№ 98
гр. Тетевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.4,т.1 и чл.8,ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на АН. М. АНДР. от хх,Лов.обл., с искане за издаване на
заповед за незабавна защита срещу АЛТ. М. АНДР.-неин съпруг.
Молителката излага,че ответникът е неин съпруг,като с него са във фактическа
раздяла от м.януари 2021 година.Когато си тръгнал счупил вратата,2 стъклопакета на
прозорец и изнесъл обзавеждане.Той живее в хх,а молителката в хх.Многократно я е
заплашвал,че ако не се върне да живее при него,няма да я има и се чувства застрашена.
Подала е тъжба до РП-Тетевен.На хх между 15.30ч на главната улица на хх
ответникът бил спрял зад автобуса с който се прибирала от работа.Хванал я отзад грубо през
гърдите с двете ръце и се опитал да я вкара в колата.Молителката се съпротивлявала,викала
за помощ.Не успял да я качи в колата и я обърнал,като отворил багажника,помислила,че там
ще я бута,казал,че отсега нататък ще е все така.
Моли да бъде издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие.
Ответникът,чрез пълномощника си адв.И.-ЛАК,моли да бъде оставено без уважение
искането на молителката и се отхвърли претенцията и.В хода на делото по същество
излага,че от събраните доказателства не се установява твърдяното в молбата,не се
потвърдили твърденията на молителката.Молбата е подадена само и единствено във връзка
с образуваното бракоразводно дело между страните и за да се докаже вина на ответника.С
молбата се цели съвсем друг резултат.Моли да бъде отменена наложената мярка за защита и
му се присъдят разноските по делото.
1
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от правоимащо лице по чл.3 от
ЗЗДН,в предвидения в закона срок съгласно чл.10,ал.1 от ЗЗДН,в предвидената от закона
форма и е придружена от необходимите доказателства,както и е подадена за защита срещу
лице по чл.3,т.1 от ЗЗДН,поради което съдът приема,че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.В конкретния случай, съвкупната
оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за доказаност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита,респ. за
извършен акт на домашно насилите от ответника спрямо молителката,на дата хх в
хх,Лов.обл.
Ответникът не е изразил становище,респ. давал обяснения по твърденията в молбата
за защита,като разпитаните свидетели хх-майка на молителката и Теодосия Калинова,не
пресъздават свои непосредствени възприятия за този инцидент.
Съдът обаче съобразява обстоятелството,че декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН
отговаря на изискванията на закона,като съгласно чл.13,ал.3 от ЗЗДН когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл. 9, ал. 3.
Настоящият съдебен състав,преценявайки декларацията на чл.9,ал.3 от ЗЗДН ,достига
до извода,че на сочената в молбата за защита дата-хх година.,ответникът е извършил
описвания в молбата акт на домашно насилие спрямо молителката А.А.. Вярно, легалната
дефиниция въвежда едно широко понятие за домашното насилие в неговите различни
проявни форми и за да бъде уважена молбата, следва осъществените от ответната страна
действия и последиците за пострадалия да попадат в понятието „насилие”, за да оправдаят
държавна намеса и санкция чрез налагане на мерки по ЗЗДН. Или, за да се обхващат от
дефиницията, актовете следва да са с един висок интензитет, излизащ извън обичайната
житейска негативна емоция, годни обективно да бъдат определени като затормозяващи и
ограничаващи правата на личността,каквито действия именно съдът приема,че е извършил
ответника спрямо молителката/пострадало лице/ на сочената дата-13.04.2021 година.Тези
действия са довели до причиняване на физическа болка,състояние на
безпокойство,унижение и страх за молителката и могат да се квалифицират като домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Съдът не възприема защитната теза на ответника,че молбата за защита от домашно
насилие е предявена,за да обслужи интересите на молителката по бракоразводното дело-
гражданско дело №248/2021г по описа на РС-Тетевен,приложено към
настоящето.Бракоразводният процес е приключил чрез сключване на споразумение между
страните по делото,които са бивши съпрузи,утвърдено от съда с решението от
03.06.2021г,влязло в сила на същата дата,като необжалваемо.
Твърдението на молителката,обективирано в молбата за възобновяване на
производството по делото,след неговото спиране по общо съгласие на страните,е че и след
приключване на бракоразводното дело,ответникът продължава да упражнява психически
2
тормоз върху молителката,описва се инцидент на дата 23.08.2021г,за който данни излага и
свидетелката хх.
Относно мерките,които следва да бъдат наложени за защита на молителката от
домашно насилие,съдът намира,че съответна на степента и интензитета на осъществения акт
на домашно насилие ,е мярката по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН-задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие,както и кумулативно да му се наложи
глоба,съгласно чл.5,ал.4 от ЗЗДН.Съдът намира,че ако бъдат наложени други мерки за
защита,т.с. мярката по чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН,каквото е искането на пълномощника на
пострадалото лице/и каквато е наложено със заповедта за незабавна защита/,тази мярка би
била несъответна на извършения акт на домашно насилие,посочен в декларацията по
чл.9,ал.3 от ЗЗДН. Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което
не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до
злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да
бъдат използвани самоцелно за ограничаване на права на ответника, в противен случай
вместо да предостави закрила, законът ще се превърне в оръдие за прокарване на
несправедливи и противоправни ограничения на човешките права.
Преценявайки всички изложени обстоятелства,съдът приема,че с налагането на най-
леката мярка за защита от кръга на визираните в чл.5 от ЗЗДН,която единствено задължава
ответникът да има правомерно поведение по отношение на пострадалото лице,се постигат
целите на закона за осъществяване на закрила от лице,подложено на домашно насилие,като
налагането на тази превантивна мярка е достатъчно въздействие върху личността на
ответника,което ще го мотивира към спазване на дължимо поведение,предписано от закона
и морала.Още повече,че посочената мярка,за разлика от мерките по чл.5,ал.1,т.2,3 и 4 от
ЗЗДН,не е ограничена със срок,а при неспазване на дължимо поведение от ответника спрямо
молителката,съгласно чл.21,ал.3 от ЗЗДН, полицейските органи следва да го задържат и да
уведомят незабавно органите на прокуратурата.
За да наложи само тази мярка за защита съдът съобразява и обстоятелството,че
пострадалото лице не живее в семейното жилище,съвместно с ответника,като гражданският
брак между страните е прекратен,чрез развод.Очевидно и във връзка с лични контакти
между детето на страните и бащата-ответникът А., регламентирани с решението за
утвърждаване на споразумението по чл51 от СК, наложената мярка по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН,
ще окаже възпиращо въздействие на ответника, за да не извърши друг акт на насилие
спрямо молителката.Налагането на мярката по чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН по-скоро би изиграла
негативна роля за поддържане на регулярни лични отношения между ответника и детето на
страните.
При този изход на делото следва да бъде наложена глоба на извършителя на
домашното насилие в размер на 300 лева,съгласно чл.5,ал.4 от ЗЗДН.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката сторени разноски за
запащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
3
Ответникът следва да заплати по сметката на Районен съд-Тетевен държавна такса в
размер на 25.00 лева,съгласно т.22 от ТР № 6/2013г на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА по молбата на АН. М. АНДР.,ЕГН:********** от
хх,Лов.обл. срещу извършено домашно насилие на дата хх в хх,Лов.обл., от АЛТ. М.
АНДР.,ЕГН:********** от хх,като:
ЗАДЪЛЖАВА,на основание чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН, АЛТ. М. АНДР.,ЕГН:**********
от хх, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на АН. М.
АНДР.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл.-негова бивша съпруга.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в която се впише предупреждението за
последиците от неизпълнението и,съгласно чл.21,ал.3 от ЗЗДН.
НАЛАГА,на основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН,на АЛТ. М. АНДР.,ЕГН:********** от хх
ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителката АН. М.
АНДР.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл за налагане на АЛТ. М. АНДР.,ЕГН:********** от
хх мярка за защита по чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА АЛТ. М. АНДР. от хх,Лов.обл. да заплати на АН. М. АНДР. от
хх,Лов.обл. сумата от 100.00/сто/ лева,представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА АЛТ. М. АНДР.,ЕГН:********** от хх да заплати по сметка на Районен
съд-Тетевен държавна такса в размер на 25.00/двадесет и пет/лева.
За наложената глоба и присъдената държавна такса да се издаде служебно
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Ловеч в 7-дневен срок от
връчването му на страните,като обжалването му не спира изпълнението на заповедта за
защита.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчат на страните и на РУ на
МВР-град Тетевен,съгласно 16,ал.3 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4