Решение по КНАХД №1740/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Бургас, срещу решение № 558/17.07.2025 г. по АНД № 2109/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 37/30.05.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

В касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно. Касаторът твърди, че обжалвания съдебен акт е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Намира за неизяснен въпроса за датата на извършване на нарушението. Сочи, че единият от свидетелите при съставяне на АУАН не е присъствал на установяване на нарушението. Навежда още множество доводи по приложението на материалния закон и счита, че е налице маловажен случай. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата, пледира за отмяна на съдебното решение и наказателното постановление, претендира разноски.

Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно уведомен, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, излага доводи за законосъобразност на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 37/30.05.2025 г. издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бургас, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11, вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно установена фактическата обстановка, преценил е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Направен е извод, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. Съдът е изложил мотиви за правилността на приложената санкционна норма. Обсъдено е, че нарушението не може да се [жк], доколкото отклонението от месечния график за количество вода в язовирите – водовземане в повече от разрешения по график, създава сериозен риск от причиняване на значителни имуществени вреди за населението, тъй като създава опасност за оставане на населението от обслужваните от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бургас райони без вода.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че на 04.02.2025 г. е извършена контролна проверка на място и по документи от експерти БДЧР, във връзка с изпълнение на условията в Разрешително № 0309/26.05.2004 г. издадено от министъра на околната среда и водите с титуляр „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, продължено с Решение № 135/31.07.2020 г. за водовземане от повърхностен воден обект – язовир „Ясна поляна“, с цел на водовземане – питейно-битово водоснабдяане. При проверката е констатирано че за м.януари 2025 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Бургас е добило водни количества 767 000 куб.м., при разрешен воден обем по график за м. януару 2025 г. – 700 000 куб.м. Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № 40Б/005498.

На 14.04.2024 г. е съставен АУАН № 1801, в който са посочени констатациите от проверката и нарушението на ЗВ. АУАН е съставен в присъствието на свидетел - специалист в Дирекция“ Контрол“ на БДЧР, ИРМ Бургас.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, съгласно която водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

Според чл. 53, ал. 4, т. 3 от ЗВ с месечните графици за начина на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определят специфични условия към титулярите на разрешителни.

Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 [рег. номер] 5000 лв.

Настоящия съдебен състав на Административен съд – Бургас състав намира, че районният съд е установил детайлно и правилно относимите към спора факти. Подробно са обсъдени събраните доказателства за извършеното нарушение. Въз основа на фактите са изложени мотиви за липса на сочените в жалбата процесуални нарушения. Обсъдени са и останалите доводи за неправилно приложение на материалния закон и са изложените мотиви в тази насока. Касационният състав напълно споделя тези мотиви, в които няма никакво вътрешно противоречие и изцяло кореспондират с установените факти, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Касаторът не оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, както и съставомерността на деянието, но излага възражения за допуснати процесуални нарушения и такива по приложението на материалния закон.

Основно възражение е неправилно посочване на датата на нарушението. Това възражение е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗВ начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите, и са неразделна част от разрешителното за водовземане. В разглеждания случай санкцията е наложена за превишаване на месечния лимит за м. януари 2025 г., определен с графика по чл. 53, ал. 1 от ЗВ. Следователно, съобразно посочената разпоредба, изпълнението на утвърдения от министъра на ОСВ график следва да се отчита на месечна база, а не по дни, и по мнение на настоящия съдебен състав е ненужно посочването на конкретната дата, в която определеният лимит е достигнат. Не е налице сочената от касатора неяснота, доколкото нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, с което правото на защита на последния е осигурено. Неоснователни са възраженията, че е следвало нарушението да бъде установено през текущия месец януари 2025 г.. Доколкото отчетният период изтича на 31.01.2025 г. едва след тази дата може да се извърши проверка за добитите водни количества през месец януари.

Съдът намира за неоснователни и доводите на касатора за допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в неизпълнение на изискването, предвидено с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Действително в акта е положен подпис само на един свидетел и горното изискване не е изпълнено. Нарушението обаче не е съществено и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Процесуалното нарушение е съществено само когато води до ограничаване процесуалните права на страните. В случая такова не се констатира, а и с касационната жалба не са въведени твърдения в този смисъл. Доколкото са установени по безспорен начин извършването на нарушението и нарушителят, налице са предпоставките на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, който допуска издаването на наказателно постановление и при допусната нередовност в акта.

По отношение на възраженията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, касационният състав намира, че в конкретния случай доколкото установеното нарушение засяга важни обществени отношения, свързани с разходването на вода за питейни и битови нужди, а и при анализ на релевантните факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, не се обосновава извод същото да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, съдът приема, че не е налице маловажен случай на административно нарушение.

Правилни са и изводите на Районен съд – Бургас относно т.нар. „технологични води“ отделяни при преработката на язовирната вода за да стане годна за пиене. Според дефиницията, дадена с нормата на §1, ал. 1, т. 7 от ДР на Закона за водите, „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. При тази законова регламентация следва да се приеме, че начинът на разходване на иззетата от водния обект вода е ирелевантен и всяко превишаване на разрешения лимит по отношение на значим язовир, какъвто е яз. „Ясна поляна“, или неспазването на определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 от ЗВ съставлява административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ. Като е стигнал до този извод, БРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XIV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 558/17.07.2025 г., постановено по АНД № 2109/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.