Р Е Ш Е Н И Е
№
20.04.2018г., гр. ***В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети
граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Г.Карталска, като разгледа докладваното
от съдия Ширкова гр.д.№ 737/2018г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Постъпила
е искова молба от ЕТ „Х.С.С.“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** против „В.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***-Б, представлявано от Г.И. Ц.-***, в която твърди, че съгласно
договор за аренда от 24.04.2013г, вписан в Агенция по вписванията – Служба по
вписвания гр.***№***г., ***, ответникът „В.“ ЕООД ползва за срок от десет
стопански години собствения на ЕТ „Х.- С.С.“
земеделски имот- НИВА е площ от 5,002 дка, находяща
се в землището на с.***, общ.***, в местността „***“. Твърди, че договорът за
аренда е сключен от М.Д.Х. като арендодател. Твърди,
че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан Агенция по
вписвания арендованият
имот е придобит от ЕТ „Х.- С.С.“. Твърди, че като приобретател
на арендувания обект ЕТ „Х.- С.С.“ замества съгл.
чл.17, ал.2 от ЗАЗ продавача М.Д. като страна - арендодател
по договора. Твърди, че уговореното при сключване на договора на 24.04.2013г. арендно плащане за един дка земя е в размер на 35 лв.
съобразно размера на пазарната поземлена рента към онзи момент. Твърди, че в
периода след сключване на договорите съществено и трайно се изменили
обстоятелствата, при които е определен размера на арендната
вноска. Твърди, че пазарният размер на рентата в землището на с.*** за
стопанската 2017г.-2018г. вече трайно е в размер на 55 лв./дка, на което ниво
се сключват арендните договори. Твърди, че към
настоящия момент, уговореното при сключване на договора арендно
плащане е по-малко от пазарната поземлена рента в землището, което е в
нетърпимо отклонение на закона /чл.8, ал.1, т.1 от ЗАЗ/. Твърди, че по тази причина,
и на основание чл.16, ал.1 от ЗАЗ, било отправено писмено предложение от ЕТ „Х.-
С.С.“ до „В.“ ЕООД за изменение да договора в частта
му „Наемно плащане“, като същото бъде увеличено на 55 лв./дка за стоп. 2017г -
2018г. Твърди, че предложението е получено от арендатора на 26.11.2017г. и в
срока на чл.16, ал.4 от ЗАЗ не постъпил отговор от „В.“ ЕООД. Моли, на
основание чл.16, ал.5 във вр. с чл.8, ал.2, т.1 от
ЗАЗ да бъде изменен договор за аренда, сключен на 24.04.2013г. между М.Д.Х.,
заместен като арендодател от ЕТ „Х.- С.С.“ и „В.“ ЕООД, като арендатор, по силата на който
арендатора ползва собствения на арендодателя
земеделски имот- НИВА с площ от 5,002 дка, находяща
се в землището на с.***, общ.***, в местността „***“, съставляваща имот № ***,
в частта относно размера на арендното плащане, като
считано от стопанската 2017г. - 2018г. плащането бъде увеличено от 35 лв./дка
на 55 лв./дка в съответствие с пазарната поземлена рента в землището на с.***. При
условия на евентуалност предявява иск с правно основание чл.26 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави или като
сключен при неизгодни условия. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявените обективно съединени искове от
страна на ищеца ЕТ „Х.С.С." с.*** са вероятно
недопустими и неоснователни с оглед изложените твърдения, факти и
обстоятелства, формирана претенция и представени доказателства. Твърди, че
видно от представения договор като доказателство към исковата молба договор за
аренда, вписан в Агенцията по вписванията, същият е сключен със страни М.Х.,
като арендодател и дружество „В. "ЕООД *** като
арендатор. Твърди, че земеделския имот, предмет на договора за аренда е закупен
от С.С., а не от ЕТ Х.С.С..
Твърди, че поради липсата на правоприемство по реда на чл.17 ал.2 от ЗАЗ от страна на
ищеца ЕТ „Х.С.С." с.*** , по договор за аренда
от дата 02.10.2012 год., сключен с „В.“ ЕООД *** предявения иск по реда на
чл.16 ал.5 от ЗАЗ е недопустим, процесуална предпоставка за която съдът, следи
служебно, поради което моли да бъде прекратено производството по делото.
Претендира направените деловодни разноски. Счита, че искът с правно основание
по чл.16 ал.5 от ЗАЗ от страна на ищеца ЕТ„Х.- С.С.“***,
за неоснователен, поради което го оспорва.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Не се спори и се установява от представения по
делото на лист 8 договор, че на 20.04.2013г. между М.Д.Х. и „В.“ ЕООД е сключен
договор, по силата на който М.Д.Х. в качеството на арендодател
е предоставил на „В.“ ЕООД в качеството на арендатор за временно и възмездно
ползване земеделска обработваема земя за срок от десет години земеделска земя
5,002 дка нива в местността „***“ и 0,400 дка нива в местността „***“, двете в
землището на с.*** срещу арендна цена от 35 лева на
декар.
Не се спори и се установява, че с договор от
01.10.2014г., между С.П.С. и В.Д.Д. е сключен договор
за дарение, по силата на който В.Д.Д. е дарил на С.П.С.
своите собствени 1/20 ид.част от нива с площ от 5,002
дка имот с № *** в местността „***“ и 1/20 ид.част от
зеленчукова култура с площ от 0,400 дка имот с № *** в местността „***“, двата
имота в землището на с.***.
Установява се, че с договор за
покупко-продажба от 01.10.2014г., че между В.Д.Д. и С.П.С.
е сключен договор по силата на който В.Д.Д. в
качеството си на продавач е прехвърлил на С.П.С. в качеството си купувач своите
собствени 9/20 идеални части от същите два имота - нива с площ от 5,002 дка
имот с № *** в местността „***“ и 1/20 ид.част от
зеленчукова култура с площ от 0,400 дка имот с № *** в местността „***“, двата
имота в землището на с.***. При тези обстоятелства, следва да се приеме за
установено, че С.П.С. е придобила собствеността върху ½ идеална част от
двата имота.
Съгласно чл.17 ал.2 ЗАЗ, приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е
бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Видно е, че
договорът за аренда е бил вписан под № ***г., поради което и новият собственик
замества арендодателя.
В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже, че е собственик
на процесните два земеделски имота. По делото са
представени доказателства, че двата имота са закупени от С.П.С. в качеството и
на физическо лице. Процесните имоти са закупени по
време на брака, поради което имат качество на такива придобити в режим на СИО. Именно
затова и съдът възложи, че в тежест на ищеца е да представи доказателства, че процесните земеделски имоти са част от търговското предприятие
на ЕТ „Х.С.С.“. Предприятието на ЕТ е съвкупност
от права, задължения и фактически отношения. В Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001г. на ВКС по
гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, докладчик съдията Б.Б., се
приема, че „гpaмaтичecĸoтo и лoгичecĸoтo
тълĸyвaнe нa чл.614, aл.2, т.1 и 2 TЗ нaлaгaт cлeднитe извoди: - пpeдпpиятиeтo нa eднoличния тъpгoвeц e oбocoбeнo oт нeгoвoтo
ocтaнaлo имyщecтвo; - в пpeдпpиятиeтo нa eднoличния тъpгoвeц мoгaт дa бъдaт
вĸлючeни вeщи, пpaвa въpxy вeщи
и пapични влoгoвe - cъпpyжecĸa имyщecтвeнa oбщнocт. Toвa e ypeдeнa oт зaĸoнa
възмoжнocт, a нe импepaтивнo изиcĸвaнe cпpямo eднoличния тъpгoвeц, ĸoгaтo тoй e в бpaĸ.“ Законът
разграничава имуществото на ЕТ от това на физическото лице. Следователно, не
може да се приема, че придобитите в режим на СИО от физическото лице С.П.С., земеделски
имоти са включени в търговсокото предприятие на ЕТ“Х.С.С.“.
След
като в хода на производството ищецът не доказа, че е собственик на процесните земеделски имоти, то и предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Същото
се отнася и за предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.26 ЗЗД за прогласяване на Договор за аренда на земеделска земя от
24.04.2013г. вписан в Служба по вписванията при РС ***с № ***г. ***. Така
предявеният иск за прогласяване на нищожност на договора следва да се отхвърли,
тъй като не се установи, че ищецът е собственик (ЕТ) на отдадените под аренда
земеделски земи. От друга страна, дори и да беше доказано, че ищецът е
собственик на процесния
имот, то отново не би имало основание за прогласяване на нищожност на договора,
тъй като цената на арендното плащане е близка до
средната цена за договори за аренда в това землище, поради което и не може да
се приеме, че с такава цена договорът противоречи на добрите нрави или е
сключен при явно неизгодни условия – касае се за разлика от 10 лева за декар,
която съдът приема, че не е съществена.
С оглед
изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 400 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и
100 лева за вещо лице.
По
изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
от ЕТ
„Х.С.С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** против „В.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***-Б,
представлявано от Г.И. Ц.-*** иск с правно основание чл.16 ал.5 ЗАЗ за изменение
на сключения на 24.04.2013г. вписан в Служба по вписванията при РС ***с № ***г. *** между М.Д.Х.,
заместен като арендодател от С.П.С. и „В.“ ЕООД, като
арендатор, по силата на който арендатора ползва собствения на арендодателя С.С. земеделски имот
: НИВА с площ от 5,002 дка, находяща се в землището
на с.***, в местността „***“ ІІІ категория, съставляваща имот *** в частта
относно арендното плащане, чл.5 от Договора за наем
на земеделска земя за всяка стопанска година считано от 2017/2018г. от 35 на 55
лева за декар.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от ЕТ „Х.С.С.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** против „В.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***-Б, представлявано от Г.И. Ц.-*** иск с правно основание
чл.26 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключения на 24.04.2013г. вписан в Служба по вписванията при
РС ***с № ***г. *** Договор за аренда на земеделска земя поради противоречие с
добрите нрави или като сключен при неизгодни условия.
ОСЪЖДА ЕТ „Х.С.С.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на „В.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***-Б,
представлявано от Г.И. Ц.-*** разноски по делото в размер на 400 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: