№ 128
гр. гр.Н., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100994
по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Предявен е иск за делба от М.Ж. и А.П. срещу О. В. и М.В. на следния недвижим имот:
апартамент № 53 с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н.,
със застроена площ от 82,84 кв. м., прилежащи части 2,48 % ид. ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 15,07 кв. м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*****, *******, над обекта: ***** ******, под обекта: *****, ******.
Ищците твърдят, че са наследници – дъщери, на А.П., починал на 27.04.2020г. Излагат, че
ответниците също са дъщери на П., но от друг брак – с О.В.. Твърдят, че по време на брака В. и
баща им придобили при условията на СИО процесния недвижим имот. Навеждат, че имотът е
закупен на името на В.. Сочат, че след смъртта на баща им между тях и ответниците е възникнала
съсобственост върху имота. Излагат, че след смъртта на баща им В. е дарила на ответниците целия
имот. Развиват съображения, че тя не би могла да извърши разпореждане с по-голям дял от
притежавания от нея, а именно 6/10 идеални части. Поради тази причина навеждат, че въз основа
на дарението и по наследство всяка от ответниците е собственик на по 4/10 идеални части, а въз
основа на наследствено правоприемство ищците са собственици на по 1/10 идеална част. С тези
доводи молят процесният имот да бъде допуснат до делба при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е депозиран отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Развиват се съображения, че ищците не
доказват твърденията си, че са наследници на П.. Излага се, че макар и придобит по време на брака
имотът е бил лична собственост на В., тъй като П. не е работил от 2010г. до смъртта си, не е имал
доходи, страдал е от сериозни заболявания и през всичките години е бил издържан от В.. Обръща
се внимание, че В. е продала през 2002г. апартамент, нейна лична собственост, а на 12.05.2010г. е
сключила договор за заем за придобиване на жилище в размер на 20 000 евро, погасен през 2017г.
1
Твърди се, че за целта В. е продала през 2017г. жилищна сграда, находяща се в село Козичино,
община Поморие, ведно с цялото оборудване и обзавеждане в нея за сумата от 24 729 евро, с която
е върнат полученият заем. Сочи се, че тази сграда не е била в режим на СИО, тъй като е била
собственост на „О..РУ“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала – В.. С тези доводи от съда се
иска да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 341 ГПК за допускане до делба между М.Ж., А.П.,
О. В. и М.В. на следния недвижим имот: апартамент № 53 с идентификатор **** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Н., със застроена площ от 82,84 кв. м., прилежащи части
2,48 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 15,07 кв. м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****, *******, над обекта: ***** ******, под
обекта: *****, ******
В тежест на ищците е да докажат твърденията си за възникване на съсобственост между
страните по отношение на делбения имот при посочените квоти и на посоченото правно
основание, като в тази връзка в тяхна доказателствена тежест е докажат, че са наследници според
законодателството на Р.Ф. на А.П., както и че са придобили именно посочените в исковата молба
квоти от наследството му, които отговарят на квотите според законодателството на Р.Ф..
По направените от ответниците възражения с правно основание чл. 36, т. 1 и чл. 39, т. 2 от
Семеен кодекс на Р.Ф. в тяхна доказателствена тежест е да докажат, че процесният имот е
придобит като лична собственост от В., респ. наличието на основания за отстъпване от принципа
на равенство в дяловете по чл. 39, т. 2.
В тежест на ответниците е да докажат твърденията си, че приложимо между бившите
съпрузи е правото на Р.Б. поради фактическото обстоятелство – обичайното пребиваване на
починалия П. на територията на Р.Б., като в случай на доказване на тези обстоятелства в тяхна
доказателствена тежест е да докажат възражението си по чл. 23 от СК – за трансформация поради
придобиване на имотите единствено с лични средства на майката на ответниците – съпруга на
починалия.
От справка за сключване на брак № А-00578 на органа в град Орехово-Зуево, Московско
област (с превод на л. 10 от делото) се установява, че на 20.11.2002г. А.П. встъпил в брак с ОЛГ. В.
В.. Видно от удостоверение за смърт (с превод на л. 8 от делото) А.П. починал на 27.04.2020г. в
град Н.Ф., М. област, Р.Ф.. От свидетелство за раждане (с превод на л. 170 от делото) се
установява, че М. П. (към момента Ж. видно от свидетелство за промяна на име с превод на л. 168
от делото) е родена на **********г. с баща А.П.. От своя страна А.П. е родена на **********г. с
баща – отново А.П. (свидетелство за раждане на л. 172 от делото). От своя страна от удостоверение
за наследници (на л. 77 от делото) се установява, че А.П. починал на 27.04.2020г. и оставил
наследници – О.В. Съпруга, О.В. – дъщеря и М.В. – дъщеря.
Може да се направи краен извод, че на 27.04.2020г. А.П. починал и оставил за
наследниците съпругата си към този момент и четири дъщери. В случая се касае за наследство
върху недвижим имот, поради което приложимо към наследяването по закон е правото на Р.Б. – чл.
32, пар. 2 от Договор между Н. Р.Б. и С.С.С.Р. за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела и чл. 89, ал. 2 от КМЧП. Впрочем между правото на Р.Б. и правото на Р.Ф. не е
налице отлика относно правилата за наследяване по закон при останали наследници деца и съпруг.
2
По арг. от чл. 1141 и чл. 1142 от Граждански кодкс на Р.Ф. (с превод на л. 164 от делото) и чл. 5,
ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът и децата наследяват равни части от имуществото на починалия.
От нотариален акт № 127, том V, рег. № 5192, дело № 794 от 27.12.2010г. на нотариус Л.Ч.
с рег. № 600 на НК (на л. 4 – л. 5 от делото) се установява, че О. В., родена на 12.05.1967г. (по
време на действието на сключения брак между нея и П.) придобила собствеността върху
апартамент № 53 с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н..
На основание обявените за служебно известни на съда и неоспорени от страните извадки от
действащия Семеен кодекс на Р.Ф. (на л. 124 – чл. 134 от делото) и конкретно чл. 33, т. 1, чл. 34, т.
1 и чл. 39, т. 1 от този кодекс - по време на брак между съпрузи, граждани на Р.Ф., същите
придобиват съвместно имущество и при прекратяване на имуществената общност дяловете им са
равни (сходно на разпоредбите от СК на Р.Б. – чл. 21, ал. 1 и чл. 28 СК). Налага се извод, че на
27.12.2010г. А.П. придобил съвместно с О. В. право на собственост върху посочения имот, което
след смъртта му и прекратяване на съвместната общност се трансформирало в право на
собственост върху ½ идеална част от посочения имот.
По цитираните по-горе правила за наследяване след като П. починал на 27.04.2020г.
неговата ½ идеална част от имота била наследена при равни квоти (т.е. по 1/10 идеална част) от
наследниците му М. Ж., Анджелика П., О. В. (родена на 12.05.1967г.), О. В. (родена на
25.03.2003г.) и М.В. (родена на 27.06.2007г.).
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том I, рег. № 598, дело № 66 от
15.02.2021г. на помощник нотариус по заместване на нотариус Л.Ч. (на л. 6 от делото) се
установява, че О. В. (родена на 12.05.1967г.) дарила на двете си дъщери О. В. (родена на
25.03.2003г.) и М.В. (родена на 27.06.2007г.) собствеността върху върху апартамент № 53 с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н. – при равни квоти
за всяка. Към този момент обаче О. В. (родена на 12.05.1967г.) е притежавала 6/10 идеални части
от правото на собственост върху този момент – ½ (5/10) по силата на сделката за покупко-
продажба и 1/10 идеална част по наследство. Следователно договорът за дарение е породил
действие само за притежаваните от нея части от собствеността върху имота. Ето защо всяка от О.
В. (родена на 25.03.2003г.) и М.В. (родена на 27.06.2007г.) е придобила по силата на договора за
дарение по 3/10 идеални части от имота. Към този момент всяка от тях е притежавала и по 1/10
идеална част по наследство, поради което всяка от тях към момента е собственик на 4/10 идални
части от имота, а всяка от ищците – на по 1/10 идална част.
При това положение спорни по делото остават въведените от ответниците въпроси, а
именно: във връзка с възраженията с правно основание чл. 36, т. 1 и чл. 39, т. 2 от Семеен кодекс
на Р.Ф., а при доказване на обстоятелството, че съпрузите са имали обичайно местопребиваване на
територията на Р.Б. – по чл. 23 от СК (с оглед разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Договор между Н.
Р.Б. и С.С.С.Р. за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела и чл. 79, ал. 3 вр. ал. 1
от КМЧП).
Съдът намира, че по делото не е доказано съпрузите към момента на прекратяване на
имуществената общност да са имали обичайно местопребиваване на територията на Р.Б..
Понятието „обичайно местопребиваване“ (местожителството по терминологията на договора)
следва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на
съответните лица в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по-специално да се вземат
предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
3
съответната държава членка (в случая Р.Б.), а от друга - географският и семейният произход,
семейните и социалните отношения, лингвистичните познания. Т.е. необходимо е да се докаже
достатъчно трайна връзка със съответната държава, която да предполага наличието на обичайно
местопребиваване в нея. В случая от обсъдените по-горе доказателства се установява, че О. В. и
А.П. сключили брак през 2002г. на територията на Р.Ф., като П. починал през 2020г. отново на
територията на Р.Ф.. Вярно е, че през 2010г. съпрузите са закупили недвижим имот на територията
на Р.Б.. В същото време обаче са приложени доказателства за това, че А.П. и М.Ж. са подали
заявление до нотариус от Н.Ф.и нотариален окръг за приемане на наследството на П. (на л. 12 от
делото), въз основа на което е заведено наследствено дело (справка на л. 14 от делото), като е
постановено съдебно решение (на л. 174 – л. 178 от делото) на градския съд на Н.Ф., съобразно
което е определена наследствена маса, открита след смъртта на П., включваща ½ от жилищна
сграда, нежилищна сграда, гараж, поземлен имот в с. С., Н.Ф.и район, банкови сметки в С. АД. С
посоченото решение са отхвърлени насрещните претенции на О. В. за признаване, че цитираните
имоти са придобити от нея с лични средства. Т.е. придобиването на имот в Р.Б. не може да докаже
трайно местожителство на съпрузите на територията на държавата, тъй като те са придобили
множество имоти на територията на Р.Ф., а починалият е разполагал с банкови сметки в Р.Ф..
Представените от ответниците доказателства (на л. 141 – л. 151 от делото) също не могат да
установят обичайно местожителство на съпрузите на територията на Р.Б.. Регистрирането в
консулството няма значението на регистриране на постоянен адрес на територията на Р.Б., а има за
цел осигуряване на възможност за ползване на съответните консулски услуги. Не съществува
изискване чужденците да пребивават трайно в Р.Б., за да получат свидeтелство за управление на
МПС, издадено от органите на МВР в Р.Б. (арг. от чл. 7 – чл. 8 от Наредба № I-157 за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина). Фактът, че е било необходимо за П. и В. да се издават изрични свидетелства за
управление на МПС от органите в Р.Б. (като за целта на П. е било издавано и изрично уверение на
л. 151 от делото, че има завършен 10 клас) по-скоро е индиция, че същите (по арг. от чл. 162, ал. 2
от ЗДвП) не са пребивавали трайно на територията на Р.Б., тъй като няма данни, че същите се
издават на основание дългосрочно пребиваване за повече от 1 година. Не следва да бъде
обсъждано разрешението за постоянно пребиваване на О. В., тъй като същото е издадено на
21.08.2020г. – след смъртта на П.. Разрешението за пребиваване на О. В. също не представялва
документ, удостоверяващ постоянно местожителство, като с оглед притежавания от нея имот на
територията на Р.Б. е напълно логично такова разрешение да й бъде издадено. Посоченото
разрешение доказва единствено, че на В. е разрешено да пребивава на територията на Р.Б.
постоянно – с разрешен неопределен срок (арг. от чл. 23, т. 4 от ЗЧ).
Може да се направи краен извод, че по делото са събрани доказателства, които установяват
по-тясна връзка на съпрузите с Р.Ф., отколкото с Р.Б., респ. установяват, че обичайното им
местожителство е било на територията на Р.Ф.. Очевидно е, че съпрузите (по време на брака) са
имали връзка и с Р.Б. – притежавали са имот, пребивавали са на територията на Р.Б., но няма данни
това да е било по траен и постоянен начин, който да предполага наличието на обичайно
местожителство на територията на държавата. Поради тази причина в имуществените отношения,
свързани с брака им, приложими са били разпоредбите от законодателството на Р.Ф.. Направените
от ответниците възражения следва да се квалифицират като такива с правно основание чл. 36, т. 1
и чл. 39, т. 2 от Семеен кодекс на Р.Ф. (обявен за служебно известен от съда – на л. 126 и л. 127 от
делото) и в тяхна доказателствена тежест е било да докажат, че процесният имот е придобит като
4
лична собственост от В., респ. наличието на основания за отстъпване от принципа на равенство в
дяловете по чл. 39, т. 2. По делото се установи, че имотът е придобит по силата на покупко-
продажба и по време на брака, поради което хипотезите на чл. 36, т. 1 от СКРФ са неприложими.
По делото не се доказва и наличието на обстоятелствата по чл. 39, т. 2 от СКРФ, тъй като не се
установи да са налице интереси за непълнолетните деца, респ. за съпругата, които да налагат
отстъпване от принципа за равенство на дяловете. Не се доказа П. да не е получавал доходи по
неуважителни причини (точно обратното от ответниците са представени доказателства – служебна
бележка на л. 106 от делото, заключение на л. 109 от делото, епикриза на л. 111 от делото,
заключение на л. 115 от делото), които доказват влошаване на здравословното му състояние, а
последното определено е уважителна причина за евентуално неполучаване на доходи. Няма данни
и П. да е изразходвал личното имущество в ущърб на интересите на семейството. Впрочем и с
цитираното по-горе съдебно решение на компетентен съд в Р.Ф. подобни възражения на съпругата
О. В. са отхвърлени в наследствено производство, касаещи имоти, намиращи се на територията на
Р.Ф..
За пълнота на изложението следва да се посочи, че представените към отговора на исковата
молба писмени доказателства (на л. 78 – л. 118) не могат да оборят при условията на пълно
обратно доказване презумпцията на чл. 21 от СК, тъй като от тях единствено договор за заем на
придобиване на жилище (на л. 99 от делото) може да има отношение към придобиване на
процесния имот, но както се установи съпрузите са притежавали множество недвижим имоти, вкл.
и на територията на Р.Ф., поради което този договор няма как да бъде отнесен категорично към
закупения в Р.Б. имот.
Всичко изложено до тук е достатъчно, за да се приеме, че имотът следва да бъде допуснат
до делба между страните по делото при посочените по-горе квоти: 1/10 за М. Ж., 1/10 за А.П., 4/10
за О. В. и 4/10 за М.В..
При този изход на спора и съобразно изричната разпоредбата на чл. 355 ГПК на страните не
следва да се присъждат разноски, свързани с искането за делба на имота. Във връзка с делбата
всяка от страните дължи разноските, които е направила, съразмерно на дела й в съсобствеността.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съсобствениците М. ОЛ. Ж., гражданин
на Р.Ф., родена на **********г. в гр. М., с адрес в гр. М., ул. „Р.“ № **, А.А.П., гражданин на
Р.Ф., родена на **********г. в гр. М., с адрес в гр. М., ул. „Р.“ № **, М. А. В., ЕГН **********, с
адрес в гр. Н., ул. О.П.“ №**, ет.*, ап.**, действаща лично и със съгласието на майка си – О.
Викторовна В., ЕГН ********** и О. А. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. О.П.“ №**, ет.*,
ап.**, на следния имот:
апартамент № 53 с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Н., със застроена площ от 82,84 кв. м., прилежащи части 2,48 % ид. ч. от общите
части на сградата, равняващи се на 15,07 кв. м., ниво: 1, с адрес в гр. Н., ж. к. „М.“ №*, ет.*, ап.**,
предназначение на самостоятелния обект: „жилище, апартамент“, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: *****, *******, над обекта: ***** ******, под обекта: *****, ******,
при следните дялове:
5
за М. ОЛ. Ж. – 1/10 ид.ч.,
за А.А.П. - 1/10 ид.ч.,
за М. А. В. – 4/10 ид. ч. и
за О. Викторовна В. – 4/10 ид. ч.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6