№ 194
гр. Горна Оряховица, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200423 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0268-000522 / 23.04.2021 година
на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
В.Търново, Районно управление – Г.Оряховица, с което на ИЛ. Н. М. са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия
закон.
Жалбоподателят ИЛ. Н. М. иска отмяна на наказателното постановление по
съображения, изложени в жалбата и в писмено становище/л.28 от делото/. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище по жалбата.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Около 10:20 часа на 13.02.2021 година в изпълнение на задълженията си по
контрол на движението актосъставителят Л.Б./свид.показания СЗ 13.07.21г./ и негов
колега-св.Пл.Л./СЗ 13.07.21г./, с когото били на смяна, спрели за проверка в
гр.Г.Оряховица лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № ВТ ****КК, управляван от
жалб. ИЛ. Н. М., собственост на Т.П.Н..
При справка в информационната система е констатирано от полицейския
1
служител, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Буквално и в двата
акта е описано следното:“ …управляваният от водача автомобил е с прекратена
регистрация./точка/ на 20.01.2021г../точка/,/запетая/“- „който в двумесечен срок от
придобиването му не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство“.
В акта е записано извършено нарушение по чл.143 ал.15 от ЗДвП/л.5/, а в оспореното
НП ИЛ. Н. М. се сочи да е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП/л.4 от делото/.
Съставен е приложения акт за установяване на административно нарушение (бл.
№ 329269-л.5 от делото), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно
постановление. В АУАН срещу „нарушител“ и срещу мястото за „подпис“ на разписка
за получаване на препис от акта има подпис на нарушителя.
Видно от изисканата справка, приложена на л.33 от делото,процесният автомобил
е закупен при нотариус с № 296, като „новия собственик“ М.С.Н. не е изпълнил
задължението си да пререгистрира автомобила. На дата 20.01.21г. на основание чл.143
ал.15 от ЗДвП регистрацията на превозното средство била служебно прекратена.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели,
които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред
писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От наказващия орган в НП се сочи нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, чийто
текст (изречение първо) към инкриминираната дата визира: По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
За нарушението М. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 от
ЗДП, съгласно чийто текст: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Безспорно е, че на 13.02.2021 година ИЛ. Н. М. е управлявал лек автомобил ,
чиято регистрация, заради липса на нова такава от приобретателя на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДП е служебно прекратена.
Въпреки гореизложеното наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Вмененото нарушение е описано в НП и АУАН идентично, както следва:
„УПРАВЛЯВА /МПС/ л.а, като се установява, че автомобила е с ПРЕКРАТЕНА
РЕГИСТРАЦИЯ ”. Буквално и в двата акта е описано :“ …управляваният от водача
автомобил е с прекратена регистрация./точка/ ..на 20.01.2021г../точка/,/запетая/“-
„който в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство“. От текста могат да се извлекат определени данни, но
само неговият автор е наясно какво точно е имал предвид и какво в пълнота означава
2
така формулираният текст смислово. Пунктуационно е поставена точка след израза
„прекратена регистрация“ и не става ясно тя в действителност прекратена ли е на
посочената дата 20.01.2021г. или това е дата, поясняваща текста по-нататък, а именно,
че от тази дата се брои срок по отношение на този, който е придобил МПС и „в
двумесечен срок от придобиването му същият не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство“, както е записано. Няма вписани релевантни
обстоятелства като например кой е придобил и кога е придобил процесното МПС. В
АУАН е вписано, че жалбоподателят ИЛ. Н. М. управлява МПС, а негов собственик е
Т.П.Н.. Видно от изисканата справка, приложена на л.33 от делото,процесният
автомобил е закупен при нотариус № 296, като „новия собственик“ М.С.Н. не е
изпълнил задължението си да пререгистрира автомобила. За съда, както и за
жалбоподателя е трудно при неизпълнени изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за
точно и ясно описание да обстоятелствата с правно значение, да се ориентира поне
минимално в твърдените от АНО факти.
При липса на описание на обстоятелства по извършеното нарушение и на
доказателствата, които го потвърждават, е налице съществено неспазване на
процесуалните правила, нарушаващи възможността на жалбоподателя да е наясно в
достатъчна степен какво и по каква причина му се вменява в отговорност и да
организира адекватна защита на правата си, както и съда при провеждание контрол да
провери обстоятелствата, свързани с твърдяната регистрация и дерегистрация. В
съдебно заседание актосъставителят дори посочва, че жалб. ИЛ. Н. М. е и собственик
на МПС, в противоречие с вписаното от него в АУАН/л.20/. В тази връзка, за да се
отговори на възражението на защитата, касаеща субективната страна на деянието и
знанието на водача дали управлява регистриран автомобил, както и кой е имал
задължение да го регистрира и считано от кога/по силата кой юридически факт/, следва
да има определен обем от информация, която липсва.
Съгласно чл. 143 от ЗДвП регистрацията на пътни превозни средства се
прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система при:
уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни
превозни средства, унищожаване или отнемане в полза на държавата,
уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 от ЗДП, и при
установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен
или повреден идентификационен номер – ал. 9;
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането (когато в 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомление
собственикът на моторно превозно средство не представи доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор „Гражданска
отговорност” на автомобилистите) – ал. 10;
в случаите, предвидени в Глава шеста от Закона за движение по пътищата
(налагане на принудителни административни мерки) – ал. 11;
нов собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство – ал. 15. Именно тази
разпоредба се сочи като нарушена, но в АУАН.
3
Това, че жалбоподателят се твърди да е нарушил и чл.140 ал.1 от същия
закон/ЗДвП/, се появява за първи път в наказателното постановление. Ето защо съдът
приема, че е било нарушено правото на жалбоподателя в стадия по налагане на
административното наказание, тъй като той е бил лишен от възможността да узнае, че
наказващият орган ще обсъжда данни след съставяне на АУАН за нарушение,
квалифицирано различно от посоченото в акта, поради което е бил в невъзможност да
се защити освен за нарушение по чл.143 ал.15 от ЗП, каквото се сочи в АУАН, но и за
това по чл.140 ал.1 от ЗДвП, каквото е посочено за първи път в НП.
Актът за нарушение е документът, който поставя началото на
административнонаказателното производство и има сезираща, установителна и
обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства,
съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, както и
посочването на последния, следва да бъдат описани. В тази връзка следва да е налице
пълна идентичност между акта, поставящ началото на
административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв-
наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на
защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление състав на
нарушението, различен от визирания в акта, наказващият орган на практика е предявил
на жалбодателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното
в съставения акт. По този начин е ограничена възможността на сочения като
нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан и да организира адекватно
защитата си. Административнонаказателната процедура по ЗАНН е строго формална и
повечето от правилата въведени от законодателя в нормите на ЗАНН са императивни,
особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се
характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените
актове.
Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита
на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи
адекватна преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора, като
се има предвид липсата на правнорелевантните обстоятелства, посочени по-горе в
решението.
С оглед на това, че жалбоподателят е сторил разноски и не е станал причина за
това, следва да му се присъдят направените такива до претендирания размер от
300лева/л.31/ за заплатено адвокатско възнаграждение. Не е правено възражение от
въззиваемата страна относно размера на същите.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0268-000522 / 23.04.2021 година на
Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
В.Търново, Районно управление – Г.Оряховица, с което на ИЛ. Н. М. са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия
закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. Н. М., с ЕГН
**********, сумата от 300 лева/триста лева/, направени разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5