Определение по дело №9/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

219

Година

17.1.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.17

Година

2013

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК.

Искови претенции общо за сумата 224 545,80 лв., представляваща обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане и обезщетения за забавено плащане на парични задължения, предявени от трите ищци срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

От съдържанието на исковата молба съдът констатира твърдяните факти, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното право. А те са: На 18.04.2009 година в нива в землището на с. С., област В. Т., в местността „Каябунарска поляна”, лицето Р. М. С., от с. С., като управляващ трактор с прикачена към него пръскачка, собственост на Земеделската К. „С.-9.- с. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /извършване на товаро - разтоварни работи при пръскане на есенни култури с хербицид/, представляващ източник на повишена опасност, е причинил смъртта на Д. Т.Т, съпруг на първата ищца и баща на втора и третата ищци. В исковата молба са изложени конкретните факти, които обосновават извода за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. Смъртта е причинена от Р. С. във връзка с възложената му работа по трудов договор със З. К. „С. – 9. - с. С.. Управляваният трактор и прикачената към него пръскачка са собственост на Земеделската К. и има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, по отношение на трактора с „Д. - О. З.” Е., със срок на застраховката, в който период попада датата на инцидента. С протоколно определение за одобряване на споразумение от 25.06.2010 г. по НОХД № 378 по описа за 2010 година на Великотърновския окръжен съд, ответникът е признат за виновен за извършеното от него престъпление, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК, във вр. с чл.33 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.11, т.1 от Наредба №12 от 30.12.2005 година за осигуряване на ЗБУТ при извършване на товаро – разтоварни работи, му е наложено наказание 1 /една/ година лишаване от свобода. Издаден е изпълнителен лист в полза на ищците, против Р. М. С. и З. К. „С. – 9. - с. С., като последните при условията на солидарност са осъдени да заплатят сумите от по 84 000 лв. на всяка една от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща, причинена на посочената дата, в резултат на конкретизираното деяние, извършено от Р. С.. Изпълнителният лист е издаден по гражданско дело №857 по описа за 2010 година на Великотърновския окръжен съд и второинстанционно гражданско дело № 291 по описа за 2011 година на Апелативен съд – В. Т.. Съдебните производства по посочените дела са се провели и решенията са постановени при участието на третото лице - помагач „Д. - О.З.” Е.. Поради наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е налице и основание за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетение на вредите от настъпилото застрахователно събитие. Ищците са подавали молби до „Д. - О.З.” Е. – Централно управление, с искане присъдените им обезщетения да им бъдат преведени по посочени от тях банкови сметки, в резултат на което са изплатени на ищците обезщетения от по 42 000 лв. на всяка една от тях, т.е половината от главницата присъдена по посочените граждански дела с постановените по тях решения. Подадена е нова молба от ищците за изплащане на обезщетение в пълния му размер, но до сега няма отговор от страна на ответното застрахователно дружество. Ищците са понесли изключително голяма болка, мъка и страдание от загубата на своя съпруг и баща, на който е прекъснат житейския път във възраст, когато е най-нужен на съпругата си и двете и дъщери. Внезапната му смърт им причинява тежък емоционален и психически удар, огромна мъка и печал. Ищците и пострадалият техен баща, и съпруг са живели в едно домакинство, били са привързани един към друг, в семейството е имало пълно разбирателство, обич и взаимно уважение. Пострадалият е бил опора в семейството, подпомагал е активно и материално своето семейство. Ищците са лишени от възможността той да прави това и занапред, тъй като е бил в трудоспособна възраст. Ищците оценяват загубата на своя съпруг и баща като изключително тежка за тях и претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди, болки и страдания от тази загуба в размер на по 60 000 лв. за всяка една от тях, които суми не са платени от застрахователя.

Въз основа на така твърдяните факти е направено искане, да бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата от по 60 000 лв. за всяка една от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, следствие смъртта на техния съпруг и баща, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетенията и сумата от по 14 848.60 лв. за всяка една от ищците, представляваща законната лихва върху изплатената от страна на застрахователя сумата в размер на 42 000 лв. за всяка една от тях, за периода от смъртта на техния наследодател, до изплащане на сумите от страна на застрахователя на 10.08.2012 година.

Съдът като взе предвид съдържанието на постъпилите отговори счита, че ответникът се брани с правоизключващи и правопогасяващи факти и възражения, а именно: Изразено е становище за недопустимост на исковите претенции. Изложени са в отговора на искова молба конкрÕтни факти, които обосновават това твърдение. Изложено е твърдение, че имуществените вреди, предмет на исковата претенция, не следва да бъдат компенсирани от ответното застрахователно дружество, независимо от факта на договора за покриване на риска „гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между З. К. „С. – 9. и „Д. - О.З." Е.. В отговора на исковата молба са изложени конкретните факти, които обосновават това твърдение. Заявено е, че при произнасянето си по заявлението на ищците е допусната грешка в изводите относно дължимостта на заплатеното обезщетение в размер от по 42 000 лева на всяка една от ищците, тъй като такова не се дължи. Заявено е също, че извършеното плащане е покрило неимуществените вреди на ищците, ако се приеме, че такива се дължат. Изложени са възражения и за съпричиняване, като в отговора на исковата молба са изложени конкретни факти, които обосновават това твърдение. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви. Изложени са фактите, които обосновават това твърдение. В допълнителния отговор на исковата молба са изложени твърдения, че не е налице прекъсната давност по отношение на „Д. - О. З.” Е., не е осъществена нито една от хипотезите на чл.116 от ЗЗД. Изложени са конкретни доводи във връзка с това твърдение.

С постъпилата „Молба-становище”, подадена от конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника З. К. „С. – 9., с. С. е заявено следното: Претендираните обезщетения, следва да се изплатят от „Д. - О.З.”, тъй като към този момент – датата на смъртта на Т, са били валидни две застрахователни правоотношения, възникнали на основание два вида застраховки: „Гражданска отговорност” на МПС, причинило увреждане на Т и „Трудова злополука”. Изложени са конкретни факти и доводи във връзка с така заетото становище.

Конституираното като трето лице помагач на страната на ответника физическо лице Р. М. С. не заема становище по предявените искови претенции.

Предявените субективно и обективно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящите - чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането; и обусловените - чл. 84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1, изречение 1 от ЗЗД.

Предявените искови претенции са процесуално допустими.

Прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е допустим не само при уважен иск срещу деликвента по чл.45 от ЗЗД, но и при плащането на сумата, присъдена на увреденото лице. Плащането на сумата е факт със значение евентуално за основателността на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ. В този смисъл е и ТР №2 от 06.06.2012 г. по Т.Д.№1/2010 г., ОСТК на ВКС на РБ. Изложеното е приложимо и по отношение пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при уважен иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД. Това е така, защото мотивите на посоченото ТР са относими и при уважен иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и съображения и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

На 18.04.2009 година починал Д. Т.Т и оставил за единствени законни наследници съпруга - първата ищца, и две дъщери - другите две ищци. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на приетото по приложеното към настоящото гражданско дело „Удостоверение за наследници” №174 от 22.04.2009 година на Кметство с. С..

По реда на чл.382, ал.7 от НПК е одобрено от съда споразумение. От споразумението се установяват следните обстоятелства:

Подсъдимият Р. М. С., трето лице помагач в настоящото дело, е признат за виновен в това, че на 18.04.2009 година в нива в землището на с. С. при управление на трактор „ТК 80” с рег. № ... с прикачена към него пръскачка „Перла ПЩ-22”, собственост на ЗК „С.-9. с. С., също трето лице помагач в настоящото дело, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /извършване на товарно-разтоварни работи при пръскане на есенни култури с хербицид /представляваща източник на повишена опасност/, а именно: не е извършил правилна маневра за паркиране на място с хоризонтален профил на терен и където почвата е твърда, т.е. извън нивата, за да осигури устойчивост на превозните средства при извършването на ТРР, а е предприел паркиране на трактора с прикачената му пръскачка на нивата /но вътре в нея/, където има наклон 2'17" в посока на спускане към задната част на пръскачката и почвата е мека; и след като ги е паркирал в края на нивата /но вътре в нея/ не е осигурил трактора с прикачената му пръскачка против самопроизволно придвижване при товаренето на цистерната на пръскачката с вода 2000 л., т.е. допълнително относително неравномерно разпределена тежест от 2000 кг., като включил трактора на предавка с голямо предавателно число, спира работата на двигателя му, задейства ръчната спирачка/ и като знае, че тя няма достатъчна ефективност - да възстанови ефективността й и да постави надлежни клинове зад гумите/, т.е. не е осигурил безопасността и защитата на здравето чрез избиране на правилен начин за извършване на ТРР, при което е причинил смъртта на Д. Т.Т, поради което на С. е наложено наказание за извършено от него престъпление по чл. 123, ал. 1 НК вр.чл.33 от ЗЗБУТ вр.чл.24 ал.1 т.1 и чл.11 т.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на ЗБУТ, една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на Протоколно определение от 25.06.2010 година по приложеното към настоящото дело НОХД №378 по описа за 2010 година на ВТОС.

Процесните трактор и пръскачка са собственост на третото лице помагач ЗК „С.-9. с. С.. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на приетите като писмени доказателства „Удостоверение”; „Регистрационен талон” и ”Удостоверение за регистрация на З. техника”, приложени по настоящото дело на л.74, л.77 и л.78.

Към момента на причиняване на смъртта на наследодателя на трите ищци е действал договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен между ответника и третото лице помагач ЗК „С.-9. с. С., като процесният трактор е застрахованото МПС. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на приетите по делото като писмени доказателства ”Комбинирана Застрахователна полица” - 2 бр., и ”Застрахователен сертификат” – 2 бр., приложени по настоящото дело на л.74; л.75; л.79 и л.80.

С Решение №29 от 16.03.2011 година, постановено по ГР.Д.№857 по описа за 2010 година на Великотърновски окръжен съд и Решение №269 от 17.10.2011 година, постановени по В.ГР.ДV№291 по описа за 2011 година на Апелативен съд-В.Т., влезли в С., са осъдени третите лица помагачи на ответника в настоящото производство, да заплатят солидарно на ищците по настоящото дело по 84 000 лв. на всяка една от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща Д. Т, причинена на 18.04.2009г. в резултат на деянието, извършено от Р. М. С. при управлението на трактор „ТК 80” с рег. № ... и прикачена към него пръскачка „Перла ПЩ-22”, собственост на ЗК „С.-9. с. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /извършване на товарно-разтоварни работи при пръскане на есенни култури с хербицид /представляваща източник на повишена опасност/, ведно със законната лихва от датата на увредата - 18.04.2009 година до окончателното изплащане.

На 10.08.2012 година ответникът, в качеството му на „застраховател”, е заплатил на ищците по 42 000 лв. на всяка една от тях за причинените им от процесния деликт неимуществени вреди. Безспорно обстоятелство, заявено както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в обстоятелствената част на отговора на исковата молба, подаден от ответника. Поради безспорността му съдът го приема за установено.

От приетото заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана единична съдебно-автотехническа експертиза и от уточненията, направени в публично заседание съдът приема за установени следните обстоятелства:

Процесът за настъпване на процесната трудова злополука възниква от момента на разстановяването на процесиите машини и пръскачката за поредното им зареждане с вода и приготвяне на разтвор с хибрицид. Механизмът на трудовата злополука се реализира в резултат от техническа неизправност на трактора и неефективното допълнително осигуряване от самопридвижване. Разположението на лицата Д. Т.Т и Р. М. С. при зареждането на пръскачката с вода е както следва: Р. М. С. се е намирал в лявата част на пръскачката на обособено място като е имал задача да придържа маркуча вливащ вода и постави необходимата доза хибрицид - поз. 13 от скицата и сн. № 3 от фотоалбума. Пострадалият Д. Т.Т е имал за задача след като създаде налягане в цистерната да отвие спирателен кран за подаване на вода от цистерната към пръскачката, след което да се изтегли на безопасно разстояние от обсега на действие на щанга на пръскачката- поз. 14 от скицата, сн. № 6 и 7 от фотоалбума.

Присъствието на загиналия Д. Т между камиона и пръскачката е било единствено и само технологично необходимо за задействане на крана, монтиран на камиона в отсека от време за пускане и спиране притока вода в резервоара на пръскачката и подаване на хирбицидите.

Отчитайки техникоексплоатационните характеристики на теглото на водата в цистерната и габаритите и същите характеристики на трактора и прикачената пръскачката вещото лице прави извод, че зареждането е било възможно само на поляната северно от блока позиция 17 от скицата, снимка №2 от фотоалбума. Необходимо е в този случай да се отчитат наклоните на поляната на север и изток и се вземат мерки за обезопасяването на движението на трактора и прикачената пръскачката.

Отчитайки техникоексплоатационните характеристики на техникоексплоатационното състоянието на земната маса на посевната площ с пшеница, наличието на дълбока бразда, отделяща блока от поляната, вещото лице прави извод, че не е било възможно успоредно разположение на цистерната спрямо пръскачката. Това е било възможно само на поляната северно от блока позиция 17 от скицата, снимка №2 от фотоалбума.

От събраните доказателства по досъдебното производство и поведението на машините по време на зареждане на пръскачката с вода, вещото лице установява, че тракторът е бил технически не изправен. Ръчната спирачка не е осигурила достатъчен момент на триене, който да не допусне самопридвижване в резултат на породилата се С. от продължаващото натоварване на пръскачката с вливаната в нея вода.

Пръскачка „Перла-ПЩ-22" е прикачен инвентар, чиято връзка с трактора се осъществява с теглич. Пръскачка „Перла-ПЩ-22" действа само, когато е прикачена /агрегатирана/ към трактор с изходящ силов вал. Не е възможно да се извърши пръскане с пръскачка .,Перла-ПЩ-22" без да е прикачена /агрегатирана/ към трактор с изходящ силов вал. От анализа на обстоятелствата по делото вещото лице установява, че не възможно самоволно движение на пръскачката, защото тя е куплирана към процесният трактор. Нейното натоварване, неефективността на ръчната спирачка, наклона на терена и неефективното осигуряване против самопридвижване /поставяне под задната лява гума на пръскачката на камък/ са довели до самопридвижване назад на системата трактор - пръскачка и последвалото притискане на Т.

От приетото заключение на вещите лица по допуснатата и изслушана тройна съдебно-автотехническа експертиза и от уточненията, направени в последното по делото публично заседание, съдът приема за установени следните обстоятелства:

Относно механизма на настъпилата злополука. На 18.04.2009 година в местността „Каябунарска поляна" се извършва пълнене с вода и хербицид на прикачна пръскачка „Перла -ПЩ-22". Тази дейност се изпълнява от Р. М. С.-водач на трактор ,,ТК-80" с per. № ... и прикачен инвентар – пръскачка „Перла -ПЩ-22". Другият участник е Д. Т.Т като водач на специализиран автомобил „ГАЗ 537 цистерна/ с рег.№ .... За поредното зареждане Р. предприема маневра в блока и я изпълнява, като целта е да застане перпендикулярно на наличния земен път. Тракторът се установява в засетия с есенник блок, а прикачената пръскачка застава с колелата си на образувалата се бразда в края, между блока и наличния синор с земния път. От огледния протокол става ясно, че денивелацията между двете нива е 26 см. Р. дръпва ръчната спирачка на трактора, оставя го с работещ двигател и слиза от него. Към така установения трактор Д. Т подхожда с управлявания от него автомобил „ГАЗ 53" по земния път и спира успоредно на разпънатите в работно положение рамена с дюзи - на пръскачката. Д. слиза от камиона и заедно с Р. поставят камък зад лявото колело на пръскачката, с цел допълнително да се осигури системата (трактор-пръскачка) против самопотегляне. В момента, в който двете МПС са се установили на място, разстоянието между рамената на пръскачката и лявата страна на автомобила „ГАЗ 53" е около 70 см. Д. Т поставя устройството на ауспуха на камиона за да се създаде налягане в цистерната, повишава оборотите на двигателя до средни, дръпва ръчната спирачка и поставя скоростния лост в неутрално положение. При това разположение на МПС се пуска водата от крана на цистерната и по наличния маркуч (поставен в резервоара на пръскачката) започва пълненето с вода. Когато водата достига 1000-1200л., водачът на трактора Р. С. стъпил на работната платформа, намираща се от лявата страна на пръскачката налива подаденият му от Д. Т хербицид. Видно от снимковия материал този процес е бил приключен към момента на злополуката. При последвалото дозареждане с вода в следствие на увеличената маса на пръскачката, ниската плътност на почвата (поставения камък за допълнителна „осигуровка" потъва), денивелацията между браздата и пътя, неефективната работа на ръчната спирачка на трактора, системата (трактор-пръскачка) потегля назад като скъсява разстоянието между нея и товарния автомобил. В този момент Р. С. е бил на платформата на пръскачката, където е контролирал пълненето й, а Д. Т се е намирал между рамената на пръскачката и лявата страна на автомобила „ГАЗ 53". При приближаването на пръскачката Д. не успява да напусне обсега, и остава притиснат. Виждайки това Р. веднага премества трактора напред и го установява на мястото описано в огледния протокол. В следствие на притискането, Д. Т е получил тежки травми на гръдния кош, които са непосредствената причина за неговата смърт.

При зареждането на пръскачката с вода Д. Т има две задължения: да подаде маркуча от камиона до гърловината на пръскачката и да пусне водата за пълнене и да даде на Р. тубите с хербицид, за да бъдат налети в цистерната. През останалото време на процеса „пълнене" неговото присъствие между камиона и пръскачката не е било наложително.

Различно подреждане на конфигурацията от превозни средства е било възможно. Това твърдение се основава, както от резултатите от направените измервания по време на огледа на мястото на произшествието, така също и на допълнителните измервания на плаца в Земеделската К.. Различните възможности за това са онагледени със приложен снимков материал - ТАБЛИЦА 1.

При разгледаните от експертизата възможности за различно разположение на техниката в момент на зареждане, като се отчетат и собеностите на терена, вещите лица твърдят, че при успоредно разположение на цистерната спрямо пръскачката произшествие с аналогични последици не би настъпило.

От събраните доказателства по досъдебното производство, МПС към момента на произшествието са били изправни, с изключение на неефективността при работата на ръчната спирачка на трактор ,,ТК 80". Този проблем в комбинация с другите фактори (променящо се тегло на цистерната; ниска плътност на почвата; денивелацията между браздата и нивото на пътя) са довели до настъпването на злополуката.

Пръскачката „Перла ПШ 22" е прикачен инвентар, тя не е тракторно ремарке.

За работата на прикачената пръскачка е необходимо тя да бъде агрегатирана към трактор, който конструктивно да разполага със силоотводен вал. Този вал служи за предаване на въртящ момент към монтираната на пръскачката помпа. Когато помпата създаде необходимото налягане, разтвора се подава към разпръскващите дюзи, намиращи се на рамената, за да се осъществи пръскането.

От технико - експлоатационна гледна точка, пръскане с пръскачка „Перла ПШ 12", без тя да бъде агрегатирана към трактор, не е възможно.

Като анализира събраната информация, експертизата твърди, че самоволно придвижване на пръскачката на разстояние от порядъка на 60 см., без придвижване на трактор „ТК-80" не е възможно, поради наличието на твърда връзка между трактора и пръскачката.

Успоредно разположение на системата трактор-пръскачка спрямо цистерната е било възможно, като същите е трябвало да бъдат разположени успоредно на земния път - отбелязан в Скицата на експертизата, както следва: Камиона е разположен върху земния път. Трактора с пръскачката са в нивата и подхождат към спрелия на пътя камион.

В съответствие с поставената задача, всички описани по-горе конфигурации са възможни при дължина на маркуча от 5.60 м. Максималното отстояние при разположение на системата трактор - пръскачка перпендикулярно на автоцистерната ( съгласно СХЕМАТА ) е 4.30 м. (5.60 - 1.30 = 4.30 м.). При възможната друга конфигурация, а именно - успоредно разположение, при което трактора с пръскачката са в нивата, а камиона е на пътя, след извършени изчисления, максималното разстояние между тях (тялото на пръскачката и левия борд на цистерната ) е от порядъка на 4.50 м.

В съдебно заседаниевещите лица по допуснатата и изслушана тройна съдебно-автотехническа експертиза установяват следното:

Вещото лице И. Ц. М. заявява: „Според нас следва да се процедира по следния начин: при избора на място ориентацията на машините да се съблюдават състояние на почвата, налични наклони, укрепване и обезопасяване на МПС срещу самозадвижване. В конкретния случай в материалите по делото и в досъдебното производство е посочено, че тракторът е бил паркирал така, че едното от колелата на пръскачката е било застанало на ръб между синора и пътя с дълбочина на оврага от 26 см и там е бил поставен камък. От наша гледна точка това би трябвало да бъде съобразено на място и да бъде променена позицията на трактора. Самият блок има наклон към пътя, едно от нещата, които би трябвало да бъдат съобразени при вземане на положение спрямо цистерната е да бъде избегнат този наклон, а именно: напречно на блока и успоредно на пътя, на който е паркирана цистерната. Там наклон няма - наклонът е напречен. В заключение мога да каже следното: наистина е редно да се съобразява на място съобразно геометрията на релефа на терена, състоянието на почвата и да се вземат допълнително мерки за укрепване на машините спрямо самото задвижване. Наклонът е напречен. След установяването на камиона върху земния път, тракторът заедно с пръскачката подхожда към него и да се позиционира в тази позиция. Това е, което сме имали предвид. Пръскачката трябва да бъде или в посока изток или в посока запад успоредно на трактора.”

Вещото лице И.А. Б. заявява: На мястото е земен път, затревен, но е твърдо мястото. Този терен не се обработва и е с достатъчна товароносимост. Не е асфалтиран, не е чакълиран, просто е земен път. Това е първата точка, която трябва да се изпълни. Камионът се установява върху земния път. След това тракторът с пръскачката, разположени в нивата подхождат отзад към камиона и трябва да застанат успоредно, така както е на снимката.

От приетото заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява размера на изтеклите лихви за забава върху заплатеното обезщетение от 42 000 лв., считано от увреждането – 18.04.2009 година, до заплащане на обезщетенията – 10.08.2012 година – 14 848,60 лв.

Свидетелката К. Г.Г. установява следното: Живее в с. С. от както се е омъжила и са много близки съседи с ищците и покойния Д.. Познанството с тях датира от около 45 години. В една къща живеели всички: родителите М. и Е. и двете им дъщери М. и Т.. Живеели в едно домакинство. Много добри впечатления има от тях. Има наблюдение върху техните взаимоотношения. Винаги са били много задружни. М. бил много грижовен. Постигнали са много в къщата и благоустройството. Нещастието, което ги е сполетяло ги съсипа. Много бяха привързани един към друг. Двете момичета са много добри деца. Много бяха привързани. М. работел и всичките си пари внасял в къщи и били много добре материално. Д. работел в кооперацията. Трудовото си възнаграждение го внасял в къщи и бил много трудолюбив. Бил майстор. Оправял колата и със строителство се занимавал. Били стабилно семейство. Д. бил упора на всички. Децата се учели и той ги издържал. Каквото са правили в къщата, всичко се е правело със съгласие и с любов. Има голяма градина, има голяма техника. Д. въртял цялата градина. Имали много едри животни, крави, телета, прасета, кокошки. Всичко било като един голям образцов дом. Сега много им липсва на всички. Д. бил авторитет за тях и тяхна голяма опора. Съпругата му и децата много тежко преживяли инцидента. Били съсипани от мъка. Постоянно плачели. Минали са вече няколко години и свидетелката не ги е видяла един път да се усмихнат, както преди и да общуват с хората, както преди. Много тежка загуба преживяли. Много нелеп инцидент, който им преобърнал живота. Липсата на опора в семейството, липсата на човека, който се грижел за тях, за домакинството, се отразило много лошо. Пак се справят, но с много големи трудности. Момичетата са без баща, макар че вече са големи. Много им липсва. В къщата сега след смъртта на Д. има стопанство много слабо развито. Започнали да се посъвземат, защото животът продължава, но има голяма разлика от това, което е бело по-рано. Едната дъщеря е омъжена и живее в гр. С. със съпруга си и детето си, а по-малката живее в едно домакинство с майка си. Двете много се разбират. М. живее в гр. С., а Е. живее с малката си дъщеря Т., с която живеят заедно и тя е поела мъжката работа вместо баща си. За работата на Д. чувала отзиви от хората, че много го ценят, много го търсят и в кооперацията. Има преки впечатления, защото им помагал. Какъвто е бил в работата си, така и когато върши нещо в къщи. Такъв е навсякъде предвидлив, внимателен. Неговото семейство не могат да бъдат така, както са били някога. Винаги ще им липсва. Емоционално са все още много подтиснати и скърбят за него. Не може да се каже, че като минава времето ще утихне болката. Не им е разминало и винаги ще им липсва. Преди бяха много весели, контактни. Със свидетелката са врата срещу врата и са ежедневно заедно. Свидетелката има възможност да прецени, че са били съвсем други, когато бил жив Д.. Сега са по-затворени, на моменти отчаяни.

Свидетелят Т.С. Тустановява: Познава ищците като комшии. Познава М. от малък, още от деца се познават. Познава го от 45 – 50 години. Познава неговата съпруга и двете му дъщеря. Те живели в една къща с бащата и майката на Д., който е починал. Били много задружно семейство. Д. бил стълба на семейството. Поддържал животни постоянно: прасета, телета, крави. Имало привързаност по между им. Един друг се уважавали. Имали се много. Д. работел в кооперацията в с. С. като фандромист и шофьор. Той внасял трудовото си възнаграждение в семейството. Свидетелят не го е виждал на друго място да ходи да си харчи парите. Д. бил много внимателен. Д. като шофьор разбирал на коли. Бил много внимателен в работата си. Всичко правел с умисъл, с ум. Загубата се отразила много тежко на семейството. Много дълго време след това били затворени в себе си. Били много тъжни. Не може да се опише скръбта на близък човек, който е бил стълба на семейството. Всичко от тогава се променило. Не контактували със свидетеля както преди. Затворили се в себе си. Много пъти ги виждал да плачат. И още им е мъчно. Като говорят за Д. и започват да плачат. В къщата след неговата загуба почти няма животни, както преди. Много ясно, че им е по-трудно да се справят с ежедневните грижи. Всичко пада вече на техните ръце. Д. се грижел за всичко в къщи. А сега цялата работа пада върху Е. и Дора. По настоящем едната дъщеря живее при майка си. Когато починал Д. всички живеели заедно в една къща. После голямата дъщеря се омъжила.

Съдът дава варя на свидетелските показания, като има предвид както личното си впечатление от начина на депозирането им, така и обстоятелствата, че свидетелите установяват факти, които лично и непосредствено са възприели, не са заинтересовани от изхода на делото и фактите, които установяват са в пълен синхрон с фактите, установени чрез другите събрани по делото доказателства, обсъдени по-горе. Поради което съдът ги счита за достоверни.

От установените конкретни обстоятелства чрез депозираните по делото свидетелски показания, които като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От причинената смърт на Д. Т ищците са претърпели душевни болки и страдания, изживяват ги и в момента. Свидетелите установяват конкретни факти, от които съдът да направи извод, за причинените болки и страдания, както след настъпване на деликта, така и до настоящия момент.

Съдът счита за ненужно да излага какви обстоятелства установяват другите разпитани по делото свидетели по следните съображения: Свидетелите не само нямат непосредствени впечатления за настъпилата злополука, но не са узнали и в последствие как тя е настъпила. Установяват само факти, които са свързани с техни лични преценки коя от машините трябва първа да заеме „позиция” и по какъв начин трябва да са разположени един спрямо друг трактора с пръскачката и камиона с цистерната. Освен това по отношение на тези факти показанията са противоречиви.

Относно тези факти вещите лица са дали категоричен отговор, който се основава, както от резултатите от направените измервания по време на огледа на мястото на произшествието, така също и на допълнителните измервания на плаца в Земеделската К., а именно: Едно от нещата, които би трябвало да бъдат съобразени при вземане на положение спрямо цистерната е да бъде избегнат наклона на нивата към пътя, а това е възможно само при успоредно разположение на системата трактор-пръскачка спрямо цистерната, като същите е трябвало да бъдат разположени успоредно на земния път - отбелязан в Скицата на експертизата, както следва: Камиона е разположен върху земния път.

Тракторът с пръскачката са в нивата и подхождат към спрелия на пътя камион отзад и трябва да застанат успоредно.

Единственият факт, който установяват тези свидетели и който е релевантен към спорния въпрос дали пострадалият е съпричинил злополуката, е следния: При зареждането на пръскачката с вода Д. Т има две задължения: да подаде маркуча от камиона до гърловината на пръскачката и да пусне водата за пълнене и да даде на Р. тубите с хербицид, за да бъдат налети в цистерната. През останалото време на процеса „пълнене" неговото присъствие между камиона и пръскачката не е било наложително. Такива са изводите и на всички изслушани вещи лица.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

Предявените искови претенции са основателни и доказани в размер на 42 000 лв. за всяка една от ищците. Съображенията са следните:

По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в КЗ сложен фактически състав за ангажиране отговорността на ответника да заплати на ищците обезщетение за причиненото им непозволено увреждане, а именно:

-противоправно поведение на физическо лице при използване на МПС, на което лице собственикът на МПС е възложил работа;

-причинени неимуществени вреди на ищците от причинената смърт на техния съпруг и баща;

-причинна връзка между противоправното поведение на физическо лице, на което собственикът на МПС е възложил работа, и причинените на ищците неимуществени вреди;

-вина;

-към момента на причиняване на вредата между собственика на МПС и ответника е съществувал валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” за МПС, при използването на което са причинени неимуществените вреди на ищците.

По отношение противоправното поведение на физическо лице при използване на МПС, на което лице собственикът на МПС е възложил работа; причиняване на смъртта на съпруга и бащата на ищците; както и вината.

По силата на разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и на чл.300 от ГПК влезлите в С. присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.413, ал.3 от НПК разпоредбата на ал.2 на чл.413 от НПК се прилага и за актовете на районния съд по глава двадесет и девета „Решаване на делото със споразумение”. Съгласно разпоредбата на чл.381, ал.5, т.1 от НПК одобреното от съда споразумение съдържа отговори на тези въпроси. По силата на разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в С. присъда.

С оглед на изложеното, поради задължителния характер на одобреното от наказателния съд споразумение, гражданският съд приема за установени посочените по-горе обстоятелства.

Освен това чрез заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани съдебни експертизи се установяват факти, които обосновават извод за противоправност на поведението на С..

По отношение причинна връзка между противоправното поведение на физическо лице, на което собственикът на МПС е възложил работа, и причинените на ищците неимуществени вреди.

Причинната връзка не е призюмирана от Закона и трябва да бъде установена. Събраните по делото доказателства установяват обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че противоправното поведение на физическото лице, на което собственикът на МПС е възложил работа, е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди в неимуществената сфера на ищците – засягане на духовната и психична сфера. От установените чрез депозираните свидетелски показания обстоятелства за отношенията между пострадалия и трите ищци; начина им на съвместен живот; преживяли са и сега преживяват загубата много тежко съдът прави извод, че противоправното поведение, с което е причинена смърт на наследодателя на ищците, действително им е причинило вреда и претърпените вреди са в причинна връзка с противоп­авното поведение.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във всеки конкретен случай съдът следва да обсъди дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. Тези обстоятелства следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

В настоящия казус по делото чрез допуснатите и изслушани единична и тройна съдебно-автотехнически експертизи са установени обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че вредоносният резултат е съпричинен и от поведението на пострадалия.

Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства при зареждането на пръскачката с вода Д. Т има две задължения: да подаде маркуча от камиона до гърловината на пръскачката и да пусне водата за пълнене и да даде на Р. тубите с хербицид, за да бъдат налети в цистерната. През останалото време на процеса „пълнене" неговото присъствие между камиона и пръскачката не е било наложително.

По делото не е установено, че е имал задължения, които трябва да изпълнява след подаване на тубите с хербицид. Тежестта на доказване на този факт лежи върху ищцовата страна. Ако, по делото беше доказана необходимостта пострадалият да се намира между пръскачката и цистерната до края на „пълненето”, нямаше да се направи извод за съпричиняване.

Ирелевантно за съпричиняването на вредоносния резултат е дали поведението на пострадалия е виновно или не. Релевантен е фактът, че без установеното поведение от страна на пострадалия нямаше да настъпи вредоносният резултат. В този смисъл задължителната практика на Пленума на ВС на РБ в П-ние №17/1963година, т.7.

Начинът на установяване на машините също е съпричинил злополуката. Но, не действията на пострадалия са причина за настъпване на злополуката, а действията на С.. Факт, установен чрез заключението на тройната автотехническа експертиза и изявленията на вещите лица, направени в последното по делото открито съдебно заседание.

Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства вещите лица са категорични в извода си, който се основава, както от резултатите от направените измервания по време на огледа на мястото на произшествието, така също и на допълнителните измервания на плаца в Земеделската К., а именно: При разгледаните от експертизата възможности за различно разположение на техниката в момент на зареждане, като се отчетат и особеностите на терена, вещите лица твърдят, че при успоредно разположение на цистерната спрямо пръскачката произшествие с аналогични последици не би настъпило. Начинът, по който е установил С. трактора с пръскачката е лишила от възможност пострадалия да установи камиона с цистерната успоредно. Успоредно разположение на системата трактор-пръскачка спрямо цистерната е било възможно, като същите е трябвало да бъдат разположени успоредно на земния път - отбелязан в скицата на експертизата, както следва: Камиона е разположен върху земния път. Тракторът с пръскачката са в нивата и подхождат към спрелия на пътя камион отзад и трябва да застанат успоредно, а не перпендикулярно, както е било в случая. Само по този начин ще се избегне наклона на нивата към пътя, който наклон е един от факторите, причинили злополуката.

Налице е и последният посочен по-горе изискуем се елемент от сложния фактически състав, от който възниква задължението на ответника да заплати обезщетение на ищците – към момента на причиняване на вредата между собственика на МПС и ответника е съществувал валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” за МПС, при използването на което са причинени неимуществените вреди на ищците.

По отношение възраженията, че неимуществените вреди, причинени на ищците, не следва да бъдат компенсирани от ответника.

Твърдението на ответника, че имуществените вреди, предмет на исковата претенция, не следва да бъдат компенсирани от ответното застрахователно дружество, независимо от факта на договора за покриване на риска „гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между З. К. „С. – 9. и „Д. - О. З." Е., поради изложените в отговора на исковата молба факти, е невярно.

От заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани единична и тройна съдебно-автотехнически експертизи категорично е установено, че механизма на злополуката започва от момента, в който Р. С. е предприел придвижване на трактора с пръскачката и го е разположил в нивата. Установено е, че извършената маневра от С. не е съобразена с наклона на терена и състоянието на почвата. Изложеното обосновава извод, че неправилното използване на трактора като МПС е един от фактите, съпричинил злополуката, и задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от K3 покрива отговорността, свързана с използването на трактора като МПС.

Не е вярно и твърдението, че злополуката не е причинена от трактора, а от пръскачката.

От заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани единична и тройна съдебно-автотехнически експертизи категорично е установено, че пръскачка „Перла-ПЩ-22" е прикачен инвентар, чиято връзка с трактора се осъществява конструктивно със силоотводен вал. Този вал служи за предаване на въртящ момент към монтираната на пръскачката помпа. Когато помпата създаде необходимото налягане, разтвора се подава към разпръскващите дюзи, намиращи се на рамената, за да се осъществи пръскането. Пръскачка „Перла-ПЩ-22" действа само, когато е прикачена /агрегатирана/ към трактор. От технико - експлоатационна гледна точка, пръскане с пръскачка „Перла ПШ 12", без тя да бъде агрегатирана към трактор, не е възможно. Като анализира събраната информация, експертизата твърди, че самоволно придвижване на пръскачката на разстояние от порядъка на 60 см., без придвижване на трактор „ТК-80" не е възможно, поради наличието на твърда връзка между трактора и пръскачката.

Не е вярно и твърдението, че със споразумението от 25.06.2010 година по НОХД №378 по описа за 2010 година на Окръжен съд-В. Т., одобреното от Великотърновския окръжен съд, произшествието е настъпило само поради нарушение на правила, свързани с безопасността на труда при извършване на дейности, представляващи повишен източник на опасност, които не се отнасят до притежаването и използването на застрахования от ответното дружество трактор.

Видно от съдържанието на споразумението С. е признат за виновен и поради това, че не е извършил правилна маневра за паркиране на място с хоризонтален профил на терен и където почвата е твърда, т.е. извън нивата, за да осигури устойчивост на превозните средства при извършването на ТРР, а е предприел паркиране на трактора с прикачената му пръскачка на нивата /но вътре в нея/, където има наклон 2'17" в посока на спускане към задната част на пръскачката и почвата е мека. Изложеното обосновава извод, че извършената от С. маневра се отнася до използването на застрахования от трактор като МПС.

Не е вярно и твърдението, че земеделската К. е била длъжна да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за пръскачката. Това е така, защото пръскачката „Перла ПШ 22" е прикачен инвентар, не е тракторно ремарке. Обстоятелство, установено чрез заключението на изслушаните експертизи. Поради което разпоредбата на чл.14, ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) е неприложима по отношение на прикачен инвентар, какъвто представлява пръскачката.

При доказаност на всички елементи от сложния фактически състав, обсъдени по-горе, от които възниква задължението на ответника-застраховател да заплати обезщетение на ищците за причинените им неимуществени вреди, съдът следва да установи фактите, които обуславят извод за паричната равностойност на действително причинените вреди.

Застрахователят отговаря спрямо третото увредено лице в рамките на договорената със застраховката „гражданска отговорност” сума, но за действително причинените вреди и му дължи обезщетение за тяхната парична равностойност. Аргумент разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ.

В настоящия казус „договорената сума” надхвърля претендираната. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на приетите по делото като доказателства „Застрахователни полици”.

Обезщетението, което дължи застрахователят на увредения, е обезщетението, което причинителят на деликтадължи на увреденото лице съгласно разпоредбите на чл.51 от ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /имуществени и неимуществени/. Обезщетението при деликтна отговорност е парично. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Аргумент чл.52 от ЗЗД.

По справедливост се определя и кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за причинени неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Този кръг е посочен с Постановления №4/1961 г. и №5/1969 година на Пленума на ВС на РБ. Ищците са включени в кръга на лицата имащи право да търсят неимуществени вреди – съпруга и деца на починалото лице.

Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности /неимуществена ценност - здравето, засегната психическа сфера, душевен мир, намалена трудоспособност/.

В настоящия казус е засегната психическата сфера и душевния мир на трите ищци. Съдът като се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и със задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - П №4/ 68г., намира, че установените по делото чрез свидетелските показания факти, обосновават извода на съда относно размера на обезщетението.

Тези обстоятелства са: отношенията между пострадалия и трите ищци - привързаност и грижа един към друг; начинът им на съвместно общуване и съжителство; обстоятелството, че със смъртта на пострадалия ищците са лишени от всички грижи, които той е полагал, както за домакинството, така и за тях; загубата на морална подкрепа и опора; настъпилата видима промяна в душевното и здравословното им състояние; мъката, която са преживели, преживяват и ще продължават да преживяват. Внезапната и неочаквана смърт на пострадалия, начинът на причиняването й дълбоко и трайно е засегнала психическата сфера и душевния мир на съпругата и двете дъщери.

Посочените обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност, степента на нейното засягане, интензитета и продължителността на действително причинените вреди, конкретността на случая, и обосновават Þзвода на съда относно размера на обезщетението за действително причинените неимуществени вреди.

Като взе предвид изложените обстоятелства, както и новоустановената съдебната практика при причинена смърт, съдът определя размера на обезщетението на 120 000 лв. за всяка една от ищците. Този размер съдът счита, че е справедлив и напълно отговаря на действителното причинените вреди, на техния вид, степен на засягане, интензитета и продължителност.

С оглед приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия размера на обезщетението за действително причинените вреди следва да бъде намален. Съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, при отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, е 84 000 лв. за всяка една от ищците.

Освен изложените съображения за доказаност на всички елементи от сложния фактически състав, обсъдени по-горе, от които възниква задължението на ответника-застраховател да заплати обезщетение на ищците за причинените им неимуществени вреди, и за доказаност нафактите, които обуславят извод за паричната равностойност на действително причинените вреди, настоящият състав счита, че е обвързан от влезлите с С. съдебни решения, постанови по приложеното гражданско дело.

Това е така, защото деликтното правоотношение е обуславящо възникването на задължението на застрахователя да заплати обезщетение на пострадалия. При настъпване на застрахователното събитие-причинено увреждане от деликт, за застрахователя възниква задължение да заплати обезщетение в рамките на договорената сума по застраховката „гражданска отговорност”, в размер, отговарящ на паричната равностойност на действително причинените вреди. Застрахователят никога не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане.

Когато по отношение на съществуването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, по отношение на съществуването на фактите, които обуславят паричната равностойност на действително причинените вреди, и по отношение на конкретния размер на последната има влязъл в С. съдебен акт, който обвързва със С. на присъдено нещо страните по деликтното правоотношение, и чиито мотиви имат задължителна С. по отношение на застрахователя в качеството му на трето лице помагач, съдът разглеждащ прекия иск, предявен от увредения против застрахователя, е задължен да зачете обвързващата С. на съдебния акт не само по отношение на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, но и по отношение на размера на присъденото обезщетение.

В горния смисъл мотивите на ТР №2 от 06.06.2012 г. по Т.Д.№1/2010 г., на ОСТК на ВКС на РБ; ”Търговски сделки” проф., д-р Огнян Герджиков, трето преработено и допълнително издание, стр.220-221 и Решения на ВКС №458/2007 г.; №.91/2002 г.; №1350/2003 г. и Определение от 13.05.2004 г. по ГР.Д.№336/2004 г., ВОС, ТК.

С оглед на изложеното застрахователят при предявен пряк иск от увредено от деликт лице отговаря в рамките на договорената със застраховката „гражданска отговорност” сума за действително причинените вреди и дължи обезщетение за тяхната парична равностойност, която в настоящия казус е определена с влязъл в С. съдебен акт.

Както се посочи по-горе при обсъждане на събраните по делото доказателства ответникът, в качеството му на „застраховател”, е заплатил на ищците по 42 000 лв. на всяка една от тях за причинените им от процесния деликт неимуществени вреди.

Когато застрахователят заплати дължимото обезщетение на увреденото лице се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и правото на увредения срещу деликвента. Ответникът дължи на увредения разликата между паричния еквивалент на действително причинените неимуществени вреди, които съдът определи в размер на 84 000 лв. за всяка една от ищците, и изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 42 000 лв. за всяка една от ищците. Изплатената сума от „застрахователя” следва да бъде приспадната от определения от съда размер на дължимото обезщетение.

По изложените съображения съдът прави извод: По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в Закона фактически състав за ангажиране отговорността на ответника да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Исковите претенции за неимуществени вреди са доказани по основание и в размер на 42 000 лв. за всяка една от ищците и следва да бъдат уважени в този размер, като над уважения до предявения размер от 60 000 лв. за всяка една от ищците следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По отношение на обусловените искови претенции.

Поради основателността и доказаността на обуславящите искови претенции и обусловените са основателни и доказани. Има възникнали и изискуеми парични задължения, чието изпълнение е забавено.

Възражението на ответника за погасени по давност вземания за изтекли лихви е неоснователно. За този извод съдът е мотивиран от следното:

Както се посочи по-горе факта, че застрахователят е бил привлечен като подпомагаща страна в процеса, приключил с влезлите в С. решения, постановени по приложеното към настоящото гражданско дело, обосновава обвързващата задължителна С. на мотивите както по отношение на обезщетенията за причинените неимуществени вреди, така и по отношение на дължимите изтекли лихви за забава. Решенията са противопоставими на застрахователя, и имат установително действие в отношенията между застрахователя и увредените лица.

С оглед на изложеното и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД застрахованият ответникът дължи законната лихва върху признатото за дължимо обезщетение в размер на 42 000 лв. за всяка една от ищците, считано от увреждането – 18.04.2009 година, до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ответникът дължи и законната лихва върху заплатеното от него обезщетение в размер на 42 000 лв. за всяка една от ищците, считано от увреждането – 18.04.2009 година, до изплащането на сумата от 42 000 лв. за всяка една от ищците – 10.08.2012 година.

От приетото заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява размера на изтеклите лихви за забава върху заплатеното обезщетение от 42 000 лв., считано от увреждането – 18.04.2009 година, до заплащане на обезщетенията – 10.08.2012 година, който е 14 848,60 лв.

При този изход на делото: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции, както следва: на първата ищца в размер на 3 600,80 лв.; и на другите две ищци по 3 495,80 лв.;

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 2 086,53 лв., па равно.

На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, като то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Поради което направеното искане за присъждане на разноски в полза на третото лице помагач е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД окръжният съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането и на основаниечл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД „Д. З.” Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., У.”Г. Б.” №3, да заплати на Е. В. Т., ЕГН-*; на Т. Д. Т., ЕГН-*, и на М. Д. Т., ЕГН-*, и трите с адрес с. С., община В. Т., У.”О. М. П.” №18, сумитепо 42 000 лв. /четиридесет и две хиляди лева/, на всяка една от тях,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща Д. Т, причинена на 18.04.2009 година в резултат на противоправно виновно поведение на Р. М. С., ЕГН *, с адрес с. С., община В. Т., У.”Д. Б.” № 20, при използване на трактор „ТК 80”, с рег. № ...и прикачена към него пръскачка „Перла ПЩ-22”, собственост на ЗК „С.-9., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление с. С., община В. Т., застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ЗК„С.-9., ЕИК-..., и „Д. З.” Е., ЕИК-...; заедно със законната лихва върху сумите от42 000 лв. /четиридесет и две хиляди лева/, считано от увреждането – 18.04.2009 година, до окончателното изплащане на сумите; както и сумите по14 848,60 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/, на всяка една от тях,представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължениев размер на законната лихва върху сумата 42 000 лв. /четиридесет и две хиляди лева/, считано от увреждането - 18.04.2009 година, до заплащане на сумите от 42 000 лв. /четиридесет и две хиляди лева/ на 10.08.2012 година, по исковете на Е. В. Т., ЕГН-*; Т. Д. Т., ЕГН-*, и М. Д. Т., ЕГН-*, против „Д. З.” Е., ЕИК-...,при допуснато по реда на чл.220 от ГПК във вр. с чл.219 от ГПК привличане на трети лица помагачи на страната на ответника и конституирани, като страни в процеса ЗК „С.-9., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление с. С., община В. Т., и Р. М. С., ЕГН *, с адрес с. С., община В. Т., У.”Д. Б.” № 20.

ОТХВЪРЛЯ предявената на основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застрахованетои на основаниечл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗДот Е. В. Т., ЕГН-*; от Т. Д. Т., ЕГН-*, и от М. Д. Т., ЕГН-*, и трите с адрес с. С., община В. Т., У.”О. М. П.” №18, против „Д. З.” Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., У.”Г. Б.” №3, искови претенция, с които се иска да бъде осъдено „Д. З.” Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., У.”Г. Б.” №3, да заплати на Е. В. Т., ЕГН-*; на Т. Д. Т., ЕГН-*, и на М. Д. Т., ЕГН-*, и трите с адрес с. С., община В. Т., У.”О. М. П.” №18, сумитепо 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, на всяка една от тях,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща Д. Т, причинена на 18.04.2009 година в резултат на противоправно виновно поведение на Р. М. С., ЕГН *, с адрес с. С., община В. Т., У.”Д. Б.” № 20, при използване на трактор „ТК 80”, с рег. № ... и прикачена към него пръскачка „Перла ПЩ-22”, собственост на ЗК „С.-9., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление с. С., община В. Т., застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ЗК„С.-9., ЕИК-..., и „Д. З.” Е., ЕИК-...; заедно със законната лихва върху сумите от18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, считано от увреждането – 18.04.2009 година, до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.

ОСЪЖДА „Д. З.” Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., У.”Г. Б.” №3, да заплати на Е. В. Т., ЕГН-*, с адрес с. С., община В. Т., У.”О. М. П.” №18, направените разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 3 600, 80 лв. /три хиляди и шестстотин лева и осемдесет стотинки/.

ОСЪЖДА „Д. З.” Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., У.”Г. Б.” №3, да заплати на Т. Д. Т., ЕГН-*, и на М. Д. Т., ЕГН-*, и двете с адрес с. С., община В. Т., У.”О. М. П.” №18, направените разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 3 495,80 лв. /три хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ на всяка една от тях.

ОСЪЖДА Е. В. Т., ЕГН-*; Т. Д. Т., ЕГН-*, и М. Д. Т., ЕГН-*, и трите с адрес с. С., община В. Т., У.”О. М. П.” №18, да заплатят на „Д. З.” Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., У.”Г. Б.” №3, направените разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 2 086,53 лв. /две хиляди осемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, по равно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

СЪДИЯ: