Решение по дело №1224/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 и сл. Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. Д. Ч. срещу Заповед № 3282з-5617/14.11.2024 г. на „За“ Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, изменена със Заповед № 3282з-5717/18.11.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.

Твърди се, че заповедта не е мотивирана, като не мога да се установят причините за издаването й. Моли същата да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Д. Ч., редовно уведомен, се явява лично и се представлява. Чрез процесуалния си представител твърди, че не са били доказани мотивите за издаването на акта. Нямало данни жалбоподателят да има лоши характеристики като служител или да повлияе по някакъв начин на дисциплинарната комисия. Акцентира върху факта, че с последваща заповед е възстановен на работа. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски.

Депозирани са писмени бележки, в които излага подробно съображения за отмяна на заповедта, издадена в противоречие с материалния закон. Не бил посочен срок за отстраняване, което означавало безсрочно, в противоречие с чл. 214, ал. 3 ЗМВР. Не можело да се тълкува или предполага, че срокът е до два месеца, тъй като не се мотивира необходимостта за приложение на максималния срок. Цитира съдебна практика. Несъответна на материалния закон била издадената заповед в частта й, с която е разпоредено изземване на служебните карта, личен знак и оръжие. Твърди, че спрямо жалбоподателя не била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Не били налице предпоставките по чл. 214, ал. 4 ЗМВР. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР органът действал при условия на оперативна самостоятелност – да е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР и служебното положение на служителя да затруднява обективната истина. Първата предпоставка била налице поради данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Що се отнася до втората предпоставка – срокът за приключване на дисциплинарното производство бил до 05.02.2025 г., до който момент дисциплинарнонаказващият орган бил длъжен да осигури възможност за разкриване на обективната истина. Мотиви, обосноваващи необходимостта от отстраняване на служителя, не са изложени. Твърди се, че е налице основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 АПК, като е възпрепятствана възможността на лицето да разбере каква е причината спрямо тях да са въведени неблагоприятните последици на акта и да осъществи защитата си адекватно, а на съда - необходимия съдебен контрол.

Ответникът Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Заповедта била издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липсата на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Налице били и двете предпоставки за издаване на заповедта – образувано е дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР, като служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Отделно, отстраняването на служителя било необходимо за събиране на доказателства за безспорното установяване на дисциплинарните нарушения, които се твърди, че са извършени от него. Законът „държи сметка“ само за опасността да се затрудни разкриване на обективната истина, а не се изисква като основание за отстраняването да са налице доказателства или да са изложени в заповедта мотиви, че са извършени от служителя някакви конкретни действия с цел да заличи следите си или да повлияе върху някого. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното от фактическа страна:

С докладна записка от 21.10.2024 г. на ВПД Началник ГКПП – К. Андреево до Началника на ГПУ - Свиленград е предложено образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР за тежко нарушение по чл. 203, ал. 1 ЗМВР срещу младши инспектор Н. Д. Ч. – старши полицай в 04 група на ГКПП – К. А. от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово предвид, че по време на извършените гранични проверки в описаните в докладната записка случаи вероятно умишлено е обработвал представените му паспорти и лични карти без същите да отговарят на притежателите си.

На 22.10.2024 г. от Директора на РДГП – Елхово до Директора на ГД „ГП“ – МВР е отправено предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина – чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР, срещу младши инспектор Н. Д. Ч. – старши полицай в 04 група на ГКПП – К. А. от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово, като в предложението изрично е посочено, че няма наличието на основанията по чл. 214, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗМВР.

На 24.10.2024 г. със Заповед № 3282з-5229/24.10.2024 г. на Директора на ГД „ГП“ – МВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Н. Д. Ч. – старши полицай в 04 група на ГКПП – К. А. от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово, като е определен състав на комисията /и Заповед № 3282з-5366/30.10.2024 г. на Директора на ГД „ГП“/ и срок /Заповед № 3282з-525 от 31.01.2025 г./ за изготвяне на обобщена справка и становище относно наличието на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност. С издадените заповеди Ч. се е запознал.

На основание чл. 41, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 2 и чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР със Заповед № 3282з-5617/14.11.2024 г. на „За“ Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, изменена със Заповед № 3282з-5717/18.11.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ /без данни за оспорването й/, е временно отстранен от длъжност младши инспектор Н. Д. Ч. – старши полицай в 04 група на ГКПП – К. А. от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, и е разпоредено изземването на служебната карта, личния знак и служебното оръжие. В т. 3 от заповедта е посочено – дисциплинарноразследващият орган да уведоми Директора на ГД „ГП“ при промяна на обстоятелствата за временно отстраняване от длъжност на служителя по чл. 214 ЗМВР. Посочено е също и, че заповедта влиза в сила от датата на връчването й.

Заповедта е връчена на адресата й на 18.11.2024 г.

Оспорената заповед е издадена от Р. А. К. – заместник-директор, той и директор на дирекция „Граничен контрол“ при ГДГП – МВР, който замества Директора на ГД „ГП“ за времето от 08:30 ч. на 14.11.2024 г. и до 17:30 ч. 15.11.2024 г., като осъществява функциите му по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ПУДМВР и изпълнява правата и задълженията му на ръководител, произтичащи от чл. 20, ал. 1 ЗЗКИ, чл. 14, ал. 1 ЗСРС и чл. 251в, ал. 3 ЗЕС, съгласно Заповед № 3282з-5609/14.11.2024 г., издадена от Директора на ГД „ГП“ – А. З. /преназначен на длъжност Директор на ГД „ГП“ съгласно Заповед № 8121к-13440/31.10.2023 г. на Министъра на вътрешните работи/, на основание чл. 41, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 33, ал. 1 ПУДМВР и във връзка със служебна командировка.

По делото е представена Заповед № 3282з-844/19.02.2025 г. на Директора на ГД „ГП“, с която поради това, че не е постъпило предложение за продължаване срока за отстраняване от длъжност на служителя жалбоподател, същият е възстановен на заеманата длъжност, считано от 18.01.2025 г. Заповедта е връчена на адресата й на 20.02.2025 г.

По делото са изслушани свидетелските показания на А. А. Л., които съдът кредитира като дадени обективно и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Същата била младши инспектор, старши полицай в ГПУ – Свиленград при ГКПП „Капитан Андреево“, а в момента на „зелена граница“. Живеела на семейни начала с жалбоподателя, който бил работил около 25-26 години в системата на МВР. Той имал прекрасни взаимоотношения с колегите си и винаги им помагал, бил наставник на новите колеги, последния път на трима от тях. Л. не била запозната да има конфликти между жалбоподателя и колегите му. Бил добър служител, а тя го познавала от момента, в който той бил на ГКПП. Знаела, че бил отстранен от работа – тогава бил на „зелена граница“, където се справял са задълженията си и нямал наказания. Работил бил с различни колеги, в различни смени и не бил имал проблеми с тях. Нямал връзка с „Личен състав“, с който работата му на ГКПП не взаимодействала. Не познавал никой от членовете на дисциплинарната комисия, тъй като не били от района им и не са работили с тях.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 211 във връзка с чл. 214, ал. 1 т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК и от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1. Актът е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 41, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността му съгласно на чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

2. Оспорваният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но в същия не се съдържат фактически и правни основания за издаването му съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК.

Въпреки наличие на уредбата по чл. 214, ал. 3 ЗМВР, не се следва извод, че отстраняването е за посочения в нормата срок, доколкото в заповедта не е посочен такъв. Това е така, тъй като с цитираната разпоредба се определя срок за временно отстраняване - до два месеца, т.е. срокът може да е и по-кратък, както е и възможно удължаването му с още един месец при фактическа и правна сложност на образуваното дисциплинарно производство. Действително, жалбоподателят представя заповед, с която е възстановен на заеманата длъжност, считано от 18.01.2025 г., т.е. при спазване на двумесечния срок за отстраняване от длъжност, считано от връчването на оспорената заповед – 18.11.2024 г. Тази заповед му е връчена на 20.02.2025 г., след изтичане дори на тримесечният срок по чл. 214, ал. 3 ЗМВР. Отделно от това, с връчването на оспорената заповед адресатът й всъщност е възпрепятстван да разбере точно за какъв срок е временно отстранен, т.е. като краен резултат от същата е отстраняването на Н. Д. Ч. без конкретен срок, безсрочно, каквато хипотеза не е уредена от законодателя. Волята на органа не може да бъде предполагана, вкл. и доколкото липсват мотиви за приложимост на максимално допустимия срок предвид конкретни факти, цели и лично положение на жалбоподателя, каквито също не са обсъдени в оспорения акт и за което ще бъдат изложени подробни съображения по-долу.

Неприложима е в случая разпоредбата на чл. 214, ал. 4 ЗМВР, чрез която жалбоподателят всъщност се опитва да насочи съда към извод за неправилна правна квалификация поради неправилно установена фактическа обстановка. Тази разпоредба не само не е цитирана в оспорената заповед, но и на държавния служител не е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР „държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина“.

Налице е регламентирана от законодателя правна възможност органът, образувал дисциплинарното производство, временно да отстрани от длъжност държавен служител при наличието на предпоставките за това, т.е. органът действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан с посоченото в предложението на Директора на РД „ГП“ – Елхово за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.

Предпоставките за временно отстраняване, които следва да са кумулативно налични, т.е. липсата на една от тях обуславя извод за неприложимост на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, са: 1. образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР и 2. служебното положение на държавния служител би затруднило разкриването на обективната истина.

Налице е първата предпоставка. Образувано е дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина – чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Този факт не се оспорва от жалбоподателя.

Не е налице втората предпоставка. Административният орган не мотивира по какъв начин служебното положение на Н. Д. Ч. би затруднило разкриването на обективната истина. Доказано е само наличието на образувано дисциплинарно производство срещу служителя. За отстраняването му от длъжност обаче това не е достатъчно. В заповедта не са изложени съображения кои фактически обстоятелства дават основание на органа да приеме, че служебното положение на Н. Д. Ч. би затруднило разкриването на обективната истина в конкретния случай, т. е. не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Такава връзка следва да бъде обоснована, за да се приеме, че фактическият състав на приложимата правна норма е осъществен, което в случая не е сторено. Изводи за възможност да се затрудни извършването на пълно и обективно разследване не могат да се направят от описаните по-горе докладна записка и предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, като следва да бъде отбелязано, че в последното дори е посочено „не“ срещу основанията по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗМВР, а свидетелят, отчитайки неговата заинтересованост, заявява, че Н. Д. Ч. не познава и няма служебни отношения, извън образуваното дисциплинарно производство, с членовете на определената дисциплинарна комисия. Действително предметът на доказване в образуваното дисциплинарно производство е свързан с изпълнение на служебните задължения на Н. Д. Ч., но съдът намира, че това не изключва спазването на изискването за мотивиране на акта. Или иначе казано, в заповедта липсват изложени мотиви за възможността Н. Д. Ч. да попречи на разкриване на обективната истина, като самото посочване на длъжността, която заема, не обосновава подобен извод.

За пълнота, следва да се посочи и, че в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, въпреки разпределената доказателствена тежест, от ответника не се изложиха твърдения, не се представиха доказателства и не се отправиха доказателствени искания, посредством които да се установи по какъв начин служебното положение на Н. Д. Ч. може да затрудни разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Съдът не се отклонява от становището си, че е недопустимо да допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, както и да излага мотиви по един немотивиран от административния орган акт.

Изземването на служебната карта, личния знак и служебното оръжие е разпоредено вследствие отстраняването от длъжност, поради което при липсата на основание за отстраняване води до липса и на основание за издаване на разпореждане по чл. 215, ал. 1 от ЗМВР /така и Решение по адм. дело № 1337/2024 г. на Административен съд - Хасково по сходен казус/.

Оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден при липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето. Възпрепятствана е и преценката на съда издаден ли е актът в съответствие с материалния закон.

Отделно, с издаването на заповедта са засегнати права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за преследваната от тази заповед цел, като същият всъщност е лишен от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и да получава възнаграждение за това.

Извод: оспорената заповед подлежи на отмяна /чл. 172, ал. 2 АПК/.

В този смисъл са Решения на ВАС, Пето отд., по адм. дело № 9875/2024 г., по адм. дело № 11250/2024 г. и по адм. дело № 9303/2023 г.

Разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно /чл. 78, ал. 5 ГПК/. От ГД „ГП“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт /по аргумент § 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗМВР/ следва да бъдат заплатени разноски в общ размер от 760 лева.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-5617/14.11.2024 г. на „За“ Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, изменена със Заповед № 3282з-5717/18.11.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, с адрес – [населено място], да заплати на Н. Д. Ч., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 760 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.