Решение по дело №12273/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264958
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20201100512273
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 21.07.2021  г.

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  IV-г с-в, в закрито заседание на 21.07.2021 г. в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                 мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                     МЛАДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 12273 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

            С определение от 19.11.2020 г., постановено по настоящото дело, е върната частната жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД срещу постановлението от 31.08.2020 г. по изп.д.№ 20209240400487 по описа на ЧСИ Г.К.в частта относно таксата по т.26 от ТТЗЧСИ за размера над 15 лв. без ДДС /18 лв. с ДДС/-разноски по изпълнителното дело и в частта за простите такси над 48 лв. с ДДС,  като просрочена.

             Така постановеното определение е отменено от САС, а делото е върнато за произнасяне по същество на подадената частна жалба с мотиви, че срокът за обжалване на отказа на ЧСИ да измени постановлението за разноските, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, тече от момента на връчване на отказа.

            Производството пред СГС е образувано по частна жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД-длъжник по изп.д.№ 20209240400487 по описа на ЧСИ Г.К.срещу постановлението от 31.08.2020 г. в частта относно таксата по т.26 от ТТЗЧСИ за размера над 15 лв. без ДДС /18 лв. с ДДС/-разноски по изпълнителното дело и в частта за простите такси над 48 лв. с ДДС.Жалбоподателят твърди, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена от ЧСИ, тъй като в нея не следва да се включва размера на възнаграждението за процесуално представителство, а само сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение, т.е. тази по б. „а“, която възлиза на 15 лв. без ДДС или 18 лв. с ДДС, която сума не оспорва.Моли съда да отмени обжалваното постановление за разноските в частта за сумата над 18 лв. с ДДС за таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и в частта за останалите прости такси по ТТРЗЧСИ за размера над 48 лв. с ДДС.

            Ответникът по частната жалба- „С.к.“ ООД оспорва същата.Поддържа становище, че ЧСИ е начислил минималния размер на таксите за образуване на изпълнително дело.Твърди, че когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение.Моли съда да потвърди обжалваното постановление.

            ЧСИ Г.К.е изложил мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като таксите по т.5 и т.8 ТТРЗЧСИ са дължими и следва да бъдат събрани по реда на чл.79 ЗЧСИ вр. чл.410 ГПК, ако не са внесени авансово, като в този смисъл е и цитираното от жалбоподателя определение на ВКС.Изразява становище, че е налице трайна съдебна практика, съгласно която таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се събира върху събраната сума, а съгласно чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ и чл.83, ал.1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение представлява разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК и се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.За да е дължима начислената такса от ЧСИ тя следва да е послужила за способ, чрез който е събрана сумата, а в случая в резултат на наложения запор по делото е събрана дължимата сума.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20209240400487 по описа на ЧСИ Г.К.е образувано на по молба на „С.к.“ ООД срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14590/19 г. на СГС за сумата от 82,37 лв.С молбата взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху всички банкови сметки на длъжника в посочената банка и да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника.

Към молбата е представен изпълнителен лист от 17.06.2020 г. на СГС по ч.гр.д.№ 14590/19 г. за осъждане на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД да заплати на „С.к.“ ООД сума в размер на 82,37 лв., представляваща направени разноски, както и доказателства за платени такси в размер на 66 лв.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие договореният и платен в брой адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело възлиза на 200 лв.

На 13.08.2020 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение за сумата от 382,26 лв., от която-82,37 лв.-присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело, в т.ч. 200,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение; 99,89 лв.-такси по ТТРЗЧСИ.

С възражение от 19.08.2020 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да отмени таксите по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ, както и да измени размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като определи същата само въз основа на сумата по изпълнителния лист.

С разпореждане от 31.08.2020 г., връчено на длъжника на 08.09.2020 г., ЧСИ Г.К.е оставил молбата без уважение.

По изпълнителното дело е приложена сметка № **********/10.08.2020 г., в която са описани внесените от взискателя такси по ТТРЗЧСИ, както следва: по т.1-за образуване на изпълнително дело-20 лв.; по т.5 -20 лв. и по т.9 -15 лв. или общо 55 лв. без ДДС /66 лв. с ДДС/.

На 10.08.2020 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Ситибанк Европа“ АД-клон България, а на 20.08.2020 г.-съобщение за вдигане на запор.Представено е и платежно нареждане за заплащане на сумата от 382,26 лв. от длъжника по сметката на ЧСИ Г.К..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно т.1 от ТТРЗЧСИ таксата за образуване на изпълнително дело възлиза на 20 лв., таксата по т.5-за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 ГПК е 20 лв. и таксата по т.9-за налагане на запор без извършване на опис таксата е 15 лв. или общо 55 лв. без ДДС /66 лв. с ДДС/.Т.е. размерът на дължимите прости такси по т.1, т.5 и т.9 по изпълнителното дело възлиза на 66 лв. с ДДС.В случая дължимата сума е събрана в резултат на приложения изпълнителен способ-запор, поради което таксата по т.9 от цитираната тарифа е дължима.

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да се включи и размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя.Съгласно цитираната разпоредба пропорционална такса се събира върху събраната сума.Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.Направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в понятието „материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума" по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ /която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ/ и следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ за разлика от авансовите такси по изпълнението /Р 278/25.06.2012 г., гр.д.№ 414/12 г., IV ГО на ВКС/.

Поради изложеното таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да се определи по б. „б“ и същата възлиза на 28,24 лв. без ДДС или 33,89 лв. с ДДС.Посочената сума обаче надвишава една десета от вземането по изпълнителния лист, поради което и с оглед разпоредбата на т.27а ТТРЗЧСИ размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ възлиза на 9,89 лв. с ДДС.Жалбоподателят обаче обжалва таксата за разликата над 18 лв., поради което същата следва да бъде намалена до посочения размер.

Поради изложените съображения обжалваното постановление следва да се отмени в частта, с която  отказано намаляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ за сумата над 18 лв. с ДДС до определения размер от 33,89 лв. с ДДС.В останалата част частната жалба следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановлението от 31.08.2020 г. на ЧСИ Г.К.по изп.д.№ 20209240400487 в частта, с която е оставено без уважение искането за намаляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ за разликата над 18 лв. с ДДС до 33,89 лв. с ДДС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп.д.№ 20209240400487 до размера на 18 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД с ЕИК ******-длъжник по изп.д.№ 20209240400487 по описа на ЧСИ Г.К.срещу постановлението от 31.08.2020 г. в останалата част, като неоснователна.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.