Номер 256321.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Наталия П. Неделчева
Юлия Р. Бажлекова
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100502275 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 47317/16.07.2020 г., депозирана от Е. Д. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник" № 36, ет. 6, ап. 16 срещу, срещу
Решение № 2633 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 21003 по описа на РС-Варна за
2019г., ГО, 17 съдебен състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
„Национална електрическа компания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Триадица" 8, представлявано от Иван Тодоров Йончев, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ , за признаване за незаконно и отмяна
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 36/01.11.2019 г., за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението работа при ответното дружество „Национална
електрическа компания" ЕАД, както и за осъждане ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1 541,29 лв. /хиляда петстотин четиридесет и един лева и двадесет
и девет стотинки/ за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно
уволнение, за периода от 01.11.2019г. до 19.12.2019г.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 260645/17.08.2020 г. от въззиваемата
страна „Национална електрическа компания" ЕАД, действаща чрез старши юрисконсулт
Елена Маринкова.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е изцяло
неправилен. Поддържа се, че съдът неправилно се е позовал на нормата на чл. 119 от КТ,
съгласно която трудовото правоотношение може да се измени с писмено съгласие между
страните, вместо да се позове на чл. 67, ал. 4 от КТ, която е специална спрямо тази по чл.
119 от КТ. Твърди, че за преминаването от безсрочен към срочен трудов договор в едно и
също предприятие, е необходимо изричното писмено желание на работника, каквото
жалбоподателят не е изразявал.
Въззивникът намира решението на Районен съд Варна, че трудовата му функция към
01.04.2019г. има сезонен характер, за едностранчиво и приемащо безусловно и безкритично
само твърденията на дружеството работодател, като излага подробни съображения в тази
насока, както и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Твърди, че видно от всички материали по делото, може да се
направи заключение, че извършеното уволнение от страна на НЕК на основание чл. 325, ал.
1, т. 3 от КТ е в нарушение на принципа за добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 от КТ и
е било предприето с цел да се избегне заплащане на обезщетение, дължимо поради
съкращение на щата в предприятието.
Твърди, че следва да бъде възстановен на работата, която е изпълнявал при работодателя,
тъй като по делото е останало недоказано, че функциите на позицията, която е заемал преди
прекратяването на процесното ТПО са прекратени. Сочи, че част от функцията „поддръжка
сгради“ съществува, а портиерите отпаднали като функция, защото има договор за охрана,
но такъв не е бил представен по делото. Твърди, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение, според представените изменения на щатните разписания, двете длъжности
„портиер, той и работник поддръжка сгради“ и „портиер, той и магазинер“ се закриват и се
създава едно нова обединена длъжност - „магазинер, той и поддръжка сгради“, от което е
видно, че
„поддръжка сгради“ остава като функция. Предвид това твърди, че не става ясно как
работодателят е избрал работника „портиер, той и магазинер“ да стане работник на позиция
„магазинер, той и поддръжка сгради“, а жалбоподателят да бъде съкратен и то не на
основание намаляване на обема на работа.
Жалбоподателят моли за отмяна в цялост на атакуваното решение, както и да бъдат уважени
предявените от него искове. Претендира и сторените разноски в двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество намира жалбата за допустима,
но за неоснователна, поради което счита атакуваното съдебно решение за правилно. Оспорва
изцяло изложените съждения на въззивника, като твърди, че същите не кореспондират с
обективната истина и действителната правна логика.
Намира за правилен извода на съда, че страните могат да сключат срочен трудов договор по
своя воля, ако договорът се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни
работи. Сочи, че е ноторно известен факт, че Почивна станция „Енерго 1“ е обект, който
работи през активни летен сезон, като част от социалната програма на дружеството с цел да
осигури на служителите на предприятието място за почивка през лятото. Сочи, че сезонния
характер на работата не е бил оспорен от жалбоподателя в първоинстанционното
производство, нито са били представени доказателства, оборващи тази теза. Твърди, че от
представените в първа инстанция щатни разписания, се е доказало, че жалбоподателят
винаги е изпълнявал сезонни длъжности в предприятието, както и че същите са били
съкратени.
В заключение счита, че в хода на първоинстанционното производство, дружеството е успяло
да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника е извършено при
спазване на законовите изисквания на КТ, поради което счита атакуваното решение за
правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване
на Решение № 2633 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 21003 по описа на РС-Варна за
2019г., ГО, 17 съдебен състав. Претендира и сторените в настоящото производство разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 47317/16.07.2020 г., депозирана от
Е. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник" № 36, ет. 6, ап. 16
срещу, срещу Решение № 2633 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 21003 по описа на
РС-Варна за 2019г., ГО, 17 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2275/2020 г. на ОС-Варна за 09.09.2020 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________