РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Кърджали, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500160 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260012 от 12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 230/2019 г. по описа
на РС – Крумовград, Г. Д. " Г.П." при Министерство на вътрешните работи - гр. С. е осъдена
да заплати на Е. М. Ч. сумата в размер на 1 567.12 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до
01.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, както и сумата в размер на 190.44 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до
01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба - 01.10.2019 г., до окончателното й изпащане. С решението си съдът е
осъдил Г. Д. " Г.П." при Министерство на вътрешните работи - гр. С. да заплати на Е. М. Ч.
сумата от 380 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на
Районен съд – Крумовград сумата в размер на 112.6890 лева, представляваща общият размер
на дължимата държавна такса върху уважените искове, сумата от 80 лева – разноски за
възнаграждение на вещо лице, както и д. т. в размер на 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. Д. "Г.П."“ –
МВР, който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно поради
1
нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че съгласно чл. 142, ал. 1 от
ЗМВР служителите на МВР са: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи
по трудово правоотношение. Предвид, че в конкретния случай служителят е полицейски
орган, то в съответствие с ал. 2 на чл. 142 от ЗМВР, статутът му се уреждал от ЗМВР. В чл.
179, ал. 4 от ЗМВР било предвидено, че на служители в МВР се изплащат и други
възнаграждения извън възнагражденията по чл. 179, ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, но това трябва
да е определено със закон или с акт на МС. В ЗМВР нямало препращаща норма, която да
даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените
въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР бил
специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото
допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила,
посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди,
въз основа на призната от закона делегация.
В съдебното решение била цитирана формално т.79 от решението на Съда на
Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020 г., постановено на 24.02.2022 г., без
същата или която и да е част от това решение на СЕС да е съобразена, включително
диспозитива му, съгласно който ,, 1) Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. 2)
Членове 20 и 31 от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват
в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се
прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел“.
Съдът изцяло игнорирал обстоятелството, че за държавните служители, работещи по
ЗМВР, била създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, заради
и в съответствие със специфичния труд, който полагат, като работното им време се
организирало по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.
Специалната регламентация била създадена, за да компенсира особената тежест на
2
полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари, поради
което нямало неравностойност на положението на същите спрямо работещите, за които се
прилага КТ и издадените въз основа на него нормативни актове. Различието на двете уредби
се обяснявало със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е
свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславяла и редица други
различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументирали
извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото
адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при
полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите
държавни служители, за служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни
механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито
останалите държавни служители, се ползвали.
Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а,
ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи издал приложимата през
процесния период Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при работа на
смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. При
съпоставянето на ЗМВР и КТ било видно, че за разлика от КТ, който ограничавал нощния
труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено в ЗМВР и при него
нормалната продължителност на работното време през деня съвпадала с нормалната
продължителност на работното време през нощта - 8 часа. Видно от приетата по делото
експертиза, трудът, който служителят е полагал, бил по 8 часа нощен труд. Полагането на
труд през нощта и от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и от тези по т. 2
на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, било свързано със
задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и на
свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен
труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото -
0.25 лв. - били идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 20
от НЗСДА и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР.
Не била налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагали труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползвали със специалната закрила по Кодекса на труда.
Логическото тълкуване на цитираната норма обуславяла извода, че препращането е само
към Глава XV от КТ - „Специална закрила на някои категории работници и служители“.
3
Норми извън посочената глава от КТ, включително подзаконови нормативни актове,
издадени въз основа на КТ, не намирали приложение по отношение на служителите на МВР.
Предвиденото в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен целяло да
установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй
като в КТ била предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в
сравнение с дневния такъв, законодателят използвал математически алгоритъм, чрез който
нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените
дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране
налице ли е положен извънреден труд. Превръщането ставало чрез умножаване на
отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. 8:7=1,143. Разпоредба, идентична на
тази на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл. 187, ал. 9
от ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и
нощния труд съвпадала и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1 (едно).
В ЗМВР не било предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в
изрично фиксиран размер на отработен нощен час и ясно било определено как става
установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително
възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ
също ясно били разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд,
основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът,
предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите
правоотношения нямал отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а
при определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ бил относим към увеличаване
размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към
установяване полагането на извънреден труд. Превръщането съгласно НСОРЗ на нощните
часове в дневни целяло събирането им с общия брой отработени часове за отчетния период,
за да се установи има ли надвишаване на нормата и съответно наличие на извънреден труд,
а нямала за цел автоматично обявяване за извънреден труд на разликата, получена след
конвертиране на часовете нощен труд, без сумиране с действително отработените часове за
отчетния период и установяване дали и с колко се надвишава нормата. Дори НСОРЗ да е
приложима за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съдът изцяло в противоречие с
горното приел, че часовете, получени в резултат от конвертирането на нощния труд
автоматично се обявяват за извънреден труд.
В специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове, не било
предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за
даден отчетен период представлявало сбор от общо положения от него на смени нощен и
дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените
дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлявала празнота в правото, която да
подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не била непълна, а
изчерпателна - законът съдържал същата пълна уредба на правоотношенията по повод
4
полагането на труд в МВР, каквато се съдържала и в КТ относно трудовите
правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а
подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР - нямал основание да
предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му били обусловени
от предвидената в чл. 187, ал. 1 и т. 3 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на
часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща
материя, приложение намирали специалните норми, които изключвали действието на
общите. Доколкото не се касаело до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на
органа, комуто била делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на
превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, била по
целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол. Подобна разпоредба не съществувала в
последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия
нормативен акт била в синхрон с разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР. В тази
насока са мотивите на съдебни решения на окръжни съдилища, които били с предмет
обективно съединени искове на същото правно основание.
Сочи се, че обжалваното решение не съдържало обсъждане и преценка на всички
правнорелевантни факти, което го правело неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, съдът бил
длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право,
както и да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които
намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Неправилността на
решението по главния иск влечала неправилност и на решението в частта, с която съдът
уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от
ЗЗД. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение на РС – Крумовград и
да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника. В съдебно заседание
представя писмени бележки.
Въззиваемият Е. М. Ч., чрез представителя си по пълномощие, оспорва в съдебно
заседание въззивната жалба. В представена писмена защита излага подробни съображения за
нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение на Районен съд –
Крумовград Претендира разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на Районен съд – Крумовград е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.
5
Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд и
обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди,
че за процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефицент 1.143 и
съответно не е заплатен от ответника.
Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от Министъра на
вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на положения труд от ищеца за
процесния период. Твърди също, че в наредбите липсва изрична норма за преобразуване на
часовете нощен труд с коефициент 1.143.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства по делото се установява, че през процесния период страните са били
обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при
ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време.
Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните служители в
МВР нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1.143.
По този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
В чл. 187, ал. 10 ЗМВР (предишна ал. 9) е указано, че с наредба на министъра на
вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното
6
време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г.,
в която липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1.143 при сумирано
отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било уредено в
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., действала до 02.08.2016 г. Това не означава обаче, че не
следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния труд. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
С оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба,
касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1.143, и
изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е
свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната
практика на СЕС, при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на
правото на ЕС, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране,
спазването на принципа за равно третиране може да се гарантира единствено, ако на
категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като
тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория (в този смисъл са решението
от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, т. 66, решението от 26 януари 1999 г. по дело С-18/95, т.
57, решението от 22 юни 2011 г. по дело С-399/09, т. 51, и решението от 28 януари 2015 г. по
дело С-417/13, т. 46). Лицата в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в
същото положение като лицата, които се ползват от съответната привилегия (решението от
11 април 2013 г. по дело С-401/11, т. 35). В тази хипотеза националният съд е длъжен да не
прилага дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да
изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи по отношение на
групата лица, които се намират в неравностойно положение, същия режим като този, от
който се ползват лицата от другата категория (в този смисъл са решението от 12 декември
7
2002 г. по дело С-442/00, т. 43, решението от 7 септември 2006 г. по дело С- 81/05, т. 46, и
решението от 21 юни 2007 г. по дела С-231/06-С-233/06, т. 39).
Поради изложеното съдът приема, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и
наредбите по прилагането му, която да предвижда преизчисляване на положения нощен
труд в дневен през процесния период, не може да бъде в ущърб на съответните служители в
МВР. С цел избягване поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
постигане на несправедлив резултат, в случая субсидиарно се прилага нормата на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ. Като акт от общото трудово законодателство, последната намира приложение
тогава, когато в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по прилагане
на ЗДСл или ЗМВР, са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването
им. Нейното приложение може да се изключи само в случай, че е налице специална правна
уредба, която дава в по-голяма степен защита на правата на работещите в системата на МВР,
но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия.
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че със Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017
г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд
през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, на държавните служители се определя допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0.25 лева за всеки отработен час през нощта между 22.00 и 06.00 часа. Това е
така, тъй като трудовото законодателство дава право на работещите да получават, от една
страна, завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за
заплащане на допълнителни възнаграждения. От дължимото допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1.143, не следва да се приспада дължимото възнаграждение в размер на
0.25 лева на час, защото тези възнаграждения са дължими на самостоятелни и независими
едно от друго правни основания.
Ето защо претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след
преобразуването на положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена в претендирания и установен от назначената по делото
съдебно – счетоводна експертиза размер. С оглед основателността на иска за главницата
основателен е и предявения иск за обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата в претендирания и установен от назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза размер. Като е достигнал до такива правни изводи и е уважил
предявените искове в претендираните размери, първоинстанционният съд е постановил
8
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия следва да се посочи, че същото е
неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и напълно съответства
на правната и фактическа сложност на делото и неговата продължителност.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 12.05.2022 г. по гр.д. № 230/2019 г. по описа
на Районен съд – Крумовград.
ОСЪЖДА Г. Д. " Г.П." - Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. С., бул.
„К.М.Л." № **, да заплати на Е. М. Ч. с адрес: гр.К., ул. „П.Х.“ № **, с ЕГН **********,
разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9