РЕШЕНИЕ
№………./
…..10.2018 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на
първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При
участието на секретаря Мая Иванова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 107 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
искова молба от „НИЯ ЕЛЕГАНС“ ЕООД (в ликвидация), гр. Варна, срещу К.Н.Г.,***,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 145 ТЗ, вр. чл. 266,
ал. 6 ТЗ.
В исковата молба ищецът твърди, че дружеството е прекратено с решение на
ВОС от 14.03.2014 г. по т.д. № 2244/2013 г. и е открито производство по
ликвидация. Сочи, че на 03.07.2017 г. с акт на ДЛР към АВп ответникът е
назначен за ликвидатор. Излага, че от момента на назначаването му ответникът не
е поддържал контакти с едноличния собственик на капитала на ищеца, като на
13.01.2018 г. последният узнал за сключена сделка за продажба на имот на
дружеството от 12.01.2018 г. Твърди, че уговорената от ликвидатора продажна
цена от 215 141,30 лв. е с повече от 50 % под пазарната стойност на имота.
Допълнително в тази връзка излага, че ответникът не е установил актуалната
пазарна цена и не е дал разгласа на продажбата с цел привличане на купувачи.
Сочи, че по този начин ликвидаторът при осъществяване на функциите си не е
положил грижата на добрия търговец и е нанесъл имуществена вреда на
дружеството, изразяваща се в разликата между уговорената продажна цена и
действителната пазарна стойност на имота. Моли от съда да осъди ответника да му
заплати 30 000 лв., като част от общата стойност на вредата в размер на 255 558
лв.
С допълнителната искова молба оспорва твърденията на ответника и
представените доказателства като съставени за нуждите на процеса. Посочва, че
не е искано съдействие от г-жа И. за извършване на огледи на имота за изготвяне
на оценките и от потенциални купувачи.
Правна квалификация – чл. 145 ТЗ, вр.
чл. 266, ал. 6 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като счита същия за
неоснователен. Посочва, че е назначен за ликвидатор на 21.06.2017 г. Твърди, че
е осъществявал връзка с едноличния собственик на капитала, но същият е
възпрепятствал провеждането на ликвидацията. Оспорва твърдението, че продажната
цена на имота не достига 50 % от пазарната му стойност. Излага, че това е
действителната цена на имота и не е базирана само на модели и оценки, и
евентуалната разлика не представлява вреда за дружеството. Сочи, че е използвал
познанията на две вещи лица оценители за определяне на справедливата пазарна
стойност на имота и го е предлагал чрез две големи агенции за недвижими имоти,
за да узнаят достатъчен брой лица. Подробно излага извършените действия от
предишния ликвидатор на дружеството. Сочи, че поради опасността г-жа И.
/едноличния собственик на капитала на „НИЯ ЕЛЕГАНС“ ЕООД/ да пречи на
ликвидационното производство, не я е уведомил за предприетите от него действия
по установяване на актуалната пазарна цена на отчуждения имот и действията по
разгласяване на продажбата. Твърди, че на 02.07.2017 г. е възложил на М. А. –
независим оценител да изготви оценка на имота, която е възлизала на 214 600
лв., а на 17.07.2017 г. е възложил на „ГАЛАКТ“ ООД чрез Ф. С. – независим
оценител изготвянето на още една оценка, която е възлизала на 215 000 лв.
Излага, че съобразявайки оценките е възложил продажбата на професионални
посредници на значително по-високи продажни цени, по които са липсвали
запитвания. Сочи, че на 24.07.2017 г. е сключил договор за посредничество с
„RE/MAX PRESTIGE” при цена от 150 000 евро, а на 26.07.2017 г. с „АДРЕС
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ АД при цена 155 000 евро. Излага, че съобразно становището на
агентите цената на имота би следвало да е около 180 000-196 000 лв., за да е атрактивен за купувачите, като при
липса на интерес повече от три месеца е поискал отчет на отправените оферти за
имота. Твърди, че от „ИЗДАТЕЛСТВО ЖИВО СЛОВО“ ЕООД са предложили цена 105 000
евро с краен срок 12.01.2018 г. Излага, че до тази дата не е получил други
оферти за имота и затова е и сключил сделката. В тази връзка твърди, че е
положил всички усилия и е извършил всички необходими действия за да продаде имота
на справедлива пазарна цена и дружеството не е претърпяло вреди. Сочи, че
благодарение на продажбата са погасени публичните задължения на дружеството. Не
на последно място акцентира, че процесният недвижим имот е бил обявяван на
публична продан в хода на образувано изпълнително дело в периода 2014 г. на
цена от 284 661.71 лева, но проданта не е станала поради неявяване на купувачи.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа вече изложеното.
Допълнително сочи, че ще се ползва от всички представени от него с отговора
доказателства. Не оспорва твърдението, че не е искал съдействие за извършването
на огледи, доколкото такова не е било нужно, защото имотът се ползва като
фризьорски салон, до който има свободен достъп.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал привличане на трето
лице помагач – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Подава евентуален обратен иск срещу него за
исковата сума с твърдения, че в случай, че бъде осъден да заплати обезщетение за
извършени от него в качеството му на ликвидатор действия, то застрахователя му
дължи застрахователно обезщетение предвид сключена между тях застраховка с
покрит риск професионална отговорност поради небрежност, грешка или пропуск.
Правна квалификация на обратния иск:
чл. 430 ал.2 вр. чл. 429 от КЗ.
С допълнителната искова молба по обратния иск ищецът поддържа вече
изложеното.
Третото лице помагач ответник по обратния иск подава отговор на исковата
молба, с която оспорва изцяло иска. Сочи, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото К.Г. в качеството му
на ликвидатор не е причинил вреди на „НИЯ ЕЛЕГАНС“ ЕООД. Не подава отговор на
допълнителната искова молба.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните, и извърши съвкупен
анализ на доказателствата по делото приема за установено
следното:
Съдът е указал на страните, че всички вписвания по партида на „НИЯ ЕЛЕГАНС“ ЕООД в Търговския
регистър са му служебно известни.
С влязло в сила Решение на ВОС от 14.03.2014 г. по т.д. № 2244/2013 г.
„НИЯ ЕЛЕГАНС” ЕООД е прекратено по реда на чл. 517 от ГПК и е открито
производство по ликвидация
От справка в ТР по партида на ищеца се установява, че ответникът К.Г. има
качеството на ликвидатор в отношенията на дружеството с третите лица, считано
от 21.06.2017 г. Към момента на спорната продажба, от която дружеството твърди
да са произтекли вреди за юридическото лице крайният срок на ликвидацията е
определен от ДЛР при Търговския регистър на 01.04.2018 г.
Няма спор между страните, че в хода на ликвидационното производство е
осребрено имущество на дружеството, а именно недвижим имот: ателие с
идентификатор № 10135.1508.176.1.19 с административен адрес гр. Варна, ул.
„Македония” № 18, партерен етаж с площ от 178.50 кв.м. Сделката е обективирана
в нотариален акт № 7, том I, рег. № 226, дело № 3 на нотариус Камен Костадинов
с район на действие РС Варна. Съгласно нотариалния акт имотът е реализиран на
цена 215 141.30 лева.
От доказателствата по делото се установяват следните действия, извършени
от ликвидатора във връзка с продажба на имуществото:
Съгласно фактура № *********/17.07.2018 г. ликвидаторът е възложил на
„Галакт“ ООД определяне на пазарна стойност на Ателие № 1, находящо се в гр.
Варна, ул. „Македония“ №18, ет. 1. Извършена е експертна оценка на недвижимия
имот дружеството изпълнител, чрез Ф. С. със заключение за крайна пазарна
стойност 215 000 лева. Втора експертна оценка е възложена и изпълнена от
лицензиран оценител инж. М. А., с дадена пазарна стойност на имота е в размер
на 214 526 лева. За изпълнението е издадена фактура с №
**********//14.07.2017 г. Съгласно заключението по почерковата експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и не е оспорено от
страните, в оспорения доклад на „Галакт” ООД и издадената фактура подписите са
положени от лицето Ф. С., поради което не е проведено успешно оспорване
автентичността на документите.
Видно от Договор за поръчка – посредничество при продажба на недвижим
имот от 24.07.2017 г. ликвидаторът е оправомощил „Вайб инвест“ ООД да
посредничи при продажба на процесния недвижим имот, като за целта му е възложил
да предлага имота на потенциални купувачи при определена продажна цена в размер
на 150 000 евро. От водената кореспонденция между ликвидатора и посредника
/представени е-мейл разпечатки/, които следва да се кредитират изцяло се
установява, че на 02.08.2017 г. и на 26.01.2018 г. брокерът, предлагащ имота е
посочил, че няма интерес от потенциални купувачи за имота.
От Договор за посредничество, сключен на 26.07.2017 г. между К.Г., в
качеството му на ликвидатор на ищцовото дружество и „Адрес недвижими имоти“ АД
се установява, че ответникът е възложил и на посоченото дружество да
осъществява посредничество при продажба на недвижимия имот при цена 155 000
евро. Видно от Анекс към Договор за посредничество от 26.07.2017г. страните са
преуговорили възнаграждението за извършваната услуга, като са намалили същото
до 1000 евро без вкл. ДДС.
От кореспонденцията между ликвидатора и брокера Д. /свидетел по делото/
се установява, че в е-мейл от 08.08.2017 г. същата е заявила цената да е
висока, което не гарантира продажба, а с писмо от 14.11.2017 г. представител на
„Адрес недвижими имоти“ АД е изпратил потвърждение, че в информационната
система на дружеството е качена обява за продажба на недвижимия имот на
заявената цена, но няма проявен интерес от купувачи.
Заключението по почерковата експертиза установява, че подписите по
договорите за посредничество са на лицата, чиито имена са посочени в същите /оспорването от ищеца по
реда на чл. 193 от ГПК не е проведено успешно/. Третото лице „Адрес недвижими
имоти” АД удостоверява, че има регистрирана служебна пощенска кутия, от която
са изпращани е-мейли от брокера Д.. Пак от писмото отговор по реда на чл. 192
от ГПК следва да се приеме, че офертата по продажба на имота е с рег. № 333692,
договорът е качен на 26.07.2017 г., а офертата е архивирана на 31.01.2018 г.
Видно от обявление по изп.д. № 20117170401098 и по изп.д. №
20117170401131 на ЧСИ Р.Т. с рег.№ 717, е че е обявена публична продан за периода от
17.03.2014год. до 17.04.2014год. за имота, предмет на продажба по договор по
нот. акт №7, том I, рег. №226, нот. дело №3/2018г., с начална цена 284
661,75лв. Представен е протокол по чл.494 ГПК според който публичната продажба
е обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи.
С писмена оферта от 13.12.2017 г. от „Издателство Живо Слово“ ЕООД, ЕИК
********* е отправено предложение за закупуване на имота, находящ се в гр.
Варна, ул. „Македония“ № 18 за сумата от 105 000 евро и валидност на
офертата от 105 000 евро. Именно с това дружество е сключен договорът за
покупко-продажба на имота на горепосочената цена /с 5 000 евро по-висока
от оферираната/.
По делото са допуснати и изслушани две съдебно-оценителни експертизи. От
заключението на първоначалната, изготвено и изслушано в о.с.з. от инж. К.В., се
установява, че ателието е на две части: предна, остъклена към улицата и втора
част – вътрешна, около половината от цялата застроена площ. В тази вътрешна
част са обособени: помещение, което се ползва като „масажно" /част от
козметичния салон/, вътрешен коридор от който има достъп до: склад, тоалетна,
битовка /малка чаена кухня/ и едно голямо помещение, което е служило като
шивалня на предишния собственик:/" Ния елеганс"/.Така описаните
помещения са без директно осветление. В шивалнята на тавана има малки
прозорчета покрити с капаци от армирано стъкло, служещи като горно осветление.
Подовата настилка в това помещение е от балатум. В останалите тъмни помещения -
от теракотни плочи. Стените са шпакловани и боядисани с интериорна латексова
боя. В шивалнята има монтирана вентилационна система, която видимо е в лошо
състояние и има нужда от ремонт, не функционира. От прозорчетата има теч,
армираното стъкло е напукано и в следствие на това има опадала мазилка и при
дъжд на пода се вижда локва. В склада, шивалнята и търговската площ към
булеварда има струпани складирани материали и вещи на предишния собственик.
Ателието има видимо нужда от ремонт. Разгънатата застроена площ е - 178,50
кв.м. Има директен вход от улицата.
При използване на Метод на сравнителните продажби (Метод на пазарните
аналози), съгласно Българските стандарти за оценяване, вещото лице е стигнало
до заключение, че пазарна стойност на обект в сграда с идент.
10135.1508.176.1.19 с адрес: гр. Варна, ул. „ Македония „ № 18, ет. 0, ателие
N° 1,с площ 178,50 квм. с предназначение на имота - ателие за творческа дейност, ведно с
13,1662 % ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е
построено, съставляващо ПИ с идент. 10135.1508.176 към 12.01.2018г. -
263 288 лева. В съдебно заседание вещото лице В. разяснява, че е извършила
подбора на сходни обекти за набавяне на информация за пазара по следните
критерии: максимално близо от ул. „Петко Каравелов“ до ул. „Македония“;
функцията на обекта – ателие ; качеството на сградата, като изрично заявява, че
не е търсила търговски обекти на партерен етаж със сходно местоположение. Аналозите,
които е използвала са на 2ри, 3ти и 8ми етаж на сграда, която прилича на
процесната и локацията е подобна, макар и 13 години по-нова, а ателиетата
аналози са годни за живеене. Излага още, че при набавяне на необходимата
информация при оценка на надеждността на установените цени по използваните
аналози продажби се е придържала към извършени продажби в сферата на банковото
кредитиране.
По съображения за необоснованост и недостатъчна сходност на аналозите и
двете страни са оспорили заключението на първа експертиза, следствие на което е
допуснато провеждане на повторна тройна съдебно-оценителна експертиза. От даденото
заключение на вещите лица, при използване от една страна само на метода на
пазарни аналози и от друга страна, стойност по метода на пазарни аналози и
приходна стойност, се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим
имот възлиза на сумата от 230 550 лева. По метода на пазарната стойност
/без приходна/ при използване на аналози /без помещения за търговска дейност/
вещите лица дават оценка 245 000 лева. Констатациите в тричленната
експертиза по състоянието на обекта са аналогични на тези по първоначалната,
изложени по-горе.
Съдът кредитира изцяло заключението на тройната съдебно-оценителна
експертиза, като обективно и компетентно дадено, като чрез него в най-точно
може да се установи справедливата пазарна цена на имота. Вещите лица са
извършвали детайлни справки в Агенция по вписванията за търсене на продажби на
аналози. На следващо място, правилно с оглед момент на продажба са се
концентрирали върху продажби в месеци и близки до този, в който е реализиран
имота. Не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице В., тъй като
използваните от нея сравнителни обекти се различават значително от оценявания
обект – същите са годни за живеене, на различен етаж са, с различен достъп до
слънчева светлина, имат балкони, сградата е близо 13 години по-нова от
процесната. В същата насока са били и оспорванията на процесуалния представител
на ищцовата страна, който в о.с.з. заявява, че същата оценка е необоснована и
непълна по гореизложените съображения. В същото време заключението на тройната
експертиза отразява в най-пълна степен характерните особености на оценявания
обект –
състояние, местонахождение, предназначение.
От показанията свидетеля Н. Д., които съда кредитира като обективни,
последователни и релевантни към предмета на доказване, и базиращи се на
непосредствени впечатления, се установява, че и́ е известно за сключения
между ответника и „Адрес недвижими имоти“ АД, чиито служител е от 14 години,
договор за посредничество при продажба на недвижим имот със статут на ателие на
ул. „Македония“ № 18. Лично е ходила да извърши оглед на имота, като във връзка
с предлагането му за продажба на клиенти е извършила консултация с ответника,
като е предложила цена, но последния държал тя да бъде завишена до сумата от
155 000 евро. Осъществила е реклама на имота, като го е вкарала във
вътрешната база данни на брокерската агенция. Не е предлагала имота на клиент,
защото никой не е проявил интерес към него – нито клиенти, нито колеги брокери.
Сочи, че сключения анекс към договора за посредничество бил договорен, тъй като
имотът бил закупен с частичното участие на агенцията, поради това следвало
уговорената комисионна да бъде намалена.
От разпита на свидетеля М. Д. А., изготвила експертна оценка на пазарната
стойност на процесния имот, ценени от съда като обективни, последователни и
релевантни, се установява, че при извършването на същата не и́ е бил
осигурен достъп до имота, но тъй като и преди това го е посещавала е установила
състоянието му като е влязла във фризьорския салон. Ползвала тоалетната и се
убедила, че в същия не е правен ремонт
от 2012 г., което било достатъчно за изготвяне на оценката. Извършването на
същата било възложено от ответника.
От показанията на свидетелката М. В. П. се установява, че в лятото на
2017 г. К.Г. и́ се представил в качеството на ликвидатор на „Ния Елеганс“,
като започнал да и́ предоставя счетоводни документи, въз основа на които е
извършено преоценяване на актива на дружеството.
Със заповед от 18.09.2017 г. К.Н.Г. е възложил извършване на
инвентаризация на имуществото на „Ния Елеганс“ ЕООД, съгласно заключителният
доклад, от която активите на дружеството в размер на 342893.01лв. превишават
пасивите от 309170.85лв.
При установената фактология съдът дава следното разрешение на спора по
същество.
Отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 от ТЗ, е към
дружеството в ликвидация и възниква при причинени на дружеството вреди. С
приемането на функциите на ликвидатор след решението за определянето му като
такъв, между ликвидатора и дружеството възниква частноправно правоотношение,
което по своята правна характеристика е мандатно. След вписването в търговския регистър ликвидаторът има правата и
задълженията на управителя, ограничени с оглед целите на ликвидацията. Той
управлява и представлява дружеството в ликвидация /чл. 269, ал. 1 от ТЗ/, има
специфични задължения във връзка с ликвидацията /чл. 267, чл. 268, чл. 270 и
чл. 271 от ТЗ/ и носи същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както
управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества /чл. 266,
ал. 2 от ТЗ/. При неизпълнение на задълженията на ликвидатора, визирани в чл.
267, 268 и чл. 270 от ТЗ, за причинените в резултат на това преки и
непосредствени вреди ликвидаторът отговаря по отношение на дружеството съгласно
чл. 266, ал. 6 във връзка с чл. 145 от ТЗ.
Предпоставка за реализиране на имуществената отговорност на ликвидатора
на дружеството е осъществяване на фактическия състав, приложим към т.нар.
„управителски деликт” – виновно, противоправно, вредоносно за самото дружество
неизпълнение на задължение на ликвидатора. Осребряването на имуществото от
ликвидационната маса е основно задължение на ликвидатора - чл. 268, ал.1 от ТЗ.
Ликвидаторът е длъжен да осребри активите, а разпоредителните му сделки не
подлежат на предварително разрешение от ОС по реда на чл. 137, ал.1, т.7 от ТЗ.
Задължението на ликвидатора да превърне имуществото в пари може да бъде
дерогирано единствено в случаите, когато дружеството няма кредитори. В
посочената хипотеза, по решение на ОС, имуществото подлежи на разпределение
между съдружниците, съответно акционерите /арг. чл. 271 от ТЗ/. Безспорно е установено по делото, че
ищцовото дружество „Ния Елеганс“ /в ликвидация/ е задължено към трети лица -
кредитори. С оглед на изложеното, процесната разпоредителна сделка е
осъществена от ликвидатора в съответствие с изричните му правомощия по чл. 268,
ал.1 от ТЗ. Сделката е осъществена в рамките на предоставената от закона
представителна власт на ликвидатора и е в пределите на регламентираните
ликвидационни цели.
Търговския закон не поставя изискване за времето, в което следва да се
осъществят осребрителните действия. Осребряването е междинен стадий на
ликвидационното производство, който следва да се осъществи в срока за
ликвидация, определен по реда на чл. 266, ал.2 от ТЗ, но задължително преди
разпределение на имуществото между кредиторите.
На основание чл. 268, ал. 4 от ТЗ ликвидаторът следва да осъществи
функциите си с грижата на добрия търговец. Същевременно подлежи на съобразяване
и принципа за дължимо добросъвестно упражняване на права и задължения от всички
правни субекти, както и за равнопоставеност на същите.
В конкретния случай критерият за определяне на дължимата грижа е
съизмерим със съотношението между получената цена от транслативната сделка и
справедливата пазарна цена на имота. От събраните по делото писмени и устни
доказателства безпротиворечиво се установи, че К.Г. е положил всички изискуеми
за добросъвестния ликвидатор усилия да определи действителната пазарна стойност
на процесния недвижим имот, което е възложил оценка на двама независими
оценители. Осъществяването на дължимата грижа се установява още от установената
от тричленната съдебно-оценителна експертиза оценка на недвижимия имот -
230 550 лева /или по другия метод 245 000 лева/, която макар и
завишена спрямо получената сума от продажбата сочи, че ликвидаторът при
сключване на сделката е действал добросъвестно, като е приел единствената
близка по стойност оферта за закупуване на имота, поради което не е налице
основание да се приеме, че действал умишлено с цел да увреди ищцовото дружество,
като продаде имота под себестойността му. От проведените публични продани през
2014 и 2015 год. се установява, че при предложена първоначална цена 284
661,75лв. и крайна цена от 227 729,94лв. по изп.д. № 20117170401098 за имота,
купувачи не са се явили. Макар в значително по-ранен период обявени тези
продани, обстоятелството, че не са приключили с продажба също е индиция, че
договорената продажна цена от 215 141.30лв. за имота на дружеството в
ликвидация, не е занижена, каквито са твърденията на ищеца, респективно, от
извършената продажба не са засегнати интересите на дружеството.
Нещо повече, за да получи най-изгодно предложение за закупуване на
ателието, К.Г. е сключил договори за посредничество, от които е видно, че имотът е бил предлаган на първоначална цена 150000 -155000 евро, като съгласно водената по имейл
кореспонденция между ликвидатора и двете посреднически дружества е липсвало
проявен интерес за закупуването му. Предложението на купувача „ИЗДАТЕЛСТВО ЖИВО
СЛОВО“ ЕООД е било ограничено с краен срок до 12.01.2018 г., като ликвидаторът
е изчакал други оферти до изтичането на посочения срок, и чак след това я е
приел. С оглед дългия период от време,
през който никой не е проявил интерес към имота, динамичния характер на пазара
на недвижими имоти и измененията в техните цени, може да се заключи, че
ответникът е действал добросъвестно приемайки предложението за закупуване на
имота за 105 000 евро, което дори е успял да увеличи до сумата от
110 000 евро по нотариален акт /в левова равностойност/.
В контекста на изложеното по-горе: буквално възприето – да, действително
между цената, на която е реализиран имота и дори най-ниската пазарна цена,
дадена по заключението по тричленната СТЕ има разлика, която би съставлявала
вреда за дружеството, ако са налице и останалите елементи от фактическия състав
по 145 от ТЗ. Съдът обаче счита, че поведението на ликвидатора Г. не може да се
окачестви като противоправно, виновно и в ущърб на интересите на дружеството
ищец по гореизложените аргументи. В допълнение: целта на ликвидационното
производство е да приключи при зачитане интересите на кредиторите, ако има
такива и от друга страна при зачитане интересите на дружеството в ликвидация. В
процеса по ликвидация реализацията на имуществото и най-вече цената на която ще
бъде извършено с оглед в максимална степен удовлетворяване на двете групи лица може
да бъде водещо, но следва да се съобразява в контекста и на други фактори. Процесният
имот не е бил реализиран на високи цени години наред /2014, 2015/, нито
ликвидаторът е съумял да го продаде на първоначално обявените от
посредническите агенции, цени. При това договорите за посредничество са
сключени в летни месеци /експертите заявяват, че това са месеци с по-голяма
динамика на пазара на недвижими имоти и повишено търсене/. За конкретното
ликвидационно производство е бил обявен и срок на приключване – м. 04.2018
година. В процеса на търсене на по-висока цена за реализация на един имот е
възможно същият в значителен период от време да не се продаде с оглед
спецификите – предназначение, състояние – в случая нужда от ремонт,
местоположение и т.н. В същото време всяко продължаване на срока на ликвидация
трупа разходи за дружеството в ликвидация – за възнаграждение на ликвидатор,
осигурителни плащания към бюджета, възнаграждения към счетоводители, данъци за
недвижимата собственост и т.н. Т.е. балансът следва да се намери по такъв
начин, че когато се съпоставят разходите в производството по ликвидация спрямо
приходите от реализация на имущество и възможността в най-голяма степен да се
удовлетворят кредитори на дружеството, то този баланс да е най-изгоден за
всички. Не случайно
имуществото има и ликвидационна по-ниска стойност за целите на реализация в
хода на ликвидацията.
Ликвидаторът Г. е съумял за сравнително кратък период от време – около 6
месеца от началото на предлагане на имота да договори цена, действително
по-ниска от дадената пазарна стойност от експертите /около 10% -15% в
зависимост от метода при изчисление на пазарната стойност от вещите лица по
тричленната експертиза/, но не и значително по-ниска в степен да уврежда
интересите на дружеството. Предвид това съдът счита, че елементът вина не е
доказан в действията на ответника по спора. Чрез посочените действия
ликвидаторът е успял да осребри активите на дружеството и да удовлетвори
кредиторите му и е заплатил дължимите данъци, каквато е главната цел на
ликвидацията.
Що се отнася до твърдението по иска, че с така осъществената продажба на
имота е създал предпоставки за изпадане на дружеството в неплатежоспособост,
респективно свръхзадълженост, това не намира опора в доказателствата по делото
и най-вече предвид заключителния доклад на счетоводителя, посочен по-горе
съгласно който активите надвишават пасивите на дружеството.
Предявеният иск е неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност обратен иск срещу третото лице – помагач
– ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза
на ответника следва да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 525 лева, представляваща заплатени
депозити по СГЕ и СОЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) при
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в
исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са
налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски. Тъй
като размерът на възнаграждението се определя от съда, то в тези хипотези
разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима. Доколкото в конкретния случай
разноските за адвокатско възнаграждение са дължими въз основа на осъществена
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, възнаграждението
следва да бъде присъдено в полза на адвоката, оказал правната помощ, в
минимални размери по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, а именно за сумата от 1 430 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НИЯ
ЕЛЕГАНС“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК *********, гр. Варна, срещу К.Н.Г.,
ЕГН **********,***,
осъдителен иск с правно основание чл. 145 ТЗ, вр. чл. 266, ал. 6 ТЗ за осъждане
на ответника да заплати 30 000 лв., като част от общо дължими 255 558 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди от дейността на
ответника в качеството му на ликвидатор, изразяващи се в претърпяна загуба
следствие на сключена неизгодна за дружеството ищец покупко-продажба на
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
10135.1508.176.1.19 с адрес гр. Варна, ул. „Македония” № 18, ет.0, ателие № 1
като решението е постановено при участие на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* гр.
София като трето лице, помагач на ответника.
ОСЪЖДА „Ния Елеганс“ ЕООД (в
ликвидация), ЕИК *********,
гр. Варна, да заплати на К.Н.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща заплатени
депозити по СГЕ и СОЕ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ния Елеганс“ ЕООД (в
ликвидация), ЕИК *********,
гр. Варна, да заплати на адв. А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** 430
/хиляда четиристотин и тридесет/ лева, представляваща дължимо възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: