Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........12.2019 г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията,
т.д. № 508/2019 г., по описа на
ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от К.И.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу
„Лев Инс“АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51, в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 80000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на настъпило ПТП на 19.01.2017 г., в гр. Варна, причинено виновно от водача на л.
а. „Рено Меган“ с per. №
****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица №
BG/22/****, със срок на действие от 05.02.2016г.
до 04.02.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането – 19.01.2017 г. до окончателното
изпащане на задължението.
Ищцата твърди, че
за описаното по-горе ПТП отговорността на виновния водач е ангажирана по АХД №
2193/2017 г., по описа на ВРС, НО, като е признат за виновен в извършване на
престъплението и е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. В резултат от удара на ищцата е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на трети поясен прешлен. В болничното заведение ищцата
имала нужда от придружител, който да я обгрижва, тъй като не била в състояние
да става от ортопедичното легло и да са справя сама с биологичните си нужди.
Поради изключително силните болки в крайниците през по-голямата част от
болничния престой се налагало да приема болкоуслокояващи. След изписването от
болницата се придвижвала с количка, тъй като не можела да ходи. Въпреки проведените
процедурни рехабилитации, които продължават и понастоящем, физическата травма
не е възстановена, ищцата не може да движи свободно гърба и кръста си и болките
не са отшумели, като според лекарите това състояние е необратимо. В резултат на
причинените увреждания ищцата претърпяла силни болки и страдания, избягвала
социални контакти през първите месеци, тъй като я натоварвали и й причинявали
главоболие. От тези състояния на психическо разстройство получила проблем с
безсънието. Често изпада в стрес и получава пристъпи на паника. Изпитва
безпокойство когато й се наложи да пътува или да преминава покрай движещи се
или спрели автомобили. Отключило се паническо разстройство при наличието на
повече хора, започнала да избягва здрависванията с ръка, поради опасения
по-рязкото движение да не й причини болка в крайниците. Лекият автомобил,
управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/22/****, със срок на действие от 05.02.2016г.
до 04.02.2017г.
Ищцата е предявила писмена застрахователна претенция №7564/30.07.2018г.
Ответникът, по
реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага, че определеното от застрахователя обезщетение е в размер на 15000 лева,
за което ищцата е уведомена, но не е заявила изрично дали го приема и не е
поискала преразглеждането му. Оспорват се твърденията за претърпени
неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет. Размерът на
претенцията се оспорва като прекомерен. Отговорността на застрахователя за
законна лихва е ограничено от правилото на чл.409, вр. чл.380, ал.2 от КЗ,
поради което същата се дължи от датата на молбата по чл.380 от КЗ.
В срока по чл.372,
ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в
която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни. Счита, че са
ангажирани достатъчно доказателства за факта на претърпени неимуществени вреди
и техния интензитет. Претендираният размер на обезщетението е съобразен с
трайната съдебна практика и социално икономическата обстановка в страната,
същият е в границите на лимитите на застрахователните обезщетения и
кореспондира на вида и степента на увреждане. По отношение на възраженията
относно акцесорната претенция поддържа, че неизпълнението на задължението на
застрахования да уведоми застрахователя за ПТП не може да води до накърняване
правата на увреденото лице да претендира лихви за забава.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова
молба ответникът поддържа предприетите с отговора оспорвания.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните, че л. а. „Рено
Меган“ с per. №
**** е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна
полица № BG/22/****, сключена със „Лев Инс“АД, гр.София, със
срок на действие от 05.02.2016г.
до 04.02.2017г.
Не се спори
между страните, а и се установява от материалите по приобщеното АХД № 2193/2017г. по описа на
ВРС, че с влязло в сила на 04.07.2017г. Решение 1276/16.06.2017г. обвиняемият Пламен
Христов Мирчев е признат за виновен в това, че на 19.01.2017г. в гр.Варна, при
управление на л. а. „Рено Меган“
с per. №
****, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливност причинил на К.И.Р. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на трети поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение на
движенията на снагата за около 2-3 месеца при обичаен оздравителен процес –
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр.
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК.
От заключението
на допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в следствие на
ПТП ищцата е получила счупване на гръбначния стълб в поясната област - трети
поясен прешлен, което е обусловило трайно затрудняване движенията на снагата за
период не по-малък от 3 месеца при обичаен оздравителен процес и не
представлява животозастрашаващо състояние. По време на оздравителния процес
ищцата се е нуждаела от ползване на помощни средства и чужда помощ. Увреждането
се намира в причинна връзка с ПТП. Ищцата е била хоспитализирана в периода
19.01.2017г. – 26.01.2017г., като по време на болничния престой са извършени
параклинични изследвания, рентгенография, компютър-томографски изследване на
поясни прешлени, проведено е оперативно лечение – пластика на тялото на трети
поясен прешлен с имплантация на костен цимент (вертебропластика) и е изписана
със статус клинично подобрение. От резултат от образно изследване, извършено на
03.02.2017г. е установено рентген-позитивно чуждо тяло, вървящо по стената на
лявата пулмпнална артерия и достигащо до началната част на първото разклонение.
Подобно, но по-малко чуждо тяло, се визуализира в ДПА с куковидна форма в
областта на бифуркацията. Към момента на извършения от вещото лице преглед няма
данни за възникнали усложнения във връзка с травмите от процесното ПТП и
здравословното състояние се е възстановило без дефицит.
От заключението
на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищцата е била
в състояние на остър стрес, който е провокиран от претърпяния инцидент и
болковия синдром от травмата. Острата стресова реакция е отшумяла в рамките на
3-11 дни и се е трансформирала в психотравма, която е актуална и към момента е
доминантна в съзнанието й. Към момента на освидетелстването се диагностицират
клинични симптоми на Разстройство в адаптация – Генерализирана тревожност.
Заболяването не е психоза, а психично разстройство, което създава психичен
дисконфорт при ежедневното функциониране на индивида. Ищцата продължава да има
проблеми с болките в кръста и силен страх от задушаване поради преживяната
хронична емболия, както и нарушен нощен сън. В мисленето й се диагностицират
хиподепресивни мисли и намален фрустрационен толеранс. Към момента е
дистанцирана от околните и зависима от близките в ежедневието си. Ищцата е
фиксирана върху своето здраве, станала е свръхчувствителна и сензитивна по
отношение на афектогенния дразнител – придвижване, вдигане, дишане. Това
психично разстройство може да отшуми и без медикаментозно лечение, но има и
реална възможност да хронифицира при нерационално преработване, както и да се
актуализира при нова стресова ситуация.
За установяване
на твърдяните болки и страдания по делото са допуснати гласни доказателства
чрез разпит на свид. А. Р. –съпруг на ищцата и свид. Ж.Д. – първа братовчедка
на ищцата. От показанията им се установява, че след ПТП ищцата била
хоспитализирана и й е извършена рискова операция чрез имплантиране на полимер в
прешлена. Въпреки риска от разсейки извършването на интервенцията било
необходимо, защото в противен случай се получават слягания и гръбначни
изкривявания, лечението е много по-дълго и продължително. Упойката за
операцията била много силна и близо два
месеца ищцата имала постоянно световъртене и гадене. След изписването й от
болницата лечението продължило в домашни условия. В продължителен период от
време не можела да се обслужва сама, била трудно подвижна, не трябвало да вдига
нищо. Впоследствие поради оплаквания от бодежи в областта на сърцето след
скенер се установили чужди тела в един от водещите кръвоносни съдове между
сърцето и белия й дроб, за които се оказало, че са разсейки от полимера, които
се превръщат в тромб. Тъй като кръвоносният съд е свит от това чуждо тяло, й
били изписани лекарства за разреждане на кръвта, за да не се получи съсирек, но
от тях започнали да й кървят венците, менструацията й станала твърде обилна и
постоянно била под наблюдение. Вследствие на преживяното психиката на ищцата се
увредила, преди операцията преживяла стрес поради опасения, че няма да проходи,
а след това – че разсейките ще доведат до летален изход. Понастоящем продължава
да има болки в кръста, не може да прави определен обем движения, не е в
състояние да полага пълноценни грижи за децата в решителен за тях момент,
налице е промяна в походката й.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор
за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Както бе
посочено в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че
управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и
валидността й към датата на произшествието не са предмет на спор между страните
по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие, както
и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановеното от
наказателния съд решение по чл.78а ал.1 от НК, приравнено на влязла в сила
присъда, е задължително за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на
коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да
се изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, каквото в случая не е въведено от ответника.
Видът и
естеството на претърпените физически и психически травми се установяват от
представената медицинска документация и ангажираните свидетелски показания и
специални знания. Видно от експертното заключение претърпените увреждания на
здравето и психиката се намират в причинна връзка със застрахователното
събитие. По изложените съображения предявения иск се явява доказан по
основание.
При определяне
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Понятието
”справедливост” е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства – характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От съвкупния
анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че ищцата е изпитала
значителни физически болки от получените травматични увреждания по време на
възстановителния период. Касае се за средна телесна повреда, изискваща
оперативно лечение с повишена опасност от разсейки на чужди тела в организма. Фрактурата
понастоящем е зараснала, но болковият синдром не е отшумял в рамките на период
от близо три години след инцидента. Застрахователното събитие е имало
неблагоприятно въздействие върху ежедневието на ищцата – обездвижването по
време на възстановителния период е възпрепятствало посрещането на
битовите и биологични й нужди и изпълнението на функцията
й на пълноценен член на семейството. Стресовото събитие се е отразило
дълготрайно върху неимуществената сфера на пострадалата, като към настоящия
момент проявява симптоматика на психично разстройство. Въпреки изминалия
значителен период от време психотравмата не е преработена и се задълбочава от
опасения за неблагоприятните последици от оперативната интервенция. Този
стресогенен фактор доминира ежедневието на ищцата, смущава естествени процеси и
дейности като дишане и грижи за домакинството и е непосредствена причина за формиране
на чувство за малоценност. С оглед обстоятелството, че ищцата се намира в активна
възраст, усещането за непълноценност съществено нарушава личностния й
интегритет.
Основавайки се
на посочените критерии съдът приема, че размерът на обезщетението,
което се явява достатъчно да овъзмезди установените неимуществени вреди,
възлиза на 70 000 лева, до който размер предявеният иск следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 80000 лева.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение, съдът съобразява нормата на
чл.497, ал.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106 ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106 ал.3.
По делото не е
налице спор, че застрахователната претенция е предявена от ищеца на
30.07.2018г., което се установява и от представеното по делото уведомление изх.
№339/10.01.2019г.,
видно от което по случая е образувана преписка по щета №0000-1000-03-18-7564/30.07.2018г. Няма данни, а и не се твърди от страните, да е
изисквано от пострадалия представянето на допълнителни документи по чл.106,
ал.3 от КЗ за установяване на основанието и размера на претенцията, поради
което и съдът приема, че от този момент е започнал да тече срокът по чл.497,
ал.1, т.1 КЗ и същият е изтекъл на 17.08.2018г. Следователно ответникът дължи
законна лихва за забава от 18.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
поради което и следва да се присъди за този период, като за периода от датата
на увреждането – 19.01.2017г. до 17.08.2018г. включително,
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 37.50
лева от общо 300 лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице.
На основание
чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 2800 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск,
както и направените по делото разноски от бюджета на съда в размер на 302.40
лева – възнаграждение за съдебни експертизи.
В полза на
ищеца разноски не се присъждат поради липса на представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатско възнаграждение по уговорения в договора за правна
защита начин – по банков път.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Лев Инс“АД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
сумата от 70 000.00 лв. (седемдесет
хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на
19.01.2017 г., в гр. Варна, причинено виновно от
водача на л. а. „Рено Меган“
с per. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/22/****, със срок на действие от 05.02.2016г.
до 04.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от изтичане на
срока по чл.497, ал.1, т.1 КЗ - 18.08.2018г. до окончателното изпащане на задължението, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за разликата над 70000.00 лв. до
претендираните 80000.00 лв. и за заплащане на законна лихва върху главниците за
периода от 19.01.2017г. до 17.08.2018г. вкл., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Лев Инс“АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата
от 2800 лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска и сумата
от 302.40 лева, представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА К.И.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Лев Инс“АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51, сумата от 37.50 лева, представляващи
сторени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: