№ 1328
гр. Пазарджик, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20255220100300 по описа за 2025 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от З. Н. К. срещу Н. Р. Д.в, двамата от с. З.,
общ. П.к, за признаване за установено, че по отношение на вземане на ответника срещу
ищеца, за което е образувано изпълнително производство, не съществува право на
принудително изпълнение, тъй като е изтекла погасителна давност.
Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК. Исковата молба е подадена на 28.01.2025 г.
Вземането се описва като предмет на изпълнителен лист от 02.11.2013 г. по гр.д. 4397/2013 г.
на ПРС, в размер 13116,99 лв. Твърди се, че 5-годишната давност е изтекла още преди
образуването на настоящото изпълнително производство - дело № 166/2022 г. на ЧСИ №
904.
Взета е обезпечителна мярка спиране на изпълнението срещу гаранция на основание чл. 389
от ГПК.
Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска. Заявява, че липсва яснота какво точно
оспорва ищецът, кои точно вземания, кога твърди да е изтекла погасителната давност, какво
включва посочената сума на вземането. Заявява още, че следва да се посочи съществената
разлика между материално вземане и право на принудително изпълнение и че счита
исковата молба за напълно неразбираема. Независимо от това излага доводи за спирането на
давността до ТР на ВКС от 2015 г. и за това, че предходното изпълнително производство е
прекратено през 2017 г. и както по него, така и по новообразуваното от 2022 г. има действия,
прекъсващи давността.
Съдът не счита исковата молба за неразбираема. Кога счита, че е текла давността, ищецът е
уточнил в последваща молба след дадени указания. Вземането не е подробно описано в
исковата молба, но може да бъде индивидуализирано - както основанието, с помощта на
изпълнителния лист, така и отделните му части, с помощта на документите по
изпълнителното дело. Разликата в терминологията се поражда от теоретичното разбиране, че
давността погасява само правото на принудително изпълнение (възприето практически
еднозначно в теорията), и оттам - от разбирането само у част от практикуващите юристи, че
като предмет на иска, който се основава на изтекла погасителна давност, следва да се сочи
не съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването на право на
принудително изпълнение. Извън това становище в практиката е възприето исковете за
установяване на погасяване на вземане по давност да се разглеждат като искове с предмет
1
самото вземане. Във всички случаи става дума за един и същ фактически състав и едни и
същи правни последици. С оглед казаното исковата молба е разбираема и видно от втората
част от отговора, ответникът напълно я е разбрал - търси се установяване, че вземането е
погасено по давност.
В хода на делото страните, представлявани от пълномощници - адвокати, поддържат
становищата си.
Като писмени доказателства по делото са приобщени копия от изпълнителни дела 483/2017
г. и 166/2020 г. на ЧСИ Х. П. и от 2019/2014 г. на Съдебно-изпълнителната служба при РС -
Пазарджик.
От тези писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Изпълнителният лист за вземане в размер 3300 лв. главница, 2700 лв. лихва за забава,
законната лихва от подаването на заявлението и 120 лв. разноски по делото, срещу З. К. в
полза на Н. Д.в е издаден на 02.12.2013 г. по заповедно производство по чл. 417 от ГПК на
Пазарджишкия районен съд - ч.гр. дело 4397/2013 г. С постановление от 04.02.2014 г. на
държавен съдебен изпълнител при СИС - Пазарджик е разпоредено връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника. Покана за доброволно изпълнение заедно със заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 11.02.2014 г., което се установява от нейно копие,
приложено по следващите образувани изпълнителни дела пред ЦСИ П.. Самото
изпълнително дело на ДСИ е унищожено и не се установява какви действия са извършвани
по него, но с постановление от 05.04.2017 г. по молба на взискателя Д.в то е прекратено.
Постановлението е съобщено на 10.04.2017 г. както на длъжника на домашния му адрес,
където е връчено чрез майка му, така и на взискателя чрез неговия адвокат Ст. М..
По молба от 15.05.2017 г., подадена от Н. Д.в, е образувано изп. дело 483/2017 г. на ЧСИ Х.
П.. По него на 20.06.2017 г. е връчена нова покана за доброволно изпълнение, изпратена на
адреса на К. в с. Звъничево и получена лично от него, с която му се съобщава и за насрочен
на 03.07.2017 г. в жилището му опис. В деня на описа - 03.07.2017 г., при ЧСИ е постъпила
молба от майката на К. - Й. К., с която се заявява, че въпреки адресната регистрация на сина
и той не живее в това жилище, а в гр. Пазарджик на неизвестен за нея адрес, и всички вещи
в жилището са нейни. Изпратени са запорни съобщения до трети задължени лица -
"Аквахим" ЕООД - Звъничево и "Агро Йорданов" ЕООД - Звъничево за евентуални негови
вземания за възнаграждение като управител, и двете връчени на 20.06.2017 г. Насрочен е
втори опис на 14.03.2018 г., който също не е извършен. С молба от взискателя вх. №
703/05.02.2019 г. е поискано налагане на запор на банкова сметка и опис на движими вещи,
като по изпълнителното дело е налице и друга молба за опис на движими вещи, но без
поставена входяща дата, само с входящ номер 849. След справка е установено, че няма данни
за банкови сметки на длъжника, и отново няма данни за извършен опис, нито за връчване на
призовка за принудително изпълнение на длъжника за насрочения опис. С постановление от
17.02.2022 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК -
поради това, че не са поискани изпълнителни действия в течение на две години.
На същия ден - 17.02.2022 г., е подадена молба за образуване на ново изпълнително
производство пред същия ЧСИ. Установено е, че длъжникът притежава автомобил, и с
постановление от 23.05.2022 г., връчено на Пътна полиция на 26.05.2022 г., е наложен запор
на автомобила. С молба от 29.11.2022 г. от взискателя Д.в е поискан опис на автомобила и на
2
движими вещи в дома на длъжника. На 12.01.2023 г. е насрочен опис, като призовка за
принудително изпълнение е връчена на К. на 03.01.2023 г. Опис не е извършен. Изпратено е
запорно съобщение от 21.02.2024 г. до трето задължено лице - "Главболгарстрой Прифаб"
ЕАД - София, като работодател на длъжника, връчено на 28.02.2024 г. Насрочен е и опис на
28.03.2024 г. в дома в с. Звъничево, за който призовка е изпратена за връчване чрез
работодателя. На 08.03.2024 г. по изпълнителното дело е получен отговор от
"Главболгарстрой Прифаб" ЕАД, с който е потвърдено, че лицето е служител на това
дружество, връчена му е ППИ и върху трудовото му възнаграждение вече е наложен
предходен запор от друг ЧСИ.
През 2024 г. неколкократно по наложения запор на трудово възнаграждение са постъпвали
суми в размер между 298 и 543,55 лв., които са разпределяни като пропорционални такси за
ЧСИ и "мораторна лихва - адв. С. М.". Последната разпределена сума преди спирането на
изпълнението е постъпила на 06.02.2025 г., в размер 356,52 лв.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
С влизането в сила на заповедта за изпълнение на 26.02.2014 г. вземането е съдебно
потвърдено и съобразно чл. 117 от ЗЗД се погасява с 5-годишна давност, независимо от
характера си.
С образуването на изпълнителното производство пред ДСИ, което е станало преди
04.02.2014 г., давността се счита за прекъсната и до 26.06.2015 г. не е текла, както е прието в
ТР 3/2020 от 28.03.2020 г. на ОСГТК на ВКС. Според предхождащото го ТР 2/2013 от
26.06.2015 г. давността се прекъсва от действия като "насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, (...) извършването на опис и оценка на вещ", а "искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение".
След 26.06.2015 г. са извършвани периодични действия от характер да прекъснат давността -
искания за извършване на описи, насрочвания на описи, налагане на запори на вземания и
МПС. Според ТР 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС изпращането на запорно
съобщение до банка прекъсва давността дори ако се окаже, че длъжникът няма сметка там.
Аналогично би следвало да е разрешението относно насрочване на опис, дори ако се окаже,
че не са открити вещи на длъжника на адреса му или предварително е станало известно, че
такива няма, тъй като той не живее там, както и относно връчването на запорни съобщения
на трети задължени лица, дори ако по тези запори не са постъпили суми. Между 26.06.2015
г., откогато давността тече, и 26.06.2020 г. са извършени няколко такива действия - редовно
насрочване на опис на на 03.07.2017 г., неизвършен очевидно поради изявлението на
майката в деня на описа, връчване на запорни съобщения до двете дружества от с.
Звъничево на 20.06.2017 г., молбата за изпълнителни действия от 05.02.2019 г.
Прекратяването на производството не заличава тези прекъсвания. Последващи действия по
образуваното през 2022 г. изпълнително дело, които да прекъснат давността, също са налице
3
- запор на автомобил от 26.05.2022 г., молба за опис от 29.11.2022 г., запор на трудово
възнаграждение от 28.02.2024 г. и т.н. Не е налице нито от издаването на изпълнителния
лист, нито от влизането в сила на заповедта за изпълнение до момента на предявяването на
иска, когато давността спира отново, нито един период от пет и повече години, в който да е
текла давност и да не е била прекъсвана. Това означава, че вземането не е погасено по
давност, искът е неоснователен и следва да се отхвърли с присъждане на разноски за
ответната страна, които са претендирани от нея с отговора.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, предявен от З. Н. К., ЕГН **********, от с. З., общ. П.к, ул. "27-а" N 1,
срещу Н. Р. Д.в, ЕГН **********, от с. З., общ. П.к, за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата 13116,99 лв., представляваща сбор от главница, лихви за
забава и разноски по заповедното и изпълнителното производство, за която е издаден
изпълнителен лист от 02.12.2013 г. по ч.гр.д. 4397/2013 г. на Пазарджишкия районен съд и е
образувано изпълнително дело № 20229040400166 г. на ЧСИ Х. П., поради погасяване по
давност.
Осъжда З. Н. К. да заплати на Н. Р. Д.в сумата 2400 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4