Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 199

 

гр.Белоградчик,  08.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

         при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 157 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на М.В.И. ***, с ЕГН ********** срещу НП № `446/04.06.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 50,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ. Също така на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – тов.а. м.”ЗИЛ 131” с рег. № ВН 52 74 АА и на същото основание - чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на  предмета на нарушението – 10 пр. куб.м. дърва за огрев – бук.

            В жалбата се заявява неправилност и не законосъобразност на НП, с наведени доводи за това според жалбоподателя. Оспорва се извършването на деянието въобще. Твърди се , че дървесината е добита от “земеделски имот”, за който е приложим друг материален закон – ЗОСИ. В с.з. жалбоподателят се явява лично и със свой пълномощник, който, подържа жалбата, сочи че не  е доказано изпълнителното деяние “транспортиране” на дървесина и то от горски фонд, а на мястото на проверката, по указания на компетентният служител на община Чупрене – е следвало да се издаде превозен билет и да се извърши маркиране от съответен служител на Община Белоградчик, който е бил очакван там.

          Въззиваемата страна не изпраща представител в проведените с.з. по делото, но в писмено становище по жалбата – моли съда да потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Излага в това становище, че не са допуснати нарушения на материалния или процесуален закон, доказано е извършеното противоправно поведение на нарушителя и правилно са постановени всички наложени санкции за това – глоби и отнемане в полза на държавата на предмета и средството на нарушенията.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         На 23.04.2018 г. вечерта, в ливада в землището на с.Г. Л., общ.Ч., жалбопод.И. и свид.В.Б. и Г.Т. натоварили на тов.а. м.”ЗИЛ 131” с рег. № ВН 52 74 АА – собственост на И., 10 пр.куб.м. дърва – бук. Дървата били добити в района на ливадата /наследствена собственост на И./, с цел почистване на същата от залесените там дървета. За подобна дейност М.И. имал надлежно Разрешително № 29/19.04.2018г. , издадено от Общ.Ч., по реда на ЗОСИ. Ливадата била обособена като имот № 321002/3, м.”Г.”, землище на с.Г. Л., общ.Ч., обл.В. След получаване на разрешителното от И., св.М.М. – ст.лесничей към общината отишъл в имота и обозначил с боя границите му, а и маркирал подлежащите на сеч дървета. На 24.04.2018 г. сутринта рано, св.М. и жалбопод.И. се уговорили по телефон – И. да придвижи натоварения камион с дърва от ливадата до м.”Нейн свинарник” в землището на с.Г. Л., където М. щял да дойде и да маркира дървата и издаде превозен билет за транспорта им до селото. Това се налагало, тъй като издаването на билета ставало от устройство, което следва да е в обхват с електронна система, чрез която се регистрират тези документи. 

         Ок.09.38 ч., М.И. и св.Б. потеглили с камиона към м.”Н. с.”, там имало и сгради на ВЕЦ-”Китка”, до които свършвал и асфалтов път, представляващ отбивка до сградите именно  - отбивка от общинския път, водещ до с.Г.Л.. Св.Н.Д. работещ във “ВЕЦ”-а забелязал тов.а.”ЗИЛ 131”, натоварен с дърва, спрян в близост до централата. Там се намирал и жалбоподателят, който му обяснил, че чака “горския”. По-късно , около 11.00 ч. св.Б. повторно минал покрай камиона на И., но видял служители на горското стопанство и полицаи, и побързал да се отдалечи.

         Всъщност, преди обяд още на мястото на спрелия камион, пристигнали първо св.М.М., а почти веднага след него и св.Ст.С. и Ив.Н. ***, горски инспектори. Последните двама установили, че в “ЗИЛ”-а са натоварени дърва – 10 пр. куб.м. дърва – “бук” , а също – и липсата на каквато и да е марка върху дървата, натоварени на МПС, както и липсата на превозен билет за тях. На С. и Н. било представено разрешението - Разрешително № 29/19.04.2018г. на Общ.Ч., а М.И. и обяснил, че е добил дървата в собствения му имот – ливада. На място, за съдействие – извършване на проверка, били повикани служители ТП-ДГС-“Миджур” – Чупрене , които носели и GPS. Заедно, всички присъстващи, посетили мястото, от което И. заявил, че са добити дървата. Служителите на ИАГ и ДГС “Миджур” установили, че в съседен на ливадата на И. имот – ДГФ / отдел “70 д”/ , имало прясно отрязани дърва – 15 бр. Земеделският имот – ливада, пък не попадал в ГФ, там имало отрязани дървета – на чиито пъни имало марка. По дървета в ливадата имало и оранжева боя – сочеща граници на имота.

         Според служителите на ИАГ, М.И. бил извършил добив на дървесината, натоварена на камиона му именно в горския имот, държавна горска собственост, без това да му е разрешено, без да са били маркирани тези 15 бр. дървета и без да му е издаден билет за превоза им. Св.М. влязъл в спор с тях – относно мястото, от което са добити дървата, прекарвани от И., но св.Н.  съставил констативен протокол за установеното от него и колегата му С.. В последствие бил оформен / от св.С./  и  АУАН на М.И., за нарушения по ЗГ – по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от този закон. Деянията били описани като транспортиране на 10 пр.куб.м.дърва, немаркирани с КГМ, както и без да са придружени от превозен билет, който да установява законния им произход.  Било разпоредено и задържането на дървата и тов.автомобил, които били оставени на съхранение в ТП-ДГС-Миджур, в с.Ч.. В акта,  като свидетел се подписал Ив.Н.. М.И. подписал акта и  приел копие от него.

         На 04.06.2018 г. въз основа на АУАН № 446/2018 г. е издадено и обжалваното НП № 446/2018 г. на РДГ-Берковица.

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за недоказани по безспорен начин, извършването на приписаните на нарушителя деяния. 

Установени са по делото несъмнено единствено фактите на налични, натоварени на конкретно МПС – тов.а. м.”ЗИЛ 131”, с водач жалбопод. М.И., дърва, без КГМ и превозен билет, описани подробно в акта и НП.

 Служителите на ИАГ – св.Ст.С. и Ив.Н., както и служители /неустановени/ на ТП-ДГС-Чупрене и Общ.Ч. /М.М./, са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в  описваното МПС –тов.а. “ЗИЛ 131”, в м.”Н. .” , землище на с.Г. Л., общ.Ч., в посоченият в тези документи момент, имало натоварени  10 пр. куб.м. дърва от вида “бук”. Върху тези дърва не била поставена никаква марка – КГМ / вкл. общинска или производствена/. Освен това М.И. не представил и издаден превозен билет за същите. Тези обстоятелствата са отразени и в констативния протокол на св.Н.. 

Отговорността на жалбоподателя М.И. е ангажирана за нерегламентираното транспортиране на същите тези 10 куб.м. дърва, по двата текста на закона. Съдът обаче намира, че не се установени по един безспорен начин  обстоятелствата на извършени нарушения.

От една страна, свидетелите по делото изпаднаха в тотално противоречие относно факта, дали провереното МПС – м.”ЗИЛ 131” се се движело или е било спряло, паркирано на мястото на проверката. Т.е. не може да се направи безспорен извод за осъществявано деяние “транспортиране” към момента на проверката. От една страна свидетелите, служители на ИАГ, заявиха, че камионът е бил спрян от тях / св.С. дори първоначално заяви , че автомобилът е бил ”спрял”, но след това , че ”мисли – те да са го спрели”/. Свидетелите М.М., В.Б. и Н.Д. твърдят, че камионът, с водач М.И. е бил в покой, очаквайки “горския” – в случая М.М. да направи маркиране и издаде билет. Нормално е свидетелите С. и Н. да заемат позиция, която да подкрепя обвинението им за нерегламентиран транспорт на дървесина, но дори и да се приеме, че обратна позиция има интерес да подържа и св.М.М. – като отговарящ за контрола над подобна дейност – по ЗОСИ /с оглед евентуално неправилно определяне от него на границите на земеделския имот/, то съдът не може да не отчете и твърденията на трети лица, неустановено да имат някакъв интерес от подобни изложения – че тов.а. “ЗИЛ 131” не се е движел, а е бил паркиран / Б., и най-вече Д./. Което е в унисон и с показанията на М.М. и позицията на М.И. – че са имали устна договорка – превозното средство да се натовари с добити в земеделския имот дърва, и именно в м.”Н. с.” да получи “разрешение” да се придвижва по-нататък.

Съдът установява и че, в приложеното по адм.преписка писменото доказателство – констативен протокол от 24.04.2018г., съставен от свид.Н., се излага за прясно отрязани 15 бр. дърва в имота от ДГФ – отдел “70 д”. Това, по никакъв начин, не бе доказано да съответства на 10 пр. куб.м. дърва за огрев в камиона, нито споменатите също в протокола  – 6 пл. куб.м. дърва от ДГТ. Не се установи по делото количествена идентичност между тези три величини. Самият АУАН не се и позовава на така съставения протокол – няма подобно отразяване в акта.

Иначе не се спори по казуса, че в горски имот / отдел “70 д”, ДГФ, стопанисван от ТП-ДГС“Миджур”-Чупрене/ има отрязани дървета. Но предвид твърденията и на служителите на ИАГ, че и в земеделския имот / на М.И./, има рязани дървета, то за съда не бе безспорно доказано, че проверените 10 куб.м. дърва за огрев са именно отрязаните от горския имот – възможно е, предвид и посоченото по-горе за неустановена количествена идентичност на добитите от ГФ и намерени в МПС дърва, част от тях да са законово добити в собствения за М.И. имот, след което обаче – той, М.И. е обвинен, чрез АУАН и НП, за цялото липсващо количество дърва от ДГФ. Още повече, че “на око”, както посочиха свидетелите С. и Н., е направена преценката от тях и неустановените им колеги от ДГС-”Миджур” - за съответствие на пъните на липсващите дървета в ГФ и  стволовете на дървата в МПС, м.”ЗИЛ 131”.

 На следващо място, самият свид.М.М. - съответно длъжностно лице при Общ.Ч., относно процедурите по ЗОСИ, вкл. добив на дърва от земеделски имоти, заяви пред съда, че при проверката от служителите на ИАГ на 24.04.18 г., е имало спор между него и тях – за границите на съседните имоти – горски и земеделски. Възможното неправилно преценяване от М., респ. определяне на границите на имота / дори неумишлено/ , от който имот иначе М.И. е имал правото да добива дърва, не може да му се вмени впоследствие във вина на него. 

Всички излагани до тук обстоятелства разколебават сериозно обвиненията, отправени към М.И., и не могат да установят категорично неговата вина, дори и от вида “непредпазливост”.

По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 446/04.06.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на М.В.И. ***, с ЕГН **********, са наложени „глоба” в размер на 50,00 лв. на основание на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и “глоба” в размер на 50,00 лв. на основание на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, както и осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – тов.а. м.”ЗИЛ 131” с рег. № ВН 52 74 АА и на същото основание - чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на  предмета на нарушението – 10 пр. куб.м. дърва за огрев – бук.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                              

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: