
При извършена проверка от длъжностни лица при Община
Септември на строеж "Едноетажна сграда - заложна къща", находящ се в
УПИ XXII- за жилищно строителство търговия и услуги в кв. 74 по кадастралния и
регулационен план на гр. Септември одобрен със Заповед № 255/02.03.1984 г. на
председателя на ИК на ОНС; Заповед № 60/03.10.2006 г. на Кмета на Община
Септември и Заповед № 19/02.06.2017 г. на Кмета на Община Септември за одобрен
ПУП - ПРЗ, с констативен акт № 01/23.01.2020 г. било установено, че строежът се
ползва без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред от компетентния
орган по чл. 177 от закона по устройство на територията ЗУТ/.
Било установено, че имота и строежа са собственост на
"В.В.П. ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Септември, ул. "Христо Ботев" № 18, с управител В.Х.П., съгласно
Договор за продажба на недвижим имот чрез публичен търг № 254/09.08.2016 г.,
вписан в АВ СВ при PC Пазарджик, под Акт № 200, том 24, дв.вх.рег. № 7562, вх.
peг. № 7562/11.08.2016 г.; Договор за продажба на недвижим имот чрез публичен
търг № 255/09.08.2016 г., вписан в АВ СВ при PC Пазарджик под Акт № 196, том
24, дв.вх.рег. № 7555, Вх. peг. № 7561/11.08.2016 г. и Договор за продажба на
недвижим имот чрез публичен търг № 256/09.08.2016 г. вписан в АВ СВ при PC
Пазарджик под Акт № 199, том 24, дв.вх.рег. 7561, вх. per. № 7563/11.08.2016 г.
Строежът бил изграден през периода 09.08.2016 г. - януари
2020 г. и представлявал едноетажна сграда с дървена носеща конструкция по данни
на собственика /тъй като без разбиване не можело да се установи конструкцията/,
със застроена площ 31 кв.м. и габаритни размери 5,50м/6,20м. и височина 2.50 м.
на кота корниз, изпълнена върху бетонова основа, обшита с гипсокартон, а
покривът бил покрит с битумни керемиди. Обекта бил захранен с ел. енергия и се
ползвал като заложна къща, тъй като имало и рекламните надписи по фасадата.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "а" от ЗУТ
строежът представлявал пета категория.
При проверката било установено, че към дата 23.01.2020 г.
строежът се ползвал с предназначение за обществено обслужване, като заложна
къща, без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред от компетентния
орган, в случая Главния архитект на Община Септември.
Бил съставен констативен акт № 01/23.01.2020г., в
присъствието на В.Х.П. - управител на "В.В.П. ГРУП" ЕООД, подписан от
него, връчен бил екземпляр, с което жалбоподателя бил уведомен за започване на
административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ.
В законоустановения 7-дневен срок срещу Констативен акт №
01/23.01.2020 г. на служители на Община Септември било постъпило писмено
възражение с вх. № 70 00-1/30.01.2020 г. от В.Х.П. - управител на "В.В.П.
ГРУП" ЕООД, което е отразено в констативен протокол от 03.02.2020 г.
съставен от служители на Община Септември.
С възражението
било приложено Разрешение за строеж № 96/27.11.2018 г. за изграждане на обект:
„Автомивка, вулканизатор, помещение за смяна на гуми, ГТП, кафе аперитив и
ресторант" с възложител "В.В.П. Груп" ЕООД и комплексен доклад
за оценка за съответствие. Била извършена проверка в архива на Община Септември
, където се установило, че същото Разрешение за строеж е допълнено със Заповед
№ 6/01.02.2019 г. на Главния архитект на Община Септември. с нот. акт № 34, т.
II, н.д. №1720/30.04.2019 г., "В.В.П. Груп" ЕООД учредява право на
строеж в горепосоченият имот на ЕТ "Мария Мезова" ЕИК *********,
поради което със Заповед № 15/13.06.2019 г. на Главния архитект на Община
Септември и по заявление на едноличния търговец, Разрешение за строеж №
96/27.11.2018 г. е допълнено, като ЕТ "МАРИЯ МЕЗОВА" е вписана като
възложител, на обект „Автомивка, вулканизатор, помещение за смяна на гуми, ГТП,
кафе аперитив и ресторант“ .
До момента на съставяне на констативния акт за процесният
строеж –„Заложна къща“ не е съставен протокол Образец 2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, съгласно чл. 157,
ал. 2 от ЗУТ, т.е. не е дадено начало на строежа за който е издадено посоченото
по-горе разрешение за строеж. Отделно от това в горепосоченото разрешение за
строеж на Главния архитект не се предвижда изграждане на обект "заложна
къща". На мястото на което е изграден строежа, съгласно ситуацията към
одобрения проект с разрешение за строеж № 96/27.11.2018 г. не е предвидено
изграждане на обект, а същото представлява незастроено празно пространство.
След като била извършена проверка и се установило,
че строежа, който се ползва като
„Заложна къща“ се ползва без да е въведен в експлоатация по законоустановения
ред от компетентния орган, в нарушение на чл. 178 ал. 1 от ЗУТ, поради което на
основание чл. 178, ал. 6 , във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6, т. 7 от ЗУТ била
издадена процесната заповед с която бил забранен достъпа и ползването на
невъведения в експлоатация по законоустановения ред сроеж: "едноетажна
сграда - заложна къща", находя УПИ XXII- за жилищно строителство търговия
и услуги в кв. 74 по плана Септември, собственост на "В.В.П. ГРУП"
ЕООД с управител В.Х. , съгласно Договор
за продажба на недвижим
имот чрез публичен търг 254/09.08.2016г. вписан в ВС
гр. Пазарджик Акт №200, том 24, дв. вх. р. 7562, Вх. peг №7562/11.08.2016г.;
Договор за продажба на недвижим имот чрез публичен търг 255/09.08.2016г. вписан
в СВ гр. Пазарджик Акт №196, том 24, дв. вх. р. 7555, Вх. peг №7561 и Договор
за продажба на недвижим
имот чрез публичен търг 256/09.08.2016г. вписан в СВ
гр. Пазарджик Акт №199, том 24, дв. вх. р. 7561, Вх. ре №7563/11.08.2016г.,
както и бил определен три дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта,
жалбоподателя да вземе мерки за обезопасяване на обекта и опразването му от
всички малотрайни, пожароопасни, взривоопасни и др. продукти, стоки и
материали.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена пред надлежен
съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице и правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материално-правна
компетентност. Съгласно чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, кметът на
съответната община забранява ползването
на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по
установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените
строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация; забранява достъпа до
строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения
ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни
книжа и условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с
електрическа и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на
отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други.
Оспорената заповед на ВРиД кмета на община Септември е
издадена именно на посоченото правно основание. Съгласно разпоредбите на ЗУТ по
отношение на строежи от пета категория, какъвто е настоящия случай, които не са
били въведени в експлоатация по установения ред заповед се издава именно от
кмета на съответната община.
Предвид изложеното, Съдът намира, че при издаването на
обжалваната заповед е спазено изискването за компетентност при издаването на
акта, като същият е издаден от орган, на когото по закон или въз основа
надлежно упълномощаване са предоставени такива правомощия.
Безспорно в случая се установява, че става въпрос за
строеж , който се използва като „Заложна къща“. Това обстотяелство не се спори
от страните. От приетите по делото писмени доказателства се установи, че има
издадено разрешение за строеж но за съвсем друг обект „Автомивка, вулканизатор,
помещение за смяна на гуми, ГТП, кафе аперитив и ресторант“. От приетите по
делото доказателства се установи, че там където е изграден процесния обект
съгласно издаденото разрешително за строеж следва да е незастроено. От друга
страна се установи, че няма открита площадка за започванена строителството,
т.е. не би следвало да има изграден обект. Установи се, че посочения обект няма
никакви документи за въвеждане в експлоатация.Не се представиха доказателства в
тази насока.Не са издадени нито акт образец № 2 за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, нито обр. № 12 за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, нито обр. № 4, както
и акт обр. № 15 за установяване годността за приемане на строежа. Не е било
издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация, нито пък промяната е
нанесена в кадастралната карта и кадастралния регистър.
Предвид изложеното и с оглед събраните в производството доказателства,
които не са опровергани от жалбоподателя, се налага извода, че оспорената
заповед е издадена от компетентния орган, при посочени в нея фактически
основания съответстващи на посоченото правно такова - чл. 178 ЗУТ, ал. 6 във връзка с ал.
1 на същия текст и при спазване
изискванията на чл. 59 от АПК, поради което се явява правилна и
законосъобразна, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото ще следва да се уважи
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски в разамер на 1230
лв., тъй като не е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.Съдът служебно не можеда намали възнаграждението за адвокат.
Представени са доказателства за заплащане на възнаграждението / л.82/.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, АПК
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от „В.В.П. Груп“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Септември, ул. „Христо Ботев“ № 18, подадена чрез
управителя В.Х.П. против Заповед № 398 от 18.03.2020 г. на ВрИД кмет на Община
Септември
ОСЪЖДА „В.В.П. Груп“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Септември, ул. „Христо Ботев“ № 18, с управител В.Х.П.
***, представлявана от Кмет, сума в размер на 1230 лв. сторени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването
му на страните, чрез
изпращане на препис от същото на основание чл.138, ал.1 АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/
РЕШЕНИЕ
№4030/30.03.2021 Г. ПО Ад1849/2021 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 790/14.10.2020г. по
адм.д. № 411/2020г. на АС-Пазарджик.
ОСЪЖДА „В.В.П. Груп“ ЕООД, гр. Септември, представлявано от управителя В. П.,
да заплати на Община Септември, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Решението е окончателно.