Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Силистра, 30.11.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Стефка Ганчева разгледа КАНД № 84 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 263 / 29.07.2020 г. по АНД № 433 / 2020 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 38-0000657 / 15.06.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе.
Касаторът В.М.Н., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени решението на районния съд, развивайки доводи за нарушения на материалния закон, и да реши спора по същество като отмени горепосоченото наказателното постановление.
Ответникът Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 38-0000657 /
15.06.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – Русе, на касатора, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП,
е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 34 / 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Нарушението е
описано в наказателното постановление, както следва: на 25.05.2020 г., в гр.
Силистра, касаторът управлявал лек таксиметров автомобил за обществен превоз на
пътници от категория „М1“, ***, с който извършил четири платени таксиметрови
превоза без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. В
наказателното постановление е отбелязано също така, че за гореописаното моторно
превозно средство Община Силистра не е издавала разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
СРС е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Настоящият състав счита, че потвърдителното решение на районния съд е правилно. 1/ Фактическото описание на нарушението в наказателното постановление („Водачът, г-н Н., е извършил платените таксиметрови превози без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници [...]“) съответства на легалната формулировка в санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1 ЗАвП („Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз [...] без [...] други документи, които се изискват [...] от подзаконовите нормативни актове [...]). 2/ В касационната жалба няма оплаквания за нарушение на процесуалния закон, поради което касационният съд – с оглед правилото на чл. 218, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН – не следва да извършва проверка в тази насока. 3/ Неоснователен е развитият от касатора довод, че от обективна страна процесното нарушение не е осъществено, тъй като „няма как да носиш нещо, което не притежаваш”. След като обаче „няма как да носиш“ разрешение за извършване на таксиметров превоз, то тогава „няма как да извършваш“ правомерен таксиметров превоз. С други думи, превозвачът не е изпълнил задължението си по чл. 34, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34 / 06.12.1999 г., като по този начин е поставил касатора в невъзможност да изпълни своето задължение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 / 06.12.1999 г.; това пък се е превърнало в правна пречка за касатора да извършва таксиметрови превози, но той не е съобразил поведението си с тази пречка, поради което се е стигнало до процесното нарушение. В подкрепа на така развитите разсъждения е сравнението между съставите на чл. 93, ал. 1 ЗАвП и чл. 93, ал. 2 ЗАвП; защото и двата състава ангажират административнонаказателната отговорност на водача на моторно превозно средство, с тази разлика, че вторият състав обхваща случаите, в които съответният документ е издаден, но не се представя, т.е. не се носи, от водача в момента на проверката, докато първият състав касае хипотезите, в които документът „няма как да се носи“, тъй като изобщо не е издаден. 4/ Относно всички останали въпроси настоящият състав препраща – на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН – към мотивите на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 263 / 29.07.2020 г. по АНД № 433 / 2020 г. на Силистренски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.