Решение по дело №1107/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  14.VІІІ.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и двадесет и трета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за разпределение ползването на съсобствен имот, намиращ  правно основание в чл.32 от Закона за собствеността .

 

В исковата молба се твърди, че на 11.ХІІ.2013г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №177  том VI рег.№5898, дело №1070 от 2013г. на нотариус Мария Динева, вписана под №419 в регистъра на Нотариалната камара, действаща в района на РС - Харманли, ищецът П.Д. придобил собствеността върху 158.26/ 455 части от Поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Харманли, община Харманли, област Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с административен адрес: гр. Харманли п.к. 6450 ул. „К. Б.“ №…., застроен и незастроен, целият с площ от 455кв.м с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трай-но ползване-ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор-няма, с номер по предходен план: 1850, квартал 101, парцел 14, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 77181.19.409, 77181.19.386, 77181.19.376, 77181.19.375 и 77181.19.573, ведно с целите построените в имота сгради, а именно:

1. Сграда с идентификатор 77181.19.387.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли, община Харманли, област Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с последно изменение със заповед КД-14-26-685 от 17.09.2013г. на началника на СГКК град Хасково с административен адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „К. Б.“№ …, със застроена площ от 52кв.м, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна,

и

2. Сграда с идентификатор 77181.19.387.4, по кадастралната карта на кадастралните регистри на град Харманли, , община Харманли, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с последно изменение със Заповед КД-14-26-685 от 17.ІХ.2013г. на началника на СГКК град Хасково с административен адрес: гр. Харманли п.к. 6450 ул.“К. Б.“ №.., със застроена площ от 37кв.м с предназначение - селскостопанска сграда.

Посочените сгради били търпими строежи на основание §16 ал.1 от ПР на ЗУТ по цитирано в нотариалния акт Удостоверение №321 от 01.Х.2013г. на Община Харманли.

 

Твърди се, че останалите идеални части от поземления имот, представляващ дворно място, били собственост на ответниците, които били наследници на И. Д. И.,***.

Сочи се, че след придобиване на собствеността си и запознаване с предвижданията за застрояване на имота, ищецът установил, че единственият начин да изготви и проектира строеж на нова сграда в дворното си място, е тя да бъде застроена на калкан със съществуващата в имота сграда, която била собственост на ответниците. Съществуващото към настоящия момент  разпределение на ползването върху незастроената част от имота обаче, се оказало съществена пречка за това. Влизайки във владение върху дворното място, Д. разбрал, че ответниците по свой почин са заградили част от празното място, която попадала от страната на неговите собствени сгради и към частта от имота, която ползвали неговите праводатели. По този начин било намалено лицето на двора му, а и била ограничена възможността му да разположи евентуално новопостроена къща на калкан до къщата на ответниците, така както е предвидено в плана за застрояване.

Твърди се , че след проведени разговори между страните, ответниците отказали доброволно да уредят с ищеца отношенията си по повод правилното и адекватно на квотите в собствеността им ползване на съсобствения имот. Това породило правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция, като се позовава и на разпоредбата на чл. 32 ал.2 от Закона за собствеността .

 

Моли съда да постанови решение, с което да разпредели между ищеца П.Д.П. ***  и ответниците Д.И. Д. и Б. И. ***, ползването на съсобственото им дворно място, съставляващо Поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, община Харманли, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с административен адрес: гр. Харманли п.к. 6450 ул. „К. Б.“ №.., застроен и незастроен, целият с площ от 455кв.м с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор- няма, с номер по предходен план: 1850, квартал 101, парцел 14, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 77181.19.409, 77181.19.386, 77181.19.376, 77181.19.375 и 77181.19.573.

Претендира присъждане на разноски по делото.

 

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Д.   И. Д. и Б. И.Д., действащи чрез пълномощника адв. И.Д. ***, в които е застъпено становището, че предявения иск е недопустим , неоснователен , като се оспорват изцяло фактическите твърдения изложени в исковата молба, с изключение на признатите изрично.

С отговора на исковата молба не се оспорва, че ищецът е собственик на 158.26/455 ид.ч. от процесния поземлен  имот с идентификатор 77181.19.387 по КК и КР на гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Харманли ул. „Княз Борислав“ 17, ведно с построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор 77181. 19.387.2 със застроена площ от 52кв.м., с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с идентификатор 77181.19.387.4 със застроена площ от 37 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда, които сгради представляват търпими строежи, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - Акт 192 т.20 дело 1591 от 11.ХІІ.2013г. по описа на Служба по вписванията, гр. Харманли.

Сочи се, че съгласно този нотариален акт продавачите по договора са запази-ли в полза на М. К. К.ЕГН **********, правото безвъзмездно до края на живота си да ползва продадения имот.

Твърди се, че ответниците са наследници по закон на баща си И. Д.И., починал на 21.І.2010г., и като такива притежавали при равни дялове собствеността върху 300/460 ид. ч. от парцел XIV в кв.101 по плана на гр. Харманли, утвърден със Заповед № 4174/1958г. от 460 кв.м., отреден за дворно място пл. номер 1568 от 450 кв.м., находящо се в гр. Харманли, при граници: ул. „Б.“, В. Г., А. Я. и Д. Х. Б., при неуредени регулационни сметки, ведно с вещното право на реално ползване на дворното място, съобразно с размера на продаваемите идеални части, реално отделени от тези на съсобственичката Е. С. Г. с мислената линия, прокарана успоредно на граничната линия на целия парцел със съседа от към нейната страна с право да се постави ограда по тази линия, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63 т.1 дело 147/1971г. на Харманлийски народен съдия.

Сочи се , че понастоящем описаният в този нотариален акт парцел представлявал Поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 по КК и КР на гр. Харманли, общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Харманли ул. „К. Б.“ ...

В отговора се твърди, че ответниците са изключителни собственици и на следните, построени в този имот сгради, а именно: сграда с идентификатор 77181.19. 387.1 със застроена площ от 80 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор 77181.19.387.3, брой етажи - 1, със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда.

С отговора се оспорват твърденията изложени в исковата молба, че ответниците по свой почин са заградили част от празното място, която попадала от страната на собствените на ищеца сгради и към частта от имота, която ползвали неговите праводатели, като по този начин било намалено лицето на двора на ищеца, както и че съществуващото понастоящем разпределение на ползването върху незастроената част от имота се явяло пречка за построяване от страна на ищеца на сграда „на калкан“ със съществуващата в имота сграда, собственост на ответниците.

Твърди се , че в съсобствения на страните имот е поставена ограда по мислената линия, прокарана успоредно на граничната линия на целия парцел със съседа откъм страната на съсобственичката Елена Сотирова Г., по силата на предоставеното с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №63 т.1 дело 147/19711. на харманлийски народен съдия право за това, още през 1971г.  

Твърди се, че при закупуване на идеални части от имота от страна на наследодателя на ответниците, последният се е съгласил с вече извършеното между продавачите и другия съсобственик към датата на сделката - Елена Сотирова Г., разпределение на реалното ползване на закупуваното дворно място, и постигнатото съгласие за поставяне на ограда с оглед това разпределение, което било отразено в нотариалния акт за покупко-продажба.

Сочи се, че правото на собственост върху идеалните части на ищеца било прехвърляно нееднократно след придобиване от страна на И. Д. И. на идеални части от процесния имот, като направеното разпределение на ползването, отразено в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №63 т.1 дело 147/1971г. на Харманлийски народен съдия, било спазвано от всички последващи съсобственици на имота, праводатели и на ищеца и на ответниците, без каквито и да било противоречия във връзка с това.  Описаното разпределение се съблюдавало и към настоящия момент, а ажурната оградата била поставена именно по границата на извършеното разпределение на ползването още след придобиването на идеални части от имота от праводателя на ответниците. Те не били заграждали нищо допълнително по свой почин, праводателите на ищеца не били ползвали нещо повече от това, което може да ползва той , нито по някакъв начин е намалявано лицето на неговия двор.

Проц. представител на ответниците твърди, че фактическото положение в имота не било променяно в продължение на почти 50 години. Нямало и никакви релевантни нови обстоятелства, които да налага промяна в приетото разпределение на ползването на процесния имот.

Относно изложеното твърдение в исковата молба, че съществуващото към  момента разпределение на ползването върху незастроената част от имота се явявала пречка за построяване от страна на ищеца на сграда „на калкан“ със съществуващата в имота сграда, собственост на ответниците  са изложени следните съображения: Основание за построяване на сграда в съсобствен имот било учредено право на строеж от страна на другите съсобственици, но не и разпределено право на ползване върху определена част от имота. Последното не можело да представлява предпоставка за строеж на нова сграда. Представителя на ответниците счита, че в производството по чл. 32 ал. 2 ЗС, съставляващо спорна съдебна администрация, начинът на ползване се определял съобразно фактическото положение, а не с оглед евентуални бъдещи промени – като се сочи съдебна практика в тази насока практика .  

С оглед изложеното в отговора на исковата молба проц. представител на ответниците счита, че предявените искове са недопустими и неоснователни, като от една страна не са налице предпоставките за съдебно администриране на ползването, а от друга - искането за разпределяне на ползването по начин, различен от вече извършеното разпределение и свързан с твърдения за намерения за бъдещо строителство в имота, е изцяло не-основателно.

Моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо, а в случай, че приеме иска за допустим - да отхвърли искането за разпределяне по начин, различен от вече извършеното разпределение, като неоснователно.

 

С уточняваща молба вх. № 263722/18.Х.2020г., процесуалния представител на ищеца във връзка с направеното с отговора на исковата молба възражение, изрично е заявил, че учреденото право на ползване в полза на М. К. К. не съществува, тъй като тя била починала на 11.ІХ.2017г.

С Определение № 260025 / 22.ХІІ.2022г. съдът, е конституирал за участие в процеса, в качеството на ищец Т.З.П. ЕГН ********** *** - съпруга на ищеца П.Д.П., предвид обстоятелството, че процесния имот е придобит от ищеца П. по време на брака.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

Не е спорно а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че страните са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с административен адрес: гр. Харманли п.к. 6450 ул. „К.Б.“ №…, застроен и незастроен, целият с площ от 455кв.м с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор-няма, с номер по предходен план: 1850, квартал 101, парцел 14, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 77181.19.409, 77181. 19.386, 77181.19.376, 77181.19.375 и 77181.19.573.

Ищеца П.П., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №177 том VI рег. № 5898, дело №1070 от 2013г. на нотариус Мария Динева, е придобил собствеността върху 158.26/455 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор 77181.19.387, ведно с построените  в имота сгради:

1. Сграда с идентификатор 77181.19.387.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли, община Харманли, област Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с последно изменение със заповед КД-14-26-685 от 17.09.2013г. на началника на СГКК град Хасково с административен адрес: гр. Харманли, п.к. 6450, ул. „К. Б.“№ …, със застроена площ от 52кв.м, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна,

и

2. Сграда с идентификатор 77181.19.387.4, по кадастралната карта на кадастралните регистри на град Харманли, , община Харманли, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с последно изменение със Заповед КД-14-26-685 от 17.ІХ.2013г. на началника на СГКК град Хасково с административен адрес: гр. Харманли п.к. 6450 ул.“К. Б.“ №…, със застроена площ от 37кв.м с предназначение - селскостопанска сграда.

Към датата на придобиване на процесния имот ищеца Д. е имал сключен граждански брак с Т.З.П..

По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63 том І дело № 147/ 1971г., И. Д.И. (баща на ответниците), е придобил  собствеността върху 300/460 ид.ч. от парцел XIV в кв.101 по плана на гр. Харманли, утвърден със Заповед № 4174/1958г. от 460 кв.м., отреден за дворно място пл. номер 1568 от 450 кв.м., находящ се в гр. Харманли, при граници: ул. „Б.“, В. Г., А. Я. и Д. Х. Б., при неуредени регулационни сметки, ведно с вещното право на реално ползване на дворното място, съобразно с размера на продаваемите идеални части, реално отделени от тези на съсобственичката Е. С. Г. с мислената линия, прокарана успоредно на граничната линия на целия парцел със съседа от към нейната страна с право да се постави ограда по тази линия, съгласно посоленото в нотариалния акт. 

След смъртта на И. Д. И., поч. на 21.І.2010г., неговите наследници - ответниците Д. Д. и Б. Д. са наследили и са придобили при равни дялове описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63 т.1 дело 147/1971г. на Харманлийски народен съдия, имот.

Не е спорно, че понастоящем описаният в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63 т.1 дело 147/1971г. на Харманлийски народен съдия парцел, представлява Поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 по КК и КР на гр. Харманли, общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Харманли ул. „К. Б.“ …..

Не се спори, че ответниците са изключителни собственици и на построени в процесния имот сгради: сграда с идентификатор 77181.19. 387.1 със застроена площ от 80кв.м., брой етажи - 2, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор 77181.19.387.3, брой етажи - 1, със застроена площ от 33кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда.

 

В хода на производството страните са ангажирали гласни доказателства – св. Б. А. (дъщеря на ищците), А. А. и Е. Т. - без родство със страните. 

От показанията на св. А. и Т. се установява, че те познават процесния имот от доста време и че фактическото положение – разпределението и ползването им между съсобствениците не се е променило от времето от както те го знаят. Имота бил разделени посредством метална мрежа поставена от предишния собственик на частта придобита от ищците – още преди 1990г. Постройките в частта на ищците, също не били променяна – кирпичени, а тоалетната била външна.

От показанията на св. А. се установява, че след закупуването на частта процесния имот, родителите и решили да разрушат намиращата се в него кирпичена постройка, която се рушала и да построят нова сграда. Тогава се установило, че е възможно да се построи сграда само на калкан със съседната сграда (този на ответниците). Ответниците не били съгласили да освободят тази част от двора, която била обособена от тях за паркиране на автомобили. Поради несъгласието на ответниците намеренията на ищците да построят сграда в собствения си имот не могли да бъдат осъществени.  

По делото е назначена, изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Д.К.. В заключението на експертизата, неоспорено от страните и изцяло кредитирано от съда, вещото лице е проследило историята на имота съгласно предходните планове за гр. Харманли от 1958г. до действащия по настоящем. Вещото лице след изследване на  предоставената му информация е установило, че на кадастралната карта на град Харманли, процесния поземлен имот е нанесен с идентификатор 77181.19.387 и площ 455.06кв.м. и е напълно идентичен с дворното място с планоснимачен номер 1850 по КП от 1979г. Установява се , че за процесния имот с идентификатор 77181.19.387 е отреден урегулиран поземлен имот ( УПИ ) №. XIV-387 в квартал 101 с приложена улична и дворищна регулация (уредени сметки по регулация), като за него е предвидено изграждане на нова сграда на калкан със съществуващата жилищна сграда с идентификатор 77181.19.387.1 (собственост на ответната страна). Такова застрояване било предвидено и одобрено с Заповед № 626/23.VІІ.1979г.  Във връзка с разпределението на ползването на процесния имот,  вещото лице е изготвило два варианта за това. Изготвени са и схеми които онагледяват като фактическото ползване и разпределение на имота понастоящем, така и предложените от вещото лице  варианти. При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че към момента частта на ответниците е с 9.32кв.м. по-малко от придобитите по силата на наследяване идеални части.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Страните по делото са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с административен адрес: гр. Харманли п.к. 6450 ул. „К.Б.“ №…, застроен и незастроен, целият с площ от 455кв.м с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор-няма, с номер по предходен план: 1850, квартал 101, парцел 14, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 77181. 19.409, 77181.19.386, 77181.19.376, 77181.19.375 и 77181.19.573.

Ищеца П.П., притежава 158.26/455 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор 77181.19.387, ведно с построените в тази част на имота сгради с идентификатори 77181.19.387.2 и 77181.19.387.4, а ответниците Д. Д. и Б. И. притежават 360/460ид.ч. от имота ведно с построените в тази част на имота сгради с идентификатори 77181.19.387.1 и 77181.19.387.3.

Производството по чл.32 ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданското правоотношение между съсобствениците по повод ползването на общия им сьсобствен недвижим имот, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на имота съобразно дяловете на страните, установени в това производство и с оглед писмените доказателства, удостоверяващи обема от права, които страните притежават. Доколкото решението за разпределяне правото на ползване няма силата на присъдено нещо, то при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор за собственост или за обема на правата на съсобствениците върху процесния недвижим имот, винаги може да се иска ново разпределение, с оглед новите обстоятелства или различното фактическо положение.

Съгласно  съдебната практика и в частност Решение № 25/ 22.ІV.2014г. на ВКС, постановено по гр. д. № 3985/2013г., допустимостта на иска по чл.32 ал.2 от Закон за собствеността, е свързана с несъгласие на единия от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимостта на намеса на съда за разрешаване на възникналия спор. Въпросът дали е настъпила промяна на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното разпределение на реалното ползване, е по съществото на материално правния спор, а не по допустимостта на иска.

Когато е разпределено ползването на имота по съдебен ред или реалното ползване е разпределено между съсобствениците с писмен договор, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността. Съдът може да преуреди разпределението, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ (ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения) или с обема на правата на всички съсобственици, придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда на чл. 30 от Закон за наследството, разпоредителни сделки между съсобствениците, в следствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др. Посочено е, че разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на собственика, поради което прехвърлянето от един съсобственик на притежаваните идеални части на трети лица не съставлява основание за преразпределение на ползването.

За да се уважи иска по чл.32 ал.2 от ЗС, в тежест на ищците е да докажат, че притежават заедно с ответниците право на собственост върху процесния недвижим имот, както и че не могат да вземат решение за ползването на общата вещ, което по делото се установи безспорно - липсва взаимно решение  за ползването на процесния недвижим имот.

Разпределението на ползването на съсобствен имот, място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва незастроената част от него съобразно притежаваните права в съсобствеността. Следва да бъде взето предвид и предназначението на дворното място – в конкретния случай за имота е предвидено застрояване на калкан със съществуваща в него сграда (собственост на ответниците), начинът по който по волята на съсобствениците тои се използва, включително и обстоятелството дали дворното място е застроено, като бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо е в производство по реда на чл. 32 ал.2 от ЗС, да се създават пречки и затруднения както за ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото дворно място, така и за упражняването на правата на съсобственика да построи сграда - за което е отреден и самия имот.

След като в имота има незастроена част (дворно място), тя има за предназначение наред с евентуалната възможност за ползване на част от него със стопанска цел, и да обслужва постройките, поради което разпределението на ползването на незастроената част следва да се извърши по начин, в еднаква степен да бъдат зачитани правата на всички съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална собственост постройки и самостоятелни обекти в тях.

Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита че разпределението на ползването на процесния имот следва да се извърши, според предложената от вещото лице Вариант № 2 - „Скица-проект за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 М:1:200 вариант №2“, находящ се на л. 228 от делото ( Приложение №3 от Заключение на вещото лице Д.К.). Този вариант е съобразен както с квотите на страните в съсобствеността, със застроената площ на жилищните  сгради в имота, собственост на ответниците, а така също с възможността ищеца за построи жилищна сграда, съобразно предвиденото в Застроителния план на гр. Харманли. Вещото лице е изчислило площите както следва: обща площ на ПИ – 455.06кв. м., площ от 158.28кв.м. за ползване от ищеца или 158/455ид.ч. от 455.06кв.м. и площ от 296.78кв.м. за ползване от ответниците или 300/460ид.ч. от 455.06кв.м.

По отношение на предложения от вещото лице Вариант 1 , следва да се отбележи, че той се препокрива с фактическото ползване към настоящия момент, но е съобразен с разликата от 9.32кв.м., които са придадени към частта ползвана от ответниците. При този вариант за ищцовата страна не съществува възможност да реализира намеренията си да построи сграда в притежаваната част от имота.

Предвид изложеното съдебния състав счита че Вариант 2 е по целесъобразен, тъй като при него в еднаква степен ще бъдат зачетени правата на съсобствениците и ще се създаде възможност създалата се по настоящем конфликтна ситуация между страните по отношение ползването на имота да бъде изгладена.

На ищцовата страна следва да се предостави правото да ползва частта от ПИ с идентификатор 77181.19.387, с площ от 158.28кв.м. оцветена в жълт цвят на скицата- проект на вещото лице; на ответниците - част от ПИ с идентификатор 77181.19.387 с площ от 296.78кв.м., оцветена в син цвят на скицата; която скица на л. 228 от делото, приподписана от съдебния състав, ще следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

 

С оглед характера на производството, а именно спорна съдебна администрация, страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени държавни такси и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на размера на правата им в съсобствеността. По делото, всяка от страните е представила Списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

По отношение на претендираните адвокатски възнаграждения съда счита, че те следва да останат за сметка на страната която ги е направила, което следва и от характера на настоящото производство- представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта.

От направените от ищеца П. разноски: 30.00лв. внесена държавна такса, 450.00лв. депозит за вещо лице и 5 лв. за издавена на съдебно удостоверение (Съгласно Списък за разноски по чл. 80 от ГПК) или общо 485.00лв.,  му се дължат припадащата се част от тях съобразно притежаваните от ответниците идеални части от имота или 316.30лв.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш      И    :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на Поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с административен адрес: гр. Харманли п.к. 6450 ул. „К.Б.“ №…, застроен и незастроен, целият с площ от 455кв.м с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор- няма, с номер по предходен план: 1850, квартал 101, парцел 14, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 77181.19.409, 77181.19.386, 77181.19.376, 77181.19.375 и 77181.19.573,  по предявения от П.Д.П. ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника адв. Г. Г. и служебно конституираната като ищец негова съпруга Т.З.П. ЕГН ********** *** против Д.И. Д. ЕГН ********** и Б. И.И. ***, иск намиращ правно основание в чл.32 ал.2 от Закон за собствеността, по Вариант 2 на Заключение от 10.Х.2022г. на вещото лице Д.К. и приложената към него  „Скица-проект за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 М:1:200 вариант №2“, находяща се на л. 228 от делото (Приложение №3 от Заключение), като: П.Д.П. ЕГН ********** и Т.З.П. ЕГН ********** *** да ползват част от поземления имот с площ от 158.28кв.м. оцветена в жълт цвят на скицата- проект на вещото лице, а Д.И. Д. ЕГН ********** и Б. И.И. ЕГН **********,  да ползват част от ПИ с идентификатор 77181.19.387 с площ от 296.78кв.м., оцветена в син цвят на скицата.

 

„Скица-проект за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор 77181.19.387 М:1:200 вариант №2 “, находяща се на л. 228 от делото (Приложение №3 от Заключение от 10.Х.2022г. на вещото лице Д.К. Заключение) приподписано от съда ДА СЕ СЧИТА неразделна част от решението.

 

ОСЪЖДА Д.И. Д. ЕГН ********** и Б. И.И. ***, да заплатят на П.Д.П. ЕГН ********** *** сумата от 316.30лв. – представляваща направени разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................