№ 21004
гр. С., 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110140292 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. И. Д., чрез адв. Й. и адв. Р., срещу „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 8714,73 лв. – главница; 1390,33
лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г.; 1066,49 лв. – наказателна
лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г., съгласно извлечение от счетоводна сметка
по договор за кредит от 12.02.2008 г. и законна лихва от 14.12.2010 г. до изплащане на
вземането, както и 223,43 лв. – държавна такса и 568,12 лв. – адвокатско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 01.04.2011 г. по ч.гр.д. № 61175/2010 г. по описа
на СРС, 54 състав, за събирането на които първоначално е било образувано изпълнително
дело № 1626/2011г., а впоследствие изп.д. № 20258440401315 по описа на ЧСИ С.Я., поради
погасяването на вземането по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в полза
на „Обединена българска банка“ АД бил издаден изпълнителен лист от 01.04.2011 г. по
ч.гр.д. № 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, за следните суми: 8714,73 лв. – главница;
1390,33 лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г.; 1066,49 лв. -
наказателна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г., съгласно извлечение от
счетоводна сметка по договор за кредит от 12.02.2008 г. и законна лихва от 14.12.2010 г. до
изплащане на вземането, както и 223,43 лв. – държавна такса и 568,12 лв. – адвокатско
възнаграждение. За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело №
1626/2011г. по описа на ЧСИ С.Я., а впоследствие изп.д. № 20258440401315 по описа на
ЧСИ С.Я., по което въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания, като
кредитор на ищеца се легитимирало ответното дружество. Поддържа, че за периода от
29.11.2017 г. до 07.04.2025 г. не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради
което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Ето защо моли съда да
уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
посочените по – горе суми, за които е издаден изпълнителен лист от 01.04.2011 г. по ч.гр.д.
№ 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, за събирането на които е било образувано
1
изпълнително дело № 1626/2011г., а впоследствие изп.д. № 20258440401315 по описа на
ЧСИ С.Я., поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск при възражения, че по изп.д. № 1626/2011г. и по изп. д. №
1315/2025 г. били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че в полза на „Обединена българска банка“ АД бил издаден изпълнителен лист
от 01.04.2011 г. по ч.гр.д. № 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, по силата на който
длъжникът И. И. Д. била осъдена да заплати на кредитора следните суми: 8714,73 лв. –
главница; 1390,33 лв. - договорна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г.; 1066,49
лв. – наказателна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г., съгласно извлечение от
счетоводна сметка по договор за кредит от 12.02.2008 г. и законна лихва от 14.12.2010 г. до
изплащане на вземането, както и 223,43 лв. – държавна такса и 568,12 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 05.05.2011 г. молба
до частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата взискателят поискал да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба и с
разпореждане на частния съдебен изпълнител от 10.05.2011 г. било образувано изпълнително
дело под № 1626/2011г., като със съобщение с изх. № 33684 от 22.07.2011 г. е била изпратена
покана за доброволно изпълнение до И. И. Д., която е била връчена по реда на чл. 47 ГПК.
На 22.07.2011 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„С. Хотел Балкан“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.
И. Д..
На 22.07.2011 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Банка
ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк
(България)“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, които били получени на 26.07.2011 г.
Със съобщение от 29.07.2011 г. „Райфайзенбанк (България)“ АД уведомила ЧСИ Я., че
запорът е наложен, като длъжникът И. И. Д. имала открита сметка в системата на банката,
както и наложен предходен запор.
От представените платежни нареждания за кредитен превод се установява, че в
периода от 29.07.2011 г. до 31.07.2013 г. по сметката на ЧСИ Я. са постъпвали ежемесечни
плащания от „С. Хотел Балкан“ АД в изпълнение на наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника И. И. Д..
От представения протокол от 11.12.2013 г. се установява, че на посочената дата в
кантората на ЧСИ Я. се явили И. И. Д. и Н.Е.А., които заявили от една страна, че ще
погасяват дълга по изпълнителното дело, а от друга – че нямат финансовата възможност да
правят доброволни вноски.
На 02.09.2014 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД, чрез адв. К., подал
молба до ЧСИ Я., с която поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника.
На 16.09.2014 г. от ЧСИ Я. до третото задължено лице „С. Хотел Балкан“ АД било
2
изпратено напомнително съобщение, в което било посочено, че последната удържана сума
по запора била от 31.07.2013 г., поради което било наредено на третото лице да превежда
пропуснатите суми до датата на писмото.
На 17.09.2014 г. било изпратено по електронен път съобщение от „С. Хотел Балкан“
АД - работодател на длъжника, до ЧСИ С.Я., в което дружеството посочило, че по
наложения запор се удържа от трудовото възнаграждение на длъжника, за което изпраща
банкови извлечения за извършените от работодателя плащания за периода от 01.08.2013 г. до
17.09.2014 г.
На 10.03.2015 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД, чрез адв. К., подал
молба до ЧСИ Я., с която поискал да бъде изпратено напомнително съобщение до
работодателя на длъжника, както и да бъде насрочена дата за опис и оценка на движими
вещи, собственост на длъжника.
От представените платежни нареждания за кредитен превод се установява, че в
периода от 02.04.2015 г. до 29.09.2017 г. по сметката на ЧСИ Я. са постъпвали ежемесечни
плащания от „С. Хотел Балкан“ АД в изпълнение на наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника И. И. Д..
На 20.02.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Г., подало молба до ЧСИ Я. за
конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед
сключения между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД договор за
цесия от 31.01.2018 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания
по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
чрез процесуалния му представител, поискал постъпилите и постъпващите суми да бъдат
превеждани по посочена сметка, както и възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията. Към молбата бил приложен договорът за цесия,
потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава
цесионера да уведоми длъжника.
На 09.07.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Г., подало молба до ЧСИ Я., към
която приложил обратна разписка, с която длъжникът бил уведомен за извършената между
между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД цесия.
На 25.10.2024 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й.а, изпратило молба до ЧСИ Я.,
получена на 01.11.2024 г., с която поискал да бъде прекратено изпълнителното производство
срещу длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и да бъде върнат в оригинал
изпълнителният лист.
С постановление от 05.12.2024 г. на ЧСИ Я. изпълнителното производство по изп.д. №
1626/2011г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като било постановено да
се върне изпълнителният титул на взискателя.
От представената от ЧСИ С.Я. справка се установява, че по изп.д. № 1626/2011г. са
постъпили плащания в общ размер на 5733 лв., с които са погасени: 2456,82 лв. – лихви;
791,55 лв. – разноски по изп. лист; 120 лв. – разноски по изп.дело – адвокатско
възнаграждение; 1598,30 лв. – законна лихва върху главницата от 8714,73 лв. за периода от
14.12.2010 г.; 198 лв. – авансови такси, както и 568,33 лв. – платени такси по т. 26 и т. 31 от
ТТРЗЧСИ. Неплатени са останали следните задължения: 8714,73 лв. – главница, както и
12 231,84 лв. – законна лихва върху главницата.
Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез
юрк. Й.а, подало на 07.04.2025 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Я. за образуване на
ново изпълнително производство, като с молбата взискателят поискал да бъдат наложени
запори върху банковите сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба и с
разпореждане от 07.04.2025 г. на ЧСИ Я. било образувано изпълнително дело под №
1315/2025 г., като със съобщение с изх. № 32426 от 05.06.2025 г. е била изпратена покана за
3
доброволно изпълнение до И. И. Д., която е била връчена на процесуалния й представител
на 19.06.2025 г.
На 05.06.2025 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до „Банка
ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, които били получени на 18.03.2025 г.
На 05.06.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„С. Хотел Балкан“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.
И. Д..
С постановление на ЧСИ Я. от 09.06.2025 г. била наложена възбрана върху 1/3 ид.ч. от
недвижими имоти, собственост на И. И. Д..
На 09.06.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до
длъжника, в което било посочено, че въз основа на постановление на ЧСИ Я. от 09.06.2025 г.
е наложена възбрана върху 1/3 ид.ч. от описани недвижими имоти, собственост на И. И. Д..
Със съобщение от 11.06.2025 г. „Юробанк България“ АД уведомила ЧСИ Я., че запорът
е наложен на 11.06.2025 г.
Със съобщение от 12.06.2025 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Я., че запорът е
наложен.
На 23.06.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод от „Юробанк България“ АД
е била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 433,86 лв., основание за превода:
„ИД 20258440401315, ********** частично служебно плащане ТВ над МРЗ“.
На 30.06.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод с посочен наредител И. И. Д.
е била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 2554,14 лв., основание за превода:
„ИД 20258440401315, ********** ИЗП. ЗАПОР БАНКА ДСК ЗЛ“.
На 04.07.2025 г. с платежно нареждане за кредитен превод от ЧСИ С.Я. е била
преведена в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 2697,18 лв., основание за
превода: „пл. от И. Д. ********** ИД 20258440401315“.
Представена е Фактура № **********/04.07.2025 г., с издател ЧСИ С.Я. и получател И.
И. Д., в която са отразени задължения на длъжника в общ размер на 268,42 лв.,
представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, като на гърба на същата е обективирана
сметка № **********, в която е посочено, че цитираната сума от 268,42 лв. е платена.
На 04.07.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод от „С. Хотел Балкан“ АД е
била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 595,19 лв., основание за превода: „И.
И. Д. ЕГН ********** ИД 20258440401315“.
На 07.07.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод с посочен наредител И. И. Д.
е била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 566,30 лв., основание за превода:
„ИД 20258440401315, ********** ТВ НАД МРЗ ЧАСТИЧНО СЛУЖЕБНО ПЛАЩАНЕ“.
На 13.07.2025 г. с платежно нареждане за кредитен превод от ЧСИ С.Я. е била
преведена в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 1059,07 лв., основание за
превода: „пл. от И. Д. ********** ИД 20258440401315“.
Представена е Фактура № **********/23.07.2025 г., с издател ЧСИ С.Я. и получател И.
И. Д., в която са отразени задължения на длъжника в общ размер на 101,72 лв.,
представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, като на гърба на същата е обективирана
сметка № **********, в която е посочено, че цитираната сума от 101,72 лв. е платена.
На 01.08.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод от „С. Хотел Балкан“ АД е
била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 660 лв., основание за превода: „И. И.
Д. ЕГН ********** ИД 20258440401315“.
4
С платежно нареждане за кредитен превод от ЧСИ С.Я. е била преведена в полза на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 607,82 лв., основание за превода: „пл. от И. Д.
********** ИД 20258440401315“.
Представена е Фактура № **********/04.08.2025 г., с издател ЧСИ С.Я. и получател И.
И. Д., в която са отразени задължения на длъжника в общ размер на 51,48 лв.,
представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, като на гърба на същата е обективирана
сметка № **********, в която е посочено, че цитираната сума от 51,48 лв. е платена.
На 04.09.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод от „С. Хотел Балкан“ АД е
била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 716 лв., основание за превода: „И. И.
Д. ЕГН ********** ИД 20258440401315“.
С платежно нареждане за кредитен превод от ЧСИ С.Я. е била преведена в полза на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 659,49 лв., основание за превода: „пл. от И. Д.
********** ИД 20258440401315“.
Представена е Фактура № **********/05.09.2025 г., с издател ЧСИ С.Я. и получател И.
И. Д., в която са отразени задължения на длъжника в общ размер на 55,81 лв.,
представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, като на гърба на същата е обективирана
сметка № **********, в която е посочено, че цитираната сума от 55,81 лв. е платена.
На 17.09.2025 г. с преводно нареждане за кредитен превод с посочен наредител И. И. Д.
е била преведена в полза на ЧСИ Я. сумата в размер на 46,19 лв., основание за превода: „ИД
20258440401315, ********** ИЗП. ЗАПОР БАНКА ДСК ЗЛ“.
С платежно нареждане за кредитен превод от ЧСИ С.Я. е била преведена в полза на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 41,94 лв., основание за превода: „пл. от И. Д.
********** ИД 20258440401315“.
Представена е Фактура № **********/18.09.2025 г., с издател ЧСИ С.Я. и получател И.
И. Д., в която са отразени задължения на длъжника в общ размер на 3,55 лв.,
представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, като на гърба на същата е обективирана
сметка № **********, в която е посочено, че цитираната сума от 3,55 лв. е платена.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По допустимостта на предявения иск:
Настоящият съдебен състав приема, че предявеният установителен иск е частично
недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено в
недопустимата част, поради следните съображения:
При предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с
които обосновава правния си интерес, като установи наличието на заявена извънсъдебна
претенция от ответника за плащане на оспорените вземания. Наличието на правен интерес
се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случай на изпълнение на
оспореното парично задължение длъжникът няма правен интерес от защита чрез
предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като при евентуалното му уважаване
последиците от неоснователното разместване на имуществени блага не биха били заличени,
т. е. ищецът не би получил обратно неоснователно платената сума, поради което за
платените вече парични задължения, по отношение на които ищецът претендира изтекла
погасителна давност, същият има интерес от предявяване единствено на осъдителна
претенция. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът
няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията – дали ответникът е титуляр на претендираното от него и
5
отричано от ищеца облигационно право (в този смисъл – Тълкувателно решение №
8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
От представената справка от ЧСИ С.Я. е видно, че по образуваното срещу И. И. Д. изп.
дело № 1626/2011 г. са постъпили плащания от длъжника от принудително изпълнение в общ
размер на 5733 лв., с които са погасени: 2456,82 лв. – лихви; 791,55 лв. – разноски по изп.
лист; 120 лв. – разноски по изп.дело – адвокатско възнаграждение; 1598,30 лв. – законна
лихва върху главницата от 8714,73 лв. за периода от 14.12.2010 г.; 198 лв. – авансови такси,
както и 568,33 лв. – платени такси по т. 26 и т. 31 от ТТРЗЧСИ. Неплатени са останали
следните задължения: 8714,73 лв. – главница, както и 12 231,84 лв. – законна лихва върху
главницата.
На следващо място от книжата по приложеното второ изпълнително дело 1315/2025 г. е
видно, че са постъпили плащания от длъжника от принудително изпълнение в общ размер
на 5571,68 лв., с които са погасени: 480,98 лв. – такси към ЧСИ по ТТРЗЧСИ, а в полза на
взискателя са преведени суми в общ размер на 5065,50 лв., с които съдът приема, че по
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е погасена част от законната лихва върху главницата от
8714,73 лв., като неплатени са останали главница в размер на 8714,73 лв., както и
непогасената част от законната лихва над сумата от 6663,80 лв. (от които 1598,30 лв. –
събрани по изп. дело № 1626/2011 г. и 5065,50 лв. – събрани по изп.д. № 1315/2025 г.). За
описаните по - горе платени суми исковете се явяват недопустими поради липсата на правен
интерес за ищцата да установява недължимостта им, след като същите вече са погасени чрез
плащане и не се претендира връщане на сумите с осъдителна претенция. Отрицателен
установителен иск за отричане на вземането поради плащане също е недопустим, тъй като
платените задължения вече не се претендират от взискателя, поради което за длъжника не е
налице правен интерес от предявяване на подобна претенция.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният
установителен иск е недопустим в частта относно платените суми, а именно 1390,33 лв. -
договорна лихва, 1066,49 лв. – наказателна лихва; 223,43 лв. – държавна такса, 568,12 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и 6663,80 лв. – законна лихва върху главницата, като
производството по делото в посочената част следва да бъде прекратено, а на разглеждане по
същество подлежи единствено искът за установяване на недължимостта на главница в
размер на 8714,73 лв., ведно с останалата неплатена законна лихва върху главницата за
разликата над платената част от 6663,80 лв. до пълния дължим размер (в този смисъл е
Решение № 3098 от 20.05.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 9597/2024 г.).
По основателността на предявения иск:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, като поддържа, че за периода от 29.11.2017 г. до 07.04.2025
г. не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по
изпълнителния лист било погасено по давност. Т.е. претенцията е основана на
новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да
6
претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът
приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение
№ 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019
г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III
г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на
СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.
№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от
14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ и т. н. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело,
съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно
7
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес
- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да
се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или
не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за
развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 3 от Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, и с Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, за делата, образувани
за принудително събиране на вземания преди датата – 26.06.2015 г., не е текла погасителна
давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до тази дата давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД при наличието на двете кумулативно посочени в ППВС № 3/80 г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на
вземане, "което изявление е с не по – малко значение на предявяване на иск или на
възражение в исковия процес", и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди
датата – 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, новата давност започва да
тече от деня на прекратяване на изпълнителното дело. Посочено е също така, че след
отмяната на ППВС № 3/80 г. висящността на изпълнителния процес не е определяща за
давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към
прекъсването на погасителната давност. В заключение е посочено, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
В случая, по образуваното изп.д. 1626/2011 г. погасителна давност не е текла за
периода до 26.06.2015 г., през който изпълнителното дело е било висящо, а след това,
считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5 – годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
която е била многократно прекъсвана до 29.09.2017 г. с извършваните ежемесечни плащания
от „С. Хотел Балкан“ АД в изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника И. И. Д., а след това е била прекъсната на 20.02.2018 г., когато „ЕОС Матрикс“
ЕООД, чрез юрк. Г., е подало молба до ЧСИ Я. за конституиране на дружеството като
взискател по делото, с която молба изрично е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на
действия по принудително събиране на вземанията. След 20.02.2018 г., обаче, за период от
повече от пет години взискателят е бездействал, а именно до 07.04.2025 г., когато е подал
молба до ЧСИ Я. за образуване на ново изпълнително производство, с която е поискал да
бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника.
Ето защо, предвид бездействието на взискателя за периода от 20.02.2018 г. до
07.04.2025 г., предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
8
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните, съразмерно с уважената, съответно прекратена част от
исковата претенция.
Ищецът претендира и представя надлежни доказателства за извършени разноски, както
следва: 478,52 лв. за държавна такса и 1600 лв. за адвокатско възнаграждение, т.е. общо
2078,52 лв. Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно, предвид материалния интерес по делото, както и вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство. От така определения общ размер
на разноските, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца му се следват 1514,13 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя в размер на 100 лв. Съразмерно с
прекратената част от иска, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ответната страна следва да
бъде присъдена сумата в размер на 27,15 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 40292/2025 г. по
описа на СРС, I ГО, 167 състав, в частта по предявения от И. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: с. С., ул. „***“ № 82, вх. „Г“, ет. 2, ап. 58, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк -
С.“ № 1, сграда 15, вх. “А“, ет. 4, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че И. И. Д. не дължи чрез
принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми: 1390,33 лв. -
договорна лихва за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г., 1066,49 лв. – наказателна лихва
за периода от 10.05.2009 г. до 13.12.2010 г., съгласно извлечение от счетоводна сметка по
договор за кредит от 12.02.2008 г.; 223,43 лв. – държавна такса, 568,12 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и 6663,80 лв. – платена част от законната лихва върху главницата от
8714,73 лв., дължими към „Обединена българска банка“ АД по изпълнителен лист от
01.04.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, които вземания
са прехвърлени на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. и
за събирането на които първоначално е образувано изп.д. № 1626/2011г., а впоследствие
изп.д. № 1315/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: с. С., ул. „***“ № 82, вх. „Г“, ет. 2, ап. 58, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк -
С.“ № 1, сграда 15, вх. “А“, ет. 4, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. И. Д. не дължи чрез принудително изпълнение на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 8714,73 лв. – главница, ведно с останалата неплатена
законна лихва върху главницата за разликата над платената част от 6663,80 лв. до оставащия
неплатен размер, дължими към „Обединена българска банка“ АД по изпълнителен лист от
01.04.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 61175/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, които вземания
са прехвърлени на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. и
за събирането на които първоначално е образувано изп.д. № 1626/2011г., а впоследствие
изп.д. № 1315/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. И. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1514,13 лв. – разноски за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
9
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк -
С.“ № 1, сграда 15, вх. “А“, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК, сумата в размер на
27,15 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС,
съразмерно с прекратената част от производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, в която производството по
делото е прекратено, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10