Решение по дело №538/2020 на Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№            71                                                        01.03.2020 г.                                           град Кюстендил

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на девети февруари                                                         две хиляди и двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                         Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

при секретаря: И. С.

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

административно дело № 538 по описа на съда за 2020 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.”а” във вр. с ал. 4 от ЗДДС.

Адв. С. Б. като пълномощник на „Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител С. К. М. и съдебен адрес: гр. С.,  ул. “К. и М.“ № **, ет.*2, ап. 6, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С755-0085411/02.11.2020 г. на Л. П.Х. като Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Релевира основанията за оспорване по чл. 146 т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Нарушението на формата се свързва с липсата на данни за необходимост от налагане на ПАМ и на мотиви за срока на мярката. Противоречието с материалния закон е изведено от фактическа обстановка, различна от посочената в заповедта и ПИП. Несъответствието с целта на закона е поради липса на мотиви за срока на мярката. Моли за отмяна на заповедта.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.

В писмени бележки пълномощникът на ответния орган оспорва жалбата като неоснователна.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Оспорената Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С775-0085411/02.11.2020 г. е издадена от Л. П. Х. - Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Ф. к.“ в ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. Със заповедта на основание чл. 118 ал. 1 от ЗДДС и чл. 186 ал. 1 т. 1 б. “а“ от ЗДДС на „Т.“ ООД *** е наложена мярката „запечатване на търговски обект“ – павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Дупница, пл.“Свобода“ №1, стопанисван и експлоатиран от ООД и е забранен достъп до обекта за срок от 14 дни по чл. 187 ал. 1 от ЗДДС. Фактическите обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 17.10.2020 г. в 11.50 часа е извършена проверка в обекта, който е търговски по см. на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС. Извършена е контролна покупка от проверяващите на 2 бр. банани на стойност 0.70 лв., която сума е платена в брой и приета от Е. С. Ц. на длъжност продавач - консултант. По повод на извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от намиращото се в обекта и работещо ФУ. След легитимирането на органите на НАП, от ФУ е отпечатан КЛЕН и дневен финансов отчет за 17.10.2020 г., от които е видно, че сумата 0.70 лв. не е регистрирана и отчетена от ФУ чрез издаване на фискален бон. За резултатите от проверката е съставен ПИП сер. АА № 0085411/17.10.2020 г. Изводът на органа е, че ЕТ попада в обхвата на чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006  г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, като ЕТ не е спазил реда и начина за издаване на съответния документ за продажба. Мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатването са свързани с това, че деянието води до негативни последици за фиска, т.к. не се отчитат приходи от търговска дейност и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Органът е посочил, че взима предвид начина и вида на организиране на отчетността и степента на обществена опасност, тъй като ООД отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата. Взета е предвид и целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за нормална организация за отчитане на дейността на ООД. Целта на органа е промяна на начина на извършване на дейността в обекта.

Заповедта е връчена на адресата на 11.11.2020 г., а жалбата по делото е подадена на 18.11.2020 г., т.е в законовоустановения за това срок.

Резултатите от посочената в заповедта проверка в търговския обект са обективирани в ПИП серия АА № 0085411/17.10.2020 г., изготвен от В. и А. като служители на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в присъствие на търговеца. В съдържанието на протокола е описаната извършената от органа контролна покупка на стоката, приета от продавач - консултанта Е. С. Ц., платената цена и липсата на издаден фискален бон за осъщественото и прието плащане в брой. Разчетената касова наличност от ФУ е 64.56 лв., а фактическата такава – 79.20 лв., като липсват парични средства в началото на работния ден, като е установена е разлика от 14.64 лв. ООД е регистриран по ЗДДС. В обекта се осъществява търговия.  Въведено е 1 бр. ФУ с посочени марка и модел.

На 17.10.2020 г. в обекта е работила Е. Ц. – продавач – консултант.

Посочените в ПИП данни са обективирани в разпечатания дневен отчет в деня на проверката и описа на парите в касата. Дневният отчет съдържа данни за дневен оборот от 64.56 лв. с ДДС на 17.10.2020 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени и гласни доказателствени средства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от пълномощник на надлежен правен субект по см. на чл. 147 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателят, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл. 133 ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл. 168 и сл. от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС възлага компетентността за прилагане на ПАМ на орган по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл. 7 ал. 1 от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т. 1 от същото се включва изпълнителният директор на НАП. На основание чл. 1 ал. 2 от ЗНАП изпълнителният директор може да възложи част от правомощията и дейностите по ал. 1 на главния секретар на НАП. Изпълнителният директор е упълномощил със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. Л.П. Х.като длъжностно лице - „орган по приходите“. Заповедта е надлежно цитирана в заповедта за ПАМ. Оспорената заповед е подписана от служителя с отбелязване на неговите имена и длъжност. Изложеното обосновава извод за компетентност на органа, произтичаща от надлежно осъществена делегация. Страните не спорят относно компетентността на органа.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 186 ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в корелация с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. “а“ от ЗДДС. Не се установяват твърдените в жалбата пороци на формата. Липсата на описание за издадената сметка за покупката не променя извода за липса на издаден фискален бон от намиращото се в обекта фискално устройство. Поради изложеното, данните в протокола от проверка са възпроизведени правилно в оспорената заповед досежно релевантните за отговорността фактически обстоятелства.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. С изготвяне на ПИП серия АА № 0085411/17.10.2020 г. е започнало административното производство по издаване на заповедта. ПИП е връчен на търговеца и е подписан без възражения. ПИП е придружен с документите, издадени по повод на проверката и представляващи негово приложение. 

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Трайно установената практика на ВАС по прилагане на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“а“ от ЗДДС формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай /вж. Решение № 5808/17.04.2019 г. по адм.д. №12861/2018 г., Решение № 802/21.01.2019 г. по адм.д.№ 9056/2018г., VIII о./.

В казуса по делото, с оглед доказателствената тежест по чл. 170 ал. 1 от АПК, органът доказа фактическите и правни основания за налагане на мярката, но липсват надлежни мотиви за срока на нейната продължителност.

От необорената в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила на ПИП серия АА № 0085411/17.10.2020 г. /по арг. от чл. 50 ал. 1 от ДОПК/  се установи, че в деня и часа на проверката ООД е нарушил задължението по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС да регистрира и отчете извършената продажба в обекта чрез издаване на фискална касова бележка от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на §1 т. 41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършено от контролните органи плащане на цената на стоката, което е прието от работник на търговеца, извършващ дейност като сервитьор в обекта. Плащането задължава търговеца като лице по чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискална касова бележка /т.нар. фискален бон/ от ФУ по реда на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредбата. Наредбата е издадена по делегация от чл. 118 ал. 4 от ЗДДС. Моментът на издаване на фискалната касова бележка съвпада с извършване на плащането по правилото на чл. 25 ал. 3 от Наредбата. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. “а“ от ЗДДС. Дължимото приключване на продажбата е с фискална касова бележка от ФУ с реквизитите по чл. 26 ал. 1 от Наредбата.  

При определяне на срока за запечатване на обекта обаче, органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, тъй като липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно, неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според личността на дееца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на разпоредените 14 дни от максималните 30 дни. Органът не е посочил как стойността на покупката се отнася към реализираният през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни, какъв е бил броят посетители в момента на проверката и дали и как се преценява малката разлика във фактическата и касова наличност от 14.64 лв. Липсва описание на приетият от органа начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване на лоши практики в обекта, тъй като няма изложени обстоятелства за подобни практики. Неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен, изолиран случай.

Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на материално правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, защото препятства преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл. 169 от АПК.

Изложеното налага извод за отмяна на оспорената заповед.

На основание чл. 143 ал. 1 от АПК ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП дължи на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 700 лв, включващи 50 лв. ДТ и 650 лв. адвокатско възнаграждение.

 

                Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С755-0085411/02.11.2020 г., издадена от Л. П. Х. - Началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ГД „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ В ЦУ НА НАП да заплати на „Т.“ ООД, с посочен по – горе адрес, деловодни разноски в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14 - дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: