№ 9603
гр. София, 01.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110104630 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
Ищецът твърди, че на 28.09.2009г. сключил с „Транскарт Файненшъл Сървисис“
ЕАД договор за кредит с издаване на кредитна карта за срок от 12 месеца. След
изтичане срока на договора и погасяване вземането по давност, дружеството
прехвърлило вземанията на ответника с договор за цесия от 21.11.2016г. При направена
справка, ищецът установил, че ответникът претендира от него сумата от 4700лв.,
определена към 31.03.2022г., от които 1938,74лв. главница. С молба от 13.10.2022г.
ищецът оспорил задълженията, като направил и изрично възражение за изтекла
погасителна давност. С писмо от 24.10.2022г. ответникът признал, че задълженията са
погасени по давност, но продължавал да претендира сумите извънсъдебно. Ищецът
поискал премахване на данните от ЦКР на БНБ, но ответникът отказал да го стори.
Също така, ежемесечно през последните близо две години му се обаждали между 10-то
и 15-то число на месеца служители на ответника, като при част от разговорите същите
го заплашват, че имуществото му ще бъде запорирано, че ще бъде извършен опис и др.
под. Това пораждало притеснение у ищеца, че срещу него може да бъде образувано
изп. дело. Посочва, че постоянните обаждания с отправяни заплахи и предупреждения
създават стрес и безпокойство у ищеца. Създавало се у него чувство за несигурност и
се налагало през няколко месеца да търси съдействие от адвокат. Изтъква, че през
последните близо две години живее в постоянен стрес, който се засилва между 10-то и
15-то число на месеца, когато очаква обаждане от служител на ответника с настояване
да плаща. Счита, че спрямо него се упражнява системен тормоз чрез тези чести и
настоятелни обаждания, което води до влошаване на емоционалното му състояние.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 1938,74лв., както и
същият да бъде осъден да заплати сумата от 1250лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от описаните действия в периода
13.10.2022г.-25.01.2024г., ведно със законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита,
че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като дружеството не
разполага с изпълнителен титул, не е инициирало съдебно събиране на вземането си и
не е оспорил направеното възражение за изтекла погасителна давност, поради което за
1
ищеца няма интерес от него. Евентуално, ако се приеме, че е допустим, прави
признание на същия, като счита, че не е дал повод за завеждането му и не следва да
отговаря за разноските. По отношение на втория иск твърди, че исковата молба е
нередовна, а евентуално, че искът е неоснователен, доколкото не са налице елементите
на непозволеното увреждане.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като се запозна с твърденията на страните и материалите по делото,
намира следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, като в съдебната
практика на ВКС е разяснено, че за длъжника винаги съществува правен интерес да
отрече едно вземане, а дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е от
значение за разноските. С оглед тази практика и изложените от ищеца твърдения, съдът
намира, че за него е налице правен интерес от предявения иск и същият се явява
допустим.
Исковата молба по втория иск е редовна, като в обстоятелствената част са
описани подробно действията, от които счита, че търпи вреди, като за ищеца не
съществува задължение да дава правна квалификация на предявените претенции.
Предявени са за разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.
Доколкото ответникът признава отрицателния установителен иск, съдът отделя
за безспорно между страните, че за процесното вземане е изтекла погасителна давност
и не се дължи от ищеца, като в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за сторените
разноски.
По осъдителния иск в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че
по възлагане на ответника негов служител е извършил противоправно деяние,
изразяващо се в системен тормоз посредством продължили около 2 години ежемесечни
обаждания със заплахи от извършване на принудителни действия и др. под., описани в
исковата молба;че в резултат от това поведение ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, емоционален срив и др. под.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които произтичат
възраженията му.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените обстоятелства се
явява допустимо и относимо доказателство средство, поради което следва да бъде
уважено.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.04.2024г.
от 09:40ч., за която дата и час да се призоват страните.
2
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ищеца в насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца да води допуснатия свидетел в откритото съдебно заседание,
като в случай че не го стори, без наличие на обективна и уважителна причина за това,
доказана по надлежния ред, съдът може да отмени определението, с което го е
допуснал.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3