Р Е Ш Е Н И Е
№…..… .12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Росица
Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9993 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписана в
Търговския регистър- при Агенция по вписванията под ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, Експо 2000 за приемане за
установено по отношение на С.
ШЕРЕВА Ф. ЕГН: ********** *** за установява
съществуването на вземания за сумите както следва: сумата от 4330,78 – главница по Договор за кредит
№ 160512780111840/14.05.2016г., от които 625,10 лева,редовно падежирала
главница; сумата 296,48 лева договорна възнаградителна
лихва от 05.11.2016 г. до 28.08.2017 г. и сумата от 120,87 лева, представляваща начислена наказателна лихва за периода
05.11.2016г. до 28.09.2017г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№15092/2017г. на ВРС, 11- ти състав, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 3.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задълженията, на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК, а в
условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите :
сумата от 3705,68 – главница по
Договор за кредит № 160512780111840/14.05.2016г.; сумата 22,09 лева договорна възнаградителна лихва от 05.08.2017 г. до
28.09.2017 г. и сумата от 60,37 лева,
представляваща начислена наказателна лихва за периода 29.08.2017г. до
28.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията на осн.чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът
излага, че по силата на сключен Договор за кредит № 160512780111840/14.05.2016г.
на ответника е
предоставена в заем сумата от 4601,25 лева за рефинансиране на кредит и
потребителски нужди. Уговорено е погасяване на кредита на 60 анюитетни месечни
вноски, дължими на 05-то число на съответния месец, считано от 05.07.2016 г. до
05.06.2021 г. В чл.4
от Договор за потребителски кредит страните са уговорили размера на
възнаградителна, който за първите 12
месеца, считано от датата на усвояване на кредита е във фиксиран размер от 9.10
%, а след това в размер на 6 месечен SOFIBOR към 27.02.2017 г. + 8.650 годишна
надбавка върху усвоената и непогасена главница. При забава в заплащането на
дължими вноски по кредита е дължима неустойка- наказателна лихва, към лихвата в
размер на 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от
вноска/, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване/чл. 4.5. от
Договора/.Поддържа се, че кредитът е усвоен
на 14.05.2016г. Поддържа се, че кредитополучателят не е заплатил десет последователни анюитетни вноски на
предвидените в погасителния план падежни дати. С оглед на това неизпълнение, за
банката се е породило правото да обяви цялата кредитна експозиция за предсрочно
изискуема. В тази връзка до ответника e изпратено съобщение от 28.08.2017 г.,
съдържащо изявление за предсрочна
изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита. Съобщението се поддържа
да е редовно връчено до адресата.
Предвид изложеното се настоява за уважаване на предявения иск с
пр.осн чл. 422, ал.1 от ГПК. Поддържа се, в случай на отрицателна преценка за
настъпилата предсрочна изискуемост на дълга, вземанията да се присъдят на
осн.чл. 432, ал. 1 от ТЗ. В тази връзка намира, че исковата молба служи за
покана за изпълнение, като считано от получаването й ответникът е изпаднал в
забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва иска. Оспорва на
ответника да е надлежно връчено изявлението на банката за предсрочната
изискуемост на дълга. Счита, че клаузата на чл. 4.5 от договора за кредит,
уреждаща размера на наказателната лихва
за неравноправна, и като такава за нищожна. Поддържа, че договорната уредба в
тази част изключва или ограничава правата на потребителя при пълно и/или
частично неизпълнение на договорните задължения. Оспорва възможността исковата
молба да може да се зачете за изявление за предсрочна изискуемост. В заключение
настоява за отхвърляне на исковете.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Производството
е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, образувано по искова молба за
установяване на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение. Едномесечният срок за предявяване на иска е спазен.
От
приложения по делото договор за потребителски кредит № 160512780111840/14.05.2016г. се установява, че между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и ответника С.Ф. е възникнало валидно облигационно
отношение, по силата на което на последната е предоставен сумата от 4601,25
лева срещу задължение за връщане на 60 анюитетни месечни вноски с краен срок на
погасяване до 05.06.2021г. В т.4.
страните са уговорили размера на възнаградителна, който за първите 12 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита е във фиксиран размер от 9.10 %, а след това в размер на 6
месечен SOFIBOR + 8.650 годишна надбавка върху усвоената и непогасена главница.
Годишният лихвен процент е в размер на 12,52%.
Съгл. 4.5 от договора при
забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима наказателна надбавка към лихвата в
размер на 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума главница, считано от деня на забавата до окончателното
погасяване.
В чл.9.2 е предвидено правомощие на банката да обяви едностранно кредита за
предсрочно изискуем.
Съгл. 11.8 всички уведомления и изявления във връзка договора следва да
бъдат направени в писмена форма и се считат получени от Кредитополучателя, ако
по факт, чрез лично доставяне или изпращане по пощата или куриерска служба с
обратна разписка, достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в договора
или в уведомлението за промяна на адреса.
По
делото са приложени известия за доставка на изявлението за предсрочна
изискуемост, изпратени на адреси в гр.Варна, ул.“Кирил и Методий“ № 94 и в
гр.Велико Търново, ул.“Народни Будител“ № 11.
С оглед предмета на спора в тежест на ищеца по делото е да установи
елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно валидно
облигационно задължение по договор за кредит, осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, размера на претендираното вземане по отделни
пера и изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите. По същество всички тези въпроси за спорни.
Съобразно събраните по делото
доказателства и при конкретиката на възраженията съдът преценява, че страните
по делото са обвързани от валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 160512780111840/14.05.2016г. От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че заемната сума в
размер на 4601,25 лева е усвоена по банкова сметка ***. Не се е твърдяло друго,
а и от заключението на ССчЕ става ясно, че след 21.10.2016г. кредитополучателят
е спрял да извършва погасявания по кредита, поради което за кредитора е
възникнало предвиденото в чл. 9.2 от договора правомощие да обяви целия дълг за
предсрочно изискуем. Ответникът не оспорва фактическият състав, от което е
възникнало посоченото постестативно право в полза на кредитора. Спорът е
относно това надлежно ли е упражнено това право.
В
случая, видно от приложените по делото известия за доставяне ищецът е изпратил,
чрез мрежата на Български пощи съобщения до длъжника до обявените от последния
адреси в гр.Варна, ул.“Кирил и Методий“ № 94 и в гр.Велико Търново, ул.“Народни
Будител“ № 11. И двете съобщения са върнати с отбелязване „непотърсена в срок“.
Съгласно
даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението
на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните
институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта.
Законодателят
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения. В утвърдилата с практика се приема разбирането,
че кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения,
а редовността на връчването се преценява
според избрания способ на връчване. Съответно начинът на удостоверяване на
връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за
предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания способ за уведомяване.
В случая кредиторът е избрал да връчи
уведомление на длъжника чрез пощенска пратка. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
услуги, условията за
доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила,
приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Общите
правила и чл. 36, ал. 2 от ЗПК не въвеждат фикция, че при липсата
на фактическо връчване, пратката ще се счита за доставена на получателя. Такава
фикция, обаче е уредена в т. 11.8 от процесния договор за кредит, където е
предвидено, че съобщението се счита получено, ако е достигнало до обявения от
кредитополучателя адрес. Така доколкото страните изрично са предвидили фикция
за връчване, при наличие на предвидените фикционни предпоставки е допустимо да се фингира недоставеното
или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено / Решение № 180 от
23.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2400/2015 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Тотка Калчева, Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2072/2015 г., I т. о, Решение № 25/03.05.2017 г.на ВКС по
гр. дело № 60208/2016 г.
В конкретиката на казуса следва да се приеме, че кредиторът е изпълнил
определените фактически действия, а именно да изпрати съобщения на
обявените от кредитополучателя адреси, поради което следва да се счита, че е
положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Последното от съобщенията е връчено на 28.08.2017г., поради което следва да
констатира, че считано от тази дата ответникът е изгубил преимуществото да
заплаща на вноски дълга и дължи неизплатената главница предсрочно.
По
отношение на конкретния размер на неиздължената главница съдът кредитира
заключението по допуснатата ССчЕ и приема, че дължимата главница е в размер на
сумата от 4330,78 лева, съответно претенцията за главница е основателна в
цялост.
По
отношение вземанията за възнаградителна лихва ответната страна е въвела
твърдения за неравноправност на клаузите, от които произтича процесното вземане
за възнаградителна лихва.
Легална дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа
в чл. 143 ЗЗП, според който неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в цитираната норма
са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи.
За да се прецени дали клаузата, предвиждаща възможност за
едностранна промяна на договорения лихвен процент отговарят на критериите на
закона, същата следва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както
и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената.
В случая визираната клауза на чл.4 от договора не може да се определи като
наравноправна. Съдържанието на разпоредбата ясно и недвусмислено посочва
конкретната величина на лихвата, формирана от индекс SOFIBOR плюс
надбавка. Изрично е уговорено, че преизчисляването на лихвата се извършва в
зависимост от нивата на индекса sofibor (4.2.1), и при достигане на отрицателна величина на
индекса, кредитополучателя дължи единствено уговорената надбавка (4.2.1.1).
Видно е, че договорният регламент между страните не предвижда възможност за
банката едностранно да изменя размера на договорения лихвен процент, а същият
зависи от пазарните условия, обективирани в избран от страните междубанков
индекс. В съответствие с тази договореност величината на възнаградителната
лихва е претърпяла изменение в посока надолу, каквото е заключението на вещото
лице по допуснатата ССчЕ.
Категорично не може да се сподели становището на ответника за това, че договорната уредба в тази част изключва или ограничава правата на
потребителя при пълно и/или частично неизпълнение на договорните задължения. Това е така, тъй като изрично договарящите
са уредили, че при предсрочно погасяване кредитополуъчателят дължи
възнаграждение за ползване на кредитния
ресурс до датата на предсрочното връщането (5.7.3), а не за целия периода на
кредита.
По отношение на договорната лихва, съдът намира, че крайната дата, до която се
дължи е датата на обявената предсрочна изискуемост/ ТР 8/2017на ОСТК на ВКС/- в случая до
28.08.2017г. Съответно при това положение съдът кредитора втория вариант на
задача 7 от експертизата, а оттам намира за основателна претенцията в пълния
предявен размер от 296,48 лева.
По
отношение на претенцията за наказателна лихва, съдът преценява клаузата на
т.4.5 от договора, на която ищецът основава вземането си за противоречаща на
императивни разпоредби, уреждащи потребителската закрила. Видно от съдържанието
на коментираната разпоредба при допусната от кредитополучателя забава,
главницата се олихвява редовната лихва по 4.1 от договора плюс надбавка от 10
пункта. Тази договора уредба колидира с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, регламентираща
че при забава потребителя дължи единствено законна лихва. В отклонение на императива на закона в
разглеждания по делото случай се постига резултат, при който длъжникът при
забава ще дължи размера на възнаградителна лихва и в добавка - законна лихва.
Доколкото
уговорката в чл.4.5 от процесния договор за потребителски кредит противоречи на горепосочената
императивна правна норма, то това обуславя нейната нищожност, поради което и тя
следва да бъде заместена по право от императивната норма на чл.33, ал.2 ЗПК, като на
ищеца се присъди законна лихва за процесния период 05.11.2016г.
до 28.09.2017г., в размер на сумата от
64,16 лева, като се отхвърли за горницата.
В заключение исковете за главница и възнаградителна лихва се явяват
основателни изцяло, а претенцията за наказателна лихва - до размер на сумата от 64,16 лева. За разликата до претендираните 120,87
лева иска за мораторна лихва следва да се отхвърли.
По
предявеният осъдителен иск съдът не следва да се произнася, доколкото не се е
сбъднало вътрешно процесуалното условие за това.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 200 лева,в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от
иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 4691,42 лева общо и
признати разноски за държавна такса (178,27 лева), възнаграждение за вещи лица(320 лева) и юрисконсултско възнаграждение
( 200лева), възнаграждени за особен представител (400
лева) съгл. списък на л 56, се присъждат 1085,14 лева.
На ищеца се следват сторените в заповедното производство разноски съобразно
уважената част от претенциите в размер на 143,22 лева
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, С. ШЕРЕВА Ф. ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на„Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Експо 2000 сумата
от 4330,78 – главница по Договор за
кредит № 160512780111840/14.05.2016г.; сумата 296,48 лева договорна възнаградителна лихва от 05.11.2016 г. до
28.08.2017 г. и сумата от 64,16
лева, представляваща наказателна лихва за периода
05.11.2016г. до 28.09.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва до
размера от 120,87 лева, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№15092/2017г. на ВРС, 11- ти състав, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 3.10.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията,
на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. ШЕРЕВА Ф. ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Експо 2000 от 1085,14 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата
от 143,22 лева , представляваща
сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: