№ 351
гр. Ловеч , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500246 по описа за 2021 година
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК
Подадена е частна жалба №2371/ 21.04.2021 година (клеймо 20.04.2021
г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от
Л. Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6, чрез юрисконсулт Ваня Цветкова Съдебен
адрес: гр. София, ул. Ибсен" № 15, ет. 6, във връзка с разпореждане №483/25.
03.2021г., постановено по ч. гр. д. 393/2021г. по описа на РС Ловеч, с което е
отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД,в частта за главница в размер на сумата 183.16 лева и лихва за забава за
периода от 14.07.20 г. до 08.02.21 г. в размер на сумата 57.32 лева.Заявява, че
се претендира сумата 183.16 лева като главница, а не като застрахователна
премия, както неправилно е възприел районния съд. Изтъква, че сумата е
предоставена като главница, а решение на длъжника е да използва целево като
заплати застрахователна премия. Посочва, че в договора не е уговорено
задължение на длъжника да заплаща застрахователна премия към
кредитодателя и за последния не е възникнало такова вземане. Позовава се на
съдържанието на договора за кредит, по който от общата сума на кредита на
1432.16 лева е уговорено от страните, че се използва за покупка на стока –
1249 лева, за заплащане на застрахователна премия по застраховка „сигурност
на плащанията“-119 лева и за заплащане на застрахователна премия по
1
застраховка „защита на имуществото“-63.26 лева. Жалбоподателят се
позовава на чл. 1 от договора, който цитира и счита, че кредитодателят е
предоставил под формата на кредит сума, а кредитополучателят е преценил за
какво ще я използва. Изтъква, че след като сумата от 183.16 лева е дължима
като главница по договора за кредит, върху нея се следва и законна лихва,
дължима от длъжника. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане от
25.-03.2021 г. на ЛРС и бъде уважена претенцията в размера на
конкретизираните суми.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата,
намира за установено следното:
Частната жалбата е подадена от легитимирана страна, в
законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност
по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД – София, ЕИК ***, заявление №1044/18.02.2021
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжник Ж.
М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Юрий Гагарин“ № 54, за
вземане в размер на 1432.16 лева – главница, 412.46 лева – договорна лихва за
периода от 03.08.2012 г. до 24.07.2014 г., 1032.13 лева – лихва за забава, от
която 901.95 лева за периода от 04.08.2012 г. до 13.03.2020 г. и 130.18 лева за
периода от 14.07.2020 г. до 08.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските по
делото. В заявлението се конкретизира, че паричното вземане произтича от
цедиран договор за потребителски кредит № CREX-02857568 от 24.06.2012 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника за кредит
в размер на сумата 1249 лева. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал
изцяло в срок задължението да заплаща месените вноски по кредита и
падежът на първата не неплатена вноска е настъпил на 03.08.2012 г.
Претендира се и лихва за забава в размер на сумата 1032.13 лева, а крайния
срок на договора е настъпил на 24.07.2014 г. като не е обявявана предсрочна
изскуемост. Позовава се на договор за цесия от 08.07.2014 г. за прехвърляне
на вземането на молителя и на упълномощаване от цедента да уведоми
2
кредитополучателя за прехвърляне на вземането, каквото уведомление е
изплатено на длъжника.
Издадено е разпореждане № 198/18.02.2021 г. по гр.д. 393/21 г. на ЛРС,
с което заповедният съд е оставил без движение заявлението, с указания до
заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, да
допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как са
формирани главницата, договорната лихва и лихвата за забава, извършвал ли
е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и на кои вноски и по кои
вземания, а също кога и по какъв начин е уведомен длъжникът, че вземанията,
произтичащи от задължението му по договора за кредит, са прехвърлени на
заявителя. Указано е на заявителя, че ако в дадения срок не отстрани
посочените нередовности, заявлението ще бъде отхвърлено.
Подадена е писмена уточняваща молба № 1308/12.03.2021 година от
„Фронтекс Интернешънъл”ЕАД – София, в която е посочено, че по
договора за кредит няма постъпили плащания от страна на
кредитополучателя и кредитодателят предоставил на кредитополучателя
финансиране за покупка на стоки и за заплащане на застрахователна премия
по две застраховки, сключени с оглед на кредита. Твърди се,че частта от
предоставеното финансиране, която е използвана за заплащане на покупната
цена на стоката, се твърди, че е в размер на 1249.00 лева, а тази за заплащане
на застрахователните премии – 183.16 лева. Посочва се, че поради допусната
техническа грешка в заявлението, е вписано, че сумата от 412.46 лева
представлява договорна възнаградителна лихва, а тя представлявала „такса
ангажимент“. Моли, вместо възнаградителна лихва, да им се присъди
посочената такса в размер на 412.46 лева. Конкретизирано е в писмената
молба, че длъжникът е уведомен за цесията чрез връчено лично на него
уведомление на 25.02.2015 г, видно от разписка, удостоверяваща връчването.
Първоинстанционията съд е произнесъл разпореждане №483/25.
03.2021г., постановено по ч. гр. д. 393/2021г. по описа на РС Ловеч, с което
отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК в частта до пълния претендиран
размер на главницата от 1432.16 лева, т.е. за сумата 183.16 лева-
застрахователни премии, частта на вземането в размер на сумата 412.46 лева,
претендирана като такса ангажимент“вместо договорна лихва за времето от
3
03.08.2012 г. до 24.07.2014 година и в частта до пълния претендиран размер
лихва за забава от 130.18 лева за периода от 14.07.2020 г. до 08.02.2021
година, а в останалата част е уважил искането на заявителя. В настоящето
производство се обжалва съдебния акт от 25.03.21 г. на ЛРС, в частта
досежно главница в размер на сумата 183.16 лева и лихва за забава за периода
от 14.07.20 г. до 08.02.21 г. в размер на сумата 57.32 лева.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с
оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство
парично вземане, както и да се установява изискуемост на вземането.
Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което
започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от
ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно,
както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в
заповедното производство да прецени дали е налице изискуемо вземане на
твърдяното в заявлението основание, съответно предпоставките за издаване
на заповед за изпълнение. От друга страна изложението на обстоятелствата,
на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника
по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване
на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва
от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно
опр. № 367/ 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о. „заявителят
трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи
фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на
длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да
не оспори вземането. В този смисъл т.1 от ТР №4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС – заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410
от ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3, както и на
чл. 128 т.1 и т. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК когато
4
вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се
прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови
приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако имат
такива.
В конкретния случай по заявлението е посочено, че заявителят е
кредитор по силата на цесия от 08.07.2014 г., но договорът за цесия не
представен. Още повече, че се твърди, че срокът на договора за кредит е
изтекъл на 24.07.2014 г., а цесията е извършена на 08.07.20214 и съдът не
може да установи размера на цедираната главница. От друга страна
заявителят не е представил и пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД-София към датата на връчване, за да се приеме надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по смисъла на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. В
такава насока заповедният съд е дал указания, които не са изпълнени.
Предвид гореизложеното Ловешки окръжен съд намира, че
разпореждане № 483/ 25. 03.2021г., постановено по ч. гр. д. 393/2021г. по
описа на РС- Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 483/ 25.03.2021г., постановено по ч.
гр. д. 393/2021г. по описа на РС Ловеч, в обжалваната част, с която е
отхвърлено подаденото от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД – София,
ЕИК ***, заявление №1044/18.02.2021 за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против длъжник Ж. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ловеч, ул. „Юрий Гагарин“ № 54, за вземане относно на главница в размер
на сумата 183.16 лева и лихва за забава за периода от 14.07.20 г. до 08.02.21 г.
в размер на сумата 57.32 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6