Р Е Ш Е Н И Е
№ 260300
гр. Пловдив 27.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1477/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
вр. с чл. 422 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.
Е.Г.-Г. в качеството й на назначен особен представител на С.И.Н., против
решение № 1155 от 09.04.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, ХІІ-ти гр. състав,
постановено по гр.дело № 14467/2018 г. в частта му, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че С.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, плащане на следните
суми по договор за заем № CASH –
10188959 от дата 28.05.2013г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК *********, за които е издадена заповед за изпълнение № 3750/26.04.2017 г. по ч. гр. д. № 6536/2018
год., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, а именно 319.64 лв. – главница,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
25.04.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението и 115.02 лв.,
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода
от 01.08.2013 г. – 13.04.2018 г., както и е осъдена Н. да заплати сумата от
654.94 лв., представляваща разноски
по делата, включително и по ч. гр. дело 6536/2018 г. на Районен Съд – гр. Пловдив.
Във въззивната жалба се твърди, че не е извършено
надлежно уведомление по Договора за цесия. Прави се искане решението да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли частично
исковата претенция на ищеца. Направено
е и особено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната
инстанция, съгласно ТР № 6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК.
Въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не
депозира отговор на въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав, след преценка
на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и като взе предвид
доводите на страните, приема за установено следното:
Ищецът
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е предявил пред Районен съд – гр. Пловдив искове с
правна квалификация чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422
от ГПК, против С.И.Н.. Според
изложеното в исковата молба, между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК *********, на 28.05.2013 г., бил сключен договор за потребителски кредит с № CASH-10188959. По силата на договора, на ответницата била предоставена сума в
размер на 500.00 лв., която тя се задължила да върне ведно с възнаградителна лихва.
Кредиторът приел сумата да бъде върната разсрочено, на 18 седмични погасителни
вноски, първата от които с падеж на 05.06.2013 г., а последната – на 02.10.2013
г . С.Н. изпаднала в забава с плащането на вноска, падежът на която бил на дата
31.07.2013 г., като същата останала неплатена. Крайният срок за изпълнение на
всички задължения по договора настъпил на 02.10.2013 г. В исковата
молба се твърди още, че на 10.01.2017 г. между ищцовото дружество и „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, бил сключен договор за цесия, с който процесното вземане
било прехвърлено на новия кредитор – ищеца, като се твърди, че ответницата била
надлежно уведомена за цесията. Сочи се, че въпреки уведоммлението, по договора
не постъпили плащания, поради което ищецът депозирал пред Районен съд – гр.
Пловдив, Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като
впоследствие Заповед за изпълнение била издадена по ч.гр.д. № 6536/2018 г. Тъй
като Заповедта била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
ищецът предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК.
Чрез
особен представител, с писмен отговор, ответницата оспорва иска. Твърди, че
искът е недопустим, тъй като процесното вземане не било индивидуализирано никъде
в Договора за цесия. При условията на алтернативност, твърди, че искът е
неоснователен, тъй като ответницата не била надлежно уведомена за извършената
цесия и прехвърлянето на вземането не е произвело правно действие спрямо нея.
В
хода на производството са приети писмени доказателства, представени с исковата
молба и с отговора, както и са приобщени материалите по ч.гр.д. № 6536/2018 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е
прието в съдебно заседание на 20.01.2020 г.
За
да постанови атакуваното Решение, Районен съд – гр. Пловдив е приел за
установено, че на 28.05.2013 г. между „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК *********, от една страна, като
кредитодател, и Н., от друга, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски заем с № CASH – 10188959, по силата на който ответницата е получила сума в
размер на 500.00 лв. Ответницата е следвало да върне сумата, ведно с възнаграждение
за кредитора в размер на 256.00 лв. Кредиторът приел плащане на 18 равни седмични вноски от по 42.00 лева, с падеж на първата
погасителна вноска на 05.06.2013 г. и падеж на последната – 02.10.2013 г.
Договорен бил годишен лихвен процент от 248.60 % и годишен процент на общите
разходи – 988.40 %. Длъжницата платила по Договора общо 360.00 лева, след което
преустановила плащанията. Относно този факт, съдът е кредитирал заключението на
вещото лице, като е приел, че то се подкрепя и от Приложението към Договора за
цесия, където прехвърленото вземане не е в пълния размер по договора –
първоначалният кредитор е отчел частични плащания. Прието е още, че ответницата
е надлежно уведомена за извършената цесия и че процесното вземане е предмет на
Договора от 10.01.2017 г. Районният съд е акцентирал върху факта, че сключеният
Договор за кредит попада в обхвата на разпоредбата на чл. 9 от ЗПК и следва да
се подчинява на закрепените там правила, отнасящи се до потребителската защита.
Приел е още, че тези правила не са нарушени. Първоинстанционният съд обаче, е възприел, че
клаузата, с която е уговорен размерът на кредиторовото възнаграждание
/248.60 %/, е нищожна, тъй като надхвърля почти петнадесет пъти размера на
законната лихва.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
граждански състав, въззивна инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Основното възражение на
жалбоподателя се отнася до това, че в представения по делото Договор за цесия,
както и в Приложението към него, никъде не е индивидуализирано вземането на
„БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Поддържа се и оплакването, че длъжницата не
е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземането, поради което
цесията не е произвела правно действие.
Въззивният съд намира оплакванията в
жалбата за неоснователни. На първо място, в Приложение № 1 към Договор за
цедиране на задължения, подписан на 10.01.2017 г. /л. 11 по делото/ фигурира
процесното вземане, предмет на производството. Същото е описано с номер на
Договора за потребителски кредит, посочени са имената на ответницата, единният
й граждански номер, размерът на главницата, размерът на лихвата и размерът на
неустойката за забава. Предвид това, настоящият състав намира, че вземането е
индивидуализирано изцяло и доводите на жалбоподателя не следва да бъдат
споделени.
На следващо място, въззивната
инстанция счита, че длъжницата е била надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне на вземания. Съгласно Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009
г., Т.К., II
ТО на ВКС, уведомлението за извършена цесия, приложено към исковата молба, е
валидно и надлежно. Получаването на това уведомление е факт, настъпил в хода на
процеса, като този факт е от значение за спорното право и следва да бъде
съобразен при решаване на делото. Доколкото законът не поставя специално
изискване за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане, не може да бъде игнорирано. Ето защо, ищецът се явява
легитимиран носител на материалното право и това възражение на жалбоподателя
също е неоснователно.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав
намира, че обжалваното решение се явява законосъобразно и като такова ще бъде
потвърдено.
По
разноските:
С
депозирана молба с вх. № 262933/25.10.2020 г. въззиваемата страна – „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, е направила искане за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция. В молбата е описано, че към нея е представен и списък на разноските,
но такъв реално не е постъпил по делото. Предвид направеното искане и с оглед
факта, че е взето становище по депозираната въззивна жалба и е представено
пълномощно за процесуално представителство, въззивният съд намира, че
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено. Последното ще се
определи на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правна помощ. Налице е
депозирана молба от въззиваемата страна, но последната не е изпратила
процесуален представител в съдебно заседание, поради което съдът ще определи
възнаграждение към долната граница, съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата, а
именно – 50.00 лв. Предвид тези факти, жалбоподателката ще бъде осъдена да
заплати тази сума на въззиваемата страна.
С Протоколно определение от дата 28.09.2020 г.,
настоящият състав, е определил възнаграждение за адв. Е.К.-Г. – особен
представител на жалбоподателката Н., в размер на 150.00 лв. Постановено е и да
се изпрати съобщение на въззиваемата страна да заплати горната сума на особения
представител. Към днешна дата няма данни такова плащане да е извършено, поради
което „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ще бъде осъдено да заплати на адв. Е.Г. – Г., сумата от 150.00 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1155 от 09.04.2020 г. на
Районен съд – гр. Пловдив, ХІІ-ти гр. състав, постановено по гр.дело №
14467/2018 г. по описа на същия съд в частта, с която е признато за установено
в отношенията между страните, че С.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, плащане на
следните суми по договор за заем № CASH
– 10188959 от дата 28.05.2013г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 3750/26.04.2017 г. по ч. гр. д. №
6536/2018 год., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, а именно 319.64 лв. –
главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 25.04.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението и
115.02 лв.,
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 01.08.2013 г. –
13.04.2018 г., както и е осъдена Н. да заплати сумата от 654.94 лв.,
представляваща разноски по делата, включително и по ч. гр. дело 6536/2018 г. на
Районен Съд – гр. Пловдив.
В останалата му част Решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул.
„Хенрик Ибсен“ № 15, сумата от 50.00 /петдесет/ лева за процесуално
представителство по въззивно гр.д. № 1477/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул.
„Хенрик Ибсен“ № 15, да заплати на адв. Е.Г. – Г. ***, офис 2, сумата от 150.00
/сто и петдесет/ лева, за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по въззивно гр.д. № 1477/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: