Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……..05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР
РАДКА ГЕОРГИЕВА,
като изслуша доклaдваното
от съдия Колева в.н.ч.х.д.№ 1674 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.327 от НПК.
С присъда от 06.12.2018г.,
постановена по н.ч.х.д. № 6656/2018г., по описа на СРС, НО, 130- ти състав, съдът
е признал подсъдимия С.Г.С., за невиновен в това, че на
18.09.2017г. в уведомително писмо до директора на 05 РУ- СДВР с вх. №
229000-12241/18.09.2017г. е разгласил за частния тъжител Е.П.Б. неистински
позорни обстоятелства, а именно, че той е „с множество дела за хулигански
прояви и побои“, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.147, ал.1 НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата А.Д. П.-В., за невиновна в това, че на 18.09.2017г. в уведомително писмо до директора на 05 РУ-
СДВР с вх. № 229000-12241/18.09.2017г. е разгласила за частния тъжител Е.П.Б.
неистински позорни обстоятелства, а именно, че той е „с множество дела за
хулигански прояви и побои“, поради което и на основание чл.304 НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.147, ал.1 НК.
Съдът е осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК
частния тъжител Е.П.Б., да заплати на подсъдимия С.Г.С. сумата от 84,00 лева, представляваща направените
от подсъдимия разноски в производството за възнаграждение за адвокат.
Съдът е осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК
частния тъжител Е.П.Б., да заплати подсъдимата А.Д. П.-В. сумата от 84,00 лева, представляваща направените
от подсъдимата разноски в производството за възнаграждение за адвокат.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от частния тъжител Е.Б., чрез адв.Т.Ч., в която са
изложени доводи, че същата е незаконосъобразна и неправилна, постановена при
допуснато съществено процесуално нарушение и на материалния закон. Твърди се,
че неправилно съдът е приел в мотивите си, че се касае за приписване на
престъпление, а не за разгласяване, поради което съдът се е
Решение по ВНЧХД №
1674/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен
състав, 2 стр.
произнесъл по обвинение, което не съществува в тъжбата. Поддържа
се, че всички висящи дела против частния тъжител са прекратени. Моли присъдата
на първоинстанционния съд да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която
да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния тъжител моли
пръвоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която
да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение. Поддържа, че
съдът е направил неправилна квалификация на деянието, а изводите противоречат
на доказателствата по делото. Счита, че болницата по недопустим начин е
допуснала доверителят й да избяга от отделение с висока степен на сигурност. Моли
присъдата на
първоинстанционния съд да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.
Защитата
на подсъдимите С.С. и А. П.-В.- адв.Н.В. счита жалбата за неоснователна и моли
съдът да постанови справедливо решение.
Подсъдимият
С.С. не се явява пред въззивната инстанция.
Подсъдимата А. П.-В. не
се явява пред въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, III- ти въззивен
състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна СРС е приел, че
на с определение от 23.06.2017г., постановено по НЧД № 9266/2017г. по описа на
СРС, НО, 114-ти състав спрямо частния тъжител Е.П.Б. било постановено прилагане
на принудителна медицинска мярка по чл.89, б.„Б“ НК принудително лечение в ЦПЗ
„Проф.Никола Шипковенски“. Същият бил настанен в психиатричното заведение, в
отделение с висока степен на сигурност. Ръководител на отделението бил
подсъдимият д-р С.С..
Съдът е приел, че на 17.09.2017г. при
влизане на санитарка в отделението, в което бил настанен за лечение частният
тъжител същият я избутал, скочил през прозореца на площадката между първи и
втори етаж и избягал от психиатричното заведение. На същата дата дежурният
лекар уведомил по телефона дежурният служител на 05 РУ- СДВР за бягството на
частния тъжител, както и управителя на психиатричното заведение- подсъдимата
д-р П.-В. и ръководителя на отделението, в което бил настанен тъжителя -
подсъдимия д-р С.С..
С писмо изх. № 18371 от 18.09.2017г., подписано от
подсъдимите същите уведомили началника на 05 РУ- СДВР за бягството на частния
тъжител и посочили необходимостта от обявяването му за общодържавно издирване.
След извършена справка в информационната система на ЦПЗ „Проф.Никола
Шипковански“ и на база медицинската документация и данни за причините за
предходни хоспитализации на тъжителя в писмото била вписана и допълнителна
информация, че „пациентът е с опасно поведение и множество дела за хулигански
прояви и побои, както и неколкократни хоспитализации в в психиатрични болници“.
Решение по ВНЧХД №
1674/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен
състав, 3 стр.
На 18.09.2017г. частният тъжител бил
открит от полицейски служители и върнат за лечение в психиатричното заведение.
По повод бягството на тъжителя от ЦПЗ
„Проф. Никола Шипковански“ майката на частния тъжител и негов повереник по
настоящото дело- адв. Ч. сезирала СРП за извършени от служители на болничното
заведение престъпления по чл.137, чл.141 и чл.296 НК. След извършена проверка
било отказано образуване на досъдебно производство.
В началото на месец декември 2017г.
свидетелката Н.А.Ч.- баба на частния тъжител показала на последния
уведомителното писмо, подписано от подсъдимите. На 19.04.2018г. била депозирана
частната тъжба срещу д-р П.-В. и д-р С. и образувано настоящото наказателно
производство.
Към 18.09.2017г. срещу частния
тъжител нямало повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства и
същият бил неосъждан.
Досежно
значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване
на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното
своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка,
е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по
категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно
доказани.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия С.Г.С.,
показанията на свидетелката Н.А.Ч., уведомително писмо изх. № 18371 от
18.09.2017г. до началника на 05 РУ- СДВР, медицински документи за тъжителя,
свидетелство за съдимост на частния тъжител Е.Б., удостоверения от СРП и СГП,
писмо от ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ до СРП, деловодна справка и разпечатка
на предложения за постановяване на принудителни медицински мерки по чл.89 НК
спрямо частния тъжител, справка от автоматизирани информационни фондове на МВР
за регистрирани криминални прояви на частния тъжител, заповед №
3286з-2459/12.07.2017 г. за снемане на полицейска регистрация на тъжителя,
извлечение от деловодната система на СРС по НЧД № 14614/2016г. по описа на СРС,
НО, 2-ри състав, НЧД № 9119/2016 г. по описа на СРС, НО, 6 -ти състав, протокол
от съдебно заседание от 15.09.2015г. по НЧД № 15160/2015 г. по описа на СРС,
НО, 95 –ти състав, протокол от съдебно заседание от 23.06.2017г. и определение
от същата дата по НЧД № 9266/2017г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, справки
за съдимост на подсъдимите, Постановление на прокурор при СРП за отказ да се
образува досъдебно производство от 14.11.2017г. и постановление на прокурор при
СГП от 14.12.2017г., материалите, съдържащи се в пр.пр. № 38374/82017 по описа
на СРП, справки за съдимост, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От
приложените по делото справки за съдимост съдът е приел за установено, че
подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност.
На
базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
заключил, че подсъдимите А. П.-В. и С.
Решение по ВНЧХД № 1674/2019г.,
СГС, НО, III-ти въззивен
състав, 4 стр.
тоилов
не са осъществили деянието по чл.147, ал.1 от НК. Клеветата е престъпление, при
което деецът довежда до знанието на поне едно трето лице извън себе си
обстоятелства, които са позорни за другиго. За обективната съставомерност на
деянието е необходимо разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта
и доброто име на този, за когото се отнасят, както и да бъдат неистинни.
Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното обстоятелство
е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до
укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да
накърни доброто му име в обществото. Приписването на неизвършено престъпление е
частен случай на разгласяване на неистински позорни обстоятелства, като за да е
налице приписване на престъпление същото следва да бъде достатъчно
конкретизирано.
Разгласяването като форма на
изпълнително деяние изисква неистинските позорни обстоятелства да бъдат
доведени до знание на поне едно трето лице извън дееца. В процесния случай не
се спори, че писмото, съдържащо инкриминирания израз е подписано от двамата
подсъдими, следователно представлява тяхно изявление, адресирани до трето лице.
Чрез инкриминирания израз действително са доведени до знанието на началника на
05 РУ- СДВР обстоятелства, които са укорими от гледна точка на общоприетия
морал, а именно наличието на образувани срещу тъжителя дела да хулигански
прояви и побои. От събраните от първоинстанционния съд доказателствата по
делото се установява, че частният тъжител е бил установен като извършител на
деяния, които от обективна страна осъществяват състав на престъпления по чл.325,
ал.1 от НК и чл.131, т.12 от НК. Установява се, че наказателните производства
са били прекратени на основание невменяемост на частния тъжител, но това
обстоятелство не изключва факта, че спрямо тъжителя са били провеждани
разследвания за посочените деяния и такива производство са били образувани. Законосъобразно
съдът е приел, че вписания в уведомителното писмо израз за „множество дела за
хулигански прояви и побои“ е верен.
При
цялостната извършена на основание чл.313
от НПК служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден
от горното, и на основание чл.334, т.6
във връзка с чл.338 от НПК Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.12.2018г.,
постановена по н.ч.х.д. № 6656/2018г. по описа на СРС, НО, 130- ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|
|
|
|