Р Е Ш Е Н И Е
№511
гр. Хасково, 26.06.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова и в
присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 352 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по подадено
от Д.Н.Ч., чрез адв. М.А., с посочен съдебен адрес: ***, офис 4, искане за
възобновяване на административно-наказателното производство по Наказателно
постановление № 23-0271-000041/15.02.2023г. на ВПД Началник група в ОДМВР –
Хасково, РУ Харманли.
В искането се твърди,
че в проведеното административнонаказателно производство, въз основа на което е
издадено наказателното постановление, е допуснато съществено, неотстранимо
процесуално нарушение, което е довело до пълна невъзможност за осъществяване
правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че Д.Н.Ч. е роден на ***г.
в Гърция, карта №АI405221, с адрес: *. Същият не владеел
български език, което обстоятелство било игнорирано в хода на
административнонаказателното производство. При връчване на АУАН не бил извършен
превод от български на гръцки език, поради което нарушителят бил лишен от
възможността да разбере в какво нарушение е обвинен и да направи възражения.
Това се потвърждавало от съдържанието на АУАН Серия GA №822796 от 15.02.2023г.,
в който липсвало посочено име и подпис на преводача, присъствал при връчването
на АУАН и извършил превод от български на гръцки език. Това обуславяло
незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на този порочен АУАН. Същото
процесуално нарушение било допуснато и при връчване на НП на нарушителя. Твърди
се, че като не бил осигурен преводач при предявяване и връчване на съставения
АУАН и издаденото НП в административнонаказателното производство, били
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. Счита се, че те съставлявали
основание за възобновяване на административнонаказателното производство и
отмяна на Наказателно постановление № 23-0271-000041/15.02.2023г. на ВПД
Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ Харманли.
Иска се да бъде
възобновено административнонаказателното производство и да се отмени посоченото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените разноски.
В допълнително
подадена молба се правят уточнения и се конкретизират направените твърдения.
В съдебно заседание искането
за възобновяване на административнонаказателното производство се поддържа чрез
пълномощник. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Началник
група в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково счита искането за неоснователно.
Административен съд
– Хасково, като взе предвид доводите на страните и съобрази събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Със съставянето на
Акт за установяване на административно нарушение №822796/15.02.2023г., Серия *, срещу ***, дата на раждане ***г.,
живущ в *, е образувано административно наказателно производство
за това, че на 15.02.2023г., в 15:00 часа в град Харманли, на кръстовището,
образувано с кръгово движение от * и * в посока към *, управлявайки
собствения си лек автомобил * с регистрационен
номер ****, не контролира непрекъснато МПС, което управлява и с
предна част на автомобила удря метална тръба с пътни знаци С4, 3 и Г9,
собственост на Община Харманли, с Булстат *********,
с което става причина за ПТП с материални щети, като е прието, че с това
виновно е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП. Отбелязано е, лично от Ч., в графата „Запознах
се със съдържанието на акта и правя следните обяснения и възражения:“-„нямам
възражения“. Актът е подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в него,
както и от нарушителя на 15.02.2023г. Видно от разписката в самия акт, препис
от него е бил връчен на лицето срещу подпис на 15.02.2023г.
Въз основа на
цитирания акт за установяване на административно нарушение, с Наказателно
постановление № 23-0271-000041 от 15.02.2023г., издадено от ВПД Началник група
в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, за нарушение на чл.20 ал.1 от Закон за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от ЗДвП, на Д.Н.Ч., дата на раждане ***г.,
място на раждане *, лична карта №*******, адрес *,
е наложена глоба в размер на 20 лева.
Наказателното
постановление е връчено на лицето на 15.02.2023 г. срещу подпис. Не се спори,
че същото, като необжалвано, е влязло в сила.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Искането за
възобновяване е допустимо. Същото е направено от лице, посочено в чл.72 ал.1
т.2 от ЗАНН, във връзка с чл.70 ал.2 т.7 от ЗАНН, според които норми искането
за възобновяване на административнонаказателно производство може да направи
лицето, по отношение на което е издаден актът по чл.70 ал.1 (в случая чл.70
ал.1 т.1 от ЗАНН), като съгласно втората посочена разпоредба,
административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато
вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето,
по отношение на което е издаден актът по ал.1, е бил лишен от възможността да
участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно
представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник
по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани, каквато именно
хипотеза заявява лицето в подаденото искане и в уточняващата молба.
Административен съд
– Хасково е компетентен да разгледа искането, с оглед разпоредбата на чл.73
ал.1 от ЗАНН, тъй като в неговия съдебен район се намира органът, постановил
акта по чл.70 ал.1 от ЗАНН.
Спазен е и срокът,
регламентиран в чл.71 ал.1 т.3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба искането за
възобновяване може да се направи в 6-месечен срок от влизането в сила на акта
по чл.70 ал.1 – в случаите по чл.70 ал.2 т.7, като в случая искането е подадено
на 28.03.2023г. по пощата, видно от поставено върху плика пощенско клеймо
(л.7).
Разгледано по
същество, искането е неоснователно.
За да се уважи
искане за възобновяване на административнонаказателно производство по влязло в
сила наказателно постановление, следва да са налице предпоставките, изброени в
нормата на чл.70 ал.2 от ЗАНН. В случая обаче, според настоящия състав на съда,
не са налице предпоставките по чл.70 ал.2 т.7 от ЗАНН, а именно – вследствие на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на
което е издаден актът по ал.1, е било лишено от възможността да участва в
административнонаказателното производство или не е било надлежно представлявано,
както и когато не е могло да участва лично или чрез пълномощник по причина на
препятствие, които не е могъл да отстрани.
Водещите аргументи,
изложени в подкрепа на основанието по чл.70 ал.2 т.7 от ЗАНН в искането са, че
като не бил осигурен преводач при предявяване и връчване на съставения АУАН и
издаденото НП, в административнонаказателното производство били допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице.
Тези възражения не
се споделят от състава на съда.
На първо място,
относно твърденията, че следвало да се осигури преводач при предявяване и
връчване на съставения АУАН и при връчване на НП, настоящият състав на съда
намира, че не е допуснато съществено нарушение на правото на защита на
наказаното лице. Следва да се посочи, че чл. 84 от ЗАНН не съдържа указание за
препращане към правилата на НПК относно назначаването на преводач и
извършването на превод на невладеещите български език лица на разбираем за тях
език. В този смисъл нормата на чл. 21 НПК не намира приложение, както по
отношение превод на АУАН, така и по отношение превод на НП. Макар обаче
правилата на ЗАНН изрично да не предвиждат извършването на превод по отношение
на лицата, невладеещи български език, то доколкото връчването на АУАН има за
основна своя цел запознаване на посочения нарушител с констатациите на
актосъставителя, респ. с упражняването на редица права и задължения, то
запознаването на нарушителя със съдържанието на акта е условие за надлежността
на връчването. От събраните доказателства, а и от отбелязването, направено в
самия АУАН, става ясно, че в случая лицето се е запознал с него, като е
удостоверило това с подписа си, дори е вписано, че след запознаването със
съдържанието на акта няма възражения. Според настоящия състав няма никаква пречка,
ако лицето евентуално не разбира текста в предявения му АУАН, да отбележи това
на владян от него език (например при връчването), което би било индиция в
подкрепа на твърденията му, но в случая отбелязване в такъв смисъл липсва,
дори, както вече се посочи, изрично е отразено, че няма възражения.
Наред с това, следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че така проведеното производство не
представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има
предвид и чл. 1, §3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския Парламент и на
Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство, когато законодателството на държава-членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен
от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, тази директива се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд.
В случая, от
събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че НП, както
и съставения АУАН, са били връчени на лицето лично - срещу подпис, с оглед на
което същият не е бил лишен от възможността да участва в
административнонаказателното производство, нито е бил лишен от възможността да
упълномощи представител, който да го представлява (не е бил възпрепятстван по
никакъв начин да обжалва наказателното постановление, съответно да реализира
лично защитата си или да упълномощи адвокат), съответно не е налице и хипотеза,
при която да не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на
препятствие, което не е могъл да отстрани.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че производството по възобновяване на
административнонаказателното производство не е средство за преодоляване на
пропуските от страна на лицето своевременно и надлежно да упражни правото си на
обжалване срещу незаконосъобразно издаденото му, според него, наказателно
постановление за налагане на глоба. След като не е упражнил своевременно и
надлежно правото си на обжалване на процесното наказателно постановление, Д.Н.Ч.
следва да носи неблагоприятните последици, които законът свързва с
ненавременното и ненадлежно упражняване на правото на жалба. Категорично според
настоящия състав производството по възобновяване не е и не следва да бъде
средство за своеобразно възстановяване на срока за обжалване на наказателното
постановление за налагане на глоба.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че в случая не са налице
нормативно регламентираните материалноправни предпоставки и основание по
смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН за възобновяване на
административнонаказателното производство. Съответно, искането на Димитруис Н.Ч.
за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила
Наказателно постановление № 23-0271-000041 от 15.02.2023г., издадено от ВПД
Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран така и на
основание чл. 73 от ЗАНН, Административен съд – Хасково
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно, подаденото от Д.Н.Ч.
искане за възобновяване на административно-наказателното производство по влязлото
в сила Наказателно постановление № 23-0271-000041 от 15.02.2023г., издадено от ВПД
Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което за нарушение на чл.20 ал.1
от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от ЗДвП, на Д.Н.Ч.,
дата на раждане ***г., място на раждане *,
лична карта №****, адрес *, е наложена глоба в
размер на 20 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.