Р Е
Ш Е Н И Е
№
13 09.06.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
четвърти състав, на деветнадесети
май две хиляди двадесета и втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
111 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.Т.А.,
ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, против Решение № 1040-17-11/18.02.2022 г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-493-5/
29.12.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Русе,
с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО на
жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО. В жалбата се сочи, че оспорваният административен акт е издаден
при противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и не е в съответствие с целите на закона. Иска се от съда
отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от адв. М.К., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; въвежда
доводи за нищожност на оспорения административен акт и иска присъждане на
разноски. Представя писмени бележки.
Ответната страна – Директорът
на ТП на НОИ Русе се представлява в процеса от старши юрисконсулт Ив.Карамфилова,
която изразява становище за неоснователно оспорване. Представя приложените към
административната преписка писмени доказателства и иска прилагане на адм.д. №
510/2021 г. по описа на Административен съд – Русе за пълнота на
административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и ангажира писмени бележки.
Административен
съд - Русе намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 117, ал. от КСО от надлежна
страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен и е съответна
на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Със заявление вх. № 171-00-493/22.02.2021
г. М.Т.А. е сезирала директора на ТП на НОИ Русе с искане за отпускане на
парично обезщетение за безработица по смисъла на КСО, като се установява, че
последната й трудова заетост е реализирана във Великобритания в периода 25.05.2019
г. – 21.01.2021 г. На същата дата е представено и Заявление за удостоверяване
на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, в което
посочва работодателите за периода на полагане на труд във Великобритания. На
25.02.2021 г. А. е представила Декларация относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент
(ЕО) № 883/2004,
като в същата посочва последен период на заетост във Великобритания 12.11.2020
г. – 22.01.2021 г. На 26.02.2021 г. е съставен Опис на документите за стаж,
като съдът установява, че е допусната техническа грешка в изписването на първия
работен период – А. е посочила като начална дата 25.05.2019 г., докато в описа
е записано 25.05.2018 г.
Ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Русе е постановил Разпореждане №
171-00-493-1/26.02.2021 г., с което спрямо А. е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица поради факта, че се изчаква СЕД
U002 и СЕД U004 във връзка с уточняване на пребиваването на лицето по смисъла
на европейските регламенти за социална сигурност. Посочена е възможността за
обжалване на разпореждането по административен ред.
Със Заявление вх. № 1019-17-1427/26.05.2021 г.
А. допълнително е представила оригинал на преносим документ ПД U1, издаден от
компетентната институция на Великобритания. Приложена е справка за приетото
заявление. В този документ е посочена следната информация:
·
осигурителен
период от 25.05.2019 г. до 21.01.2021 г. включително – неправилно в обжалваното
решение е посочено, че осигурителния период е с начало 15.05.2019 г.;
·
осигурителен
доход за три периода от 12.06.2019 г.до
22.01.2021 г. включително;
·
причина
за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора.
В представената декларация А. е
отбелязала, че е съгласна с посочените дати и периоди на заетост; с причината
за прекратяване на заетостта и с посочения доход.
Въз
основа на полученото доказателство е постановено разпореждане №
171-00-493-2/03.06.2021 г., с което на основание чл. 55 от АПК е възобновено
производството по подаденото заявление от М.Т.А.. Като мотив за възобновяването
е посочено, че е представен преносим документ ПД U1, издаден от компетентната
институция на Великобритания и получен чрез националното приложение за
електронен обмен на социалноосигурителна информация СЕД Н006.
С Разпореждане №
171-00-493-3/10.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ Русе е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на А.
на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а. ал. 1 от КСО. Като мотив за
отказа е посочено, че след осигурителните периоди във Великобритания лицето не
е полагало труд в България и няма български осигурителни периоди, поради което
не може същите да бъдат сумирани с периодите в чужбина за придобиване право на
обезщетение. На А. е указана възможността да обжалва разпореждането по
административен ред. Във връзка с подадената жалба, директорът на ТП на НОИ
Русе се е произнесъл с Решение № 1040-17-58/23.07.2021 г., с което при подробно
изложени мотиви, е потвърдено обжалваното Разпореждане №
171-00-493-3/10.06.2022 г. Посоченото решение е обжалвано по съдебен ред.
Със Заявление за промяна в
обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица вх. №
3374/03.08.2021 г. А. е представила Трудов договор № 453/21.07.2022 г. за
назначаване на длъжност помощник готвач.
С Решение № 49/26.11.2021 г. по адм.
д. № 510/2021 г. на Административен съд – Русе е отменено Решение № 1040-17-58/23.07.2021
г. на директора на ТП на НОИ Русе. Съдебното решение е влязло в сила в деня на
неговото постановяване, тъй като на основание чл. 119 от КСО същото не подлежи
на обжалване. Със съдебното решение преписката се връща за ново произнасяне по
заявлението на лицето за отпускане на обезщетение за безработица.
В изпълнение на постановеното съдебно
решение, с Разпореждане № 171-00-493-4/29.12.2021 г. главен експерт по
осигуряването (изпълняващ функциите на ръководител на осигуряването за
безработица) е отменил Разпореждане № 171-00-493-3/10.06.2021 г.
С
Разпореждане №171-00-493-5/29.12.2021 г. е отказано отпускане на обезщетение за
безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО с
мотиви: „За периода на заетост във Великобритания
от 25.05.2019 до 21.01.2021 г. вкл. г- жа А. попада в обхвата на чл. 30, § 1 от
Споразумението за оттегляне, като гражданин на Съюза, спрямо който се прилага
законодателството на Обединеното кралство (ОК) в края на преходния период на
споразумението (към 31.12.2020 г.), т.е. се намира в трансгранична ситуация,
обхващаща едновременно държава-членка и Обединеното кралство и докато се намира
без прекъсване в тази ситуация за нея са приложими европейските регламенти.
Съгл. чл.11. §3, б. "а" от Регламент ЕО 883/2004 г. лицата
осъществяващи дейност, като заети или самостоятелно заети в една държава са
подчинени на законодателството на тази държава и А. е следвало да се обърне към
институцията на ОК за да запази осигурителните си права. Според чл. 30, § 2 от
Споразумението за оттегляне лицата попадат в персоналния обхват на чл. 30, § 1
докато продължават да се намират без прекъсване в ситуация, обхващаща
едновременно държава- членка и Обединеното кралство. Напускайки ОК А. прекъсва
трансграничната ситуация, правото й на обезщетение възниква след изтичане на
преходния период - 31.12.2020 г., не е упражнявала трудова дейност в България,
въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за
безработица, вследствие на което няма български осигурителни периоди, които да
бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на ПОБ.“ Разпореждането е връчено на А. на
06.01.2022 г., видно от известие за доставяне ИД PS 7000 01JHOS 5.
А.
е обжалвала постановеното разпореждане по административен ред пред директора на
ТП на НОИ Русе, като в жалба вх. № 1012-17-49/19.01.2022 г. Твърди се, че
действията на длъжностното лице, произнесло обжалваното разпореждане, по своята
същност са неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Изразява се
несъгласие с мотивите на процесното разпореждане тъй като според
жалбоподателката те са незаконосъобразни и противоречат на материалния закон.
Представена
е Справка вх. № 171-00-493-6/31.01.2022 г. за приети документи по заявлението
на А. – получен по електронен обмен на социално осигурителна информация между
България и ЕС СЕД Н002 от компетентна институция на Великобритания.
Във
връзка с жалбата на А.,*** се е произнесъл с Решение № 100-17-11/18.02.2022 г.,
с което е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане №
171-00-493-5/29.12.2021 г., с което е отказано отпускане на обезщетение за
безработица.
Недоволна
от така постановеното административно решение, А. обжалва същото в настоящото
производство с доводи за незаконосъобразност. Сочи се, че мотивите на
Разпореждане № 171-00-493-5/29.12.2021 г. не съответстват на материалния закон
и на посоченото в чл. 30 и чл. 32 от Споразумението за оттеглянето на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия (Споразумението), като се твърди, че А.
попада в хипотезата на чл. 30 от Споразумението, а не в чл. 32. Посочва
персоналния обхват на Споразумението, като подробно разглежда декларираните от
жалбоподателката данни в Декларация относно определяне на пребиваване във
връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Възразява се,
административният орган неправилно е приложил материалния закон, не е изследвал
фактическата обстановка, тъй като А. след прекратяване на трудовото си
правоотношение се е върнала от Великобритания на 22.01.2022 г. в България за
постоянно. Представена е информация относно приятели и близки на А.; начина на
връщане на същите и мястото, където тя възнамерява да живее. Твърди, че
несъбирането на тази информация от административният орган представлява
съществен пропуск. Твърди, е спорът е правен и се свежда до разграничаване на
приложното поле на чл. 30 и чл. 32 от Споразумението. Прави изявление, че
Република България като държава членка на Европейския съюз е длъжна да прилага
европейските правила за координация на системите за социална сигурност на
държавите членки на ЕС. Посочва, че към настоящият момент тези общи правила и
принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите
за социална сигурност
(Регламент 883/2004), в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент 987/2009). На основание
чл. 3, § 1, буква „з“ от Регламент 883/2004 А. е гражданка на държава - членка
на ЕС и за последния си период на трудова заетост е била подчинена на
законодателството на друга държава членка на ЕС, но само за част от периода,
поради напускането на Обединеното кралство на ЕС. След това излизане на
Великобритания от ЕС, А. отново е била подчинена на законодателството на тази
държава, но вече не като на законодателство на друга държава членка на Съюза. В
този смисъл се твърди, че правата на А. са нарушени, тъй като тя не е третирана
по начина, предвиден в Преамбюла на Споразумението и на практика не може да
упражни правото си да получи обезщетение за безработица във връзка с положения
от нея труд във Великобритания. Изложени са доводи във връзка с персоналния
обхват на Споразумението, както и за разликата на понятието погранични
работници, като се твърди, че в Споразумението то се различава от това, което е
предвидено в чл. 1, буква „е“ на Регламент 883/2004. На следващо място подробно
са изложени мотиви относно персоналния обхват на чл. 30 от Споразумението.
Направено е позоваване на чл. 31, § 1 от Споразумението за приложимото
законодателство спрямо обхванатите от чл. 30 лица. Релевира се възражение, че
нормата на чл. 32 от Споразумението е приложена от административния орган
буквално и стеснително. В жалбата се сочи, че А. попада в обхвата на чл. 30, §
1, буква „а“ от Споразумението и за нея е приложимо законодателството преди
излизане на Обединеното кралство от ЕС, като приложими ще са приложат правилата на Дял III, Глава шеста
„Обезщетения за безработица" от Регламент 883/2004. Прави се извод, че
обстоятелството, че правото на обезщетение за безработица се реализира
фактически в момент след приключване на заетостта, т.е. след прекъсване на т.н.
трансгранична ситуация не води до извод, че по отношение на А. намира
приложение единствено хипотезата на чл. 32, § 1 от Споразумението. Разглеждат
се целите на Споразумението по отношение запазване на осигурителните права на
засегнатите лица. Отново се повтаря, че доводите на административния орган за
обратното са превратно тълкуване на цитираната разпоредба. Направено е
позоваване на разпоредбата на чл. 11, § 1 от Регламент 883/2004 за лицата,
подчиняващи се само на законодателството на държавата, където полагат труд и
правото им, предвидено в чл. 11, § 3 от същия регламент да получават
обезщетение, като са предвидени изключения в чл. 65 относно държавата, в която
лицето трябва да заяви пред компетентна служба, че е безработно и подробно е пресъздадено
съдържанието на тези норми. В продължение на тезата, че А. попада в хипотезата
на чл. 30 от Споразумението, са разгледани понятията за компетентна
държава членка и държава членка по
пребиваване, като е посочено, че правила за тяхното определяне се съдържат в
Регламент 987/2009. След това жалбоподателката продължава да поддържа тезата,
че тя е пребивавала временно, което по смисъла на чл. 1, буква „к“ от Регламент
883/2004 се дефинира като престой, като за такава държава по смисъла на СЕД
Н006 е определена Великобритания. Иска се съобразяване на чл. 11, § 2 от
Регламент 987/2009, като се твърди, че
административният орган е следвало да се съобрази с декларираното от А.
намерение да се завърне, и се прави извод, че компетентна институция да прецени
правото на обезщетение е ТП на НОИ – Русе, а не както е посочено в обжалваното
решение компетентна институция във Великобритания. Също така е посочена нормата
на чл. 56 от Регламент 987/2009, която регламентира обмен на информация между
институциите на държавата членка, чието законодателство последно се е прилагало
спрямо работника, е длъжна да информира институцията по мястото на пребиваване,
дали работникът има право на обезщетения по чл. 64 от основния регламент. Посочва
се, че видно от съдържанието на представения по преписката формуляр U1 (т. 6.2
от него), компетентната институция на Великобритания изрично е отбелязала, че
за жалбоподателката не е налице право на обезщетение за безработица във
Великобритания, т.е. не е налице такова право на основание чл. 64 или по чл.
65, § 5, б. „6" от регламента (които основания са посочени в т. 6.1. от
U1). Посочено е и Решение № U3/12.06.2009 г. на Административната комисия за
координация на системите за социална сигурност във връзка с определянето на
понятието безработно лице. Жалбоподателката счита, че от оспореното
разпореждане не става ясно правното основание от българското законодателство,
което е послужило за постановяване на отказа за изплащане на обезщетение за
безработица; прави се питане относно публикуването на подобна информация на
сайта на НОИ и относно липсата на разяснения, които е следвало да бъдат дадени
на А. при подаване на заявлението. Поставя се въпросът относно липсата на
издаден нормативен акт по смисъл на чл. 7а от Закона за нормативните актове
относно прилагане на актове на ЕС. Тъй като липсва според А. правно основание
за издаването на акта, то той е материално незаконосъобразен, като се цитира
практика на ВАС. Позовава се на практика на Административен съд – Русе по
поставените въпроси, като сочи, че по
аналогичен казус е Решение № 6/21.02.2022 г. по адм. д. № 736/2021 г. на
Административен съд – Русе, като решението се отнася до приятеля на
жалбоподателката А. - Джунейт Валитов Кадиров, като съдът е отменил решението
на директора на ТП на НОИ и е върнал делото за ново произнасяне.
В
проведеното по делото съдебно заседание на 19.05.2022 г. процесуалният
представител на жалбоподателката е поискал от съда да отмени обжалваното
административно решение като нищожно, тъй като е налице влязъл в сила съдебен
акт, а именно Решение № 49/26.11.2021 г.
на Административен съд - Русе, постановено по адм.д. № 510/2021 г.
В
същото съдебно заседание ответникът е поискал прилагане на адм. д. № 510/2021
г. на Административен съд – Русе, за пълнота на административната преписка,
което искане съдът уважи с протоколно определение.
С
Определение от 17.03.2022 г. съдът е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. Указал е на ответника, че на основание чл. 170, ал. 1
от АПК, негова е доказателствената тежест да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Дал е указания на жалбоподателката, че на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК,
негова е доказателствената тежест относно фактите, на които основава своите
искания и от които би черпил благоприятни последици.
В
ангажираната писмена защита (л. 21 от делото) процесуалният представител на
жалбоподателката е развил тезата за нищожност на обжалвания административен акт
поради наличието на влязло в сила съдебно решение по същия спор и между същите
страни и отново е представил същите разсъждения по дължимостта на обезщетението
за безработица на А., които вече е изложил в сезиращата съда жалба.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И. К. е представил писмени бележки вх. №
2138/20.05.2022 г., с които оспорва подадената от А. жалба в цялост като
неоснователна. Твърди, че влязлото в сила съдебно Решение № 49/26.11.2021 г. по
адм.д. № 10/2021 г. на Административен съд – Русе е изпълнено, тъй като
разпореждането, което е било предмет на Решение № 1040-17-58/23.07.2021 г. на
директора на ТП на НОИ Русе е отменено и е издадено ново такова, при
съобразяване на събраните доказателства. Подробно са изложени аргументи относно
материалната законосъобразност на предмета на спора в настоящото съдебно
производство – Решение № 1040-17-11/18.02.2022 г- на директора на ТП на НОИ
Русе. Изложени са доводи относно приетото от административния орган, а
впоследствие и от решаващия орган за факта, че към 31.12.2020 г. А. попада в
хипотезата на чл. 30, § 1, буква „в“ от Споразумението, но при завръщането си в
страната след 21.01.2021 г. тя е прекъснала трансграничната ситуация и за нея е
приложима разпоредбата на чл. 32 от Споразумението. Сочи се още, че предмета на
спора не е коя национална институция е компетентна да прецени правото на обезщетение
на жалбоподателката. а приложими ли са по отношение на същата регламентите за
координация на системите за социална сигурност, с оглед на конкретната хипотеза
- последният осигурителен период на А. е британски, започнал преди и завършил
след 31.12.2020 г. Направен е извод, че за да запази статута си на лице по чл.
30. ал. 1 от Споразумението А. е следвало да упражни правото си на обезщетение
във Великобритания преди прекъсване ма трансграничната ситуация и обезщетението
и да бъде "изнесено" за плащане в България. Разгледано е и
приложението на чл.
54а, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 от КСО, но А. не е лице, за което са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването, защото видно от представената преписка по делото няма
осигурителни периоди в България.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът
достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Предмет на съдебен контрол в
производството по чл. 118 от КСО е Решение № 1040-17-11/18.02.2018 г., издадено
от Директора на ТП на НОИ Русе, поради което преценката за законосъобразност се
извършва по отношение на него.
Съгласно чл. 54ж от КСО Паричните обезщетения за безработица се отпускат,
изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл разпореждането,
послужило за издаване на оспореното решение е издадено от компетентен
орган.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква
„б“ от КСО Разпорежданията,
с които се за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на
обезщетенията за безработица се оспорват по административен ред пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
Не е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО - Ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането.
В този смисъл обжалваното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - Директора
на ТП на НОИ Русе.
КСО не предвижда специална форма, в
която следва да бъде постановено обжалваното решение. Следователно, за формата
на обжалвания акт приложима ще бъде разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като решението на директора на ТП на
НОИ Русе е постановено в писмена форма и съдържа изискваните от нормата
реквизити. В жалбата не се сочат нарушения в тази връзка. В конкретния случай
решението на директора на ТП на НОИ съдържа изложение на фактическите
основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните
въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателката.
Съдът не установи нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на обжалваният акт. В жалбата
е посочено, че процесното решение е незаконосъобразно поради съществени
нарушения на процесуалните правила. На практика жалбоподателката не
индивидуализира подобни нарушения. Единственото възражение, което съдът може да
приеме като възражение за наличие на порок по смисъла на чл. 145, т. 3 от АПК е
изложено на стр. 5 от жалбата, абзац втори отдолу нагоре: „Доказателства
в тази насока АО не е събирал в хода на производството, което намирам за
съществен пропуск“
насоката се отнася до информация, свързана с личния живот на А. – кога и с кои
роднини се е върнала от Великобритания; с кого живее на семейни начала; къде
живее и чия собственост е жилището, което обитава; информация за нейните
родители; какви са намеренията й за оставане за постоянно в страната. Съдът
счита, че процедурата е правилно проведена и А. е имала възможност да вземе
участие във всеки етап от административното производство.
Съдът установи, че решаващият орган е
приложил правилно материалния закон по следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 54а от КСО урежда случаите, в които лицата имат право на парично
обезщетение за безработица (ПОБ). Според ал. 1 Право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Според ал. 2, т. 4 за придобиване
право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:зачетено за
осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на
международен договор, по който Република България е страна или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Такива регламенти са:
·
Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социално осигуряване (Регламент 883/2004)
·
Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност (Регламент 987/2009).
Не се спори между страните по
следните факти:
1. Република България е държава членка
по смисъла на чл. 2, буква „б“ от Споразумението.
2. А. е българска гражданка по смисъла
на чл. 2, буква „в“ от Споразумението като гражданка на държава – членка на
Европейския съюз.
3. А. има удостоверен последен
осигурителен период в Обединеното кралство от 25.05.2019 г. до 21.01.2021 г.
4. След 21.01.2021 г. А. няма
удостоверени български осигурителни периоди.
5. Последният осигурителен период на А.
е британски, а не български.
6. Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, считано от 31.01.2020 г., като
от същата дата е в сила Споразумението. Съгласно чл. 2, буква „д“ във връзка с
чл. 126 от Споразумението е регламентиран преходен период от 01.02.2020 г. до
31.12.2020 г. включително, в който период Великобритания се третира като
държава членка. От 01.01.2021 г.
Обединеното кралство е „трета държава“ спрямо Европейския съюз.
Посочените регламенти и Споразумението безспорно са задължителни за прилагане
от националните съдилища поради факта, че са част от европейското
законодателство и Република България е държава – членка на Европейския съюз.
Спорът между страните се свежда до
това правилно ли е прието в административното производство, че в случай, в
който български гражданин има британски осигурителен стаж, започнал преди
31.12.2020 г. (25.05.2019 г.) и завършил след тази дата – в случая до
21.01.2021 г., то чл. 65 от Регламент 883/2004 е неприложим, тъй като лицето не
попада в обхвата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне, като съответно
приложим е чл. 32 от това Споразумение, респективно въпросът се трансформира до
това дали НОИ е компетентната институция да отпусне поисканото от жалбоподателката
обезщетение за безработица. В тези случаи е приложим и Протокола относно
координацията на системите за социална сигурност, който е част от
Споразумението.
Основният принцип, необходим за определяне на приложимото право в сферата на
социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на
държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи
дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка са
подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11, § 3, буква „а“ от
Регламент 883/2004). Изключенията от това общо правило са предвидени в чл. 65,
§ 2 от Регламент 883/2004, който регламентира специфичните правила за
отпускането и изплащането на обезщетенията за безработица на безработни лица,
които по време на последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица
са пребивавали в държава членка, различна от компетентната.
Разпоредбите на Споразумението
уреждат прилагането на Регламент 883/2004 и Регламент 987/2009 в зависимост от
обстоятелството в коя от разпоредбите на Споразумението попада заинтересованото
лице. Дял ІІІ от Споразумението регламентира координацията на системите за
социална сигурност, като в този дял се включват следните разпоредби: чл. 30
Персонален обхват; чл. 31 Правила за координацията на социалната сигурност; чл.
32 Обхванати специални случаи; чл. 33 Граждани на Исландия, Лихтенщайн,
Норвегия и Швейцария; чл. 34 Административно сътрудничество; чл. 35
Възстановяване, събиране и прихващане и чл. 36 Развитие на законодателството и
адаптиране на актовете на Съюза.
Така посочените норми (т.е. целия
дял) са приложими спрямо различни групи лица, изрично посочени в чл. 30 от
Споразумението за оттегляне. От значение за конкретния спор са лицата, посочени
в чл. 30, § 1, букви „а“ и „в“
а) граждани на Съюза, спрямо които се
прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период,
както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица;
в) граждани на Съюза, които
пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството
на държава членка в края на преходния период, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица.
Според чл. 30, § 3 от Споразумението
настоящият дял се прилага и по отношение на лица, които не попадат или които
вече не попадат в обхвата на § 1, букви а) — д) от настоящия член, но които попадат
в обхвата на член 10 от Споразумението, както и членовете на техните семейства
и преживелите ги лица.
Предвидено е още, че лицата, посочени
в § 1 попадат в персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират
без прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи
едновременно държава членка и Обединеното кралство (чл. 30, § 2 от
Споразумението), а лицата, посочени в § 3, са обхванати, докато продължават да
имат право на пребиваване в приемащата държава съгласно чл. 13 от Споразумението
или право на работа в държавата на месторабота съгласно чл. 24 или чл. 25 от Споразумението
(чл. 30, § 4 от Споразумението). На практика това е регламентацията на т.нар.
трансгранична ситуация.
Изразено по друг начин, персоналният
обхват на чл. 30 от Споразумението условно може да бъде разделен на два вида:
основен и субсидиарен (алтернативен). В основния персонален обхват - чл. 30, §
1 - § 2 от Споразумение са носителите на основните права и членовете на техните
семейства, които се намират в непрекъсната трансгранична ситуация (пресичане на
граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в
персоналния му обхват) между Обединеното Кралство и Северна Ирландия от една
страна и държава членка, от друга страна, в края на преходния период.
Субсидиарният персонален обхват е регламентиран в чл. 30, § 3 - § 4 от
Споразумението и се прилага за лица, които не попадат или вече не попадат в
обхвата на чл. 30, § 1, но попадат в приложното поле на чл. 10, както и за
членове на техните семейства и преживелите ги лица. Член 10, § 1, букви а) - г)
от Споразумението обхваща следните категории лица:
ü
граждани
на ЕС, които са упражнили правото си на пребиваване в Обединеното кралство в
съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да
пребивават там след това;
ü
граждани
на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване в
държава-членка в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и
продължават да пребивават там след това;
ü
граждани
на ЕС, които са упражнили правото си като погранични работници в Обединеното
кралство в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и
продължават да го упражняват след това;
ü
граждани
на Обединеното кралство, които са упражнили правото си като погранични
работници в една или повече държави-членки в съответствие с правото на ЕС преди
края на преходния период и продължават да го упражняват след това;
Член 30, § 1, буква в) от
Споразумението урежда трансгранична ситуация, при която пълните правила за
координацията на системите за социална сигурност съгласно Регламент 883/2004 и
Регламент 987/2009 се прилагат за граждани на Съюза, които пребивават в
Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството на държава членка
в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и
преживелите ги лица. Според чл. 30, § 2 от Споразумението лицата, посочени в §
1 попадат в персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без
прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи
едновременно държава членка и Обединеното кралство.
Разпоредбата на чл. 32 от
Споразумението определя специални (особени) случаи, които не попадат или вече
не попадат в обхвата на чл. 30. За тези специални случаи се прилага принципът
за сумиране на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или
пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива
периоди. За конкретния случай административният орган е приложил хипотезата на
чл. 32, § 1, буква „а“, подточка “i“, съгласно която граждани на Съюза, както и
лица без гражданство и бежанци, пребиваващи в държава членка, и граждани на
трети държави, отговарящи на условията на Регламент (ЕО) № 859/2003, по
отношение на които преди края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица попадат в обхвата на настоящия дял за целите на
използването и сумирането на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна
заетост или пребиваване, включително права и задължения, произтичащи от такива
периоди, в съответствие с Регламент 883/2004. За
целите на сумирането на периоди, периодите, завършени преди и след края на преходния
период (31.12.2020 г.) се съобразяват в съответствие с Регламент 883/2004.
Обхванатите лица са вече посочените - граждани на Съюза и граждани на
Обединеното кралство, както и лица без гражданство и бежанци, за които преди
края на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното
кралство, съответно на държава членка,
както и членовете на техните семейства. Това са група лица, които са придобили
осигурителни периоди във Великобритания в две хипотези: първата - само преди
31.12.2020 г. или втората - преди и след 31.12.2020 г. За тези лица при
преценката на права се прилага националното законодателство
(раздел III „Парични обезщетения за безработица“ от КСО и Наредбата
за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица), като за
придобиване на съответното право се сумират българските и британските периоди.
Достига се до извода, че по причина,
че последният период на жалбоподателката е британски, завършил след 31.12.2020
г. (21.01.2021 г.); прекратяване на осигуряването във Великобритания е след
31.12.2020 г. и лицето няма български стаж, не се дължи парично обезщетение за
безработица от българската осигурителна система, тъй като лицето е вече извън
персоналния обхват на чл. 30, ал. 1 от Споразумението, и не отговаря на изискванията
за отпускане на парично обезщетение за безработица по смисъла на КСО. В тази
хипотеза чл. 65 от Регламент 883/2004 е неприложим поради прекъсване на
трансграничната ситуация със завръщане на лицето в България. Ако последният
период е български, започнал и завършил след 31.12.2020 г. и има предходен
британски период, започнал преди и завършил след 31.12.2020 г. (прекратяване на
осигуряването във Великобритания е след 31.12.2020 г.) се прилага само КСО,
като само за придобиване на правото (чл. 54 а КСО - ...внесени или дължими осигурителни вноски във
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването...) и
определяне на продължителността на изплащане на обезщетението се отчитат
британските осигурителни периоди, придобити преди 31.12.2020 г.
Последният осигурителен период на А.
е завършен по законодателството на Великобритания, поради което тя е и
компетентната институция, която следва да извърши преценка на правото за
обезщетение за безработица, като при необходимост да сумира придобитите периоди
от лицето преди последната му заетост, по законодателството на другите държави
членки. Поради това, за да запази статута си на лице по чл. 30, ал. 1 от
Споразумението жалбоподателката е следвало да упражни правото си да получи парично
обезщетение за безработица във Великобритания преди прекъсване на
трансграничната ситуация и обезщетението му да бъде „изнесено“/прехвърлено за
плащане в България. С прекъсване на трансграничната ситуация след 31.12.2020 г.
преценката за дължимостта на обезщетението се извършва по правилата на
българското законодателство, т. е. последният период на осигурена заетост
следва да бъде придобит при условията на КСО, респ. последното прекратяване да
е по правоотношение, регламентирано по българското законодателство, за да се
пристъпи към сумиране на осигурителни периоди от Великобритания.
В много голяма част от жалбата на А. са
изложени доводи, свързани с твърдението, че за нея не е налице прекъсване на
трансграничната ситуация, поради което обезщетение за безработица й се дължи.
Съдът намира така изложените доводи за неоснователни, поради което не ги
кредитира.
В жалбата се сочи още, че неправилно
и административния, и решаващия орган са достигнали до извода, че компетентната
институция за изплащане на обезщетение следва да е тази във Великобритания като
такава по последната заетост на А.. Сочи се, че съгласно чл. 56 от Регламент
987/2009 институцията на държавата членка, чието законодателство последно се е
прилагало спрямо работника, е длъжна да информира институцията по мястото на
пребиваване, дали работникът има право на обезщетения по чл. 64 от Регламент
883/2004. Жалбоподателката твърди, че от съдържанието на представения по
преписката формуляр U1 (т. 6.2 от него), компетентната институция на
Великобритания изрично е отбелязала, че за нея не е налице право на обезщетение
за безработица във Великобритания, т.е. не е налице такова право на основание
чл. 64 или по чл. 65, § 5, буква „6" от регламента (които основания са
посочени в т. 6.1. от U1). За съда остава неясно защо се въвежда подобно
оплакване, тъй като веднага след него, в самата жалба, е цитирано част от
съдържанието на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Русе, с което се
дава отговор на същото. В обжалваното решение е посочено, че административният
орган е извършил проверка във връзка с издадения Преносим документ U1 и по-точно за т. 6.2, като компетентната
институция на Великобритания е дала отрицателен отговор на въпроса дали А. е
поискала изплащане на обезщетение във Великобритания в отговор със СЕД Н002.
След като е извършена специална проверка, то резултатите от същата следва да се
съобразят и не могат да се оспорят само на база отразеното в ПД U1.
Позоваването в жалбата на Решение № U3/12.06.2009
г. на Административната комисия за координация на системите за социална
сигурност би било възможно само в случаите, в които е налице възможност за
прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент 883/2004, а съдът вече доказа
неприложимостта на цитираната правна норма към разглеждания казус.
При така представените мотиви,
настоящата съдебна инстанция приема за законосъобразни изводите на
административния орган, съдържащи се в обжалваното решение, като същите са
съобразени с относимите норми на Споразумението. Правилно е прието, че жалбоподателката
А. не попада в хипотезата на чл. 30 от Споразумението, а тъй като няма
осигурителни периоди в България, липсва и правно основание за сумиране на
осигурителни периоди за преценка на правото на парично обезщетение за
безработица според чл. 32 от същото споразумение.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че описаните в жалбата на А. действия в т. І и т. ІІ за сезиране
на различни институции с искане за
произнасяне по Решение № 49/26.11.2021 г., постановено по адм. д. № 510/2021 г.
на Административен съд – Русе, са неотносими към разглеждания спор, още повече,
че безспорно административният орган е изпълнил указанията на съда. Фактът, че
съдържанието на издадените в изпълнение на посоченото съдебно решение
административни актове не удовлетворява исканията на жалбоподателката, не
означа че е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Релевира се в жалбата и следното
оплакване: „...от Разпореждането издадено от А. В., гл.експерт по
осигуряването, не става ясно на какво основание и коя разпоредба на българското
законодателство се позовава отказа, къде е публикувана в сайта на НОИ подобна
общодостъпна информация и ако има такава и служителите са били наясно, че на
доверителката ми ще й бъде постановен отказ, защо не е й е разяснено ще при
кандидатстване, че следва да работи и в България непосредствено след
пристигането си, за да може да се получи обезщетението, което й се полага.“. Няма изискване отказът за
отпускане на парично обезщетение за безработица да бъде мотивиран задължително
с норми от националното законодателство, още повече при наличие на международен
елемент в конкретния случай. Националното законодателство в областта на
социалното осигуряване и в частност на обезщетенията за безработица, е ноторно
и нормативно липсва задължение да бъде непременно публикувано в Интернет. Освен
достъпността му чрез обнародването на нормативните актове в Държавен вестник,
същото е публикувано в различна степен и на интернет страницата на
Министерството на труда и социалната политика. Също така не е възможно още с
подаването на заявлението да бъде преценено доколко то ще бъде удовлетворено.
Ако А. е желаела да получи обяснения относно подаденото от нея заявление е
следвало да прояви активност в административното производство и да потърси
такива.
Направените възражения във връзка с
разпоредбата на чл. 7а от Закона за нормативните актове не са относими към
казуса, възникнал с изплащането на обезщетение на А.. Съдът счита, че доколкото
е било възможно, решаващият орган е предоставил информация в тази насока, но
същият не разполага с необходимата компетентност в тази връзка.
Цитираните подобни казуси и
съответните съдебни решения, независимо от съда, който ги е постановил, не
обвързват настоящия съдебен състав по никакъв начин във връзка с изхода на спора.
В проведеното по делото съдебно заседание и в
представената писмена защита, процесуалният представител на ответника въведе
възражение за нищожност на обжалвания административен акт по причина, че спорът
между А. *** относно полагащото й се парично обезщетение за безработица е разрешен
с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 49/26.11.2021 г., постановено по адм.д.
№ 510/2021 г. на Административен съд – Русе. С посоченото съдебно решение съдът
е постановил отмяна по жалба на М.Т.А. на Решение № Ц1040-17-58/23.07.2021 г.
на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане №
171-00-493-3/10.06.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с
което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а КСО. Разпоредено е връщане на преписката на ръководителя
на осигуряването за безработица за ново произнасяне по Заявление вх. №
171-00-493/22.02.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица,
подадено от М.Т.А.. Съгласно чл. 299,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Необходимо в случая
е да се посочи, че съдебното решение действително е влязло в сила, но то не е
решило спора по същество – съдът не може да се произнесе по искането на А., тъй
като подобно произнасяне ще лиши жалбоподателката от възможността да обжалва
решението на две инстанции (административна пред директора на ТП на НОИ и
съдебна – пред компетентния административен съд). В този смисъл не е налице
сочената нищожност на това основание. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146. Алинея втора предвижда, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това. В хода на служебната проверка по реда на чл. 168 от АПК този съдебен
състав не установи порок, който да обуславя нищожност на обжалвания административен
акт.
Съдът намира, че обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ Русе е съответно на целта на закона. Видно от чл. 1
на КСО, този кодекс урежда обществените отношения, свързани със: 1. държавното
обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална
болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално
осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно
осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното доброволно пенсионно
осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при
старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и в) допълнителното
доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. След
като безспорно обжалваното решение е издадено именно във връзка с разрешаване
на проблем по смисъла на чл. 1, ал. 1 от КСО, то е налице съответствие с целта
на закона. Правото на получаване на парично
обезщетение за безработица не е абсолютно право, то е свързано с редица
условия, които трябва да са кумулативно спазени, за да може лицето да получи
съответното обезщетение. В конкретния случай безспорно се доказа, че А. не
отговаря на необходимите условия, поради което решаващият орган правилно е
потвърдил постановения отказ за изплащане на обезщетение.
Предвид така представените мотиви
жалбата на М.Т.А. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Решението на основание чл. 119, във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО не подлежи на обжалване.
Страните по делото са направили
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал.
3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ТП
на НОИ Русе следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР
№ 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателката не е направила
възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе, втори състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Т.А., ЕГН **********,*** и съдебен
адрес ***, против Решение № 1040-17-11/18.02.2022 г., издадено от Директора на
ТП на НОИ Русе.
ОСЪЖДА М.Т.А., ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: