№1824
гр. Пловдив, 25.10.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова като разгледа
докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело №
1553 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Б.Е. Д.Б.,
чрез законен представител Е.Д. Д.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., срещу
Експертно решение /ЕР/ № 0104 от заседание № 047 от 25.04.2023 г. на
Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по вътрешни,
белодробни и сърдечно-съдови заболявания. С експертното решение е потвърдено ЕР
№ 1542 от 28.05.2020 г. на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, с
което е дадена оценка на работоспособността – „без % вид и степен на увреждане“,
не е определен срок на чужда помощ, а като срок на определения % трайно
намалена работоспособност е посочено „0 г.“
В жалбата са
изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, като се
сочи, че същото е издадено в нарушение на разпоредбите на чл.146 от АПК. Твърди
се, че ЕР не отговаря на условията, съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като не
е спазена законоустановената му форма относно посоченото правно основание –
чл.51 ал.1 от Правилника за устройството
и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРМКЕ/, наричан
по-надолу в настоящото изложение – Правилник. Твърди се и нарушение на материалния
закон, предвид факта, че към момента на издаване на ЕР на ТЕЛК е действал
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, в чийто §20
от ДР, императивно било постановено, че всички в сила към момента на
извънредното положение решения на ТЕЛК, продължават действието си до обявяване
на неговия край. Административният орган не се съобразил с това изискване на
закона, а се задоволил само да посочи като правно основание чл.51 ал.1 от
Правилника. Твърди се също така, че ЕР на ТЕЛК № 1542/28.05.2020 г. не е
връчено на заинтересованата страна, поради което не би могло да породи правни
действия, но въпреки това социалните помощи за отглеждане на дете с увреждания
на жалбоподателя са били спрени, а същевременно РЗИ с писмо от 17.08.2022 г. е
включила детето Б. Д.Б. в списъците с удължени ТЕЛК решения и е приела, че
същото е със 100 % НР. Наред с това се твърдят и процесуални нарушения, тъй
като НЕЛК се произнесла в тригодишен, а не в тримесечен срок, както изисквал
законът, респ., в едномесечен срок, ако се приемело, че се е произнесъл по
определението на съда от 31.01.2021 г. Претендира се нищожност и се иска от
съда да задължи НЕЛК да нареди ново освидетелстване на детето Б. Д.Б..
В съдебно заседание процесуален представител поддържа
жалбата и претендира разноски.
Ответникът -
Национална експертна лекарска комисия, не се явява и не изпраща представител. В
постъпило по делото писмено становище от процесуалния представител на ответника
се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованите
страни Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, ТП на НОИ –
Пловдив, ТЕЛК при МБАЛ "Пловдив"АД,
първи състав, и Агенция за хора с увреждания – София, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Пловдив, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото
и направи проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК на
законосъобразността на оспорения акт и на посочените в жалбата основания,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и от
активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесния акт като
неин адресат, срещу надлежна страна.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 14.05.2019 г. комисия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
– Клиника по пневмология фтизиатрия, Отделение по фтизиатрия, освидетелства
лицето Б.-И. Е. Д.Б., родена на *** г. с диагноза туберкулоза на вътрегръдни
лимфни възли. На 16.05.2019 г. Е.Д. Д.Б., в качеството й на законен
представител на Б. Д.Б. подава, чрез Регионалната картотека на медицинската
експертиза /РКМЕ/ - Пловдив до ТЕЛК
заявление-декларация рег. № Пв-Вх-5890 за освидетелстване на детето,
като декларира, че същото не получава пенсия, майката не работи и не се
осигурява. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи така
установената диагноза. На 20.06.2019 г. втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“ АД издава ЕР № 3240 от заседание № 110 (л.116), с което дава оценка
на работоспособността на Б. Д.Б. – 100%
вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок на определения
процент работоспособност и степен на увреждане 1 г. – до 01.06.2020 г. На 11.05.2020 г. майката на детето, Е. Д.Б. подава
пред ТЕЛК заявление-декларация с рег. № Пв-Вх-4796 детето Б. Д.Б. да бъде
освидетелствана поради изтичане срока на последното ЕР, като прилага
съответните документи. На 28.05.2020 г. първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“ АД се произнася с ЕР № 1542, с което е дадена оценка на
работоспособността – без % вид и степен на увреждане и без срок на определения
процент трайна намалена работоспособност. По административната преписка липсват
данни това ЕР да е връчено на Е. Д.Б..
След получаване на писмо изх. №
1604-91-00-3994/14.10.2020 г. на директора на ДСП – Пловдив до председателя на
първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, от същия състав е издадено ЕР №
3501 от заседание № 174 от 20.10.2020 г., в което е посочено, че същото се
издава частично – в отговор на писмо на АСП ДСП – Пловдив; решението е взето по
документи, като не е дадена оценка на работоспособността, както и срок на
определения процент ТНР. По административната преписка липсват данни това ЕР да
е връчено на Е. Д.Б., което обстоятелство не само, че не се оспорва, но и се
констатира по категоричен начин и от приложената кореспонденция: 1. между
директора на РЗИ – Пловдив до директора на ТП на НОИ – Пловдив (писмо изх. №
94-281-2/17.08.2022 г.) и 2. между директора на Дирекция „Социално подпомагане“
- Пловдив и председателя на първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД (писмо
изх. № 1604-91-00-3944/14.10.2022 г.), от която кореспонденция се установява,
че детето Б. Д.Б. не е включена в списъка на всички лица, подали заявление
–декларация в ТЕЛК в периода 13.03.2020 – 15.07.2022 г., които имат право да
бъдат вписани в списъка на лицата по §20а ал.1 и ал.2 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. В отговор
на кореспонденцията между Д „СП“ – Пловдив, първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“ АД издава ЕР № 3501 от заседание № 117 от 20.10.2020 г., с което
потвърждава изцяло ЕР № 1542/28.05.2020 г.
След това експертно решение, на 06.11.2020 г. директорът
на Д „Социално подпомагане“ – Пловдив, на основание чл.81 от Закона за семейни
помощи за деца е издал Заповед №
ЗСПД/Д-РВ/13299, с която прекратява предоставянето на еднократна/месечна помощ
за детето Б.-Ирен Е. Д.Б. на основание
ЗСПД – чл.8д ал.1, тъй като ТЕЛК не е определил процент СУ в ЕР №
1542/28.05.2020 г. Заповедта е връчена на Е. Д.Б. на 30.11.2020 г.
Е. Д.Б. обжалва пред Административен съд – Пловдив ЕР
№ 1542/28.05.2022 г., по повод на която е образувано адм. д. № 1590/2022 г. по
описа на съда и с Определение № 1295/24.08.2022 г. е прекратено производството
по делото и е изпратено по подведомственост на НЕЛК – София. Това определение е
оставено в сила с Определение № 1019/21.03.2023 г., по адм. д. № 373/2023 г. по описа на ВАС. На
15.03.2023 г. Е. Д.Б. подава до НЕЛК – София жалба срещу ЕР на ТЕЛК №
1542/28.05.2020 г. Във връзка с жалбата
и в изпълнение на последно соченото определение на ВАС от 31.01.2023 г.,
специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови
заболявания издава оспореното в настоящото съдебно производство ЕР.
ЕР на НЕЛК № 0104 от заседание 047 от 25.04.2023 г. е
връчено на жалбоподателя на 05.06.2023 г., а жалбата пред Административен съд –
Пловдив е депозирана на 19.06.2023 г.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - предоставени от ответника доказателства с молба вх. №
14742/06.07.2023 г. и с молба вх. № 15238/14.07.2023 г.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
ЕР № 0104 от
заседание 047 от 25.04.2023 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни,
белодробни и сърдечно-съдови заболявания, определен съгласно водещата диагноза,
е постановено от компетентен административен орган, при спазване императивната
разпоредба на чл.49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в
установената от закона форма и при спазване на административно-производствените
правила. Спазени са изискванията на разпоредбите на чл.18 ал.3 и ал.4 и чл.19 от ПУОРОМЕРКМЕ. С оглед
изложеното не са налице предпоставки за отмяна на акта в условията на чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
Съгласно
приложимата норма на чл.45 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ при
обжалване на експертни решения на ТЕЛК, Националната експертна лекарска комисия
се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по
чл.101 ал.7 от Закона за здравето.
Съгласно
разпоредбата на чл.43 т.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по
обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към
момента на постановяване на обжалваното решение. Съгласно чл.62 от Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/ видът и степента на увреждането/степента на
трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената
медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени
лабораторни и функционални изследвания.
В случая, в
съответствие с правомощията си по чл.51 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК е потвърдила
решението на ТЕЛК по отношение оценка на работоспособността/вида и степента на
увреждане, с което е потвърдила оценката
на работоспособността на Б. Д.Б., като „без % вид и степен на увреждане“. Оспорваното
решение отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички посочени в
разпоредбата на чл.61 ал.1 от НМЕ реквизити.
Съдът обаче намира, че оспореното решение е издадено в нарушение на
материалния закон.
В случая намира приложение разпоредбата на § 20а, ал.
1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/, обн. ДВ, бр.53 от 08.07.2022 г., в сила от
01.07.2022 г., което обстоятелство не е отчетено от ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“
АД.от административния орган.
Според цитираната законова норма експертните решения
на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен
на увреждане, на които срокът на инвалидност е изтекъл в периода от 13 март
2020 г. до 30 юни 2022 г., продължават действието си до издаване на ново
експертно решение, но не по-късно от 31 декември 2022 г., когато лицата са
подали заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли 2022 г.
Първоначално с разпоредбата на §20 ал.1 от ПЗР на
ЗМДВИПОРНСПП /ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., изм., бр.44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г., бр.64 от 2020 г., в сила от 18.07.2020 г./ е
продължено действието на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, които изтичат по
време на извънредното положение или на извънредната епидемична обстановка и три
месеца след нейната отмяна, т.е. до 30 юни 2022 г. Целта на приетото
законодателно решение е гарантиране на възможността на правоимащите лица за
получаване на осигурителни плащания до
момента, до който ще е обективно възможно преосвидетелстването им, с оглед
затрудняването и препятстването на този процес от извънредността на
епидемичната ситуация в РБългария.
С разпоредбата на §20а ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, ДВ, бр.53 от
08.07.2022 г., в сила от 1 юли 2022 г., е предвидено ново продължаване на
действието на решенията на органите на медицинската експертиза. Условията за това
са: 1. ЕР на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на ТНР /вид и степен на увреждане, на
което срокът на инвалидност е изтекъл в периода от 13 март 2020 г. до 30 юни
2022 г. и 2. правоимащото лице да е подало заявление-декларация за
преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли 2022 г.
В случая, с ЕР № 3240/20.06.2019 г. на ТЕЛК, втори
състав на УМБАЛ „Пловдив“ АД на детето Б. Д.Б. са определени 100% ТНР и срок на
инвалидността - 01.06.2022 г., т. е. срокът на инвалидност е изтекъл в
изискуемия от разпоредбата на §20а ал.1 от ПЗР на закона срок - 13 март 2020 г.
до 30 юни 2022 г. и първото условие е налице. Налично е и второто – оспорващият
е подал заявление-декларация за преосвидетелстване на Б. Д.Б. до ТЕЛК с вх. № Пв-Вх-4796
на 11.05.2020 г., т.е. в предвидения в §20а ал.1 на ПЗР на същия закон - до 15
юли 2022 г. При това положение и по силата на на §20а ал.1 от ПЗР на
ЗМДВИПОРНСПП, посоченото ЕР на ТЕЛК продължава действието си до издаване на
ново експертно решение, но не по-късно от 31 декември 2022 г.
Така при този продължен срок на действието на
решението на ТЕЛК от 20.06.2019 г., по силата на § 20а ал. 1 от ПЗР на
ЗМДВИПОРНСПП, срокът за инвалидността не е изтекъл на 01.06.2020 г., а е
продължен по силата на законова фикция, тъй като лицето е отговаряло на
условието на §20а ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, ДВ, бр. 53 от 08.07.2022 г., в
сила от 1 юли 2022 г., според която експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за
определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на
които срокът на инвалидност е изтекъл в периода от 13 март 2020 г. до 30 юни
2022 г., продължават действието си до издаване на ново експертно решение, но не
по-късно от 31 декември 2022 г., когато лицата са подали заявление-декларация
за преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли 2022 г.
Поради това ЕР № 1542/28.05.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ“
– Пловдив е незаконосъобразно, а като не е съобразил изложеното по-горе и е потвърдил ЕР № 1542/28.05.2020 г. на ТЕЛК
при УМБАЛ“ – Пловдив, НЕЛК – София също е издала
незаконосъобразен акт.
С оглед на това оспореното решение следва да бъде
отменено, а преписката върната на ответника.
При този изход на спора и предвид претенциите на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват и същите се констатираха в размер на 910.00 (деветстотин и десет) лева,
представляващи – 10.00 лв. платена държавна такса и 900.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Напаравеното
възражение на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира неоснователно, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.02004 г. за минималните размери
на адвокатското възнаграждение, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лв. В случая, съгласно договор за
правна помощ и защита от 19.06.2023 г. договореното възнаграждение е в размер
на 900.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Експертно
решение /ЕР/ № 0104 от заседание № 047 от 25.04.2023 г. на Националната
експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по вътрешни, белодробни
и сърдечно-съдови заболявания.
ИЗПРАЩА преписката
на Националната експертна лекарска комисия при МЗ – София за произнасяне в
съответствие с мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: