Р Е Ш Е Н И Е
№75
гр.Пирдоп, 14.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 703 по описа
на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба от Л.М.Б., ЕГН: ********** срещу ДГ „Ханс Кр.
Андерсен“- с.Челопеч, въз основа на която се
иска уволнението и, извършено със заповед на кмета на община Челопеч, да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено, като ищцата бъде възстановена на
заеманата преди уволнението и длъжност „директор“ в детска градина „Ханс Кр.
Андерсен“; да бъдат отменени дисциплинарните и наказания „забележка“ и
„предупреждение за уволнение“, наложени със заповеди на кмета на Община
Челопеч; да бъде осъден ответникът да и заплати
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца: 27.11.2019
г.- 27.05.2020 г. в размер на 10132 лв. (сума след изменение размера на иска в
съдебно заседание), заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата; да бъде осъден ответникът да и заплати
сумата от 1688 лв. – удържана без правно основание сума при нейното уволнение,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата; да бъде осъден ответникът да и заплати сумата от 1174.82
лв. (сума след изменение размера на иска) – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск. Иска се още ответникът да бъде осъден да
заплати и разноските по делото.
Ищцата в исковата молба твърди, че е работила в
Детска градина „Ханс Кр. Андерсен“ – с.Челопеч на длъжност „Директор“ по безсрочен
трудов договор, сключен въз основа на спечелен от нея конкурс от 26.01.1994г.
Сочи, че е изпълнявала трудовите си задължения съвестно, но със заповед на
кмета на Община Челопеч №3-610/27.11.2019г. трудовото и правоотношение било
прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от
27.11.2019г. Заповедта и била връчена при условията на отказ, като екземпляр
получила в момента на оформяне на отказа от нейна страна. Ищцата счита, че
заповедта за уволнение е незаконосъобразна и неправилна, тъй като не е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, доколкото живота и здравето на
децата не са поставяни от нейна страна под каквато и да е заплаха, освен това
установеното деяние на 30.09.2019г. било изолиран случай и не е налице
системност по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. Неприемливо било и
квалифицирането на нарушението по чл.190, ал.1, т.7 КТ, доколкото заповедта за
уволнение се основавала на едно единствено претендирано от кмета нарушение и в
този смисъл имало противоречие между фактическите и правни основания на
заповедта за уволнение. При уволнението и счита, че е бил нарушен чл.333 КТ на
две различни основания, а именно: тъй като е член на синдикална организация на
директорите към СБУ на КНСБ гр.Пирдоп и нейн секретар, поради което е
необходимо предварително съгласие на синдикален висшестоящ орган, каквото не е
искано, а освен това ползвала и закрила като лице, страдащо от заболяване,
попадащо в обхвата на Наредба №5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333. ал.1 КТ – страдала от
Исхимична болест на сърцето, което налагало съгласие от Инспекцията по труда за
уволнението и, каквото не било искано. От страна на кмета на община Челопеч
изобщо не била искана информация за
наличието на каквато и да е закрила преди уволнението и заповедта счита, че
следва да бъде отменена само на това основание, без да се разглежда спорът по
същество. В исковата молба се сочи още, че при уволнението на ищцата било
удържано обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 1688 лв., като при отмяна
на заповедта тази сума следва да бъде възстановена като удържана без правно
основание. Твърди, че при уволнението не и били изплатени всички дължими
отпуски по реда на чл.224, ал.1 КТ, като и се дължат по 8 работни дни за 2017,
2018 и 2019г. и дължимата сума за всяка от тези години възлиза на 240 лв. или
общо 720 лв. за тригодишния период. Сочи, че основание за тези дни отпуск черпи
от действащия браншови колективен трудов договор, действал в този период в
сферата на образованието. Ищцата заявява, че заедно със заповедта за уволнение
и били връчени и две заповеди за налагане на други дисциплинарни наказания –
заповед №З-603/20.11.2019г. на кмета на община Челопеч за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“ и Заповед №З-604/20.11.2019г. на кмета на
община Челопеч за налагане на „предупреждение за уволнение“. Наказанието
„забележка“ било наложено за нарушения по чл.187, ал.1, т.10 КТ, но те не били
индивидуализирани нито по дата, нито по място на извършване, нито пък било
посочено какво е нейното действие или бездействие, което се окачествява като
нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че там където са посочени дати за
евентуално извършване на нарушението, е налице погасяване на дисциплинарната
отговорност по смисъла на чл.194 КТ, което прави издадената заповед
незаконосъобразна. Наказанието „предупреждение за уволнение“ пък било наложено
по несъществуващо в закона нарушение – „злоупотреба с доверието на
първостепенен разпоредител с бюджетни средства“, като също не е посочено нито
период на извършване, нито конкретно нейно поведение, което се характеризира
като дисциплинарно нарушение.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответната страна ДГ „Ханс
Кристиян Андерсен“- с.Челопеч, представлявана от настоящия директор – Т.З. и
чрез упълномощения адв. О.И.. Ответната страна оспорва предявените искове и
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли всички тях като
неоснователни и недоказани и на ответника да бъдат присъдени разноски. По
отношение на иска за признаване на незаконно на дисциплинарното уволнение, се
сочи, че е спазена процедурата по чл.192- чл.195 КТ за налагането на това
дисциплинарно наказание. Сочи се: че това наказание е наложено от оправомощено
лице – кмета на община Челопеч – горестоящ орган, компетентен да образува и
води дисциплинарно производство по КТ; че на основание чл.193 КТ е надлежно връчено
писмо-искане за обяснения и такива са били дадени от ищцата под формата на
докладна записка; че е спазена разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ и заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е връчена „при отказ“; че е
спазено императивното изискване заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание да бъде в писмена форма и мотивирана; че са спазени преклузивните
срокове на чл.194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Сочи се още, че
за кмета на община Челопеч не е възникнало задължение да изисква предварително
разрешение от Инспекцията по труда преди да наложи дисциплинарно уволнение, тъй
като ищцата с писмена декларация от 19.11.2019г. е посочила, че не попада в
категорията на защитените лица по чл.333 КТ, с оглед на което било неоснователно
твърдението на ищцата, че се ползва от закрилата на чл.333 КТ на две основания.
Трудовите права, каквото е и правото на закрила следвало да се упражняват
добросъвестно, като добросъвестността изисквала да уведоми работодателя при
поискване на такава информация и да представи документи, а в настоящия случай
ищцата, знаейки за образуваното срещу нея дисциплинарно производство, умишлено
била въвела в заблуждение горестоящия орган. В отговора на исковата молба се
твърди, че горестоящият орган законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като
били налице системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата.
Описано е нарушение от 30.09.2019г., при което в часовия диапазон между 13:00
часа и 13:15 часа, по време на работа, ищецът като директор на детската
градина, е провела събрание на персонала, като по време на това събрание децата
от I-ва, II-ра и III-та група са оставени без никакъв непосредствен надзор от възпитател или
помощник-възпитател. Цитирано е кои от задълженията си по длъжностна
характеристика е нарушила с това си действие Л.М.Б.. Освен това, в подадената
от ищеца докладна записка, тя признавала своето нарушение. Ответникът счита, че
заповедта съдържа задълбочен анализ на тежестта на нарушението. Ищцата била
извършила и други нарушения на трудовата дисциплина, за които и били наложени
наказания по КТ и които не са заличени и в този смисъл правилно била установена
системност на дисциплинарните нарушения. Заявено е в отговора на исковата
молба, че доколкото исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 КТ и по
чл.55 ЗЗД вр. чл.221, ал.2 КТ са обусловени по характер от главния иск, то
законността на извършеното дисциплинарно уволнение обуславяла неоснователност
на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност,
неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа и
неоснователност на иска за заплащане на сумата от 1688 лв. – удържани при
уволнението. На следващо място, по отношение на иска по чл.224, ал.1 КТ
ответникът заявява, че на основание чл.159, ал.2 КТ не подлежи на парично
обезщетяване отпускът за синдикална дейност, тъй като неговата идея е да се
предостави за реално ползване за определени цели и когато не е ползван
необходимостта от него е отминала, поради което и тази претенция се явява
неоснователна. В отговора на исковата молба е застъпено и становището, че двете
заповеди за налагане на дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение
на уволнение“, които също се атакуват от ищцата, са законосъобразни, тъй като е
спазена процедурата за налагане на тези дисциплинарни наказания и са наложени
основателно поради това, че органът по трудова дисциплина е установил, че са
налице нарушения на точно определени трудови задължения на ищцата.
Ищцата
Л.Б. не се явява в съдебните заседания по разглеждане на делото, но се
представлява от упълномощения адв.Я.Я. от САК, който поддържа исковата молба и
в хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове като изцяло
основателни и доказани. Претендира сторените от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение, като възразява за прекомерност на адвокатски хонорар на
насрещната страна. В предоставения от съда срок ищцата чрез адв.Я. депозира
писмена защита, в която пространно излага доводите си за основателност на
предявените искове. Сочи се в писмената защита, че връчената и заповед за
уволнение е незаконосъобразна и неправилна, защото не е извършила нарушение на
трудовата дисциплина, а и при уволнението е нарушен чл.333 КТ. Счита, че не е
поставяла живота и здравето на децата под каквато и да е заплаха, а деянието от
30.09.2019г. е единичен изолиран случай, не е системно и е неприемливо да се
квалифицира като нарушение по чл.190, ал.1, т.7 КТ, доколкото заповедта за
уволнение се основава на едно единствено нарушение на трудовата дисциплина и в
този смисъл имало противоречие между фактически и правни основания на заповедта
за уволнение. Отделно от това, при уволнението и бил нарушен чл.333 КТ на две
различни основания. Първото от тях е, че ищцата е секретар на синдикалната
организация на директорите към СБУ на КНСБ в гр.Пирдоп, поради което се ползва
със закрила и за уволнението и е необходимо предварително съгласие на
синдикалния висшестоящ орган, каквото не е искано. Второто основание, на което
ищцата счита, че се ползва от закрилата на чл.333 КТ е, че страда от
заболяване, попадащо в обхвата на Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, а именно: исхимична болест на
сърцето. За уволнението и обаче не било искано предварително съгласие от
Инспекцията по труда. Сочи се, че от кмета на община Челопеч изобщо не е
изисквана от нея информация за каквато и да било закрила преди уволнението. Счита,
че липсата на съгласие от Инспекцията по труда прави издадената заповед
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, без да се разглежда спорът по
същество. Иска се от съда да вземе предвид, че представената от ответника
декларация по чл.333 КТ не е попълнена от ищцата с цел установяване на нейната
закрила при уволнение, а е част от задължителна документация за сключване на
договор със службата по трудова медицина. Именно затова декларацията била
представена с медицинската документация и не била хронологично поставена преди
уволнението в личното и трудово досие. А и по повод сключване на договор с
трудова медицина естествено било лицето да не формулира закрилата си по
синдикална линия. Според ищцата се установява, че е дала декларацията по съвсем
друг повод и че кметът не е искал задължителната декларация за закрила преди
уволнението. Затова се иска от съда да приеме, че уволнението е извършено при
нарушение на чл.333 КТ и заповедта следва да се отмени на процесуално
основание. При отмяна на заповедта счита, че следва да и бъде възстановена
удържаната без основание сума от 1688 лв. Счита за неправилни и
незаконосъобразни и двете заповеди на кмета на община Челопеч от 20.11.2019г.,
с които са и наложени „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. Наказанието „забележка“
било наложено за нарушения, които не са индивидуализирани по дата, място на
извършване или точно действие/бездействие, а наказанието „предупреждение за
уволнение“ било наложено за несъществуващо в закона нарушение. Освен това дисциплинарната
отговорност била погасена по смисъла на чл.194 КТ, а и от установените
нарушения нямало негативни последствия или причинена вреда на работодателя.
Ответникът Детска градина „Ханс Кр. Андерсен“- с.Челопеч
в съдебно заседание се представлява от упълномощения адв.О.И. от САК, която
оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказни. Претендира също разноски. Адв.И. допълнително
депозира писмени бележки, в които отново моли съда да отхвърли кумулативно
предявените от ищцата искове. Счита, че събраните в производството свидетелски
показания са подробни, последователни, ясни, безпротиворечиви и доказват
извършените от Л.Б. нарушения на трудовата дисциплина. В настоящия случай се сочи,
че по-горестоящият орган е изискал и получил от ищцата писмена декларация от
19.11.2019г., в която тя е посочила, че не попада в категорията на защитените
лица по чл.333 КТ. В този смисъл за горестоящия орган не било възникнало
задължение да изисква предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по
труда или друг орган. В този смисъл, неоснователно било възражението на ищцата,
че се ползва от закрилата по чл.333 КТ. Добросъвестността изисквала работник,
който се ползва от такава закрила, да уведоми работодателя при поискване на
тази информация и да представи документи, а поведението на ищцата не могло да
се дефинира като добросъвестно, тъй като умишлено била въвела в заблуждение
по-горестоящия орган.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
Ищцата Л.М.Б. е била назначена на длъжност „директор“ на ОДЗ - с.Челопеч с трудов
договор №4/23.01.1995 г., сключен между нея и заемащият длъжността кмет на община Челопеч към онзи момент. Видно от самия трудов договор същият е бил сключен за неопределено време. Последното допълнително
споразумение към цитирания трудов договор е от 28.01.2019г., като от него е
видно, че със същото е актуализирано възнаграждението на ищцата и тя е
продължила да заема длъжността „директор“ на детското заведение с актуално
наименование Детска градина „Ханс Кр. Андерсен“ – с.Челопеч. Видно от
приложената трудова книжка на ищцата, същата е била директор на детската
градина в с.Челопеч от 1995г. насетне без прекъсване, като видно от приложените
към трудовото и досие дипломи и свидетелства - докато е заемала длъжността
„директор“ е надградила основната си квалификация с магистърска степен и
професионални квалификационни степени.
Приложена е по делото длъжностна характеристика за
длъжността „директор“ в ОДЗ „Х.Кр.Андерсен“ с.Челопеч, в която е посочено, че
длъжността е на пряко подчинение на кмета на община Челопеч и че директорът
организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в ОДЗ „Х.Кр.Андерсен“.
Задълженията и отговорностите са подробно изброени в 42 точки, а правата – в 13
точни. Относимите към казуса точки са няколко. В т.5 е посочено, че директорът
„отговаря за правилното водене и съхранение на документацията в детската
градина…“. Според т.18 директорът „организира и отговаря за опазването на
живота и здравето на децата….“, а според т.24 директорът „осигурява
здравословни и безопасни условя за обучение, възпитание и труд на персонал и
деца“. Според т.3 от раздел „Права“, директорът има право „да разходва
законосъобразно, целесъобразно и икономично финансовите средства, предоставени
от бюджета на Република България и от бюджета на община Челопеч“. Длъжностната
характеристика е връчена на Л.Б. срещу подпис на 02.01.2014г.
Установява се от приложените към личното трудово досие на ищцата
документи, че в периода от 2013г. до
2019г. действащият кмет на община Челопеч – инж. Алекси Кесяков многократно е
изисквал писмени обяснения от директора на детската градина- Л.Б., като поводите
са различни (и съдът не намира за нужно да обсъжда всички тях, доколкото не са
предмет на делото) и близо 20 пъти за посочения период я е наказвал
дисциплинарно със „забележка“ или „предупреждение за уволнение“. След датата на
последното допълнително споразумение към трудовия договор Л.Б. е била наказвана
5 пъти със „забележка“ и 2 пъти с „предупреждение на уволнение“. Последните
дисциплинарни наказания от този вид, чиято отмяна се иска са от 20.11.2019г. На
тази дата Л.Б. е била наказана със „забележка“ (със Заповед №З-603/20.11.2019г. на кмета на
община Челопеч) заради неправилно водене на документацията в Детска градина
„Ханс Кр. Андерсен“ (регистриране на входяща и изходяща кореспонденция в общ
дневник; отсъствие на годишно приключване на 2017 и 2018г.; двойно регистриране
на преписки за 2019г.), представляващо според заповедта неизпълнение на чл.187,
ал.1, т.10 - „други трудови задължения“ и с „предупреждение за уволнение“ (със
Заповед №З-604/20.11.2019г.
на кмета на община Челопеч) заради предоставяне на невярна и заблуждаваща
информация на първостепенния разпоредител с бюджетни средства в постъпило
писмено разяснение от директора на детската градина (с твърдение за приложена
към отчет към 31.05.2019г. заповед №207/03.05.2019г. на директора за извършена
компенсаторна промяна по плана за разходите на бюджета) и съществени нарушения
на системата за финансово управление (реализиран преразход в размер на 4111 лв.
към 31.08.2019г. без аргументирано писмено уведомление в определените срокове
до първостепенния разпоредител и извършена компенсаторна промяна по плана за
разходите на бюджета на детската градина без писмено съгласие от първостепенния
разпоредител), представляващи нарушения на чл.187, ал.1, т.8 – „злоупотреба с
доверие“ и т.10 – „неизпълнение на други трудови задължения“. Двете заповеди за
налагане на тези дисциплинарни наказания са връчени на Л.Б. „при отказ“ на
27.11.2019г. Писмено искане за даване на обяснения от страна на ищцата във
връзка с констатираните нарушения на трудовата дисциплина, за които и е
наложено наказание „забележка“ е отправено до Б. с писмо изх. №93-28-32/24.10.2019г. Писмено
искане във връзка с констатиран преразход от 825 лв. в бюджета на детската
градина е отправено до Б. с писмо изх. №31-03-135/11.07.2019г. И на двете искания за
обяснения, ищцата Б. е дала отговор, както е процедирала и при предходни такива
искания.
Във връзка с нарушенията, за които са издадени
заповеди №З-603/20.11.2019г.
и №З-604/20.11.2019г.
на кмета на община Челопеч, чиято отмяна се иска, ответникът е ангажирал гласни
доказателства.
Разпитана е като свидетел Алиция Стаменкова С.,
работеща като „главен специалист – образование и проекти“ към община Челопеч,
която заявява, че отговаря пряко за дейността на образованието в общината и
съответно – за случващото се в детската градина. Разказва каква е била
причината за наложеното на Л.Б. на 20.11.2019г. наказание „забележка“, а
именно: че при упражняване на административен контрол на документацията на
детската градина, на нея и колежката от тяхното деловодство направило
впечатление, че има дублиращи се номера на входящи и изходящи преписки и с
различни дати, за което сигнализирали г-н Кесяков – кмета на община Челопеч и с
нарочна заповед той сформирал комисия (с приложена по делото заповед
З-495/15.10.2019г.), която да отиде на място в детската градина и да извърши
проверка, при която проверка били изискани дневниците за входяща и изходяща
кореспонденция, а г-жа Б. им представила само един дневник, който бил започнат
2017г. В него се виждало, че се регистрират входящи и изходящи преписки, а не
както е изискването по наредбата за водене на такива документи в системата на
предучилищното образование, където ясно се казвало, че входяща и изходяща
кореспонденция се записва в два различни дневника. Липсвало в дневника годишно
приключване за 2017г. и 2018г. 2019г. била започната с номерата, които са
входящи и изходящи от 2018г., а през февруари 2019г. номерата били започнати от
1 и така липсвала възможност за проследяване колко са регистрираните преписки
през трите години. Установили, че в една графа, в която може да се завежда една
преписка, имало дописвания на ръка с почерка на г-жа Б., като тя не отрекла, че
има написани други преписки, които не касаят първоначалната преписка.
Свидетелката пояснява, че всяка преписка трябва да се завежда в отделна графа,
а в конкретния случай имало заведени няколко преписки с един и същ номер, но с
различни дати и различно съдържание на преписката, т.е. един номер бил ползван
по няколко пъти за преписки с различно съдържание. Свидетелката твърди, че след
това съставили протокол (от 16.10.2019г., който също е приложен по делото и от
него се установява какво е констатирано), с който г-жа Б. била запозната, но
според нея това не било проблем, тъй като все пак преписките имали входящи и
изходящи номера. Въз основа на констатираното г-н Кесяков решил да образува
дисциплинарно производство с искане на обяснение с цел изясняване на
ситуацията, което довело до въпросното наказание. Според свидетелката С., в
детската градина имало сериозен проблем с документооборота, което позволявало и
антидатиране на документи, което направило впечатление и на родители, които
изразили съмнение дали коректно се извеждат преписките в детската градина и по
този начин се злепоставяло доброто име на детската градина.
Разпитана е като свидетел и Цветомира Руменова
Балъкова, която заявява, че познава ищцата Б. *** и в задълженията и попада
проверка на финансовата документация на детската градина. Свидетелката
обяснява, че всичко по финансовата част се резолира до нея, тя го проверява и
ако има нещо, което не отговаря на финансовата система, го записва, отразява и
се изпраща писмо до детската градина да се коригира, а ако е нещо наказуемо, се
изискват обяснения. Свидетелката твърди, че е запозната с дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“, което е наложено със заповед от
20.11.2019г. на Л.Б.. Сочи, че при една от проверките, които извършила на техен
доклад от месец май 2019г., установила, че има преразход в един от параграфите
по бюджета на детската градина, което е недопустимо и уведомила ръководството
за тази нередност (с нарочен доклад, приложен по делото). Свидетелката Балъкова
разяснява, че бюджетът на детската градина се определя в началото на годината
спрямо бюджета на община Челопеч, като преди това детската градина е дала
предложение какво иска да има като проект за бюджет и след като се приеме
бюджетът, той трябва да се спазва. В случая един от параграфите бил с
преразход, т.е. харчени били повече пари, на което детската градина няма право,
освен ако не изпълни определени изисквания – да уведоми общината за такава
нужда и във връзка с някаква необходимост да се премести сума от един параграф
в друг с разрешение на кмета, което не било направено. По спомен на
свидетелката преразходът, който установила, бил в размер на около 800 лв.
Твърди, че това не се случва за пръв път в детската градина и там все имало
някакъв преразход, който не бил направен по законовия ред. Свидетелката
Балъкова твърди, че лично устно е давала указания на г-жа Б. и тя била
уведомявана с писма, но нямало резултат. Счита, че за тези преразходи в
детската градина община Челопеч ще понесе големи санкции при бъдеща проверка.
Приложени са по делото освен докладът, за който
свидетелката Балъкова говори, отразяващ преразход от 825 лв. към 31.06.2019г., още
два доклада, изготвени от тази свидетелка, от които е видно, че към 31.07.2019г.
и 31.08.2019г. също е имало преразход в перо „Държавни дейности“ към параграф
0202, като обаче не може да се установи датата, на която докладите са
съставени, доколкото не са датирани и не им е поставен вх. или изх. номер. Не
се установява обаче от документите по делото, във връзка с констатираните с
тези два доклада преразходи на бюджетни средства, от ищцата да са изисквани
обяснения.
Ищцата е приложила към исковата молба заповед №З-488/18.10.2017г. на кмета на
община Челопеч, с която директорът на ДГ „Х.Кр.Андерсен“ Челопеч е определен да
упражнява права на второстепенен разпоредител с бюджет, като същият отговаря и
се отчита пред първостепенния разпоредител (т.10); извършва компенсаторни
промени по плана за приходите и разходите до 3 дни преди края на всяко
тримесечие, с нарочна заповед, която се предоставя на кмета на общината (т.11);
извършва прехвърляне на средства от параграф в параграф, като не променя
размера на бюджета и за това предварително уведомява писмено и мотивирано
първостепенния разпоредител с бюджет, като не предприема действия без негово
писмени съгласие (т.12). Ищцата е приложила и своя заповед №207/03.05.2019г. за извършване
на компенсаторни промени по плана на разходите на бюджета на ДГ
„Х.Кр.Андерсен“, като параграф 0101 (Възнаграждение на персонал по трудови
правоотношения) в държавна дейност 1311 се намали със сумата от 6000 лв. и се
актуализира с тази сума параграф 0202 (Възнаграждения на персонал по извън
трудови правоотношения). Тази заповед ищцата е приложила към своето обяснение
от 16.07.2019г. Същата фигурира и в личното и трудово досие на Б. именно като
приложение към обяснението с изх. №118/16.07.2019г.
Със Заповед №З-610/27.11.2019г., връчена
също на 27.11.2019г. при отказ, както и предходно обсъдените две заповеди от
20.11.2019г., на Л.М.Б., на основание чл.195, ал.1 КТ, чл.188, т.10 КТ, чл.190,
ал.1, т.3 и т.7 КТ, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото и правоотношение за
длъжността „Директор“ на ДГ „Х.Кр.Андерсен“ – с.Челопеч, считано от датата на
връчване на заповедта. В заповедта е посочено още, че на основание чл.221, ал.2 КТ служителят Л.Б. дължи обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на едномесечното предизвестие, което да се удържи от
последното неизплатено трудово възнаграждение. Със заповедта е разпоредено, на
основание чл.224, ал.1 и ал.2 КТ на Л.Б. да се изплати обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност,
съответно – 35 дни за 2018г. и 48 дни за 2019г. Дисциплинарното наказание
„уволнение“ е наложено на ищцата за това, че на 30.09.2019г., в часовия
диапазон от 13:00 до 13:15ч. децата от I-ва, II-ра и III-та възрастови групи са
оставени без непосредствен и постоянен надзор от задължените за това лица, като
причината е свикване на персонала по време на работа по инициатива на директора
на ДГ „Ханс Кр, Андерсен“ –с.Челопеч, което представлявало нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ, тъй като не са изпълнени задълженията
по т.1, т.4, т.18, т.24 и т.27 от длъжностната характеристика за длъжността
„директор“ на детската градина. Цитирани са предходни (от 2019г.) дисциплинарни
наказвания на Л.Б. и е заключено, че същите, заедно с това, за което се издава
заповедта за уволнение, представляват системни нарушения на трудовата
дисциплина, съгласно чл.190, ал.1, т.3 КТ.
Видно е от писмено-искане изх. №93-28-29/30.09.2019г., отправено от временно изпълняващия длъжността кмет
на община Челопеч до Л.Б., че на основание чл.193 КТ от нея е поискано в
3-дневен срок писмено разяснение относно констатираното нарушение на
30.09.2019г., в часовия диапазон от 13 часа до 13.15 часа, а именно: че е
събрала част от персонала на ДГ „Ханс Кр.Андерсен“ в помещението за игри и е
оставила без надзор и придружител децата от I-ва, II-ра и III-та възрастови групи и по този
начин е нарушила правилата за безопасна и сигурна среда. Ищцата Б. е упражнила
правото си да даде обяснение под формата на „докладна записка“ от 02.10.2019г.,
като накратко е изразила съжаление за допуснатата слабост и е пояснила какво е
наложило оставянето на децата без надзор.
Във връзка с нарушението, за което ищцата е
наказана с дисциплинарно наказание „уволнение“, по искане на ответника Детска
градина „Ханс Кр. Андерсен“ е разпитан един свидетел- Красимира З. Семерджиева,
която пояснява, че работи на длъжност „учител“ в детска градина „Ханс Кр.
Андерсен“ – с.Челопеч и Л.Б. е била нейн ръководител. Знае, че една от
причините да бъде Б. уволнена е, че на един обед събрала целия колектив на
събрание. Спомня си датата – 30 септември. Свидетелката си спомня, че била
първа смяна и при идването си за втора смяна една от „лелите“ влязла в нейната
група и казала, че г-жа Б. ги събира на събрание в яслата, която пак е към
детската градина, но е на първия етаж в източното крило. В 13 часа слязла и
установила, че целият персонал е извикан. Когато и последният човек влязъл,
г-жа Б. седнала отпред пред всички и на една масичка пред нея била сложила
много документация, като казала, че тази учебна година общото събрание на
детската градина ще протече по по-различен начин. Казала обаче 2-3 общи
изречения и последвало позвъняване по телефона и след като г-жа Б. вдигнала и
говорила, казала че в момента ги гледат на камерите (видео-наблюдение,
поставено от общината) и събранието се разваля и отлага за по-късен ден в
извънработно време. Свидетелката твърди, че по време на събранието децата
трябвало да са по креватите си и да спят, но видимост към нейната група от
мястото на събранието – нямало. Според свидетелката не се е случвало често през
годините директорката да ги събира на такива събрания по време на работния
процес, но все пак се е случвало, като конкретното отсъствие на персонала е
било за около 15-20 минути и то защото изчаквали всички да се съберат. Твърди,
че тази заповед на директора и се сторила притеснителна, но все пак била
заповед и затова я изпълнила.
Приложена е по делото от ищцата служебна бележка
изх. №18/10.12.2019г., издадена от председателя на
Синдикалната организация на директорите към СБУ на КНСБ в гр.Пирдоп, според
която Л.М.Б. – директор на ДГ „Ханс Кр. Андерсен“ – с.Челопеч е член на организацията
от 17.08.2010г., като от 16.02.2017г. г-жа Б. е секретар на Синдикалната
организация. В личното трудово досие на ищцата Б. също има приложени служебни
бележки, издадени от председателя на Синдикалната организация на директорите към
СБУ на КНСБ в гр.Пирдоп, които свидетелстват, че за 2018г и 2019г. Л.Б. е била
член на организацията. Същите са издадени да послужат пред община Челопеч за
определяне размера на платения годишен отпуск на директора. От приложения към
досието Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното
образование от 11.06.2018г. е видно, че СБУ към КНСБ, в който членува ищцата Б.,
е страна по договора. В този КТД е предвидено, че за членовете на синдикатите,
страни по договора, се определят по-големи размери на отпуските, като за
педагогическите специалисти размерът на удължения платен годишен отпуск по
чл.155, ал.5 КТ и чл.24, ал.1 НРВПО за педагогическите специалисти се определя
общо на 56 дни /чл.42 от КТД/.
По
делото бе представена от ответника в оригинал декларация по чл.333 КТ,
изхождаща от Л.М.Б., подписана на 19.11.2019г., с която същата е декларирала,
че не попада в категорията на защитените лица по чл.333 КТ. Ищцата не е
оспорила, че декларацията изхожда от нея. Същата декларация е част и от личното
трудово досие на Л.Б., като непосредствено след нея в досието са приложени
„карта за профилактичен преглед“ и „анкетна карта за здравно състояние“,
попълнени също на 19.11.2019г. от Л.Б.. В тях Б. е отразила, че страда от
„исхимична болест на сърцето“. Към исковата молба е приложена епикриза на Л.М.Б.
от 21.06.2016г., издадена от УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД, с окончателна
диагноза: Исхимична болест на сърцето /ИБС/; САП – III
ФК; Микроваскуларна болест; АХ- I
ст.; Дислипидемия; Нефролитиаза. Приложени са и 3 амбулаторни листа, два от
които от 2019г., отразяващи заболяванията „хипертонично сърце“ и „Стенокардия“.
В
писмо от „Трудова медицина“ ООД, обслужваща ДГ „Ханс Кр. Андерсен“ по договор
от 30.12.2019г., е посочено, че при тях не е изпратено здравно досие на Л.Б. от
службата по трудова медицина, обслужвала детската градина по-рано. Посочено е в
писмото, че по инициатива на община Челопеч през месеците 9-ти и 11-ти на
2019г. са организирани профилактични прегледи в с.Челопеч, които г-жа Б. не е
посетила.
Приложен
е по делото фиш за работна заплата на ищцата Л.Б. за месец ноември 2019г., от
който е видно, че през този месец на Б. е начислено обезщетение по чл.224 КТ за
83 дни отпуск в размер на 6094.37 лв. и са и удържани 1688.80 лв. като обезщетение
по чл.221, ал.2 КТ при дисциплинарно наказание.
По
делото е допусната и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена
от вещото лице М.Л.. Според заключението брутното трудово възнаграждение на Л.Б.
за месец октомври – последният пълен отработен месец преди прекратяване на
трудовото и правоотношение, е в размер на 1688.80 лв. и включва отработени дни,
клас прослужено време, СБКО и клас квалификация. Според експертизата
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, изчислено в размер на шест брутни трудови
възнаграждения за периода от 27.11.2019г. до 27.05.2020г. би било в размер на
10132.88 лв. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 83 дни е 6094.37 лв. и в съдебно заседание пояснява,
че тази сума е била изплатена на Л.Б., което е отразено и в извлечение от
банковата сметка на Б.. Според вещото лице среднодневното брутно трудово
възнаграждение на ищцата е било 73.426 лв., при каквато сума е изчислено и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. В заседанието вещото лице
пояснява още, че е проверила и установила, че по КТД ищцата е имала право да
ползва и по 8 дни допълнителен платен годишен отпуск, като тези дни е ползвала
за 2017г., но не ги е ползвала за 2018г. и 2019г., като същите не са и
заплащани, а обезщетението за тях би било в размер на 1174.82 лв. Проверката на
вещото лице е установила и че за месец ноември 2019г. от възнаграждението на Л.Б.
в разплащателната ведомост е удържана сумата от 1688.80 лв. на основание
чл.221, ал.2 КТ., което се установява и от коментирания по-горе фиш за работна
заплата.
В
съдебно заседание на 10.06.2020 г. съдът е извършил констатация по трудовата
книжка на ищцата Л.Б., че последното вписване е от 27.11.2019г. и е
„прекратяване на трудовото правоотношение с ДГ „Ханс.Кр. Андерсен“ - с.Челопеч“
и че след стр.13, където е отразено прекратяването, няма нови вписвания. По
искане на процесуалния представител на ответника е издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред НАП за издаване на справка дали за лицето Л.М.Б.
има нововъзникнали трудови и осигурителни отношения след 27.11.2019г. В отговор
от НАП са посочили, че за лицето Л.М.Б. няма данни за подадено от работодател
уведомление по чл.62. ал.5 КТ за периода от 27.11.2019г. до датата на
проверката- 13.07.2020г., за сключен и действащ към момента трудов договор.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са седем обективно съединени иска, шест от които съединени кумулативно и
един съединен евентуално. Първите три иска са с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ - за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната
работа; заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Два
иска са за отмяна на дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за
уволнение“ и са с правно основание чл. 357, ал.
1 във вр. с чл.188 т.1 и т.2 КТ. Искът за връщане на сумата от 1688 лв. –
неправомерна удръжка при отпаднало правно основание, е с правно основание чл.55 ЗЗД във вр. чл.221, ал.2 КТ. Искът за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск е с правно основание чл.224, ал.1 КТ и е евентуално
съединен с исковете по чл.344, ал.1 КТ.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ:
Трудовият договор на ищцата Л.М.Б. е прекратен
поради дисциплинарно уволнение – съобразно чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Следва да
се установи дали процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение е проведена
законосъобразно.
При
преценката за законосъобразност на извършеното уволнение, съдът първо проверява
спазването на установената процедура за уволнение, а след това решава спора по
същество, като съобразно установените по делото факти решава дали е налице
състава на посоченото от работодателя основание за уволнение /Определение № 385 от 29.03.2011 г. по гр. д. №
1594/2010 г. на ВКС/.
Изискванията
на закона за компетентните органи, които налагат
наказанието, за съдържанието на заповедта за
уволнение, за необходимостта от предварително
поискаване обяснения от нарушилия трудовата дисциплина служител, за спазване
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, за спазване при
наличие на предпоставки за това на предварителната закрила са свързани
с изпълнението на императивна процедура, поради което съдът е задължен да се
занимае с прилагането им.
При конкретиката на случая съдът намира, че са спазени
разпоредбите на чл.192-195 КТ.
Дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от
легитимиран субект на дисциплинарна власт, а именно: кметът на община Челопеч. Макар детската
градина, която е надлежен ответник по делото (съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г., ОСГК на ВКС), да се явява
работодател на ищцата по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ,
съгласно
чл. 217, ал. 3, предл.1 от Законът за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, кметът на
общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските
детски градини, поради което именно той е бил легитимиран да издаде
обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради
„уволнение“. Заповедта, издадена от кмета на община Челопеч, е обединила два отделни диспозитива- за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение, което е допустимо
и законосъобразно. Спазено е и изискването на чл.193 КТ, като с писмо-искане от
30.09.2019г. в писмен вид са били изискани обяснения от ищцата за допуснатото
на същата дата нарушение, станало основание за нейното дисциплинарно
„уволнение“. Своите обяснения ищцата е депозирала в писмен вид и същите са
достигнали до дисциплинарния орган. В този смисъл следва да се счете, че са
били приети. Дисциплинарното наказание е наложено на 27.11.2019г., от което
следва, че от откриването на нарушението до неговото санкциониране са изминали
по-малко от два месеца и чл.194 КТ, определящ сроковете за налагане на
дисциплинарни наказания, е бил спазен. Процесната заповед отговаря на
изискванията за форма и мотивираност. Заповедта е мотивирана /по смисъла на
чл.195 КТ/, като от нея става ясно по разбираем начин и чрез позоваване на
известни на служителя факти какви са основанията за налагане на съответното
дисциплинарно наказание. За да произведе действие, заповедта следва да е била
връчена, като практиката допуска връчване „при отказ“, каквото е осъществено в
настоящия случай. Връчването в случая е редовно и е произвело действие.
Основен спорен между страните въпрос е дали в
случая е преодоляна или не предварителната закрила, която чл.333 КТ предвижда
за някои категории работници или служители и която ищцата твърди, че е била
важима за нея на две различни основания. По делото са налични доказателства от
медицински характер, че ищцата страда от „исхимична болест на сърцето“, което е
едно от заболяванията, предвидени в Наредба № 5 за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса
на труда. Налични са и доказателства, че ищцата участва в ръководството (като
секретар) на Синдикалната организация на директорите към СБУ на КНСБ-
гр.Пирдоп. Същевременно по делото фигурира и декларация, която ищцата не
оспорва, че е подписана от нея, в която е посочено, че деклараторката не попада
в категорията на защитените лица по чл.333 КТ, като именно тази декларация
мотивира ответника да твърди, че защитата спрямо Л.Б. е била преодоляна и
доколкото тя умишлено е въвела работодателя в заблуждение, не е било нужно да
се изисква предварително мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда,
нито съгласие от синдикален орган за нейното уволнение. Съдът не може да се
солидаризира с това становище на ответника. Съобразно константната съдебна
практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ има
обективен характер и работодателят е задължен да събира предварителна
информация от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от
болестите, посочени в ал.1 на чл.1 от цитираната наредба, като уволнението е
незаконно ако такава информация не е била изискана и е установено наличие на
заболяване по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Посоченото задължение следва от нормата на
ал.1 на чл.1 от цитираната наредба съгласно ал.2 на същата норма и е изискуемо
преди уволнението, с оглед изпълнение по-нататък на разпоредбите на чл.333, ал.1 КТ. Предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата
на чл.333, ал.1 КТ,
нито тази на чл.1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя
задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите
по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи,
удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Съгласно чл.2 от
Наредбата, такова задължение за работника или служителя възниква само когато
работодателят направи изрично искане за това, с оглед изпълнение на своето
задължение по чл.1, ал.1. Разумът на закона изисква в този случай работодателят
да предостави на работника или служителя достатъчно време - разумен срок, в
който последният да изпълни задължението си по чл.2 за уведомяване и представяне
на медицинската документация. Ако в такъв случай работникът или служителят
умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната
информация по чл.1 от Наредбата и по този начин умишлено укрие свое заболяване,
посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и само в този случай,
неизпълнението на неговото задължение по чл.2 от Наредбата води до отпадане на
закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, съответно и до отпадане на задължението на
работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда за
уволнението. Умишлено неправомерно поведение от страна на работника или
служителя би било налице във всички случаи когато той знае, че страда от
заболяване по чл.1, ал.1 от Наредба № 5/1987 г. и до знанието му е достигнало
отправеното искане /писмено или устно/ на работодателя за уведомяване и
представяне на медицинска документация в разумен срок, но въпреки това
работникът или служителят декларира пред работодателя, че не страда от такова
заболяване или в рамките на предоставения му срок, без извинителна причина не
уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави медицинските
документи за него, с които разполага. Във всички останали случаи такъв умисъл
не е налице и закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, обективна по своя характер, не
отпада /В този смисъл Решение №174/30.07.2012
г. по гр.д. № 1269.2011 г. III г.о. на ВКС, Решение №61/02.04.2015 г. по гр. д.
№ 4165/2014 г. III г.о. на ВКС и др./. В конкретния случай съдът възприема
твърдението на ищцата Б., че декларацията по чл.333 КТ, която е подписала, не е
била представена във връзка с нейното уволнение, а по друг повод. Това е така,
тъй като никъде в трудовото досие на Б. или по делото не е приложено искане до
„директорката“ за предоставяне на информация по чл.333 КТ и представяне на
медицински документи във връзка с нейното здравословно състояние, а видно от
цялото трудово досие на ищцата практиката на кмета на община Челопеч е била да
отправя до нея писмени искания когато счете, че е допуснато нарушение, което
евентуално би могъл да санкционира. Писмено искане за попълване на декларация
по чл.333 КТ обаче не е отправяно и не се открива в личното трудово досие на Б..
Не се твърди или доказва такова искане да е отправено и устно. Освен това,
декларацията по чл.333 КТ фигурира в трудовото досие на Б., заедно с „карта за
профилактичен преглед“ и „анкетна карта за здравно състояние“, попълнени на
същата дата, т.е. това обстоятелство недвусмислено свидетелства, че тези три
документа са попълнени заедно и поводът очевидно е бил „провеждането на
профилактични прегледи“, независимо дали такива са били реално проведени спрямо
ищцата. Независимо по какъв повод е попълнена декларацията, същата е попълнена
дни преди уволнението и е представена на субекта на дисциплинарната власт и при
други обстоятелства съдът щеше да я отчете като заблуждаваща спрямо него и
дерогираща задължението му да изисква предварително разрешение от Инспекцията
по труда за уволнението на Л.Б., но спецификата на случая е такава, че заедно с
тази декларация до вниманието на кмета на община Челопеч са достигнали и
попълнените „карта за профилактичен преглед“ и „анкетна карта за здравно
състояние“, в които недвусмислено е посочено, че лицето всъщност страда от
заболяване, налагащо неговата закрила. Именно този факт- че до дисциплинарния
орган е достигнала противоречива информация, подадена в един и същи момент, е
обусловил задължението му да отправи изрично запитване до Л.Б. дали същата
страда от някое от заболяванията по чл.1 от Наредба № 5/1987 г. и искане да
представи медицински документи за това. Въпреки противоречивата информация
обаче кметът на община Челопеч е предпочел да зачете изявлението от
декларацията, вместо изявлението от картата за профилактични прегледи и да
пропусне една от задължителните стъпки за уволнение на закрилян служител –
съгласуване на уволнението с Инспекцията по труда. Както бе посочено по-горе,
характерът на закрилата е обективен, т.е. независимо какво е декларирал
служителят (още повече, че не го е декларирал по изрично искане на работодателя
и при знание за намерението да бъде уволнен), наличието на данни за обратното е
било достатъчно условие закрилната разпоредба да бъде спазена. Не се установява
служителката да е скрила умишлено свое заболяване, предвид че в картата за
профилактичен преглед, която е станала част от трудовото и досие, съхранявано в
община Челопеч, е изброила изрично от какви заболявания страда и сред тях е
посочила и „исхимична болест на сърцето“. В случай, че ответникът бе доказал,
че изрично я е запитал за потвърждение дали страда от това заболявания и тя бе
отрекла, отказвайки да предостави медицински документи, нейната
недобросъвестност би била очевиден факт, но случаят не е такъв. Макар безспорно
ищцата да е декларирала неверен факт в декларация, не може да се счете, че го е
сторила с цел да заблуди дисциплинарния орган, извършващ преценката дали да и
наложи дисциплинарна санкция „уволнение“. Тя не е обективирала и изричен отказ
да представи медицински документи, каквито е представила с исковата молба, а
по-скоро е била заблудена (умишлено или не) по каква причина следва да попълни
декларацията по чл.333 КТ, от която ответникът желае да се ползва и какви биха
били последиците от попълване на декларацията в случая. Неправилно би било да се
счете при конкретиката на случая, че дисциплинарният орган е предприел всички
необходими действия за спазване на процедурата по чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 КТ,
но предварителната закрила не е осъществена по вина на уволнения служител.
Напротив – събраните доказателства създават у съда мотивирано убеждение, че
недобросъвестност е проявена от дисциплинарния орган, който предвид наличието
на декларация по чл.333 КТ, е съзрял възможност да избегне допълнителни
процедурни стъпки при уволнението на ищцата (вземане мнение на ТЕЛК и
разрешение на Инспекцията по труда), без да отчита наличието на данни за
заболяване, от което ищцата страда и което е сред изрично изброените в Наредба
№5/1987 г. Същото е становището на съда и във връзка с другото твърдяно
основание за закрила на ищцата – членството и в териториален
синдикален орган. В разпоредбата на чл.333 ал.3
КТ е предвидена защита за
две групи лица – работници или служители, които са членове на синдикално
ръководство в предприятието, и работници и служители, които са членове на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен орган. Ищцата безспорно
попада във втората група защитени лица, доколкото към датата на уволнението е
била секретар на Синдикалната организация на директорите към СБУ на КНСБ –
гр.Пирдоп, което е легитимно синдикално дружество, създадено и функциониращо
като синдикална организация на работниците и служителите в отрасъл образование,
т.е. член на териториален ръководен изборен орган по смисъла на пар.1, т.6
ДР на КТ,
на съответна териториална структура. При това положение липсата на визираното в
чл.333 ал.3
КТ предварително съгласие
(от синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация) прави уволнението
незаконно /така Определение № 1101 от
18.11.2015 г. по гр. д. № 4666/2015 г. на ВКС, 3-то ГО./. По същите
причини, изложени по-горе, декларацията, на която ответникът се позовава по
чл.333 КТ, не може да изиграе желаната от него роля, доколкото независимо какво
е посочено в тази декларация, в трудовото досие на ищцата са фигурирали
служебни бележки, от които е било видно, че Л.Б. е член на териториална
синдикална организация и задължение на дисциплинарния орган в този случай е
било да изиска информация дали освен член на такава организация, тя не е член и
на синдикалното ръководство, което не е сторено, макар закрилата да е обективна.
Неспазването на предвидената в чл.333 КТ
процедура по повод на процесното уволнение на ползващата се от предварителната
закрила по чл. 333, ал.1, т.3 и ал.3 КТ ищца съобразно чл.344, ал.3 КТ е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението и само на това
основание същото следва да бъде отменено, без да се обсъжда трудовият спор по
същество и ищцата да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност –
„директор“ на ДГ „Ханс Кр.Андерсен“ – с.Челопеч.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ:
За да бъде уважен искът по чл.344, ал.1,
т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ следва ищцата да не е работила по трудово правоотношение за процесния 6-месечен
период, за който е предявила претенцията, а именно: от 27.11.2019г. до
27.05.2020г. След извършена констатация въз основа на трудовата книжка на
ищцата на 10.06.2020г. (дата следхождаща крайния период на претенцията за
обезщетение) съдът установи, че ищцата е останала без работа за периода от 27.11.2019г.
до 27.05.2020г. включително. Това се потвърждава и от официално писмо на НАП,
според което след 27.11.2019г. няма подадени уведомления за сключени с Л.Б.
трудови договори. Предвид изложеното, за посочения период, през който ищцата е
останала без работа вследствие на уволнението следва да й се заплати
обезщетение. Поради това претенцията за обезщетение по чл.344, ал.1
т.3 вр. с чл.225, ал.1
КТ е основателна и следва
да бъде уважена за пълната предявена сума – 10 132.80 лв. (след
изменението на размера на иска), която се равнява на брутното трудово възнаграждение
на ищцата за срок от 6 месеца. Размерът на обезщетението е изчислен от ССчЕ,
която е приета като компетентно изготвена, а дори и без наличието на такова
изчисление в експертизата, от представения фиш за работна заплата за месец
октомври 2019г. се установява размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищцата, който е 1688.80 лв. за последния пълен отработен месец и същият умножен
по 6 възлиза именно на 10 132.80 лв., за който размер следва да се уважи
искът.
По иска с правно основание чл.55 ЗЗД във вр. чл.221, ал.2 КТ:
По делото вече бе установено, че ищцата
Л.Б. е била в трудово правоотношение с ответника ДГ „Ханс Кр. Андерсен“ и че
същото е прекратено на 27.11.2019г. поради наложено спрямо нея дисциплинарно
наказание „уволнение“. Обезщетението по чл. 221, ал.2
КТ е дължимо от работника
на работодателя в случай, че работникът бъде дисциплинарно уволнен. То е в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, в случая
един месец, тъй като трудовото правоотношение между страните е било безсрочно.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице по ССчЕ, а и от последния
фиш за работна заплата на ищцата Л.Б. се установи, че размерът на удържаната й
сума е 1688.80 лв. Тази сума е била удържана от работодателя съобразно
отразяването във ведомостите за заплатите като дължимо от работника обезщетение
по чл.221, ал.2 КТ. Доколкото обаче
дисциплинарното уволнение на ищцата бива признато за незаконно с настоящото
съдебно решение и отменено, то съответно е отпаднало и основанието, въз основа
на което работодателят е направил тази удръжка. Следователно на служителката –
ищца по делото, се дължи заплащане на трудово възнаграждение за месец октомври
2019г. С отпадане на основанието, въз основа на което работодателят е удържал
това трудово възнаграждение, се поражда задължението му за връщане на
удържаното трудово възнаграждение на работника/служителя. Ето защо, исковата претенция се явява основателна в
претендирания размер от 1688 лева, представляващ брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец октомври 2019г., т.е. без приспадане
на дължимия данък и осигуровки. Този факт следва да бъде съобразен при събиране
на вземането.
Сумата следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
11.12.2019г. до окончателното й изплащане така, както е поискано.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ
Макар този иск първоначално да е предявен кумулативно с
останалите, в първото съдебно заседание адв.Я. – процесуален представител на
ищцата Л.Б. е заявил, че искът следва да се счита предявен при условията на
евентуалност, като в случай, че исковете по чл.344 КТ бъдат отхвърлени желаят
да се присъди обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание
чл.224, ал.1 КТ. Предвид факта, че исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ
са уважени, съдът намира, че не дължи произнасяне по евентуално предявения иск.
По исковете с правно основание чл.357, ал.1 във вр.
чл.188, т.1 и т.2 КТ
Установено бе по делото, че ищцата Б. е работила по
трудово правоотношение с ответника ДГ „Ханс Кр. Андерсен“, като на 27.11.2019г.
са и били връчени 3 заповеди на кмета на община Челопеч за налагане на 3
различни вида дисциплинарни наказания. Най-тежкото от трите дисциплинарни
наказания – „уволнение“, настоящият съд отмени като незаконосъобразно и
въстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Останалите две
дисциплинарни наказания са: „забележка“, наложена със Заповед №603/20.11.2019г. и
„предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед №604/20.11.2019г., като същите
биват атакувани от ищцата Л.Б. като незаконосъобразни.
Тук следва да се отбележи критика към подхода на
дисциплинарния орган, доколкото дисциплинарно наказание се счита наложено от
деня на връчване на заповедта, с която то се налага. В настоящия случай, не е
следвало в един и същи ден да бъдат връчвани заповед за уволнение, прекратяваща
правоотношението и заповеди за налагане на други дисциплинарни наказания,
нерефлектиращи върху съществуването на трудовото правоотношение, тъй като
считано от датата на връчване на заповедта за уволнение трудовото правоотношение
вече не е съществувало. Освен това, констатираната множественост на наказванията
на ищцата създава и убеждение за тенденциозно отношение спрямо нея.
Доколкото
обаче уволнението бива признато за незаконосъобразно и ищцата бива възстановена
на заеманата от нея преди уволнението длъжност, то следва да се счете, че
ищцата ще продължи да е служител при ответника в случай, че се яви да заеме
длъжността си в указания срок и поради това наложените спрямо нея „забележка“ и
„предупреждение за уволнение“ биха могли да произведат действие и в този смисъл
следва да се обсъди тяхната законосъобразност.
И
двете дисциплинарни наказания са наложени от компетентен орган (съобразно
чл.192, ал.2 КТ) – кмета на община Челопеч, който се явява по-горестоящ на
директора на общинска детска градина орган.
При
налагането на наказанието „предупреждение за уволнение“ има допуснати пороци в
процедурата, които не се наблюдават при налагането на наказанието „забележка“.
На
първо място, установява се, че писмено искане на обяснение работодателят е
отправил до Л.Б. на 11.07.2019г. и то касае преразход в бюджета на детската
градина в размер на 825 лв., какъвто видно от докладите на финансовата проверка
е констатиран към 30.06.2019г. Същевременно, дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ е наложено със заповед на кмета на община Челопеч
от 20.11.2019г. за друго нарушение – реализиран преразход към 31.08.2019г. в
размер на 4111 лв. и предоставяне невярна и заблуждаваща информация на
първостепенния разпоредител с бюджетни средства. За санкционираните две
нарушения обяснения от нарушителя не са изискани, въпреки което наказание е
наложено. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Освен това,
чл.194 КТ предвижда, че дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението. Едното от двете нарушения обаче, за което е
наложено „предупреждение за уволнение“ със заповед от 20.11.2019г. е
осъществено на 16.07.2019г., когато към свое писмено обяснение ищцата е
приложила заповед за компенсаторна промяна в плана на разходите за бюджета на
детската градина, с твърдение, че същата заповед е била приложена и към отчет
от 31.05.2019г. за касово изпълнение на бюджета, което твърдение очевидно
кметът на община Челопеч е намерил за невярно. От 16.07.2019г. до 20.11.2019г.
е изминал период по-дълъг от 2 месеца, поради което възможността за
санкциониране на това нарушение е била погасена. Другото нарушение, отразено в
заповедта, с която на Л.Б. е наложено „предупреждение за уволнение“, е
реализиране на преразход в бюджета на детската градина към 31.08.2019г. От
приложения доклад за финансова проверка не става ясно кога това нарушение е
било констатирано, тъй като докладът няма дата. Свидетелката Цветомира Балъкова
пък дава показания за подобно нарушение, което обаче не е същото, доколкото
касае преразход от по-ранен момент, за който са били изискани обяснения, но не
е било наложено наказание. Тя не свидетелства за това кога е установила
нарушението. В тежест на работодателя е да докаже, че е спазил преклузивния
срок от 2 месеца от откриване на нарушението, в който би могъл да наложи
наказание. В случая, работодателят не доказва кога е установил преразхода в
бюджета към 31.08.2019г. и поради това не може да се счете спазен срокът по
чл.194, ал.1 КТ.
Горните
две нарушения на чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 КТ налагат отмяна на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед №604/20.11.2019г. на кмета на
община Челопеч, без да се разглежда спорът по същество.
Същите две разпоредби обаче са били спазени относно
дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на ищцата Л.Б. със Заповед
№603/20.11.2019г.
на кмета на община Челопеч, тъй като нарушението е било открито на 16.10.2016г.
от нарочно сформирана комисия, а наказанието е наложено на 20.11.2019г., т.е.
не са изминали повече от два месеца от откриване на нарушението до налагане на
наказанието, при което чл.194, ал.1 КТ е бил спазен. Писмено искане за
предоставяне на обяснения във връзка с констатираното нарушение във воденето на
документацията в детската градина е било отправено до ищцата на 24.10.2019г. и
депозираното от нейна страна на 29.10.2019г. обяснение е било прието, т.е.
спазен е и чл.193, ал.1 КТ.
В писмен вид и мотивирана е заповедта от
20.11.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на Л.Б.. Една заповед за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана ако от нея стават ясни съществените признаци на деянието. В настоящия случай от
съдържанието на заповедта следва несъмнен извод за същността на фактическото
основание, поради което е наложено наказание „забележка“ и служителят има
възможност да разбере причината, поради която е наказан. Разбираемо са изложени констатираните нарушения на
трудовата дисциплина. Посочен е нарушителят, нарушенията и кога са били
извършени. Изискванията
на чл.195, ал.1 КТ относно съдържанието на заповедта
за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в
достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност
на наложеното наказание /Решение № 213 от 08.10.2015 г. по гр.
д. № 7372/2014 г. на ВКС, 3-то гр. отделение/, какъвто
именно е настоящият случай.
Нарушенията заради които Л.Б.
е наказана със „забележка“ биват и безспорно доказани посредством свидетелските
показания на Алиция С., която в съдебно заседание изложи пряко и непосредствено
своите възприятия за констатираните нарушения в документооборота на ДГ „Ханс
Кр. Андерсен“. Установеното от нея и комисията, в чийто състав е участвала, в
действителност представлява нарушение на трудовата дисциплина. Това е така,
доколкото допуснатите нарушения представляват нарушения на Наредба №8/11.06.2016г. за информацията
и документите в предучилищното и училищното образование и правилно са
квалифицирани по чл.187, ал.1, т.10 КТ - „неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“. В Приложение №2 към чл.7, т.2 от наредбата
ясно е посочено, че следва учебните заведения да разполагат с Дневник за входяща кореспонденция и Дневник за изходяща
кореспонденция и съответните класьори с кореспонденцията,
което не е било спазено в детската градина, ръководена от ищцата. Според чл.41,
ал.3 от наредбата номерацията на документите в дневника за входяща и дневника
за изходящя кореспонденция започва с №1 в началото на всяка учебна година. Това правило
също е било нарушено в детската градина в с.Челопеч, тъй като годишно приключване
липсвало. Ищцата Л.Б., съобразно своята длъжностна характеристика, е следвало
да отговаря за правилното водене и съхранение на документацията в детската
градина, което свое задължение се установява, че не е изпълнила и в тази връзка
законосъобразно и е било наложено наказание „забележка“. В случая
настоящата инстанция приема, че извършените нарушения съответстват по тежест на
наложеното й дисциплинарно наказание – „забележка“, като това наказание и заповедта, с която то е
наложено, следва да бъдат потвърдени.
По разноските:
При този изход на спора,
в полза на ищцата Л.Б. следва да се присъдят сторените разноски за адвокатски
хонорар в размер на 510 лв., а в полза на Районен съд-Пирдоп, предвид характера
на производството и неговия резултат, дължимата държавна такса следва да се
възложи в тежест на ответника. Уважените искове са 5, като 3 от тях са
неоценяеми и за тях се дължи държавна такса от по 50 лв. за всеки, а държавната
такса по оценяемите искове (за обезщетение по чл.225 КТ и за възстановяване на
удържана сума) възлиза на 472.80 лв. или общо ответникът следва да заплати
държавна такса от 622.80 лв.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА,
на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ, ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Л.М.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, извършено на основание чл. 330, ал.2,
т.6 КТ със Заповед № 610/27.11.2019 г. на кмета
на община Челопеч.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344,
ал.1, т.2 КТ Л.М.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***,
на заеманата до уволнението длъжност „Директор“ на Детска
градина „Ханс Кр. Андерсен“ – с. Челопеч.
ОСЪЖДА,
на
осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, Детска
градина „Ханс
Кр. Андерсен”,
БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: с.Челопеч, ул. „Любен
Каравелов“ №
12,
ДА ЗАПЛАТИ на Л.М.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 10 132.80 лв. /десет хиляди сто тридесет и два лева и осемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за период от шест месеца, считано от 27.11.2019г.
до 27.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
подаване на исковата молба – 11.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.221, ал.1 КТ, Детска градина „Ханс
Кр. Андерсен”,
БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: с.Челопеч, ул. „Любен
Каравелов“ №
12,
ДА ЗАПЛАТИ на Л.М.Б., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от 1688.00 лв.
/хиляда шестстотин осемдесет и осем лева/, представляваща удържано в
брутен размер трудово възнаграждение на служителката
за месец октомври 2019г. като обезщетение при
дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието на основание чл.221, ал.2 КТ, дължима на отпаднало
основание -
признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на ищцата,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019г. до
окончателното изплащане
на задължението.
ПРИЗНАВА, на осн. чл.357
във вр. с чл.188, т.1 КТ, за НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното
наказание „Предупреждение за
уволнение“, наложено на Л.М.Б.,
ЕГН: **********, адрес: *** със Заповед № 604/20.11.2019г., издадена от кмета на община Челопеч.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.357
във вр. с чл.188, т.1 КТ, предявен от Л.М.Б., ЕГН: **********,
адрес: *** против Детска градина „Ханс
Кр. Андерсен”,
БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: с.Челопеч, ул. „Любен
Каравелов“ №
12 за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на ищцата със Заповед № 603/20.11.2019г. на кмета на община Челопеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Детска
градина „Ханс
Кр. Андерсен”,
БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: с.Челопеч, ул. „Любен
Каравелов“ №
12 ДА
ЗАПЛАТИ на Л.М.Б., ЕГН: **********,
адрес: *** направените разноски за адвокатска защита в
размер на 510.00 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА
„Детска градина „Ханс
Кр. Андерсен”,
БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: с.Челопеч, ул. „Любен
Каравелов“ №
12
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Районен съд - Пирдоп държавна
такса върху уважените искове
в размер на 622.80 лв. /шестстотин двайсет и два лева и осемдесет стотинки/.
ДОПУСКА,
на осн. чл.242, ал.1
ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение
за оставане без работа и относно присъденото удържано
възнаграждение за месец октомври 2019г.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: