Решение по дело №10071/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 87

 

гр. Велико Търново, 22.06.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети юни  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

                                                                                                         ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                            

 

При участието на секретаря Д.С.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно НАХД № 10071/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Касаторът „М 77 – Ф. и Сие” СД, чрез представителя си обжалва решение № 15/07.01.2020 г., постановено по НАХД № 2069/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново като неправилно поради неправилно приложен от съда закон  - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Според оплакванията в касационната жалба, съдът неправилно прилага закона, без да приложи принципа за по-благоприятен за жалбоподателя /касатор понастоящем/ закон. В това отношение се сочи, че преди да е влязло в сила наказателното постановление, е настъпила нормативна промяна в разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ, според която е отменено задължението, което чрез НП е прието за неизпълнено, при което приложим е бил чл.3, ал.2 от ЗАНН. Освен това оплакване, касаторът поддържа и, че е  неправилен извода на съда досежно формалната законосъобразност на процесното пред него постановление, тъй като последното не отговаря на изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочи се, че в постановлението не е посочено нито мястото, нито датата на извършване на претендираното нарушение, като липсват и конкретните обстоятелства, при които то е констатирано като извършено. Най – сетне, касаторът счита, че неправилно съдът е отрекъл приложимостта на института на маловажността, разписан в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В това отношение в касационната жалба се сочи, че става въпрос за нарушение на просто извършване, което не води до неотразяване на приходи и не накърнява интересите на фиска, а и макар и извън срока, съответният отчет е бил разпечатан и приложен към книгата с финансови отчети.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозира писмено становище.

Ответникът - ТД на НАП – Велико Търново, не заема становище по жалбата в открито заседание, като в представено по делото писмено становище аргументира неоснователността и.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в случая е налице законодателна промяна в чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и задължението за отпечатване на съкратен отчет за фискална памет е останало само за лицата използващи ЕСФП, какъвто не е настоящият случай. Последвалият по – благоприятен закон следва да бъде приложен на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да отпадне отговорността на касатора. Предлага на съда да отмени решението на съда и наказателното постановление.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи.

 В хода на производството пред районния съд, чрез събиране на писмени и гласни доказателства, от фактическа страна е установено следното:

На 09.10.2018 год. около 15 часа, екип от контролни органи от ТД на НАП – Велико Търново в състав Д.А.Ц. и Д.К.Ц.– инспектори по приходите в Отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП - Велико Търново, са извършили проверка в търговски обект - кафе-аперитив „ШАМПИОН  91“, находящ се в гр. Велико Търново ул. „Тодор Балина“ № 13, стопанисван от „М 77-Ф. и СИЕ“ СД, с ЕИК: *********. В хода на проверката контролните органи са установили, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., не е отпечатало в седем дневен срок, след изтичане на месец май 2018 г. съкратен отчет на фискалната памет от въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, модел TREMOL ZM - KL, ИН на ФУ ZK054198, ФП № 50130471. При така констатираното от проверяващите е бил съставен Протокол за извършена проверка № 0362152 от 09.10.2018 г., подписан от същите и от присъстващия в момента на проверката служител на дружеството.

Въз основа на така съставния протокол на 19.10.2019 г. Д.Ц.в присъствието на свидетелката Д.Ц., и в присъствието на управителя на дружеството, съставил АУАН № F427690 от същата дата, срещу „М 77 - Ф. И СИЕ“ СД, за това, че на 09.10.2018 г. при извършена проверка по смисъла на параграф 1, точка 41 от ДР на ЗДДС - в обект кафе-аперитив „ШАМПИОН  91“, находящ се в гр. Велико Търново ул. „Тодор Балина“ № 13, стопанисван от „М 77-Ф. и СИЕ“ СД, ЕИК: *********, е установено, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., не е отпечатало в седем дневен срок, след изтичане на месец: 05.2018 г. съкратен отчет на фискалната памет от въведено в експлоатация фискално устройство, модел TREMOL ZM - KL, ИН на ФУ ZK054198, ФП № 50130471 в обекта. Въз основа на описания АУАН на 13.11.2018 г. началника на Отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите, е издал наказателно постановление № 375612-F427690, с което за извършено от „М 77-Ф. и СИЕ“ СД, с ЕИК: ********* административно нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 53, вр. с чл. 27 /83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС. НП е било връчено лично на управителя и представляващ дружеството на 14.11.2019 г., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на приобщените писмени доказателства и показанията на свидетелите, въззивният съд е приел, че липсват съществени нарушения при провеждането на административно-наказателното производство. Формирал е извод, че както АУАН, така и процесното пред него постановление, са формално законосъобразни актове. Отхвърлени са доводите на настоящия касатор досежно неспазването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е аргументирано, че писмените доказателства установяват обратното – точно описание на мястото, датата и обстоятелствата, при които е установено конкретното нарушение. В този контекст съдът е аргументирал и, че е неоснователен довода на жалбоподателя досежно формална незаконосъобразност на постановлението при липса на посочване на доказателства в съдържанието му. Всъщност съдът е отчел, че към постановлението е приложен вече коментирания по-горе протокол, който е доказателство за извършените от органите по приходите действия и констатираните от тях обстоятелства. При това правото на защита на касатора не е било компрометирано по никакъв начин. Съдът е отхвърлил и оплакването на касатора за неприлагане на института на маловажността. В това отношение в решението е изложено, че конкретното нарушение е от типа на формалните такива и то не предвижда настъпването на обществено опасни последици, а и от материалите по делото се установява, че дружеството системно не е отпечатвало месечни отчети за 2018 г., при което конкретното нарушение не е единствено и изолирано. По същество съдът е приел, че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с ал.1. Съдът е приел, че нарушението не води до неотразяване на приходи, при което обосновано е приложена санкционната последица на чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Така постановеното решение  е неправилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея е основателна.

В обстоятелствената част от НП е посочено, че на процесната дата е извършена проверка на обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС /в постановлението е допусната лингвистична грешка/, стопанисван от настоящия касатор. При тази проверка е установено, че търговецът, като лице по чл.3 от Наредбата, не е отпечатал в седемдневен срок, след изтичането на месец юли на 2018 г. съкратен отчет на фискалната памет от въведено в експлоатация фискално устройство, модел Tremol ZM-KL, ИН на устройството XK054198, ФП №50130471. Тези констатации не са се спорили от касатора, нито се спорят доказателствата, които ги установяват. Това се потвърждава и от съдържанието на приобщения като писмено доказателство по делото протокол за извършена проверка /л.9-13 от първоинстанционното дело/. Посочено е, че това поведение на търговеца нарушава изискванията на разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредбата.

Според разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, на която се основава постановлението „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”. Очевидно се претендира, че процесното нарушение не представлява случай, описан в диспозицията на чл.185, ал.1 от ЗДДС, касаещ неиздаването на документ, посочен в разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Няма и констатация, че нарушението е довело до неотразяване на приходи от търговеца. Всъщност приложената норма препраща към нарушаване на конкретна разпоредба от същи закон или към нарушаване на разпоредба на нормативен акт по прилагането на този закон. В случая е налице препращане към разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗДДС с претенция, че тя е нарушена от търговеца.

При това положение, за да отговаря постановлението на изискванията, поставени към неговата формална законосъобразност, в обстоятелствената част на същото следва да се посочи в какво се състои конкретното нарушение и кое именно задължение, което императивно е наложено на субекта на нарушението, не е изпълнено от него. В процесният случай това изискване за формална законосъобразност следва да се приеме за изпълнено.

Въпреки това, както правилно се поддържа в касационната жалба, към момента на постановяването на решението на въззивния съд, липсва описаното в НП неизпълнение на нормата на чл.41, ал.1 от ЗДДС в приложимата към този момент редакция.

Според чл.2, ал.1 от Наредбата, в редакцията и, приложима към момента на постановяване на решението „ За целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обект“, „интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“, „краен потребител“, „краен разпространител“, „фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)“, „касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон)“, „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“, „електронен магазин“, „неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ са тези по § 1, т. 40, 41, 67, 69, 70, 84, 85, 86, 87 и 96 от допълнителните разпоредби и чл. 118, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).”.  В §1, т.40 от ЗДДС съответно е предвидено, че „Фискално устройство“ е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет, а фискални устройства са електронните касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); фискалните принтери (ФПр) и електронните системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход, като изброяването е изчерпателно.

По аргумент от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата в редакцията и, приложима към момента на постановяването на решението на въззивния съд следва да се приеме, че касаторът е лице по чл.3, ал.1 от тази Наредба, като за него важи изискването, разписано там, както и изискването, разписано в приложимата редакция на чл. 25, ал.1 от Наредбата. Сочената като нарушена разпоредба на чл.41, ал.1 от Наредбата в редакцията и, приложима към момента на констатирането на нарушението гласи, че в седем дневен срок от изтичането на всеки месец и година лицето по чл.3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. Видно от разписаното в тази редакция задължение, то касае лицата и по чл.3, ал.1 е по чл.3, ал.2 от Наредбата.

След изменението на тази норма, обнародвано в ДВ, бр.52 от 2019 г., нормата на Наредбата е придобила следната редакция: В 7-дневен срок  от изтичането на всеки месец и година лицето по чл.3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Видно от редакционната промяна на нормата, субекта на задължението е само това лице по чл.3, което използва ЕСФП, т.е. лицето, което е задължено по тази вече променена разпоредба е очевидно това, което е посочено в чл.3, ал.2 от Наредбата. Очевидно е, че касаторът не е задължено по чл.3, ал.2 от Наредбата лице, при което той не е задължено лице по приложимата към момента на постановяването на решението редакция на  чл.41, ал.1 от Наредбата.

Поради това се налага извода, че тази променена редакция се явява по – благоприятен за касатора закон, тъй като той изключва приложимо за него задължение въз основа на нормативен акт, издаден по приложението на чл.118 от ЗДДС.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е следвало при постановяване на решението си да съобрази принципа на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според който  ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Останалите касационни оплаквания съдът намира за неоснователни, като обаче това не влияе на крайния извод за неправилност на решението.

Предвид неправилното прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, решението е постановено при наличието на неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.2 от НПК, вр. с чл.63 от ЗАНН.

Следва решението да бъде отменено и при съобразяване с разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН да се постанови друго решение, с което да се отмени потвърденото от районният съд наказателно постановление.

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 15/07.01.2020 г., постановено по НАХД № 2069/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 375612-F427690 от 13.11.2018 г., на началника на отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на „М 77 - Ф. и Сие” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цветарска“ № 19, представлявано от управителя П.П.Ф.е наложена имуществена санкция от 500 лв., на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        

                                                                           

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.