Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
Гр. Перник, 03.01.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателна колегия, в настоящия въззивен съдебен състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ПАВЛОВА
Мл. съдия ИВЕТА ИВАНОВА
при секретаря Катя Станоева и с участието на прокурор Анита
Джамалова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванова ВНОХД № 254 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 372 от
14.06.2017 г., постановена по НОХД № 01036/2016 г. по описа на Пернишкия
районен съд, Наказателна колегия, V-ти състав, подсъдимият И.Я.Б. е признат за
виновен в това, че в периода от 30.11.2014 г. до 10.04.2015г. в гр. Перник, с.
Кладница и гр. Сапарева баня, в условията на продължавано престъпление, в
съучастие като съизвършител с И.П.Т., Б.Б.П. и неустановено по делото лице
(материалите за което са отделени в отделно досъдебно производство), с цел да
набави за себе си, за И.П.Т., Б.Б.П. и за неустановеното по делото лице имотна
облага, поддържал у П.С.М., Т.Й.С., В.М.М., М.Г.Г., П.Г.Р. и Д.К.В., възбудено у
тях от страна на неустановеното лице заблуждение – първоначално формирана
представа, че техни близки са със счупен крак и им предстоят операции и
лечение, за което всеки един от пострадалите трябва да заплати за своя близък
необходимата сума пари, и с това им
причинил имотна вреда в общ размер от 18 450 лв., поради което и на основание
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да бъде изтърпявано
при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното
наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан и по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража,
считано от 22.04.2015 г. до 09.07.2015 г.
Със същата присъда
подсъдимият И.П.Т. е признат за виновен в това, че в периода от 30.11.2014 г.
до 10.04.2015г. в гр. Перник, с. Кладница и гр. Сапарева баня, в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с И.Я.Б., Б.Б.П. и
неустановено по делото лице (материалите за което са отделени в отделно
досъдебно производство), с цел да набави за себе си, за И.Я.Б., Б.Б.П. и за
неустановеното по делото лице имотна облага, поддържал у П.С.М., Т.Й.С., В.М.М.,
М.Г.Г., П.Г.Р. и Д.К.В., възбудено у тях от страна на неустановеното лице
заблуждение – първоначално формирана представа, че техни близки са със счупен
крак и им предстоят операции и лечение, за което всеки един от пострадалите
трябва да заплати за своя близък необходимата сума пари, и с това им причинил
имотна вреда в общ размер от 18 450 лв., поради което и на основание чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да бъде изтърпявано
при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното
наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан и по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража,
считано от 22.04.2015 г. до 22.10.2015 г.
С присъдата е признат
за виновен и подсъдимият Б.Б.П. за това, че в периода от 30.11.2014 г. до
10.04.2015 г., в гр. Перник, с. Кладница и гр. Сапарева баня, в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с И.П.Т., И.Я.Б. и
неустановено по делото лице (материалите за което са отделени в отделно
досъдебно производство), с цел да набави за себе си, за И.П.Т., И.Я.Б. и за
неустановеното по делото лице имотна облага, поддържал у П.С.М., Т.Й.С., В.М.М.,
М.Г.Г., П.Г.Р. и Д.К.В., възбудено у тях от страна на неустановено лице заблуждение
– първоначално формирана представа, че техни близки са със счупен крак и им
предстоят операции и лечение, за което всеки един от пострадалите трябва да заплати
за своя близък необходимата сума пари, и с това им причинил имотна вреда в общ
размер от 18 450 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от 5 години, което да бъде изтърпявано при първоначален строг
режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното наказание е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 22.04.2015 г. до
14.10.2015 г., както и в хода на съдебното производство, считано от 04.11.2016
г. до привеждане в изпълнение на присъдата.
С присъдата
подсъдимите И.Т., И.Б. и Б.П., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, са осъдени да
заплатят на гражданската ищца Т. И. С. сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея вследствие от деянието имуществени вреди,
ведно със законната мораторна лихва върху тази сума, считано от 08.12.2014 г.
до окончателното ѝ изплащане, а на основание чл. 189, ал. 3 НПК и сумата от 500 лв.,
представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение;
на гражданската ищца Х.Р.С., в качеството ѝ на наследник по закон на
пострадалата В.М.М., сумата от 2620 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от последната вследствие от деянието имуществени вреди, ведно със
законната мораторна лихва върху тази сума, считано от 13.12.2014 г. до
окончателното ѝ изплащане; на гражданските ищци Е.М.А. и Т.М.Р., в качеството им на
наследници по закон на пострадалата П.С.М., сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от последната вследствие от деянието имуществени вреди, ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума, считано от 05.12.2014 г. до
окончателното ѝ изплащане; на гражданската ищца П.Г.Р. сумата от 930 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея вследствие от деянието имуществени вреди,
ведно със законната мораторна лихва върху сумата, считано от 05.01.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на Пернишкия районен съд
сума в общ размер от 777,50 лв., представляща държавна такса върху уважената
част от гражданските искове.
Недоволен от така
постановената присъда е останал подсъдимият Б.Б.П., който в законоустановения
срок, чрез защитника си адв. И. Я., е депозирал въззивна жалба с изложени
доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание. Посочва се, че по
делото са налице факти – пълните самопризнания на подсъдимия П., допринесли за
разкриване на обективната истина, изключително тежкото му семейно и материално
състояние, проявеното критично отношение към извършеното и изразената готовност
при възможност да възстанови вредите, причинени на пострадалите, които в своята
съвкупност обосновават извод за определяне на наказанието в минимума, предвиден
закона, както и за постановяване на условното му изтърпяване. С тези
съображения се отправя искане за отмяна на присъдата в оспорената ѝ част и
постановяване на нова, с която на подсъдимия П. да бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е подадена въззивна жалба и от подсъдимия И.Т., чрез защитника си адв. З.С.,
с твърдения за нейната незаконосъобразност и неправилност в наказателноправната
и в гражданскоправната ѝ част, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Поддържа се, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че подсъдимият Т. не е участвал във възбуждането и поддържането на
заблуждение у пострадалите, нито при вземане на парите от същите. Изяснява се,
че действията му са се изразили в придвижването на другите двама подсъдими до
конкретното населено място за получаване на средствата и връщането им обратно
за тяхното предаване. Следователно, Т. е бил помагач на подсъдимите Б. и П. и
на неустановеното по делото лице, но не и съизвършител, както неправилно е
приел първоинстанционният съд. Твърди се, че липсват доказателства
жалбоподателят да е участвал в деянието, осъществено в гр. Сапарева баня, като
се поставя под съмнение въобще да е извършена измама от някой от подсъдимите спрямо
пострадалия Д.В.. Намира за явно несправедливо наложеното му наказание, предвид
формата на неговото участие в общата престъпна дейност, направеното
самопризнание, отношението към извършеното и конкретните му подбуди за това. С
тези съображения отправя искане за изменение на присъдата чрез намаляване размера
на наложеното му наказание и отлагане на изпълнението му с максимален
изпитателен срок, с което в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите по чл.
36 НК.
Недоволен от първоинстанционната
присъда е останал и защитникът на
подсъдимия И.Б. – адв. С.Д., който в законоустановения срок е обжалвал
същата с наведени доводи за нейната неправилност и незаконосъобразност. Посочва
се, че подзащитният му е признат за виновен в противоречие с установената по
делото фактическа обстановка, доколкото от никое от събраните доказателства не
се доказва същият да е съпричастен към инкриминираното деяние. Предвид това се
отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на този подсъдим по
повдигнатото му обвинение.
По реда на чл. 322 НПК е постъпило писмено възражение от частната обвинителка и гражданска ищца Х.С.
с изразено становище за справедливост на постановената осъдителна присъда и на
наказанията, наложени на подсъдимите.
В разпоредителното
заседание от 04.10.2017 г. по реда на чл. 327 НПК въззивният състав е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимите, преразпит на свидетелите, разпит на нови свидетели, не е
необходимо и изготвянето на експертни заключения. Констатирана е необходимостта
от изискване на актуални справки за съдимост на всеки от подсъдимите, както и
на информация от „ДСВ Роуд“ ЕООД.
Пред въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура-Перник поддържа, че всички доказателства
по делото по безпротиворечив начин установяват участието на тримата подсъдими в
реализиране на процесните деяния. Намира за необосновани твърденията на
подсъдимия И.Б., че на конкретни от инкриминираните дати не се е намирал на
територията на Република България. Последните не се подкрепят и от показанията
на св. Х., некореспондиращи с данните, събрани в процеса на тяхната проверка. С
тези доводи пледира присъдатада бъде потвърдена като правилна, законосъобразна
и обоснована.
Повереникът на
частната обвинителка и гражданска ищца Т.С. – адв. К. се присъединява към
съображенията, изложени от представителя на държавното обвинение. Счита
обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и отправя искане за
потвърждаването ѝ.
Останалите частни
обвинители и граждански ищци, уведомени от предходното съдебно заседание, не се
явяват и не изпращат представител.
Защитникът на подсъдимия
Б.П. – адв. В. поддържа въззивната жалба, подадена от подзащитния му, намирайки
същата за основателна и обоснована. Посочва, че процесуалното поведение на П. в
двете фази на процеса в много голяма степен е улеснило разкриването на
обективната истина по делото, поради което следва да бъде толерирано чрез
изменение на присъдата и налагане на наказание в по-нисък размер.
Защитникът на
подсъдимия И.Т. – адв. С. подчертава, че действията на подзащитния му при
реализиране на процесните деяния свидетелстват, че същият е бил помагач, а не
съизвършител, тъй като в случая измамата е била довършена в момента, в който подсъдимият
Б.П. е получил имотната облага. Т. единствено ги е транспортирал до местата, където
са получавани, а след това предавани парите. Намира, че с оглед формата на
участието на този подсъдим в общата престъпна дейност, както и направените от
него самопризнания още в досъдебното производство, наложеното му наказание
следва да бъде намалено по размер. Обстоятелство в подкрепа на този извод е и
поведението на пострадалите лица.
Защитникът на
подсъдимия И.Б. – адв. Д. пледира, че в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция са събрани множество гласни доказателствени средства,
експертни заключения, както и доказателства по ЗСРС, но сред всички тях няма
такива, които да сочат, че на инкриминираните дати подзащитният му, в съучастие
като съизвършител с другите двама, е извършил процесните измами. Поддържа се,
че за деянието в гр. Сапарева баня няма информация, установяваща въобще
участието на който и да е от подсъдимите. Счита, че от мотивите на обжалваната
присъда не се разбира волята на първата инстанция относно това кой подсъдим –
подзащитният му или Б.П. е влизал в контакт с пострадалите. Познанството на Б.,
Т. и П. не е достатъчно, за да обоснове предварителния им сговор за
осъществяване на престъпление с користна цел. Сами другите двама подсъдими
заявяват, че подзащитният му не е бил заедно с тях на три от процесните дати.
Несправедливо първата инстанция е наложила максимално тежко наказание и то, еднакво
за тримата. С тези доводи се отправя искане за отмяна на присъдата и пълно оправдаване
на подсъдимия Т. по повдигнатите му обвинения, алтернативно за намаляване на
наложеното му наказание.
При последната си
дума подсъдимият И.Б. заявява, че очаква да докаже невинността си, обяснявайки,
че на инкриминираните дати не е бил в страната. Искането му към съда е да бъде
оправдан.
Подсъдимият И.Т.
отправя искане за намаляване на наложеното му наказание.
Подсъдимият Б.П.
изяснява, че съжалява за случилото се, но обстоятелствата към процесния период
са били такива, поради което иска наложеното му наказание да бъде намалено по
размер.
Пернишкият окръжен
съд, в настоящия си въззивен състав, като обсъди релевираните в жалбите доводи,
както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, след анализ на
доказателствата по делото и извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 314 НПК
служебна проверка на правилността, обосноваността и справедливостта на
обжалваната присъда, намира че са налице основания за нейното изменение, предвид
следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, в основни линии
съвпадаща с установеното от настоящата инстанция, като след самостоятелен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Я.Б. е
роден на *** ***, с адрес: ***. Той е българин, български гражданин, женен, със
средно образование, безработен (по данните, снети пред първата инстанция), с
ЕГН: **********.
Подсъдимият И.П.Т. е
роден на *** ***, с адрес: ***. Той е българин, български гражданин, със средно
образование, женен, безработен (по данните, снети пред първата
инстанция), с ЕГН: **********.
Подсъдимият Б.Б.П. е
роден на *** ***, понастоящем в сектор „Арести“ към ОС „Изпълнение на
наказанията“ – гр. Перник с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен (по данни, снети пред първата инстанция), с ЕГН: **********.
През 2014 г.
подсъдимите Б.Б.П. и И.П.Т. живеели в гр. ***. Двамата се познавали от около десет
години, през което време работели в областта на строителството, но към този
момент вече нямали постоянна трудова ангажираност. Тогава в гр. *** живеел и
подсъдимият И.Б., с когото П. и Т. се познавали от няколко години и били в
приятелски взаимоотношения. Б. стопанисвал малък търговски обект и по професия
бил ***, като работел на свободна практика – когато имал поръчки.
Към края на годината
подсъдимият Б.П. се преместил да живее в дома на подсъдимия И.Т.. През този
период те нямали постоянна работа и изпитвали силна нужда от парични средства. Двамата
вече били осъществили контакт с неустановено по делото лице, което им
предложило да обикалят по домовете на възрастни хора и да събират от същите
пари. Уговорката била лицето да се свързва по телефона със съответните хора, за
които предварително събирало информация, и да ги убеждава, че техен близък е
пострадал и се нуждае от своевременна лекарска намеса. Трябвало също така да им
съобщава, че следва да платят конкретна парична сума, за да им помогнат. Било
необходимо парите да бъдат добре опаковани и предавани на лице на посоченото по
телефона място – в дома на възрастните хора или на улицата, в близост до него.
Подсъдимите П. и Т.
решили да изпълнят уговореното. В конкретните дни и населени места,
предварително определени от неустановеното лице, те трябвало да бъдат там с
автомобила на подсъдимия И.Т. – „Хонда Сивик“ с рег. № *** и да изчакат
съобщаването по мобилния телефонен номер, ползван от последния, на точния адрес,
от който следвало да вземат парите. На място при възрастните хора било решено
да отива подсъдимият Б.П.. На същите той следвало да се представя за лице,
изпратено от конкретно медицинско заведение, където е настанен пострадалият
близък, съответно от опериращия го лекар. След предаване на сумата П. трябвало
бързо да се отдалечи към мястото, където го чакал подсъдимият Т. и двамата веднага
да го напуснат, след което да оставят получените пари там, където им указвало неустановеното
лице. Уговорката била за извършеното подсъдимите да получават между 10 % – 20 %
от събраната сума.
В изпълнение на така
взетото решение и замислен начин на осъществяването му, на 30.11.2014 г.
неустановеното по делото лице се свързало с пострадалата М.Г.Г., като ѝ позвънило
на стационарния ѝ телефон с номер ***. Последната била в дома си в *** и веднага се обадила.
Непознатият мъж се представил за лекар от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, съобщил ѝ и започнал
да я убеждава, че синът ѝ Г.Г. се е подхлъзнал, паднал е и си е счупил крак, като в момента се
намирал в лечебното заведение. Заявил ѝ също, че Г. бил ***, а негов
съсед от ул. „***“ е потърсил медицинската помощ. Обстоятелствата, че Г.
наистина имала син с тези имена, който упражнявал тази професия и живеел на
посочената улица, я накарали да повярва на думите на неустановеното лице.
Последното ѝ заявило, че се обажда по искане на сина ѝ, който го помолил да предаде на
майка му да събере наличните си пари и да ги предаде за лечението му. Силно
притеснена за сина си, М. Г. казала на лицето, че има в себе си 540 лв., които
ще предаде. По искане на последното тя му продиктувала серийните номера на
банкнотите, след което мъжът ѝ казал да тръгне веднага към
търговска банка „ДСК“ в кв. „***“ , гр. Перник, където отпред ще бъде изпратен
санитар да вземе паричните средства. Г. описала начина, по който ще бъде
облечена, взела парите в себе си, опаковани в найлоново пликче и веднага
тръгнала към мястото. Когато вече се намирала в близост до сградата на
търговската банка, същата била пресрещната от подсъдимия Б.П.. Той се
представил за санитар от „Пирогов“, изпратен от лекаря в лечебното заведение,
като през цялото време изглеждал спокоен. Тогава М, Г. му подала сумата от 540
лв. Подсъдимият П. я взел и в този момент получил обаждане по телефона от
неустановеното лице, което искало да се увери дали парите са предадени. След
приключване на разговора П. обяснил на Г., че му е звъннал лекарят и му казал
да ѝ предаде да се прибере вкъщи, където да очаква ново обаждане от същия,
който ще ѝ обясни за състоянието на нейния син. След като взел сумата, П. се насочил
към спрения в близост лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***, където го чакал
подсъдимият И.Т. и двамата веднага напуснали района. Отделили за себе си 20 %
от сумата, а останалата част предали на неустановеното по делото лице, като я
оставили на указаното от същото място. На другия ден пострадалата Г. посетила
дома на сина си Г., видяла, че същият е жив и здрав и след като поговорили
разбрала, че е била излъгана.
Няколко дни по-късно
– на 05.12.2014 г. неустановеното по делото лице се свързало с пострадалата П.С.М.,
като ѝ се обадило на стационарния телефон с номер ***. По това време
последната се намирала в дома си в ***. След като М. отговорила на обаждането,
със женски глас лицето се представило за дъщеря ѝ и с писъци казало, че
умира. Последвало затихване на връзката и на телефона се чул мъжки глас на
същото лице, което съобщило на пострадалата, че дъщеря ѝ е паднала,
счупила си е крака и е в много тежко състояние. Представило се за лекар и
ѝ казало, че е необходима бърза оперативна намеса, за която са нужни 13
000 лв. М. имала две дъщери – частните обвинителки Е.А. и Т.Р.. По-рано А. я
уведомила, че този ден ѝ предстои пътуване до гр. София. Това
обстоятелство накарало майка ѝ да смята, че женският глас по телефона е
именно на дъщеря ѝ Е. и, че същата действително се нуждае от помощ. Силно
обезпокоена от чутото пострадалата обяснила на неустановеното лице, че
разполага единствено със сумата от 2000 лв. и, че няма възможност да я занесе
лично на място. Тогава мъжът поискал от М. подробна информация за точния адрес,
на който живее, като ѝ казал да приготви парите и да изчака в дома си,
където ще бъде изпратен човек, на когото да ги предаде. Междувременно в
жилището на пострадалата влязла свидетелката Е.Т. – нейна съседка. М. ѝ
отворила външната входна врата, плачела и ѝ разказала за инцидента с
дъщеря ѝ Е.. Продължила телефонния разговор с неустановеното лице като по
негово искане му продиктувала серийните номера на всяка от банкнотите,
приготвени за операцията на дъщеря ѝ. В този момент в жилището ѝ
дошъл непознат за нея мъж – подсъдимият Б.П. – човекът, на когото следвало да
даде парите. Свидетелката Е.Т. отворила вратата на апартамента и същият влязъл
в коридора. В нейно присъствие пострадалата М. му предала сумата от 2000 лв.,
прибрана в непрозрачна торбичка. П. ги взел и си тръгнал. Когато излязъл навън,
минал зад блока, където на близо го чакал с автомобила си подсъдимият И.Т.. П.
се качил и двамата веднага напуснали района, като взели за себе си уговорената
част от сумата, а останалата предали на неустановеното лице. Още същия ден
пострадалата П. М. се свързала с дъщеря си Е. и разбрала, че е била излъгана,
тъй като предадените пари всъщност не са били за лечение на частната
обвинителка.
Три дни по-късно – на
08.12.2014 г. неустановеното по делото лице се обадило на стационарния телефон
с номер *** на пострадалата Т.С.. Жената била в дома си, находящ се в ***.
Когато отговорила на обаждането отсреща лицето ѝ отвърнало с женски глас,
който наподобявал писък. След това вече с мъжки глас неустановеното лице се
представило на свидетелката за д-р П.. Съобщило ѝ, че нейната дъщеря си е
счупила крака на три различни места, както и, че съществувала опасност да го
изгуби, което налагало спешна оперативна намеса. За извършването на операцията поискало
от С. сумата от 12 000 лв. Свидетелката отговорила, че разполагала само с
10 000 лв. Междувременно по телефона отново се чул женски глас, с който неустановеното
лице се обърнало към С. с думата „мамо“ и през сълзи поискало помощ от нея.
Пострадалата, която действително имала дъщеря – св. Р. С., била силно уплашена
и стресирана и смятала, че женският глас всъщност е на дъщеря ѝ. Тогава мъжът
я убедил, че всичко ще бъде наред, като от нея се изисквало само да предаде
парите на човек, който ще дойде в жилището ѝ. Заявил ѝ също, че
последният работи в „здравната каса“ и ще пристигне с автомобил. По указания на
непознатия мъж св. Т.С. оставила отворена телефонната слушалка, взела парите от
другата стая, след което се върнала и започнала да му диктува серийните номера
на банкнотите. Изготвила и разписка в два екземпляра за сумата, която следвало
да предаде. Парите поставила в прозрачен найлонов плик. Малко след това на
адреса ѝ пристигнал подсъдимият Б.П.. Същият влязъл през отворената врата
и успокоявайки пострадалата, взел предадената му от нея сума в размер от 10 000
лв. с една от разписките. Провел разговор по мобилен телефон с „доктора“, за
какъвто се представило неустановеното по делото лице и след като му съобщил, че
е взел парите, бързо напуснал апартамента, излизайки навън. Там в близост го
изчаквал в автомобила си подсъдимият Т.. Двамата веднага си тръгнали от района.
Една част – в размер от 20 % от сумата, получена от св. Т.С. разделили помежду
си, а останалата такава предали на неустановеното по делото лице, оставяйки я
на указаното от същото място. Междувременно пострадалата успяла да се свърже с
дъщеря си, от която разбрала, че всъщност не е претърпяла никакъв инцидент и
кракът ѝ не е счупен.
След този случай подсъдимите
Б.П. и И.Т. се срещнали в град София с третия подсъдим И.Б., като му разказали за
осъществяваната от тях дейност и му предложили да се включи в същата. Обяснили
му, че заедно с тях трябва да посещава конкретното населено място, да изчаква в
автомобила на Т. винаги в близост до адреса на съответното лице, а при
необходимост да помага в шофирането, като тримата следвало да предават
получаваните суми на неустановеното по делото лице, оставяйки ги на посочените
от същото обекти. За дейността си Б. щял да получава около 70 лв. – 80 лв. През
този период същият нямал поръчки, изпитвал нужда от пари, поради което веднага
се съгласил да се включи в съвместната дейност.
Така на 13.12.2014 г.
вече тримата подсъдими пристигнали с автомобила на Т. и спрели в близост до
поредния адрес – в ***, където живеела пострадалата В.М.. Същият ден тя била в
жилището си когато на стационарния ѝ телефон с номер *** позвънило
неустановеното по делото лице. Последното с женски глас и плачейки ѝ
обяснило, че се обажда дъщеря ѝ, съобщавайки, че е паднала и си е счупила
крака на четири места, което налагало бърза оперативна намеса. За извършването
ѝ била необходима сумата от 20 000 лв., като в случай, че не бъде
осъществена, същата ще загуби крака си. М. припознала в гласа този на дъщеря си
– частната обвинителка Х.С.. След разговора неустановеното лице вече с мъжки
глас се представило на пострадалата за „доктор П.“. Съобщило ѝ, че операцията
започва. Казало ѝ да събере наличните си пари вкъщи, да му продиктува
серийните номера по копюри, след което да ги прибере в плик и да остане на
телефона. Пострадалата изпълнила указанията като взела от друга стая парите,
които имала в общ размер от 2620 лв., продиктувала на лицето техните номера,
след което по негово желание дала подробно описание за адреса, на който живее. М.
трябвало да сложи парите в плик и да ги предаде на лице, изпратено от „лекаря“
навън, пред вратата на двора си. Същата излязла и не след дълго на указаното
място се появил подсъдимият Б.П.. Последният попитал пострадалата дали тя е
жената, която чака „доктора“ и след утвърдителен отговор същата му предала
сумата от 2620 лв. П. я взел, тръгнал бавно напред, след което се качил в спрения
на близо автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***, където го чакали подсъдимите Т.
и Б. и тримата заедно бързо напуснали района. Същите разделили помежду си по
предварително уговорения начин част от взетата сума, а останалата предали на неустановеното
по делото лице. Вечерта след случилото се св. Х.С. посетила майка си –
пострадалата М. в дома ѝ в с. ***. При вида на дъщеря си и след като
разбрала, че тя всъщност не е претърпяла инцидент, пострадалата разбрала, че е
била излъгана.
Подсъдимите
продължили дейността си и през следващата година, когато на 05.01.2015 г.
пристигнали на съобщения им от неустановеното лице адрес в ***. По това време там
живеела свидетелката П.Р.. Било по обяд и същата се намирала в дома си когато
на стационарния ѝ телефон с номер *** се позвънило. Пострадалата
отговорила и отсреща се чул женски писък. Обадило се неустановеното по делото
лице, което с плачещ женски глас се представило за нейната дъщеря, съобщавайки
ѝ, че си е счупила крака, за оперирането на който св. Р. трябвало да
плати. След това вече с мъжки глас лицето ѝ обяснило, че е лекар, който
ще оперира нейната дъщеря, като, за да се спаси кракът ѝ трябва да се
плати. Поискало от пострадалата да даде колкото пари има. Разяснило ѝ, че
първо следва да ги опише по копюри и серийни номера, след това да ги завърже и
да излезе навън, пред дворната врата, където да ги предаде. Р. действително
имала дъщеря и силно притеснена повярвала на чутото. Тя съобщила на лицето, че
разполага с 930 лв. Взела същите, продиктувала му исканите данни и излязла
навън. След известно време, тичайки към нея в посока от изток дошъл подсъдимият
Б.П.. Същият казал на Р., че на място ще пристигне линейка с лекар, които да
проверят състоянието ѝ. След като тя му предала сумата от 930 лв. П. я
взел и избягал веднага в посока запад. Там наблизо го чакали Б. и Т., в
автомобила на последния. Тримата подсъдими веднага напуснали мястото. В превозното
средство същите си разпределили част от взетата сума, а останалата предали на
неустановеното лице, оставяйки я на посочения от него обект. Междувременно св. Р.
се обадила по телефона на съпруга на дъщеря си. Когато именно последната се
обадила на телефонната слушалка, майка ѝ разбрала, че всъщност е била
излъгана.
На 10.04.2015 г.
вечерта свидетелят Д.В. бил в дома си в ***, когато на стационарния му телефон
с номер *** се позвънило. В. вдигнал телефона и отсреща възприел мъжки глас.
Обаждало се неустановеното по делото лице, което веднага се представило за
лекар от гр. Пловдив. Съобщило му, че неговата снаха е паднала и си е счупила
крака. Обяснило му, че същата била в тежко състояние и ѝ предстояла
сложна операция, за извършването на която трябвало да се платят няколко хиляди
лева. След това с женски глас неустановеното лице се представило за снахата на
пострадалия и, плачейки, потърсило помощ от него. В. действително имал син и
снаха, които живеели в гр. Пловдив, а и гласът по телефона силно наподобявал
нейния. Това го накарало да повярва на разказаното от лицето. Последното отново
с мъжки глас му обяснило, че ако парите не бъдат дадени, кракът на жената ще
бъде ампутиран. Уплашен за здравето на снаха си пострадалият казал, че
разполага с около 2000 лв. Неустановеното лице му заявило, че ще изпрати
санитар от болницата в град Дупница, на когото навън, на улицата В. следва да
предаде парите. Пострадалият събрал всички пари, които имал вкъщи, в размер на
сумата от 2360 лв. и излязъл навън. Не
след дълго в далечината на улицата спрял автомобил, от който излязъл
подсъдимият Б.П.. Същият веднага се насочил към В.. Когато го доближил му
съобщил, че е от болницата в гр. Дупница и го изпраща „доктора“, за да вземе
парите, необходими за започване на операцията. Пострадалият не носел в себе си
събраната сума. Тогава П. го свързал по телефона с неустановеното лице, което,
представяйки се отново за лекар, казало на В. да предаде веднага парите, защото
влиза в операционната зала да спаси крака на снаха му. Свидетелят веднага
тръгнал към дома си, взел приготвените малко преди това пари в общ размер от
2360 лв. и отново се върнал на мястото. Подал ги на подсъдимия П., който веднага
ги взел и потвърдил, че операцията ще бъде извършена, след което си тръгнал и
се качил в автомобила, от който малко преди това слязъл. Там вътре го чакали
другите двама подсъдими Т. и Б.. Тримата заедно веднага напуснали мястото, а по
пътя си разпределили следващите им се 20 % от получената сума. Останалата част
предали на неустановеното лице на предварително указаното от същото място.
Във връзка с
описаните деяния били образувани досъдебни производства, обединени в ДП №
500/2014 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Перник, пр. преписка №
3240/2014 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Перник.
Известно време след последния
случай – на 21.04.2015 г., малко преди полунощ, тримата подсъдими пътували с
автомобила на И.Т. – „Хонда Сивик“ с рег. № *** в посока към гр. София от поредното
място, на което били изпратени от неустановеното по делото лице – с. ***, обл.
Кюстендил, като превозното средство било управлявано от подсъдимия И.Б.. На
автомагистралата автомобилът им бил спрян за проверка от три автопатрула.
Подсъдимите били задържани по повод осъществяваната до момента дейност, като последвали
процесуално-следствени действия – оглед на лекия автомобил, обиск и изземване.
Така приетите от
въззивния състав фактически изводи по същество съвпадат с установеното от
първоинстанционния съд, като е налице несъответствие в становищата на двете
съдебни инстанции относно момента, в който подсъдимият И.Б. се е включил в осъществяваната
съвместна дейност. Този въпрос ще бъде анализиран в изложението при съответните
доказателствени и правни изводи.
Така описаната фактическа
обстановка настоящата въззивна инстанция намира за установена по категоричен
начин от събрания по делото доказателствен материал: гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите: М.Г.Г., дадени пред разследващ орган в
хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание
чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК и чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК, П.С.М., дадени
пред съдия в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им
на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, Т.Й.С., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК, П.Г.Р., Д.К.В., Х.Р.С., Е.С.Т., Р. Й.С., Н.И.С. и А.Й.М.,
дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и в досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 НПК, Л.И.В., Т.М.А., И.М.С., обясненията на подсъдимия Б.Б.П.,
дадени в съдебното следствие пред първата инстанция и в хода на досъдебното
производство пред разследващ орган в присъствието на защитник, приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 279, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 НПК – частично,
обясненията на подсъдимия И.П.Т., дадени в съдебното следствие пред първата
инстанция и в хода на досъдебното производство пред разследващ орган в
присъствието на защитник, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 279,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК – частично, обясненията на подсъдимия И.Я.Б., дадени
пред първата инстанция – частично; писмените доказателствени средства – 2 броя протоколи
за разпознаване на лица и предмети от 22.04.2015 г., протокол за разпознаване
на лица от 29.04.2015 г. и протокол за разпознаване на лица от 15.05.2015 г., протокол
за оглед на местопроизшествие и изземване от 22.04.2015 г., заедно с фотоалбум,
2 броя протоколи за обиск и изземване от 22.04.2015 г.; писмените доказателства
– информация, предоставена от мобилни оператори, съдържаща се в том IV от ДП № 500/2014 г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР – гр. Перник, приетите пред въззивната инстанция писмо с
изх. № 226/16.10.2017 г. от „ДСВ Роуд“ ЕООД, придружително писмо с изх. №
19-24-18-32/26.10.2017 г. от ТД на НАП – гр. София, офис „Люлин“ с приложена
справка за актуалното състояние на действащи трудови договори за периода от
01.01.2014 г. до 26.10.2017 г. за лицето
М. Х. и актуални справки за съдимост на подсъдимите И.Б., Б.П. и И.Т., протокол
за доброволно предаване от 08.12.2014 г. и разписка от 08.12.2014 г.;
веществените доказателства, приобщени чрез изземването им с протокол за оглед
на местопроизшествие от 22.04.2015 г.
Правилно и след
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност по делото първоинстанционният
съд е приел за безспорно установени механизмът на реализиране на
инкриминираната дейност и участието на всеки от подсъдимите в осъществяването на
конкретните прояви.
Въззивната инстанция
споделя разбирането, обективирано в мотивите на обжалваната присъда, относно
значението на показанията на свидетелите – пострадали лица за установяване на факти,
съществени за предмета на настоящото наказателно производство. Разказаното от
свидетелите М. Г., П. М., Т.С., П.Р. и Д.В., се отличава с пълнота,
хронологична подреденост и логичност. Всеки от тях възпроизвежда подробен
разказ за събитията на конкретния ден, израз на непосредствено и лично възприети
обстоятелства. Показанията им са с особено доказателствено значение за процеса,
тъй като дават информация относно мястото и начина на установяване на контакт с
тях, осъществения разговор с непознатото лице по стационарния им телефон,
конкретно съобщената им информация за състоянието на техни близки, искането на
парична сума за лечението им, последвалите подробни указания за събирането
ѝ, индивидуализиране на банктнотите и мястото на тяхното предаване,
осъществяване на срещата с лицето, получило парите, външния му вид и поведение.
От показанията на посочената група свидетели се установява тяхната
категоричност в това, че по телефона са възприели два различни гласа – на мъж,
представил се за лекар и женски такъв, заявил, че е близкият им пострадал –
дъщеря или снаха. Изясняват също, че парите са искани за осъществяване на
оперативна намеса с цел лечение на счупен крайник, в брой, след предварително
продиктуване на серийните номера на банктнотите. Уточняват, че гласът по
телефона наподобявал този на близките им, както и, че действително всеки от тях
имал такъв роднина, който живее или се намира на съобщеното по телефона място. Именно
това ги накарало да повярват, че наистина чуват плача на своя познат, същият
реално е пострадал и се нуждае от помощта им. Свидетелите разказват за начина
на предаване на сумата – винаги на място в дома им или в непосредствена близост
до същия, след даване на подробна информация за последния, на непознато към
онзи момент за тях лице, изпратено от „лекаря“.
Както правилно е
констатирал първоинстанционният съд, показанията на тези свидетели са
подкрепени и от информацията, съдържаща се в други доказателствени източници – протоколите
за разпознаване на лица, показанията на свидетелите Е.Т., Р. С., Н.С.. В тази
насока са и показанията на свидетелката Х.С.. Последната като дъщеря на една от
пострадалите – В.М. подробно възпроизвежда разказаното ѝ от нейната майка
непосредствено след инцидента. Изяснява деня и мястото на осъществения
телефонен разговор, съдържанието му, предаването на конкретната парична сума, състоянието
на пострадалата след случилото се, които напълно кореспондират с очертания
механизъм на осъществяване на деянията.
Предвид изложеното,
въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Г., М., С., Р., В. и С.
като достоверни, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от останалия
доказателствен материал, който извод не се разколебава от обстоятелството, че
именно те са пострадалите от деянията лица, съответно частна обвинителка в
качеството си на наследник.
За изясняване
механизма на реализиране на деянията и участието на подсъдимите в
осъществяването им важно доказателствено значене имат обясненията на подсъдимия
Б.П.. Същият подробно говори за познанството си с подсъдимите И.Т. и И.Б., за
финансовото затруднение на всеки от тях и началото на дейността им. От
обясненията му се изяснява участието в последната и всъщност инициирането
ѝ от четвърто, неустановено по делото лице, материалите, касаещи
действията на което, са отделени в отделно производство с Постановление от
23.11.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Перник. Подсъдимият П.
заявява, че това лице е установявало телефонни контакти с тях, като ги е
търсило на мобилен номер, ползван от подсъдимия И.Т.. Обяснява, че по телефона
същият им казвал къде точно да отидат и откъде да вземат парите, след което им
давал указания за мястото, на което трябвало да ги оставят. Признава, че лично
се е срещал с пострадалите лица, които са му предавали сумите съгласно
указанията на неустановеното лице – опаковани и по най-бързия начин, и на които
се е представял за санитар или просто им съобщавал името си. Изяснява, че
срещите са били както навън, така и в дома на лицата и, че преобладаващо същите
били възрастни хора, основно от района на гр. Перник. Подсъдимият П. разказва,
че от гр. София до конкретното място пътували с автомобила на Т. – „Хонда
Сивик“, управляван от последния. След като сам вземал парите от хората, отново
заедно тръгвали на мястото или до обекта, където трябвало да оставят
по-голямата част от сумата за неустановеното лице. Друга част от същата в
размер на 20 % оставала за тях. Категоричен е относно участието в тази дейност и
на третия подсъдим – И.Б., на когото с Т. не само споделили за извършеното, но
и предложили да действа с тях. Обяснява, че последният се е включил в по-късен
момент, свързвайки го като следващ по време предаването на сумата от
10 000 лв. от възрастна жена в апартамента ѝ в ***. Посочва, че
тримата заедно пътували с автомобила, както и, че част от полагащите им се 20 % с Т. давали на подсъдимия Б..
В тази част обясненията
на подсъдимия Б.П. не са изолирани, а безспорно се подкрепят от показанията на
пострадалите лица, проведените разпознавания и данните, получени от мобилните
оператори. В хода на досъдебното производство свидетелите П. М., Т.С., М, Г. и П.Р.
категорично са разпознали именно подсъдимия П. като лицето, на което в
съответната инкриминирана дата са предали процесната сума пари, представило им
се за медицинско лице и за човек, изпратен от „доктора“. Тези свидетели са
имали възможността да установят непосредствен контакт с подсъдимия и да
възприемат характерни негови черти, поведението му като цяло, въпреки силния си
страх и стрес, породени от новината за най-близките им хора.
В обясненията си
подсъдимият И.Т. също не отрича своето участие с твърдението, че Б.П. е вземал
парите от хората, а сам той през цялото време е управлявал автомобила. Не
отрича, че за дейността си е получавал част от парите, изразявайки съжаление за
случилото се.
Правилно
първоинстанционният съд е обсъдил като относими, достоверни и с важно
даказателствено значение за процеса показанията на свидетеля А.М., който в
качеството си на оперативен дежурен е бил пряко ангажиран с разкриване
извършителите на деянията. Същият, позовавайки се на събраните трафични данни,
е категоричен, че телефонните разговори с пострадалите са регистрирани в клетка
от един град – ***, както и, че по време на извършване на деянията на територията
на гр. Перник същите тези телефони са провеждали множество разговори,
преимуществено с два мобилни номера, ползвани от подсъдимия И.Т. и съпругата
му. Свидетелят разяснява, че тези карти били поставени в апарат с определен
имей номер, намерен скрит в автомобила на Т. в нощта на 22.04.2015 г.
Всичко изложено дотук
дава основание на настоящия състав да приеме за безспорно доказано участието на
подсъдимите Б.П., И.Т. и неустановеното по делото лице в реализиране на всяко
от процесните деяния, предварително създадената помежду им организация и
разпределение на дейността, която всеки следва да извърши.
Ето защо, не следва
да се кредитират обясненията на подсъдимия Т. в частта, в която твърди, че за
участието си е получавал само по 20 лв. – 30 лв., необходими за
транспортирането им до конкретното населено място, доколкото последните не
съответстват на обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени чрез прочитането им, нито на заявеното от подсъдимия П., а са израз
на защитната му позиция в процеса.
Като проявление на
такава следва да се приеме и заявеното от Б.П. в частта, в която отрича да е
участвал в осъществяване на деянията в с. *** и в гр. ***. Действително, пострадалите
от тези две деяния лица – св. В.М. и св. Д.В. не са разпознали П. като лицето, на
което са предали съответната парична сума, доколкото не е провеждано такова
следствено действие с участието на М., а подсъдимият П. не е бил сред лицата,
предявени за разпознаване на пострадалия В., видно от данните, съдържащи се в
протокола за процесното действие по разследването. Въпреки това, въззивният съд
намира, че и в тези два случая П. е взел участието, типично за предишните и
последващи такива. От една страна, обясненията му по този въпрос са вътрешно
противоречиви, тъй като отрича за посещението си в с. Кладница едва в
показанията си, дадени пред първата инстанция, а по отношение на това в гр. Сапарева
баня веднъж посочва, че въобще не е пътувал до там, друг път обяснява, че е
ходил, но не са взели нищо, трети път, че са ходили, но сам той е помолил
другите подсъдими да го върнат в гр. София. В същото време подсъдимият И.Т. в
обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник и
приобщени от първата инстанция чрез прочитането им, е уверен, че тримата
подсъдими заедно са отишли в гр. Сапарева баня. В показанията си пострадалият В.
описва лицето, на което е предал парите си по начин, идентичен с описанието,
дадено от другите пострадали, изяснявайки, че причината да не го разпознае е,
че навън е било тъмно. В хода на проведеното с неговото участие разпознаване
той не е посочил подсъдимия Т., а подсъдимият П. не е бил сред предявените
лица. При преценка на всички описани доказателствени източници, както и при
съобразяване с начина на извършване на деянията в с. Кладница и в гр. Сапарева
баня, въззивният състав намира, че при последните не е налице отклонение от
вече установения механизъм на осъществяването им и участието на всеки от
подсъдимите в това, поради което се явяват неоснователни доводите на
защитниците за отсъствието на доказателства за виновността на подсъдимите в реализирането
на тези деяния.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е констатирал, че пряко участие в описаната дейност е
взел и третият подсъдим – И.Б.. Както вече беше изяснено, разликата в изводите
на двете съдебни инстанции не е по този въпрос, а относно обстоятелството в кой
момент същият се е включил в осъществяването ѝ. Основно доказателствено
значение в тази насока имат обясненията на подсъдимите Б.П. и И.Т., подкрепени
и от други доказателствени източници. Докато П. е категоричен относно участието
на Б., то обясненията на Т. са вътрешно противоречиви. От една страна той
отрича този подсъдим да е идвал с тях, след това споменава, че са ходили веднъж
и с него, но в приобщените по делото обяснения от досъдебното производство е
уверен в това, че лично е предложил на И.Б. да идва с тях, също да помага със
шофирането, за което ще получава съответната парична сума. В подкрепа на извода
за прякото участие и на този подсъдим са безспорно установените данни (видно от
справката с рег. № 3796р-В40/22.04.2015 г. от Второ РУ – гр. Перник – л. 102 от
том II от ДП № 500/2014 г.), че при извършване на
полицейската проверка на 21.04.2015 г. автомобилът на подсъдимия Т. е бил
управляван именно от подсъдимия Б. в момент, в който заедно с Б.П. тримата се
връщали от поредното място, на което били изпратени от неустановеното по делото
лице – с. ***, обл. Кюстендил. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира
за необосновани доводите на защитата на този подсъдим за отсъствието на
доказателства, установяващи по безспорен начин и неговото участие в цялостната инкриминирана
деятелност. Това твърдение се явява частично основателно – само за деянията,
осъществени на 30 ноември, 5 декември и 8 декември 2014 г. Този свой извод
настоящият състав формира при анализ на обясненията на подсъдимия П. и частично
на тези, дадени от подсъдимия Т.. И двамата са еднопосочни в това, че И.Б. е
разбрал за дейността им и е започнал да ги придружава, но не в самото начало, а
малко след това. В обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени пред първата инстанция, подсъдимият П. конкретизира момента,
посочвайки, че Б. се е включил след като вече им е била предадена сумата от 10 000
лв. от възрастна жена в жилището ѝ в кв. „***“, т. е. след деянието,
реализирано на 08.12.2014 г. когато пострадалата Т.С. *** предала на подсъдимия
П. посочената сума. Ето защо, следва да се приеме, че след този момент
подсъдимият Б., заедно с П. и Т. вече е посещавал последвалите адреси,
управлявал е автомобила, а заедно с Т. са изчаквали на място П.. След неговата
поява с предадените пари тримата заедно са се отдалечавали от района,
разделяйки една част от парите помежду си, а останалата, предавайки на
неустановеното по делото лице на посоченото от същото място.
В обясненията си И.Б.
отрича своето участие с твърдението, че през голяма част от инкриминирания
период е бил извън пределите на Република България, а в деня, в който заедно с
другите подсъдими е бил задържан единствено е закарал П. до гр. Дупница, за да
уреди свои имотни въпроси. От една страна тези обяснения са в пълно
противоречие със заявеното от другите подсъдими. В същото време сам Б. изяснява, че с Т. и П.
са в добри, колегиални отношения, познават се. От друга страна, по делото не са
налице данни, сочещи на някаква заинтересованост на другите подсъдими,
съответно разколебаващи техните обяснения за включването му в съвместната им
дейност. Доводът му, че е бил в чужбина заедно със свой приятел, международен
шофьор – св. М. Х., също не опровергава достигнатия извод. В обясненията си Б.
заявява, че двамата заедно са изпълнявали курс до Англия, по време на който
същият се обучавал за бъдещ шофьор, като се прибрал отново в страната около 10
декември, т.е. към 13 декември и по неговите обяснения е бил в България, което
само по себе си също не изключва участието му в дейността, за чието начало въззивният
съд прие, че е в по-късен момент от инкриминирания. От друга страна, в
показанията си свидетелят Х. разказва за пътуване с И.Б., осъществено през
септември, октомври или ноември, със знанието на управителя на
дружеството-работодател. От данните, обективирани в приетите пред въззивната
инстанция писмени доказателства – писмо с изх. № 226/16.10.2017 г. от „ДСВ
Роуд“ ЕООД, придружително писмо с изх. № 19-24-18-32/26.10.2017 г. от ТД на НАП
– гр. София, офис „Люлин“ и приложената към същото справка за актуалното
състояние на действащи трудови договори за периода от 01.01.2014 г. до 26.10.2017 г. за лицето М. Х. обаче се
установява, че през инкриминирания период свидетелят и подсъдимият Б. никога не
са били служители на дружеството „ДСВ Роуд“ ЕООД (съдържащо фирмата, сочена от Х.)
и на последното не са известни факти, свързани с дейността им. Изяснява се също
така, че до 15.12.2014 г. Х. е бил служител в друго дружество – „Рали“ ЕООД, за
каквото същият не споменава в показанията си и от което, въпреки опитите на
въззивната инстанция, не постъпи обратна информация.
Всичко изложено дава
основание на настоящия състав да приеме, че обясненията на подсъдимия И.Б. за
неучастието му въобще в инкриминирана дейност са изолирани гласни
доказателствени средства, израз на защитната му позиция в процеса. Напротив, в
съвкупност доказателствата по делото сочат, че на част от процесните дати – 13
декември 2014 г., 5 януари и 10 април 2015 г. същият не само е бил в пределите
на Република България, но и заедно с Т. и П. е взел активно участие в
реализиране на деянията от тези дни.
При така очертаната
фактическа обстановка правилно и обосновано в обжалваната присъда е прието, че всеки
от подсъдимите, в съучастие като съизвършител с останалите двама и с
неустановеното по делото лице, е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, а именно измама.
Законосъобразен е
изводът на първоинстанционният съд, че вследствие от действията на подсъдимите Б.П., И.Т., И.Б. и
на неустановеното по делото лице, на инкриминираните дати, респ. на последните
три от тях (за подсъдимия Б.), пострадалите са предали процесната парична сума,
водени от утвърдената погрешна представа, че техни най-близки хора са претърпели
злополука, предстоят им оперативни намеси и лечение, за които са им необходими
парични средства.
Поддържането на
заблуждение като форма на изпълнителното деяние на т. нар. класическа /обикновена/
измама се изразява във въздействие върху пострадалия чрез затвърждаване на вече
създадена невярна представа. Измамата по чл. 209, ал. 1 НК е резултатно
престъпление, доколкото елемент от състава му е настъпването на имотна вреда –
когато вследствие от това въздействие измаменият осъществи акт на имуществено
разпореждане, което не би направил ако имаше вярна представа за действителното
положение. Следователно, престъплението е довършено с неоснователното
излизане на имуществото от патримониума на пострадалия.
В настоящия случай
въззивният съд споделя разбирането на първата инстанция относно формата на
участие на всеки от подсъдимите в реализиране на престъпната дейност. Както
обосновано е констатирано в мотивите на обжалваната присъда, касае се за
съизвършителство при предварително обмислени и ясно разпределени роли между всеки
от участващите.
Налице
е характерната за тази проявна форма на съизвършителството деятелност на
съучастниците – когато всеки един от тях върши нещо съществено от гледна точка
на конкретния замисъл на съизвършителите, съставляващо елемент от
изпълнителното деяние на престъплението.
Установи
се, че погрешната представа в съзнанието на пострадалите М. Г., П. М., Т.С., В.М.,
П.Р. и Д.В., изразяваща се в създаването на увереност в неверния факт, че техни
най-близки хора са пострадали – счупили са си крака и се нуждаят от операция,
за която са необходими пари, е породена вследствие от действията на
неустановеното по делото лице. Както обосновано е подчертала първата инстанция,
фактите по делото свидетелстват за предварително събиране на информация за
пострадалите, което да способства за въвеждането им в заблуждение. Тези от тях,
разпитани като свидетели, са категорични, че са повярвали на съобщеното им по
телефона, защото в действителност имат такъв близък, същият наистина живее,
работи или се намира на посоченото от непознатия място, съответно женският глас
силно наподобява неговия.
С конкретното си
фактическо поведение подсъдимият Б.Б.П. е затвърдил вече създадената невярна
представа относно здравословното състояние на близките на пострадалите, т.е.
той е поддържал заблуждението им. Това същият е осъществил както с конкретни
думи и действия – потвърждавайки, че е лицето, изпратено за парите от
„доктора“, че е санитар от „Пирогов“ или идва от болницата в гр. Дупница, чрез
разговорите си по телефона с „доктора“, успокояващите думи, че всичко ще бъде
наред, съобщаването, че ще бъдат изпратени линейка и лекар, както и със самия
факт на присъствието си на конкретно определеното място за среща и получаването
на предаваната от пострадалите сума.
С поведението си
другите двама подсъдими – И.Т. и И.Б. са направили възможен вредоносния
резултат – настъпването на имотната вреда за конкретния пострадал.
Действително, те не са влизали в контакт с лицата, предали паричните суми на П.,
съответно не са поддържали заблуждение у тях, но са установили фактическа власт
върху парите и с действията си са допринесли за проявлението на окончателния
престъпен резултат. Установи се, че двамата са били в автомобила на Т., в
непосредствена близост до мястото, където следвало да стане предаването на
сумата, както и, че веднага след връщането на подсъдимия П., са напускали
същото, разделяйки си част от парите и предавайки останалата на неустановеното
лице. В отговор на доводите на защитника на подсъдимия Т. следва да се
отбележи, че в случая с действията си последният не само е улеснил измамата, но
е направил възможно настъпването на вредоносния резултат от последната –
имущественото разпореждане на пострадалите с паричните средства да бъде
окончателно, без те да могат да вземат обратно парите си ако се усъмнят и
разколебаят, а в отделни случаи чрез възприемане на автомобила на мястото
последните да бъдат сигурни, че лицето, на което предават парите си,
действително е изпратено от „доктора“, пристигайки от лечебното заведение.
Във връзка с изясняване
участието на всеки от подсъдимите в реализиране на деянията следва да се
отбележи, че не е налице твърдяната от защитата на подсъдимия Б.П. неяснота в
мотивите на присъдата кой от тях тримата всъщност е поддържал заблуждението у
пострадалите и на кого същите са предавали процесните суми. Действително, във
фактическите си изводи първоинстанционният съд е констатирал, че на 30.11.2014
г. пострадалата М. Г. е предала сумата на подсъдимия Б., като точно той е
осъществил контакт с нея. Настоящият въззивен състав обаче намира, че в случая
се касае за Б.Б.П. и първата инстанция е използвала презимето, а не фамилното
му име, с оглед категоричния извод на първостепенния съд, че именно този
подсъдим се е явявал при пострадалите.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е установил предмета на всяко от деянията – конкретно
предадената от пострадалите парична сума, с която същите са се разпоредили
фактически, вследствие от невярната представа, че е необходима за лечението на
техните близки.
Въззивният съдебен
състав споделя извода на първата инстанция за субективна съставомерност на
процесните деяния и реализирането им при пряк умисъл на подсъдимите като форма
и вид на вината и същевременно при общност на умисъла с другите подсъдими и
неустановеното по делото лице. С оглед констатираните по делото факти относно
начина на извършване на деянията и предварително очертания механизъм на
осъществяването им с определяне ролята на участниците в дейността, въззивният
съд приема, че всеки от подсъдимите е съзнавал поддържането на заблуждението у
пострадалите и, че последните се разпореждат с паричните си средства именно вследствие
от така утвърдената невярна представа относно състоянието на техните близки, както
и, че са целели имущественото облагодетелстване за себе си и останалите
съучастници. Наред с това, при осъществяване на своята проява всеки
от подсъдимите е съзнавал участието на другите и на неустановеното по делото
лице, като е искал и целял от така съчетаната дейност да бъде предизвикан и
престъпният резултат – пострадалите да се разпоредят с парите си, които да
преминат във фактическата власт на подсъдимите.
Обоснована е и
възприетата в процесния случай от представителя на държавното обвинение, а
впоследствие и от първата инстанция, правна конструкция на продължаваното
престъпление. Установената и от настоящия въззивен състав фактическа обстановка
релевира усложнена престъпна дейност на подсъдимите по см. на чл. 26, ал. 1 НК,
осъществена чрез шест /описани в шест пункта във фактическата страна, а спрямо
подсъдимия И.Б. – чрез три/ отделни деяния. Между последните е налице както
обективна, така и субективна връзка, изразяваща се в идентичния начин на
въздействие върху пострадалите, сходната им възраст, предварителното събиране
на информация за тях, фактите, по отношение на които се създава и поддържа
заблуждението, начина на предаване на сумите и последвалото им разпределяне, придвижването
на подсъдимите до конкретното място, неотдалечения период от време между проявите,
формата и вида на проявената вина.
За процесното
престъпление в санкционната част на чл. 209, ал. 1 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от една до шест години.
При индивидуализиране
на наказанието на подсъдимите правилно първата инстанция е отчела като
отегчаващо отговорността им обстоятелство проявеното от всеки от тях
постоянство в реализиране на процесната дейност, изразяващо се в нееднократното
извършване на престъпните действия. Израз на по-високата степен на обществена
опасност на конкретните деяния е и начинът на въздействие върху пострадалите –
поддържането на невярна представа у възрастни хора, че техни най-близки – дъщери
или снаха са претърпели злополука, породила риск за здравето им.
При определяне
съответното наказание за всеки от подсъдимите безспорно следва да бъде отчетена
конкретната им форма на участие – арг. чл. 21, ал. 1 НК, процесуалното им
поведение и съдебното им минало – арг. чл. 21, ал. 4 НК, които обстоятелства в
случая не са съобразени от първоинстанционния съд.
Безспорно по делото
се установи, че най-дейно участие в реализиране на всички деяния е взел
подсъдимият Б.П.. Именно той е осъществявал контакт с пострадалите лица,
поддържайки възникналото у тях заблуждение, получавал е процесната парична сума,
провеждал е и телефонните разговори с неустановеното по делото лице. Неговата престъпна
дейност се отличава и с високата стойност на предмета на престъплението,
възлизащ на 18 450 лв., от която заедно с подсъдимия И.Т. са вземали за
себе си и по-голяма част от полагащата се на подсъдимите сума. Видно от
справката за съдимост П. е осъждан. В същото време този подсъдим прави
самопризнания за по-голяма част от деянията, обяснявайки механизма на
реализирането им, за ролята на всеки от подсъдимите и на неустановеното по
делото лице, с които допринася за разкриване на обективната истина още по време
на първия си разпит, непосредствено след привличането му като обвиняем,
изразявайки съжаление за стореното. От друга страна обаче, с поведението си
същият неведнъж е станал причина за отлагане на делото пред първата инстанция,
без наличието на уважителни причини за това.
При така изложеното,
въззивният съд намира, че справедливото наказание за този подсъдим е лишаване
от свобода за срок от 4 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да
бъде изтърпявано при първоначален общ режим, доколкото не са налице основания
за прилагане на изключението, регламентирано в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС, изискваща не просто неявяване, а укриване на подсъдимия. В тази връзка
се явяват неоснователни исканията на този подсъдим и на защитата му,
обективирани в депозираната от тях въззивна жалба, за налагане на наказание в
минимума, предвиден в закона и постановяване на условното му изтърпяване. При
съобразяване с вече очертаните обстоятелства, характеризиращи обществената
опасност на престъплението и на самия подсъдим, въззивният съд счита, че не са
налице основания за определяне на наказание в искания размер.
С оглед фактическото
поведение на другите подсъдими – И.Т. и И.Б. в контекста на съвместната
престъпна дейност, въззивният съд съобрази обстоятелството, че подсъдимият Б.
се е включил на по-късен етап, съответно същият не е съпричастен към имотната
вреда, настъпила за пострадалите М. Г., П. М. и Т.С.. Подсъдимият Т. е осигурил
автомобила за придвижване до жилищата на пострадалите, а след това и до
уговорените с неустановеното по делото лице обекти за предаване на получената
сума, както и мобилните си телефон и карта, с които преимуществено е осъществян
контакт с последното. Ето защо, следва да се приеме, че от двамата именно Т.
има по-голяма съпричастност към реализиране на престъпната дейност, което
обуславя по-високо по размер наказание за него, следователно и най-ниско такова
за подсъдимия Б.. В същото време в хода на досъдебното производство подсъдимият
Т. прави самопризнания, пред първата инстанция изразява съжаление за случилото
се, макар обясненията му в тази същинска фаза на процеса да са лишени от
конкретика.
Предвид изложеното, въззивният
съд намира, че справедливото наказание за подсъдимия И.Т. е лишаване от свобода
за срок от 3 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да бъде
изтърпявано при първоначален общ режим.
По отношение на
подсъдимия И.Б. въззивният съд, след като взе предвид вече изложеното относно конкретното
му участие в съвместната престъпна дейност и момента на включването му в
същата, при съобразяване с обстоятелството, че същият е осъждан (видно от
справката за съдимост – с влязло в сила на 07.02.2013 г. Споразумение, одобрено
с протоколно определение на СРС, на наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години), както и с посочените
обстоятелства относно конкретния начин на осъществяване на деянията, намира, че
справедливото за него наказание е лишаване от свобода за срок от 2 години,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да бъде изтърпявано при
първоначален общ режим, поради което счита за необосновани исканията на защитата
му за постановяване на условно осъждане.
Предвид изложеното,
обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно определените на
всеки от подсъдимите наказания чрез намаляването им от 5 на 4 години за подсъдимия
Б.П. и промяна на режима му от строг в общ, от 5 на 3 години за подсъдимия И.Т.
и от 5 на 2 години за подсъдимия И.Б..
Законосъобразно и на
основание чл. 59, ал. 1 НК от срока на същите първоинстанционният съд е
приспаднал времето, през което подсъдимите са били задържани и по отношение на тях
е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Правилно първата
инстанция е приела за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявените от частните обвинители граждански искове и е уважила същите.
Гражданскоправните претенции на гражданските ищци Т.С., Х.С., в качеството
ѝ на наследник по закон на пострадалата В.М., Е.А. и Т.Р., в качеството им на
наследници по закон на пострадалата П. М. и П.Р., намират своето правно
основание в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че всеки дължи да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В настоящия случай са налице
всички елементи от фактическия състав на деликта: виновно и противоправно
деяние, извършено от подсъдимите, причинени на всеки от пострадалите съставомерни
имуществени вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и
вредите. В резултат от реализираната измама от патримониума на пострадалите
неоснователно са излезли паричните средства, предадени на подсъдимия Б.П. под
влияние на затвърдената невярна представа, че същите са необходими за лечението
на техните близки.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД първата инстанция е осъдила подсъдимите да заплатят
търсените като обезщетение суми при условията на солидарна отговорност помежду
им.
Единствено следва да
се отбележи, че с оглед извода на настоящия състав за неучастие на подсъдимия И.Б.
в реализиране на деянията от 05.12.2014 г. и 08.12.2014 г. осъждането му да
заплати на гражданската ищца Т.С. сумата от 10 000 лв. и на гражданските
ищци Е.А. и Т.Р. сумата от 2000 лв. следва да бъде отменено.
Правилно и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК сторените по делото разноски, представляващи
държавна такса, дължима върху уважените размери на предявените и приети за
съвместно разглеждане граждански искове, са възложени в тежест на подсъдимите по
сметка на Пернишкия районен съд. Неправилно обаче първоинстанционният съд е
определил техният размер като 5 % върху присъдения размер, вместо дължимите
съгласно чл. 88, ал. 1 НПК, вр. чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК 4 %. Следователно, в тази част присъдата следва да бъде изменена,
като се намалят присъдените размери от 500 лв. на 400 лв. по иска за вреди от
деянието от 08.12.2014 г., от 131 лв. на 104,80
лв. по иска за вреди от деянието от 13.12.2014 г., от 100 лв. на 80 лв. по иска
за вреди от деянието от 05.12.2014 г. По отношение на държавната такса, дължима
върху уважания размер на иска за вреди от деянието от 05.01.2015 г. въззивният съд
намира, че същата възлиза на думата от 50 лв., но предвид липсата на протест
или жалба от частните обвинители с искане за влошаване положението на
подсъдимите, то същият не трябва да бъде увеличаван.
Законосъобразно
първата инстанция е осъдила подсъдимите И.Т. и Б.П. да заплатят на гражданската
ищца и частна обвинителка Т.С. сторените от същата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 500 лв.
Обжалваната присъда
следва да бъде отменена като неправилна единствено в частта, в която подсъдимият И.Б. е осъден да
заплати солидарно с другите подсъдими по сметка на Пернишкия районен съд сумата
от 500 лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважения размер на
иска за вреди от деянието от 08.12.2014 г., съответно сумата от 500 лв.,
представляваща сторени от гражданската ищца Т.С. разноски в производството,
както и сумата от 100 лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважения
размер на иска за вреди от деянието от 05.12.2014 г., предвид извода за неучастието
му в реализиране на тези две деяния от състава на процесното продължавано престъпление.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимите Б.П. и И.Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на
частната обвинителка и гражданска ищца Т.С. сумата от 500 лв., представляваща
сторени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение на
повереника ѝ, чието реално извършване е доказано (предвид представените
по делото договор за правна защита и съдействие от 27.10.2017 г. с пълномощно
за учредена в полза на адв. К. представителна власт за въззивното производство,
с отразено плащане в брой на уговореното възнаграждение от 500 лв.).
Настоящата въззивна
инстанция констатира, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по
въпроса за веществените доказателства по делото, съгласно разпоредбата на чл.
301, ал. 1, т. 11 НПК, което обаче не може да бъде сторено от въззивния състав,
а от първата инстанция по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, чийто акт подлежи
на самостоятелно обжалване – арг. чл. 306, ал. 3 НПК.
С оглед всичко
гореизложено и след извършена цялостна служебна проверка на правилността и
справедливостта на атакуваната присъда, въззивната инстанция намира, че същата
следва да бъде изменена като: подсъдимият И.Я.Б. бъде признат за невиновен в
това, да е поддържал заблуждение у М.Г.Г., П.С.М. и Т.Й.С., да е осъществил
продължаваното престъпление в периода от 30.11.2014 г. до 13.12.2014 г., общият
размер на предмета на престъплението, осъществено от него – причинената имотна вреда бъде намален от
18 450 лв. на 5910 лв., съответно бъде признат за невиновен и оправдан за
това да е извършил част от деянията, включени в състава на продължаваното
престъпление, а именно на 31.11.2014 г., на 05.12.2014 г. и на 08.12.2014 г.,
подсъдимите Б.П. и И.Т. да бъдат признати за невиновни и оправдани за това да
са извършили тези деяния в съучастие с подсъдимия И.Б., се намалят наложените
на всеки от подсъдимите наказания лишаване от свобода, както следва: от 5
години на 4 години за подсъдимия Б.П., от 5 години на 3 години за подсъдимия И.Т.
и от 5 години на 2 години за подсъдимия И.Б., се измени определеният на
подсъдимия Б.П. първоначален режим на изтърпяване на наказанието от строг в
общ, бъде отменено осъждането му да заплати на гражданската ищца Т.С. сумата от
10 000 лв., а на гражданските ищци Е.А. и Т.Р. сумата от 2000 лв.,
представляващи обезщетения за претърпените вследствие от деянията от 08.12.2014
г. и 05.12.2014 г. имуществени вреди, да се отмени осъждането му да заплати на Т.С.
сумата от 500 лв., представляваща сторени разноски в първоинстанционното
производство, бъдат намалени присъдените по сметка на Пернишкия районен съд
държавни такси от 500 лв. на 400 лв. по иска за вреди от деянието от 08.12.2014
г., от 131 лв. на 104,80 лв. по иска за вреди от деянието от 13.12.2014 г., от
100 лв. на 80 лв. по иска за вреди от деянието от 05.12.2014 г.
В останалата част
като правилна, обоснована и справедлива, присъдата следва да бъде потвърдена.
По арг. от чл. 346,
т. 2 НПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Така мотивиран и на
основание чл. 337, ал. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 372 от 14.06.2017 г., постановена по НОХД № 01036/2016 г. по описа на Пернишкия районен
съд, Наказателна колегия, V-ти състав, в наказателноправната и
гражданскоправната ѝ част, като: ПРИЗНАВА
подсъдимия И.Я.Б. за НЕВИНОВЕН в
това, да е извършил продължаваното престъпление чрез поддържане на заблуждение
у М.Г.Г., П.С.М. и Т.Й.С. и да го е осъществил в периода от 30.11.2014 г. до
13.12.2014 г., като го ОПРАВДАВА за
това да е извършил деянията на 30.11.2014 г., 05.12.2014 г. и на
08.12.2014 г. и НАМАЛЯВА общия размер
на предмета на извършеното от него продължавано престъпление от 18 450 лв. на
5910 лв., ПРИЗНАВА подсъдимите Б.Б.П. и И.П.Т. за НЕВИНОВНИ в
това да са извършили деянията от 30.11.2014 г., от 05.12.2014 г. и от
08.12.2014 г. в съучастие като съизвършители с подсъдимия И.Я.Б. и ги ОПРАВДАВА за това обстоятелство, НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И.Я.Б. наказание лишаване
от свобода от пет години на две години, НАМАЛЯВА
наложеното на подсъдимия И.П.Т. наказание лишаване от свобода от пет години на три
години, НАМАЛЯВА наложеното на
подсъдимия Б.Б.П. наказание лишаване от свобода от пет години на четири години
като ИЗМЕНЯ определения първоначален
режим на изтърпяването му от строг в общ, ОТМЕНЯ
осъждането на подсъдимия И.Я.Б. за заплащане на частната обвинителка и
гражданска ищца Т. И, С. на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди вследствие от деянието от
08.12.2014 г., както и на сумата от 500 лв., представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, ОТМЕНЯ осъждането на подсъдимия И.Я.Б. за заплащане на частните обвинителки и граждански ищци
Е.М.А. и Т.М.Р. на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди вследствие от деянието от 05.12.2014 г., ОТМЕНЯ осъждането на подсъдимия И.Я.Б. за заплащане по сметка на
Пернишкия районен съд на сумите, представляващи държавни такси, дължими върху
уважените размери на предявените граждански искове за вреди от деянията от
05.12.2014 г. и от 08.12.2014 г. в общ размер от 600 лв., НАМАЛЯВА присъдените по сметка на Пернишкия районен съд държавни
такси, дължими върху уважените размери на всеки от предявените граждански искове,
съответно от 100 лв. на 80 лв. по иска за вреди от деянието от 05.12.2014 г.,
от 500 лв. на 400 лв. по иска за вреди от деянието от 08.12.2014 г., от 131 лв.
на 104,80 лв. по иска за вреди от деянието от 13.12.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА подсъдимите Б.Б.П., с ЕГН: ********** и И.П.Т., с ЕГН: **********,
на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплатят на частната обвинителка и
гражданска ищца Т. И. С. сумата от 500
лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.