Р Е
Ш Е Н
И Е № 147
гр.Пазарджик 13.11.2015г.
В
името на народа
Пазарджишкият окръжен съд ТЪРГОВСКА колегия……в публично заседание...на…четиринадесети
октомври..две хиляди и петнадесета година………………………………………………………………….……в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
при секретаря…В.Б.…….и в
присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдията….т.дело №63 по
описа за 2012г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.647
ал.1 т.6 от ТЗ.
Исковата молба е предявена от А.Й.К. в
качеството му на синдик на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА“ АД - гр. Стрелча с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча ул.
„Рудник Фелдшпати“ №1 – с открито производство по несъстоятелност
с решение №35/21.03.2011г. по т.д. №66/2010г. по описа на ПзОС
– с настоящ синдик С.Ж., против „Булгармин Инженерин“ АД със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, ул. „Гаврил Кръстевич“ №2, представлявано от Г.С.С.
*** - в производство по несъстоятелност.
Искането
е за обявяване недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността
на сделка, сключена между двамата ответници и се
основана на следните обстоятелства:
С фактура №37/29.01.2010г. „Булгар
Минерали Стрелча“ АД продало на другия ответник части от технологичната си
линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито.
Сделката била извършена между две дружества, които били свързани лица по
смисъла на чл.1, ал.1 от ДРТЗ, тъй като физическите лица Г.С. и Л.К. били
едновременно акционери и членове на Съвета на директорите на първото от тях /продавача/
и имали следното участие във второто дружество /купувача/: Г.С. бил акционер и
член на Съвета на директорите му, а както той така и Л. К. били акционери и
членове на СД на друг акционер – дружеството „Ватия
холдинг“ АД.
Тази
сделка, сключена между свързаните лица, увреждала кредиторите на несъстоятелния
длъжник „Булгар минерали – Стрелча“ АД в следните три
аспекта: 1.цената на сделката била значително по-ниска от реалната стойност на
продадените съоръженията плюс разходите по транспортирането им от Италия и
разходите за проектиране, монтаж и въвеждане в експлоатация; 2. няма извършено
плащане по сделките и 3. на практика с нея и още три други сделки, сключени с посочени в исковата молба
фактури, било продадено цялото технологично оборудване на фабриката,
собственост на дружество и
то не можело да извършва никаква дейност.Това значително намалявало пазарната
му стойност при бъдещо осребряване на имуществото.
С
молба от 24.04.2014г. бившият синдик П.А. е уточнил, че при същите
обстоятелства поддържа иска, като твърди, че въпреки настъпилото изменение в
чл.647 от ТЗ, сделките, сключени между свързани лица, които увреждат
кредиторите на несъстоятелността отново могат да бъдат обявявани за
недействителни по отношение на тях, ако са осъществени в срок от 2 години преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, какъвто
бил и процесният случай. Тези обстоятелства са
изложени и в исковата молба, в която се твърди, че между сключване на сделката
и откриване на производството по несъстоятелност е изминал период по-малък от
една година, от където логично следвал изводът, че този 2-годишен срок е налице
и между момента на подаване на молбата и сключването на сделката на
29.01.2010г. Синдикът допълва обстоятелствата в исковата молба, като сочи
датата на подаване на молбата – 11.05.2010г.
Независимо че
юридическото лице е обявено в несъстоятелност, в специалното производство по
чл.647 от ТЗ, съдебната практика
признава правото да бъде представляван от лицето /лицата/, които са упражнявали
законното му представителство преди откриване на производството по
несъстоятелност. Съгласно вписванията в ТР,
„БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча се представлява от ИД Г. С. С. и В. К.
– заедно. В конкретния случай има
съвпадение между единия законен представител – Г.С. и законния представител на
другия ответник по делото, поради констатирано наличие на противоречие в
интересите на представлявания несъстоятелен длъжник и неговия представител - Г.С.,
който се явява и такъв на другия ответник – купувач по сделката, чиито интереси
са да се запази нейното действие и да не се обявява недействителността й, на
ответника „Булгар минерали – Стрелча“ АД /Н/, е
назначен особен представител - адвокат Б.Д. /на разноски на представляваната
страна, които са внесени предварително в определения от съда размер/.
Преди
назначаването на особения представител е извършена двойната размяна на книжата,
при който е подаден отговор и отговор на допълнителната искова молба от
упълномощения от Г.С. адвокат П.Х.. С нарочна молба от 13.12.2012г. /л.340 от
делото/ особеният представител адвокат Д. заявява изрично, че одобрява всички
извършени до този момент действия от името на представлявания от нея ответник и
поддържа всички възражения, направени в подадените по-рано отговори от адвокат Х.,
а именно:
В постъпилия в
срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор, който
особеният представител поддържа от името“Булгар минерали
– Стрелча“ АД /Н/ /л.113-115 от делото/ се признава, че сделката е сключена между свързани лица и в 2-годишния
срок преди откриване на производството по несъстоятелност. Възразява се срещу наличието на последното условие за обявяване на
недействителността – сделката да уврежда кредиторите. Обстоятелствата,
на които се основава това възражение са: цената по фактурата не е по-ниска от
реалната стойност на машините и съоръженията, тъй като назначената от
ревизиращия орган НАП, ТД – Пловдив на осн. чл.63 от ДОПК
експертиза установила дори, че тя е по-висока, оспорва се твърдението на ищеца,
че цената не е платена, тъй като това парично задължение било погасено чрез
прихващане и фабриката продължавала да работи и продажбата на описаните във
фактурата вещи не е попречила на нейната дейност, нито би намалила продажната й
стойност при бъдещо осребряване на имуществото.
В постъпилия в
срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор от „Булгармин
Инженеринг“ АД, се оспорпва изцяло предявеният иск. Оспорването се основава на следните възражения:
Не отговаряло на истината твърдението,
че даденото по сделката значително надхвърляло полученото от продавача
/несъстоятелния длъжник/. Твърди се,
че това обстоятелство се преценява за всеки конкретен случай, като от значение
е средната пазарна цена на отчужденото имущество. Ответникът твърди, че пазарната
цена не е по-висока от уговорената такава по сделката. В тази насока ответникът
също се позовава на заключението относно пазарната стойност на предмета на процесната сделка, която била определена от назначената по
реда на ДОПК експертизата, като твърди, че тя била дори по-ниска с 22 373лв.
от посочената във фактурата.
Цената по сделката била прихваната срещу
насрещно задължение на продавача към купувача. В тази насока се позовава на Протокол за прихващане
от 30.04.2010г., подписан от лицата, представляващите страните към онзи момент.
Фактът на извършеното прихващане не се оспорвал от синдика, видно от
становището му, изразено във връзка с направените от кредиторите и длъжника
възражения срещу списъците по чл.686 ал.1 от ТЗ в производството по
несъстоятелност.
В подадената в срока по чл.372 от ГПК допълнителната искова молба от ищеца се поддържа изложението на исковата молба, оспорват се
фактическите твърдения, възражения и правни доводи на ответниците.
По
повод възражението, че предприятието
на несъстоятелния длъжник продължава да работи и след продажбата на процесните машини - този факт се признава, но въпреки това
се поддържа увреждащия характер на сделката, като се поясняват и допълват
следните обстоятелства: това било
възможно, защото те и другото продадено с отделни фактури технологично
оборудване било отдадено от новите му собственици под наем на „Ватия трейдитг“ ЕООД, което от
своя страна ги предоставило за безвъзмездно ползване на „БМС“, за да изпълнява
възложената от него работа по договор от 02.10.2011г. – за преработка на
инертни материали „на ишлеме“. Това не променяло извода за намаляване
стойността на предприятието в следствие разпореждането с машините и
съоръженията.
Оспорва
се възражението за извършено прихващане и съдържанието на Протокол от 30.04.2010г., представен от двамата ответници като доказателство за твърдяното от тях
погасяване на паричното задължение по процесната
фактура, като твърди следните обстоятелства: 1.Към датата на съставяне на
протокола за прихващане „БМС“ не е имало посочените в него задължения към
другия ответник, 2. Протоколът бил подписан от името на първото дружество от
лице, различно от законния му представител Г.С., без решение на СД за оправомощаването на друг за извършва действия от името на
дружеството. Т. е. волеизявленията за признаването на размера на задълженията
от една страна и от друга – за извършването на самота прихващане, не били
„легитимни“; 3. В производството по несъстоятелност „Булгармин
инженеринг“ предявило свои вземания,възникнали преди 30.04.2010г. в по-голям
размер от този, в който съществували такива според Протокола за прихващане от
тази дата. Този факт се навежда като довод за антидатиране
на „прихващането“ и за невярното съдържание на протокола, който се твърди, че
бил съставен единствено за нуждите на настоящото производство.
В срока по чл.373 от ГПК са постъпили отговори на допълнителната искова молба
и от двамата ответници.
В отговора на „Булгар
Минерали Стрелча“ АД се твърди: Продадените
машини с процесната фактура били част от цялостна
технологична линия, която не можело да работи без трошачно-пресевна
инсталация, която несъстоятелният длъжник не притежавал нито преди, нито сега, а винаги е ползвал чужда техника. Прихващането
било валидно извършено, тъй като: съществувало насрещното вземане на другата
страна по фактура №106/31.01.2010г. в по-голям размер от това за продажбата на
машините, последното е било погасено изцяло, а действието по приемане изявлението
на другата страна за прихващане, което от името на „БМС“ АД е било извършено от
Л.К., е било потвърдено от законния представител на дружеството с протокол от
същата дата. Страната заявява, че ще се ползва от оспорения протокол за
прихващане.
В отговора на „Булгармин
Инженеринг“ АД се твърди: Съществуването на насрещно вземане в
по-голямо размер, с което е извършено прихващането, като се сочат доказателства за основанието и размера му. Липсвали
действия от страна на законния представител по противопоставянето на подписания
от Л.. К.а протокол за прихващане, което
означавало, че направеното от името на дружеството волеизявление следвало да се
счита за потвърдено. Ответникът заявява, че ще се ползва от оспорения от ищеца
Протокол за прихващане от 30.04.2010г. Претендира сторените по делото разноски.
По реда на чл.218 от ГПК е допуснато
участието на трети лица: „Минерали индустриали България“ ООД – гр. Севлиево и „Минерални
ресурси“ ООД със седалище в Република
Италия, което считано от 01.08.2013г. е прекратено, поради вливането си в друго
търговско дружество и новоконституиран участник в
процеса – „Минерали индустриали“, също със седалище в
Република Италия.
Третите лица, поддържат всички онези обстоятелства, на които синдикът-ищец основава иска си за недействителността на сделката по отношение на кредититорите /каквито са и самите трети лица/, като определят за най-съществено липсата на плащане по фактурата. Освен липсата на плащане на цената, сочат следните други обстоятелства, имащи значение за увреждащия характер на сделката: Цената на сделката е по-ниска от реалната стойност на машините и съораженията. Излагат подробни съображения за това, че при определянето й се е изхождало от покупната цена на съответните машини, доставени на части от Италия, но не са взети предвид разходите за транспорт, проектирането им, инсталирането в единна поточна линия и въвеждането в експлоатация. Описват подробно тези разходи. Продажбата на процесните машини и другите части от технологичната линия намалявали стойността на предприятието, което се признава, че продължава да работи с тях, но вече предоставени от новите им собственици. Освен доводите на ищеца в тази връзка се твърди, че макар уговорено като безвъзмездно ползването на машините, коствало на „БМС“ АД получаването на много по-ниско възнаграждение от „Ватия трейдинг“ ЕООД за възложената от него работа – 24 000лв. месечно. Това отклонение от пазарните цени се дължало именно на факта, че работата не се извършва с машини собствени на изпълнителя, а те са му предоставени от възложителя. В тази връзка оспорват твърдението на ответника „Булгармин инженеринг“, че „БМС“ АД винаги е използвало чужда трошачно-пресевна инсталация. В обобщение се твърди, че с продажбата на машините, които са част от проектираната и въведена в експлоатация уникална технологична линия, се е повишила зависимостта на несъстоятелния длъжник от неговите доставчици и клиенти и е довела до намаляване на приходите от дейността на предприятието именно това определяло увреждащия характер на сделката, дори и да се установи, че по нея е платено и че цената не е по-ниска от пазарната.
Като се запозна с приложените по делото
доказателства и становищата на страните, съдът намери за установено следното:
Така предявеният иск е допустим.
С решение
№ 35 от 21.03.2011г., постановено по т. д. №66 по описа за
2010г. на Окръжен съд Пазарджик,
е обявена
неплатежоспособността на длъжника
„БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“ АД, гр. Стрелча, определена
е началната дата на неплатежоспособността - 14.03.2010г., открито
е производство по несъстоятелност с произтичащите от това последици. Решението е вписано
в Търговския регистър на 04.04.2011г. /под № 20110404151145/.
Синдикът е активно легитимиран да предяви този иск
по силата на чл.649 ал.1 от ТЗ. Като ответници по него
отговарят двете страни по сделката,
чиято относителна недействителност се иска да бъде
прогласена.
Според обстоятелствата, на които се основава
искът,
същият намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.647 ал.1,
т.6 от ТЗ /изм. ДВ бр.20/2013г./, като е заявено и съответното на тази правна норма
искане за установяване недействителността на сделката по
отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Сделката, чиято недействителност се
претендира на основанието по чл. 647 ал.1, т.6 от ТЗ е търговска продажба, обективирана във фактура №37/29.01.2010г. С тази сделка „Булгар Минерали Стрелча“ АД – в качеството на продавач е продало на „Булгармин
Инженеринг“ АД – купувач, части от технологична линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито. Посочената „сума за плащане“ е
820 000лв. – с ДДС /684 000лв.без ДДС/.
Разпоредбата на
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ предвижда
възможност да бъде обявена за недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността сделка, която уврежда
кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен
срок преди подаване на молбата по чл.625.
Молбата по чл.625 от ТЗ, по
която е образувано т.д. №66/2010г. е подадена на 11.05.2010г., а сделката е
осъществена на 29.01.2010г. Т.е. – същата попада в така
наречения „подозрителен период“.
Безспорно по отношение на страните по
сделката е налице хипотезата на „свързаност“ по смисъла на пар.1
ал.2 от ДРТЗ. Г.С. е законен представител и на
двете договарящи се дружества, а съгласно пар.1 ал.2
от ДРТЗ – „Свързани лица“ са и лицата,
които участват пряко или косвено
в управлението, контрола или капитала на
друго лице, поради което между
тях могат да се уговарят
условия, различни от обичайните.
Или налице са двата елемента на фактическия
състав на спорното право, основано на правната
разпоредба на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ.
Разпоредбата на чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ,
обаче, не
съдържа презумпция, че сделката уврежда кредиторите, щом като е сключена със свързано с длъжника лице, което означава че увреждането подлежи на доказване
съобразно общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, като текстът на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ е достатъчно ясен. /Опр. №162/3.07.2015г. на ВКС по
т. д. №2425/2014г., II т. о., ТК; Опр. №747/19.12.2014г. на
ВКС по т. д. №1334/2014г., II т. о., ТК/.
В предметния обхват на относителната
недействителност по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ попадат сделки, които имат за
последица увреждане на кредиторите, поради нетно намаляване масата на
несъстоятелността или трансформирането на активи – като този – трети елемент от
фактическия състав, е спорен в настоящето производство.
Релевираното от
ищеца твърдение за липсата на извършено плащане по сделката, е неотносимо
към фактическия състав на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ - дали сделката уврежда кредититорите. За нейния увреждащ характер следва са се съди
по самото съдържание на сделката,
т. е. по характера, вида и размера на уговорените насрещни престации, доколкото сделката – търговска продажба, е с консенсуален характер. Неизпълнението на
парично задължение за заплащане на
цената е ирелеватно за увреждащия характер
на сделката, респективно – за основателността на предявения иск, тъй като неизпълнението поражда само облигационни
последици. /По този въпрос съдът се е произнесъл с определението по чл.374 от ГПК,
разглеждайки го като предварителен въпрос, като са оставени без уважение доказателствените искания на страните в тази насока, като в
този смсъл не следва да се обсъждат и твърденията и
възраженията на страните в тази насока/.
Недоказано е твърдението, че вследствие
извършената продажба дружествното – длъжник не можело да извършва никаква
дейност /а до голяма степен това твърдение е и неотносимо към спора/. Съгласно заключението от съдебнотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице Д.М., процесните
машини са неделима част от производствената линия за осъществяване на целия
производствен процес. Същите не могат да осъществяват самостоятелен
технологичен цикъл без използване в производството на трошачно-пресевна
инсталация. Не се спори, а и съгласно заключението на вещото лице и приложен
договор за наем на оборудване от 02.03.2011г., трошачно-пресевна
инсталация е собственост на трето, свързано
лице – „Ватия Холдинг“ АД. Т.е. –
отчуждаването на процесното оборудване не води до
фактическа промяна във производствените възможности на „БМС“ АД, доколкото
такива не са налице при „самостоятелното“ му ползване.
За да се приеме, че сделката не може да
бъде противопоставена на определена категория увредени от нея лица, същата
следва да намалява и то съществено възможността за удовлетворяване на
кредиторите вследствие осребряването й, като преценката при всеки отделен
случай е с оглед конкретната фактическа обстановка.
Сключването на
договор за покупко-продажбата само по себе си не уврежда кредиторите на
несъстоятелността. От масата на несъстоятелността е излязло едно имущество срещу
парична престация от 684 000лв. без ДДС
/820 000лв. – с ДДС/. При еквивалентност на
имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува
масата на несъстоятелността, с получените пари от продажбата ще могат да се удоволетворят кредиторите на длъжника.
Относно еквивалетността
на престациите, съответно - меродавна за установяване на обстоятелството дали сделката уврежда кредиторите, е пазарната
цена на продаденото
имущество към момента на нейното
сключването, когато страните са постигнали
съгласие за вида, предмета и размера на насрещните
престации. В този
смисъл е и съдебната практика по приложение
на правните норми, в чийто фактически състав пряко участва неравностойността
на престациите. Моментът,
към който следва да се
сравнява стойността на даденото и полученото е този на сключване на сделката, а пазарната стоност на продаденото имущество в един по-късен момент - на погасяване на задължението за плащане на
цената, не е релевантна за спора.
За изясняване на спорното правоотношение в тази насока,
по делото е допусната съдебнотехническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице В.М. пазарната
стойност на просесните машини към релевантния момент,
определена при прилагане метода на амортизираната заместителна
стойност – метод на разходите, е общо в размер на 766 800лв. /която стойност е без ДДС. Стойността на
придобиване /първоначална такава, заплатена от самия продавач при
придобиването/, формирана освен от покупната им цена още и от разходите по
доставката, разходите по проектиране, инсталиране и въвеждане в експлоатация е
в раззмер на 851 653,95лв.
Заключението от СТЕ е оспорено от страните по делото, но
съдът го кредитира, тъй като от една страна „пазарната цена“ е презумтивна величина и е производна на принципа на свободатата на договарянето. Т.е. – тази величина не може
да бъде определена с изключителна точност, дори и при ползване на специални
знания в съответна област.
Заключението на вещото лице е в съответствие с
нормативната уредба. Дефиницията на понятието „пазарна цена“ се съдържа в
следната нормативна уредба: Съгласно пар.1 т.8. от ДР ДОПК
„Пазарна цена“ е сумата без данъка върху
добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за
идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са
свързани. Всички останали нормативни уредби препращат към ДОПК: Съгласно пар.1, т.16 от ДР ЗДДС – „Пазарна цена“ е цената по смисъла на пар.1 т.8. от ДР ДОПК, определена чрез методите за
определяне на пазарни цени по
смисъла на пар.1
т.10 от ДР ДОПК. Съгласно пар.1
т.14 от ДР ЗКПО – „Пазарна цена“ е цената по смисъла на пар.1 т.8. от ДР ДОПК.
Или приложими са едни и същи методи за определяне на пазарната цена – тези по
смисъла на пар.1 т.10 от ДР ДОПК. В пар.1 т.10 от ДР ДОПК са изброени „Методи за определяне на
пазарните цени“, между които – б.Б - методът на пазарните цени, където
обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и
услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на
търговеца и с обичайната печалба, като редът и начинът за прилагане на методите
се определят с наредба на министъра на финансите. Този подзаконов нормативен
акт е Наредба №Н-9 от 14.08.2006г. за реда
и начините за прилагане на методите
за определяне на пазарните цени /обн., ДВ, бр.70 от
29.08.2006г./.
Съгласно чл.8 ал.2 т.1 от цитираната Наредба - методът
на пазарните цени се прилага, когато е налице сходство в изпълняваните функции
по контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка: /т.1/ в случаите на
покупка и последваща продажба на продукти, при които
лицето, осъществяващо препродажбата, не добавя значителна стойност към
стойността на продуктите в резултат на
изменение на физическите им характеристики /какъвто е настоящият случай/ или
в резултат на използването на нематериални блага, се прилага методът на
пазарните цени.
От горното следва, че формирането на пазарната цена не се
образува чрез включване и на разходите по доставката, разходите по проектиране,
инсталиране и въвеждане в експлоатация. По смисъла на пар.1 т.8. от ДР ДОПК
в пазарната цена не се включва и данък добавена стойност.
Или в случая съпоставката следва да се извърши между
посочената от вещото лице пазарна цена, без ДДС - 766 800лв. и договорената между страните - 684 000лв.без ДДС.
Разликата е в размер на 82 800лв. Като цифрово
изражение тази сума не е малка, но като съотнесена в
процентно отношение към посочената от вещото лице пазарна цена е 10.79%. Т.е. –
не се касае за разлика „в пъти“ по-голяма, нито за разлика повече от 50%, нито
пък за разлика повече от 20% - което би било основание да се приеме, че са налице
нееквивалетни престации,
съответно – че е налице увреждане масата на несъстоятелността, а оттук – и
интересите на кредиторите. Както се посочи, пазарната цена е презумтивна величина, тя не може да се определи с абсолютна
точност, доколкото е предоставена на свободата на договарянето между
равноправни правни субекти – чл.9 от ЗЗД, разбира се – да не противоречи на
повелителните разпоредби на закона и на добрите нрави, а според приложимата
специална уредба – чл.289 от ТЗ – упражняването на право въз основа на
търговска сделка е недопустимо, само ако се извършва с намерение да се увреди
другата страна. А с оглед минималната разлика в процентно отношение –
последната хипотеза не е налице. Следва да се отбележи и че начинът, по който закнодателят е дефинирал категорията юридически факти в
разпоредбата на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ – „сделка“, а не изрично „възмездна
сделка“ – както е сторено в т.3, в която изрично е определено „при която
даденото значително надхвърля по стойност полученото“ и посочването на конкретна
категория страни по сделките – „свързани лица“, увреждането по смисъла на
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ ще е налице, когато сделката е безвъзмездна или
разменените престации са изцяло нееквивалентни,
каквато нееквивалентност липсва в настоящия случай.
Или не е налице третият и най-съществен елемент от
фактическия състав на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, което обуславя и неоснователността
на предявения иск и същият следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.649 ал.6 от ТЗ, при отхвърляне на иск
по чл.647 ал.1 от ТЗ, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Държавната такса следва да се определи
на основание чл.69 ал.1 т.4 от ГПК и е в размер на
27 360лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
по реда на чл.649 ал.6 от ТЗ следва да бъдат присъдени разноските на ответника „Булгармин Инженеринг“ АД, които съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК са в размер на 21 450лв. /включващи и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно - чл.7 ал.2
т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
В писмената защита на особения
представител на „БМС“ АД – адв. Д. се съдържа искане
да й бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение съобразно Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във връзка с
приетото в т.6 от Тълкувателно
решение №6/2013г. по ТД №6/2012г. С определение
№454/06.11.2012г., съдът е определил възнаграждение за особения представител в
размер на 300лв., платимо от масата на несъстоятелността, което е внесено.
Действително така определеното възнаграждение е под предвидените минимални
размери, но определение №454/06.11.2012г. е постановено преди произнасянето с
ТЗ №6/06.11.2013г. Освен това процесуалното представителство на адв. Д. се изразява в представяне на отговор вх.№7631/13.12.2012г.,
с който само се поддържа вече представен отговор от друг процесуален
представител, представяне на писмена защита и явяване в СЗ. Ето защо съдът
намира, че не следва да се присъжда адв.
възнаграждение за особения представител, в по- висок размер.
Водим от изложеното и на основание Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от синдика на „БУЛГАР
МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА“ АД - гр. Стрелча с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стрелча ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 – с открито производство по несъстоятелност - А.Й.К., с настоящ синдик – С.Ж., против „БУЛГАР
МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА“ АД гр. Стрелча
- в несъстоятелност, представлявано от ИД Г. С.С. и В.К.. – заедно, с особен представител – адв. Б.Д. -
ПАК и против „Булгармин
инженеринг“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Панагюрище, ул. „Гаврил Кръстевич“ №2, представлявано от Г.С.С., с участие на трети лица – помагачи на страна на
ищеца - „Минерали
индустриали“ ООД - дружество регистрирано в Република Италия, във фирмения
регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска
палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване
01661310035, с адрес
на управление Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100, представлявано от С.Б. – правоприемник на „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ“ ООД, Република Италия, регистрирано във фирмения регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване
01990810036, с адрес
на управление Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100, представлявано от С.Б., Председател на Управителния съвет и „МИНЕРАЛИ
ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Никола Петков“ №41а, ап.3.3, представлявано от В.К., Л.Р.и Дж. Б. /заедно и поотделно/, със съдебен адрес *** – Адвокатско дружество „К. и Великов“, иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „БУЛГАР
МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА“ АД - гр. Стрелча с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стрелча ул. „Рудник Фелдшпати“ №1, сделката – търговска продажба, оформена с фактура №37/29.01.2010г., с която „Булгар Минерали Стрелча“ АД е продало на „Булгармин
Инженеринг“ АД части от технологична линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито – на цена 820 000лв. – с
ДДС; 684 000лв. - без ДДС – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 – в несъстоятелност, да заплати държавна такса по сметка на
Пазарджишки окръжен съд - в размер на 27 360лв., платими от масата на несъстоятелността /в
двуседмичен срок от влизане на настоящето решение в сила/.
ОСЪЖДА „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 – в несъстоятелност, да заплати на „Булгармин
инженеринг“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Панагюрище, ул.
„Гаврил Кръстевич“ №2, представлявано
от Г.С.С., направените разноски по делото в размер
на 21 450лв., платими от масата на
несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: