№ 696
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Застрахователна компания „Лев Инс“
АД срещу решение № 260319 от 05.05.2022 г. по т.д. № 1801/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI - 12 с-в, с което е отхвърлена претенцията на ищеца по иск по чл. 411
КЗ за сумата 100 820 лв. – главница, включваща застрахователно обезщетение в размер на
100 800 лв. и сума от 20 лв. ликвидационни разходи - регрес по последната норма за
изплатено от ищеца обезщетение по реализиран риск на 17.06.2019 г. по застраховка
имущество полица 93001810052248 по щета 0000-1261-19-252086, както и сумата от 980,19
лв. – мораторна лихва за периода от 22.05.2020 г. до 25.06.2020 г. и са присъдени разноски
на ответника. Жалбоподателят поддържа решението да е необосновано като съдът е
достигнал до неправилни изводи за механизмът и мястото на процесното ПТП и липсата на
причинна връзка между поведението на застрахования при ответника водач и настъпилото
ПТП. При решаване на делото не били кредитирани доказателствата в полза на ищеца, а
именно показанията на водача на увредения л.а. „Ауди Р8“ М. Ч., представената
административно-наказателна преписка, протокола за ПТП, който съдът счита за
компрометиран, поради факта, че описаните щети не отговаряли на направените снимки,
както и не кредитира първата и втората допълнително изготвени експертизи. Излага по
делото да е установено, че е бил налице контакт между двете МПС, както и да се установява,
че действията на водача на застрахования при ищеца автомобил са били провокирани от
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. По изложените доводи
моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът по чл. 411 КЗ да бъде
уважен като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски и не заявява
възражение за прекомерност на уговореното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът, ЗД „Бул Инс“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа от
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност да се установява безспорно, че
ищецът не е доказал механизма на ПТП, както и мястото на неговото осъществяване, което
1
надлежно е оспорено от ответника и досежно което се свежда спорът по делото.
Не се установява и поведението му да е допринесло за настъпване на вредите по
застрахования автомобил. По изложените доводи моли решението да бъде потвърдено, като
правилно. Претендира разноски по приложен списък.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, а за правилността му единствено на
въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение на относимите
императивни материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение е правилно, а поддържаните в жалбата на ищеца по делото
доводи са неоснователни, по следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 411 КЗ застрахователят, заплатил застрахователно
обезщетение по застраховка имущество, встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Единствените въведени с жалбата на ищеца доводи, които определят и обхвата на
въззивна проверка по фактическия състав на предявения иск, са досежно необоснованост на
изводите на първоинстанционния съд за механизма на процесното ПТП и вината за
причиняване на същото у застрахования при ответника водач.
За тази спорна група факти и за настъпването на застрахователното събитие като
основен елемент от фактическия състав по чл. 411 КЗ по делото са събрани протокол за ПТП
№ 1714444 от 17.06.2019 г., заключение по САТЕ, две заключения по САТЕ – допълнителни
и свидетелските показания на св. М. Ч..
Протоколът за ПТП е съставен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, поради което и се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила по отношение само на удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети
от него, които са релевантни за механизма на ПТП. В протокола са отбелязани видимите
щети по автомобилите участвали в инцидента и са посочени обстоятелствата, причините и
условията за настъпване на ПТП, като към протокола са приложени и снимки. Според
протокола МПС БМВ Х5 се е движил по улица „Андрей Сахаров“ от улица „Св. Киприан“
към бул. „Андрей Ляпчев“ и до бл. 271 при маневра, частично навлиза от лява в дясна пътна
лента, не пропуска и реализира ПТП с попътно движещото се МПС Ауди Р8, което се
отклонява и се удря в стълб. Видно от приетите от първоинстанционният съд, заключения
на трите автотехнически експертизи и след като се запознава с цветните снимки от
произшествието приобщени към дело, вещото лице заключава, че не се констатират
уврежданията по л. а. БМВ Х5, описани от служителите на КАТ в протокола. Няма
установен допир на л. а. Ауди с електрическия стълб, в който се твърди, че се е ударил. Няма
установена червена боя по стълба, какъвто е цветът на купето на колата. По пътното платно
няма спирачни следи, разпилени части и стъкла, каквито са характерни за подобен вид
произшествия. Няма данни за задействане на еърбеците и пиропатроните на предпазния
колан на л. а. Ауди Р8. Заключението е, че процесното ПТП не е реализирано в ел. стълб на
посоченото от ищеца място или непълно са описани повредите на автомобила Ауди при
оглед от автоекспертите. Вещото лице е заключило, че като удар, какъвто е деклариран от
ищеца се получават деформации по цялата предна част на автомобила, като се задействат и
еърбеците и пиропатроните на предпазния колан, а не такива като деформациите установени
в процесния случай.
Следва да се отбележи и че мотивирайки извода си от въведения от ищеца
механизъм и място на настъпилото ПТП, вещото лице е взело предвид всички останали
обстоятелства, скорост преди удара на л. а. Ауди, малкото време за реакция, характера на
деформациите по автомобила след удар в ел. стълб, дата на производство и техническите
2
характеристики на автомобила, като при тяхната съвкупната преценка е обосновал извода
си, че процесното ПТП не е реализирано в ел. стълб на декларираното от ищеца място.
Необедителни остават и показанията дадени от свидетеля М. Ч., шофьор на л. а.
Ауди Р8, относно механизма и мястото на настъпилото ПТП, както и действията на другия
участник в ПТП-то, водача на л. а. БМВ Х5. Не си спомня в каква посока бил точно, но
карал по околовръстното, после може би слезнал от ж. к. „Младост“ по пътя, който е за
летището, не помни дали е имало еърбеци в автомобила, когато е станала катастрофата, но
колата е имала такива и свидетелят я притежавал от доста години.
Вследствие на изложеното неоснователен е доводът на жалбоподателя за
установена по делото пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача
на лекия автомобил БМВ Х5, чиято гражданска отговорност е предмет на застрахователното
правоотношение с ответника и настъпилите вреди, като видно и от двете допълнителни
заключения на автотехническата експертиза, не се доказа мястото и механизма на
твърдяното от ищеца ПТП.
С оглед обвързващата материална доказателствена сила на протокола за ПТП
като официален документ, ответника по делото на който същият се противопоставя, е
оспорил верността на удостоверените в него факти. Настоящия състав счита, че описаните в
протокола обстоятелства са оборени, като недостоверни, от останалите приети по делото
доказателства и счита, че ПТП-то не се е осъществило по описания в протокола механизъм,
което налага извода, че не може да се вмени отговорността за ПТП-то на водача на л. а. БМВ
Х5, за да може плащането извършено от ищеца в полза на собственика на л. а. Ауди Р8, да
бъде регресирано към застраховката „Гражданска отговорност“ на л. а. БМВ Х5.
Относно изложеното в жалбата за некредитиране на административно-
наказателната преписка, настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд
предвид и защитата срещу иска, е изследвал на общо основание елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, осъществено при условията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД без да е
обвързан от ангажирането и основанието за това на административно-наказателната
отговорност на водача, което е обсъдил с оглед съвкупната преценка на всички факти,
относно настъпване на ПТП като вредоносно събитие (арг. чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3
НПК).
По делото пред първоинстанционния съд са допуснати всички доказателствени
искания от страните и в жалбата на въззивника не се сочат нововъзникнали такива.
Други възражения не се поддържат с жалбата на ищеца, предвид на което
решението, с което искът е отхвърлен, следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Доказва
извършването на такива съобразно списък по чл. 80 ГПК за сумата 5 000 лв. с ДДС -
заплатено адвокатско възнаграждение. От насрещната страна не е заявено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260319/05.05.2022 г. по т.д. № 1801/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 12 с-в, с което е отхвърлен предявения от ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А срещу ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 иск с правно основание чл. 411
КЗ, за сумата 100 820 лв. – главница, включваща застрахователно обезщетение в размер на
100 800 лв. и сумата от 20 лв. – ликвидационни разходи по щета 0000-1261-19-252086, както
и сумата от 980,19 лв. – мораторна лихва за периода от 22.05.2020 г. до 25.06.2020 г. и са
присъдени разноски на ответника.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско
3
шосе“ № 67А, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 000 лв. - разноски по делото пред
САС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4