№ 2893
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110216989 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ХР. ХР. СТ. чрез процесуалния си
представител срещу наказателно постановление № 21-4332-
009163/12.05.2021г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което: 1/за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1000 лв., на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца; 2/за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП
– глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 25.04.2021г., около 17,40 часа,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 750 И Х ДРАЙВ” с ДК ........
собственост на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”, с посока на движение от
бул.“Арсеналски“ към бул.“Джеймс Баучер“. Срещу № 33 бил спрян от екип
на ОПП-СДВР за проверка за употреба на алкохол. При извършената
проверка с техническо средство –Алкотест Дрегер 7510, с № ARNA-0139,
бил отчетен резултат 0,87 промила концентрация на алкохол в кръвта.
1
Издаден бил талон за медицинско изследване № 080597 за МБАЛ „Св.Анна“,
но водачът отказал да даде кръв. Водачът отказал и да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества с Дрегер Drug test 5000 ARNJ-0002.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като твърди, че
при издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон – изготвеният протокол по ал.5, чл.8 Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/ или
наркотични вещества или техни аналози /обн.ДВ, бр.61 от 28.07.2017г., в сила
от 29.09.2017г/. не бил подписан от лицето, което извършило тестването с
Алкотест Дрегер 7510, с № ARNA-0139, вероятно не притежавало
компетентност да извършва такова измерване, тъй като в протокола по чл.8,
ал.5 от Наредба № 1/19.07.2017г. бил посочен друг служител на СДВР. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление №
21-4332-009163/12.05.2021г. като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в хода на съдебното производство с
процесуалния си представител. Поддържа депозираната жалба на въведените
основания и моли същата да бъде уважена като съдът отмени обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Съдът приема за установено:
Относно допустимостта на жалбата.
Видно от уведомително писмо УРИ № 433200-124513/08.12.2021г. на
СДВР наказателно постановление № 21-4332-009163/12.05.2021г. е връчено
на 19.11.2021г. Жалбата е депозирана в канцеларията на СДВР на 25.11.2021г.
- в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка:
На 25.04.2021г., около 17,40 часа, ХР. ХР. СТ. управлявал лек
автомобил „БМВ 750 И Х ДРАЙВ” с ДК ........ собственост на „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО”, в гр.София, по бул.“Арсеналски“ към бул.“Джеймс Баучер“. Срещу
№ 33 бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР. Тъй като поведението на
водача на лекия автомобил се сторило подозрително на проверяващите,
поискали съдействие за извършване на тестването с технически средства. На
място били изпратени свидетелите ЕМ. АТ. Л. и Л.М. Асенов –
2
мл.автоконтрольори при СДВР. При извършената проверка за употреба на
алкохол с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510, с № ARNA-0139, бил
отчетен резултат 0,87 промила концентрация на алкохол в кръвта чрез
измерване на издишания въздух. Издаден бил талон за медицинско
изследване № 080597 за МБАЛ „Св.Анна“. Водачът отказал да даде кръв в
медицинското заведение. Отказал и да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с Дрегер Drug test 5000 ARNJ-0002.
Констатирайки извършените нарушения свидетелят ЕМ. АТ. Л.
съставил акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
436404/25.04.2021г., в който нарушенията били описани и субсумирани под
текста на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Актът за
установяване на административното нарушение бил връчен на нарушителя на
датата на съставянето му. Жалбоподателят не възразил при връчването на
АУАН. Не се възползвал от правото на възражение срещу констатациите по
АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган въз
основа на акта за установяване на административно нарушение издал
наказателно постановление № 21-4332-009163/12.05.2021г., с което: 1/за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП наложил на ХР. ХР. СТ. глоба в размер на
1000 лв., на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца; 2/за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП –
глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
Съдът прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и констатира:
Видно от Заповеди №№ 8121К-13180/29.10.2019г. и 8121К-515
/14.05.2018г., издадени от Министъра на вътрешните работи, акт за
установяване на административно нарушение Серия GА № 436404
/25.04.2021г. и наказателно постановление № 21-4332-009163/12.05.2021г. са
издадени от компетентен орган. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43, респ.чл.57 от ЗАНН и съдържат
изискуемите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в
наказателното постановление, пълно и точно са описани нарушенията, датата
и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени и
3
законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя във връзка с
процедурата по извършване на проверката са неоснователни поради следните
причини:
Установява се от фактите по делото, че жалбоподателят е управлявал
МПС с наличие на концентрация на алкохол в кръвта, установена с
техническо средство Дрегер. Този факт не е оборен от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното производство.
Нормата на чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. предвижда, че при
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а ал.2 гласи, че при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон
за изследване по образец съгласно приложение № 1. Контролният орган
връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срока на
явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи – чл. 6, ал. 6,
т. 2 от Наредбата. Талонът за медицинско изследване е част от съставения
АУАН, поради което е част от административната преписка. Същият е
официален писмен документ/писмено доказателство по смисъла на чл.93, т.5
НПК/ и не е оспорен по отношение на неговата истинност.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е забранено на водача на
пътното превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Престъпването на тази забрана е
въздигнато в административно нарушение чрез санкционната норма на
4
чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП .
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства
страните не спорят по отношение на обстоятелството, че на процесната дата и
време на жалбоподателя като водач на МПС е направена проверка за
наличието на алкохол в кръвта като техническо средство – Алкотест Дрегер
7510, с № ARNA-0139, бил отчетен резултат 0,87 промила концентрация на
алкохол в кръвта.
По отношение техническо средство – Алкотест Дрегер 7510, с №
ARNA-0139 – видно от писмо Рег.№ 433200-8774/31.01.2022г. на СДВР, с
приложени към него Удостоверение за одобрен тип сродство за измерване на
алкохол в кръвта и Писмена справка относно извършена последваща проверка
за техническа годност на техническо средство – Алкотест Дрегер 7510, с №
ARNA-0139, същият е преминал последваща проверка в лицензирана
лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и скоростомери и
се счита за одобрен тип средство за измерване.
Съдът приема, че административнонаказващият орган е обосновал по
надлежния ред вмененото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП чрез направените
измервания на концентрацията на алкохол в кръвта, като безспорно е
установена концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от 0,5
промила, а именно – 0,87 промила.
Данните, установени при първоначалния тест с техническо средство се
подкрепят от издадения акт за установяване на административно нарушение
Серия GА № 436404 /25.04.2021г. и издаденото въз основа на АУАН
наказателно постановление.
Нарушителят е подписал акт за установяване на административно
нарушение Серия GА № 436404 /25.04.2021г. без възражения. Следва да се
посочи, че АУАН е официален удостоверителен документ и обвързва съда с
материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните
факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано оспорване от
страна на жалбоподателя на цитирания АУАН, същият обвързва съда да
приеме за доказани фактите, удостоверени в него.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да
опровергаят както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в
него фактически констатации.
5
За констатираното нарушение е следвало корелационното задължение на
административнонаказващия орган за налагане на административно
наказание.
Видно от санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, наказва се с
глоба в размер на 1000 лв. и с лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца водачът на моторно превозно средство, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда,
установена с медицинско изследване и/или техническо средство.
С определяне на наказанието във фиксирания от законодателя размер
административнонаказващият орган е определил законосъобразен размер на
наказанието.
Съгласно чл.174, ал.3, предл.2 ЗДвП, при отказ от страна на водача на
МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози и/или отказ да изпълни
предписание за медицинско изследване за взимане на биологични проби за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози
водачът на МПС се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 години и с глоба от 2 000 лв.
Страните по делото не спорят относно обстоятелството дали водачът на
лекия автомобил е позволил да бъде изпробван за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство.
Относно свидетелските показания на Пламен Пламенов Василев съдът
приема, че не отразяват фактическите обстоятелства – в жалбата се твърди за
изготвен протокол по чл.8, ал.5 от Наредба № 1/19.07.2017г., докато
свидетелят говори за акт за установяване на административно нарушение
Серия GА № 436404 /25.04.2021г. Но дори да е бил съставен от друго лице
това не оспорва неговата материална доказателствена сила – и двамата
служители на СДВР са били очевидци на нарушенията, поради което
доказателствената сила на АУАН следва да бъде зачетена.
В Наредба № 1/19.07.2017г. е уредено, че употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява със съответни технически средства
и/или медицински и лабораторни изследвания, а техническите средства за
установяване на „друго упойващо вещество“ се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи след одобряването им от Изпълнителната
6
агенция по лекарствата към МЗ. По този начин законодателят е въвел
алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя
при избиране на реда за установяване съдържанието на упойващи,
респ.наркотични средства. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.2
от Наредбата, която сочи, че в случай на оспорване показанията на
техническото средство по искане на водача употребата се установява чрез
медицинско или лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на упойващо
вещество в кръвта може да се установи както чрез използване на
техническото средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното
не е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото
средство. Ето защо Наредба № 1/19.07.2017г. е предвидила използването на
технически средства и/или химико-токсилогично изследване на кръвта, като и
двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към
изключване на субективния фактор.
В настоящия случай жалбоподателят ХР. ХР. СТ. и упълномощеният от
него защитник в хода на административното производство правят възражение
относно целостта на Дрегер Drug test 5000 ARNJ-0002. Но в този случай не са
се възползвали и от възможностите, предоставени им с Наредба №
1/19.07.2017г. /в случай на направено токсикологическо изследване/, а именно
в 7 дневен срок да поискат извършване на повторно токсикологично
изследване, в случай че не е изтекъл тримесечният срок за съхранение на
пробата, съгласно чл.19 от Наредбата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителните обстоятелства. При тази хипотеза е
приложима разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2 ЗДвП – при отказ от страна
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози и отказ да изпълни
предписание за химико-токсикологично изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 години и с глоба от 2 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП видът и размерът на
определените административни наказания за това нарушение е строго
фиксиран. АНО правилно е определил наложеното административно
7
наказание – в размера, посочен от законодателя.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
009163/12.05.2021г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на ХР. ХР. СТ. от гр.София, .........: 1/за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв., на
основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца; 2/за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП – глоба в размер на
2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на
основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8