РЕШЕНИЕ
Номер 85213.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивXIV състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20205300501984 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.4 от ЗЗДН.
Обжалвано е решение №175/17.07.2020г. по гр.д.№1650/2019г. по описа на РС-
Карлово,III гр.с-в,с което жалбоподателя е задължена да се въздържа от извършването на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН-всякакъв акт на психическо или физическо
насилие спрямо В. С. М. ,както и да се приближава до нея,до местоработата й,както и до
местата за социални контакти за срок от шест месеца.Недоволна е останала
жалбоподателката и моли решението на първоинстанционния съд да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което молбата да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
В срока няма постъпил отговор на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установеино от фактическа и правна страна
следното:
На 27.10.2019г. жалбоподателката,която е и дъщеря на въззиваемата,отишла до дома
й във видимо нетрезво състояние и въззиваемата като видяла състоянието й затворила
вратата.Жалбоподателката започнала да рита и да блъска вратата,крещяла и обиждала
въззиваемата М. с нецензурни думи като "*****".От ударите по вратата касата се разместила
и започнала да излиза.Тъй като внучката на въззиваемата М. била също вътре,тя помагала на
баба си и двете натискали от вътрешната страна вратата.Съседите от блока се обадили на
РПУ-*****и пристигнал полицай от РПУ,който констатирал случилото се.
1
За доказване на горното молителката е подписала декларация по чл.9 от ЗЗДН,като
декларацията се подкрепя и от показанията на св.А.,който е посетил местопроизшествието
като служител на РПУ и е констатирал извършеното от жалбоподателката.Няма други
представени по делото доказателства относно случилото се на 27.10.2019г.,поради което
първоинстанционния съд е дал вяра на показанията на св.А. и на декларираното от
молителката домашно насилие,упражнено спрямо нея от жалбоподателката.Съгласно чл.2 от
ЗЗДН акт на домашно насилие е всеки акт на психическо или физическо насилие спрямо
лица,които са роднини по права,а на защита подлежат и еднократните такива
актове,извършени от кръга лица,попадащи в хипотезата на чл.2 от ЗЗДН.
При така установената фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира,че следва да потвърди решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част,тъй като е констатирано наличието на домашно насилие,упражнено
спрямо въззиваемата В. М. от нейната дъщеря Т. М.,поради което и наложените мерки по
чл.5 от ЗЗДН спрямо нарушителя са адекватни на извършеното насилие и следва изцяло да
се потвърди така постановеното решение.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила,поради
което не следва да се коментира.
Пред настоящата инстанция не са направени искания за заплащане на
разноски,поради което такива не се дължат.
Като взе предвид гореизложената,съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №175/17.07.2020г. по гр.д.№1650/2019г. по описа на
РС-Карлово,III гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3