РЕШЕНИЕ
№ 3470
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330119360 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* против Ф. Р.
Д., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по
чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 92, вр. с чл.
99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД възникнало
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 01.02.2018 г., прекратен предсрочно, при което се дължала неустойка от
39,96 лева за периода 08.08.2018 г. – 07.09.2018 г.
Вземането било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“
ООД, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“
ЕООД, за което ответникът бил уведомен.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
5558/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 9869/21 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с
ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск в
срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването му, без законната лихва. Претендират се
разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, чрез назначения особен
1
представител, с който оспорва иска по основание и размер, в т.ч. – възразява за изтекла
давност; да е била уведомена за цесиите; клаузата за неустойка била нищожна,
излизаща извън присъщите й функции, уговорена във вреда на потребителя,
неиндивидуално уговорена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с
ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния
такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
За основателност на иска, в тежест на ищеца e да установи следните
правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му –
наличието на валидно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по договора за
мобилни услуги, със соченото в исковата молба съдържание; възникнало задължение
за плащане на суми за такси и абонаменти, което не е изпълнено, при което е
възникнало право на едностранно прекратяване на договора, за което ответникът е
уведомен; валидно уговорена, при спазване правата и интересите на потребителя,
клауза за дължимост на неустойка; възникнали предпоставки за начисляването й;
нейния размер за исковия период, т.е. да докаже по основание и размер претенцията
си; вкл. валидно прехвърляне на вземанията в полза на „С. Г. Груп“ ООД, което да ги е
прехвърлило на ищеца с твърдените договори, както и, че ответникът е уведомен за
цесиите от съответните цеденти. Предвид въведеното възражение, следва да установи
обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на предвидената в закона погасителна
давност.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е
погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за
неоснователен, поради следното:
По делото е представен процесният договор, който носи подпис за ответника,
неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените права и задължения. В хода на
производството обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за – реално
предоставяне на твърдени мобилни услуги, ползването им от ответника, които не са
били платени; възникнали предпоставки и упражняване право на едностранно
2
прекратяване на договора за услуги от страна на „БТК“ ЕАД; уведомяване на
ответника за това; начин на формиране на исковата сума за неустойка за периода;
доказателства за прехвърляне именно на процесното вземане по договора и чрез
двата договора за цесия /приложения и индивидуализация липсват/; пълномощно от
първоначалния кредитор за уведомяване за цесия от страна на „С. Г. Груп“ ООД
/наличното - л.17 гръб е без попълнено съдържание/; уведомление до ответника от „С.
Г. Груп“ ООД за сключена цесия с ищеца, въпреки изричните указания за това към
ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада по делото /вж. Определение по чл.
140 ГПК № 5051/11.05.2022 г. – л.74-75 – получено редовно – л.77/. Тези обстоятелства
са изрично оспорени от ответника в отговора, а установяването им е част от ФС на
претенцията.
Ищецът не доказва да е материалноправно активно легитимиран нов кредитор,
съответно да е носител на твърдяното вземане, док. от съдържанието на сочените
договори за цесия, без приложения, прехвърляне именно на процесното вземане не се
установява /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК и изричното оспорване на
ответника/.
При това положение не се доказват основни елементи от ФС на иска, при което
и същият не може да бъде уважен. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна
да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на
претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.
Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, която не представя док. за сторени такива.
Особеният представител е направил искане за присъждане на сумата от 60 лева –
дължимо ДДС върху определеното минимално възнаграждение от 300 лева, което
следва да му се присъди, предвид док. за регистрация по ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********
против Ф. Р. Д., ЕГН **********, иск за признаване за установена в отношенията
между страните дължимостта на сумата от 39,96 лева – неустойка за периода
08.08.2018 г. – 07.09.2018 г. за предсрочно прекратен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 01.02.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД, което вземане е
3
прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество
го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за която е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5558/24.06.2021 г. по ч.гр.д. №
9869/21 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, да плати на
а.т Н. П. Р., служебен адрес: ...., назначен за особен представител на ответника Ф. Р. Д.,
сумата от 60 лева /шестдесет лева/ - дължим размер на ДДС върху определеното
възнаграждение за производството от 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4