Решение по дело №1245/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1191
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20194430101245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

25.06.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1245/2019г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и при условията на евентуалност- иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Депозирана е искова молба от И.П.П., чрез адв. Н. И., против Б.Н.  Ц., с която се твърди, че на 20.05.2009г., страните- ответникът, чрез пълномощник ***, са сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите, а именно: СЕЗОННА ПОСТРОЙКА на два етажа, тип Д, с одобрено строително разрешение от ОБНС-Плевен, находящ се върху земеделски имот, в землището на гр. Плевен, м. ***, а по строително разрешение- в м. ***, по заповед № РД-15/5926 от 25.09.1998г, парцел 137, за който е признато право на ползване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на продавача, с площ на имота от 750 кв.м. Твърди се, че на основание договора, владението върху имота се придобива от купувача- ищец, в деня на подписването на предварителния договор, като ползвателя ***, се задължава да напусне имота в срок от 7 дни от подписването  му. Посочва се, че продавача- като ползвател по посочената заповед№ РД-15/5926 от 25.09.1998г, се е задължил, в 10 дневен срок, от възникване на възможността да се уреди придобиване собствеността върху земята, да уреди и заплати същата, като се снабди с нотариален акт за собственост върху имота, сред което, в нов 10- дневен срок от придобиване на документ за собственост, да прехвърли собствеността върху описаните земя и сграда на купувача по предварителния договор. Твърди се, че на 20.05.2009г., ищецът е заплатил сумата от 3000лв., срещу разписка, на пълномощника на продавача по предварителния договор- ***. Твърди се, че на същата дата, е заплатил на ***, сумата от 7000лв. Твърди се, че на 24.08.2011г, е заплатил по банков път, по сметка на Община Плевен, сумата от 439лв, за одобряване на оценка на предоставената за ползване земеделска земя от 600 кв.м., в м. ***, имот с идентификатор 56722.734.547. Твърди се, че заповедта за одобряване оценката на имота е влязла в сила; налице е и заплащане на земята. Посочва се също, че е налице влязла в сила заповед за одобрение на КККР № РД-18-71/06.06.2008г и заповед за изменение на КККР № КД- 14-15-10/28.01.2011г. Твърди се, че съобразно клаузите в договора, са налице всички условия за сключване на окончателен договор и срокът за това е изтекъл, след влизане в сила на заповед №РД-12-76/24.02.2014г. на Кмета на Община Плевен, въз основа на която, ответникът- продавач по предварителния договор, е признат за собственик на процесния имот и която е отразена в кадастралните регистри. Твърди се пълно изпълнение на задълженията по предварителния договор, от страна на ищеца- купувач. Заедно с това се излагат твърдения, че считано от 20.05.2009г, ищецът владее имота непрекъснато, явно  и необезпокоявано.

В заключение моли съдът да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, 20.05.2009г. и при условията на евентуалност- да признае за установено спрямо ответника, че е собственик въз основа на давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.734.547, в м. ***, а по строително разрешение- в м. ***, по заповед № РД-15/5926 от 25.09.1998г, парцел 137, за който е признато право на ползване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на продавача, с площ на имота от 600 кв.м., ведно с построената в имота СЕЗОННА ПОСТРОЙКА на два етажа, тип Д, с одобрено строително разрешение от ОБНС-Плевен. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, отв. Б.Н.  Ц., чрез адв. Д. Н., оспорва предявеният иск. Посочва се, че искът за обявяване на предварителния договор за окончателен, е погасен по давност. Заедно с това се твърди, че лицето ***- действаща като негов пълномощник в процесния предварителен договор, въз основа на нотариална заверено пълномощно, не му е предавала сумата от 3000лв., т. к., след подписване на пълномощното не я е виждал. Посочва се, че в подписаното от него пълномощно, няма включена клауза за сключване на предварителен договор и за получаване на суми за този имот, като задатък. Твърди се, че по предварителен договор сумата, която се получава е като задатък, а не продажна цена. Твърди се, че даденото от него пълномощно е изрично не включва предварителен договор, поради което процесния договор е сключен без представителна власт и същият не е произвел действие спрямо него. заедно с това се твърди, че не познава третото лице ***. Посочва се също, че е налице различия в описването на имота в процесния договор и в издадените скица и данъчна оценка. По отношение на предявеният като евентуален иск, се посочва, че същият е неоснователен, тъй като не е изтекъл предвиденият давностен срок. оспорва се твърдението на ищеца, че  ползва имота от 20.05.2009г., както и че владението му е явно и необезпокоявано. Твърди се, че през целят период,  ответникът  плащал данъци и е ходил в имота, а също е сключил и договор със СОТ.

          Съдът, като обсъди доводите на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          По иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

          Безспорно по делото се установява факта на сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, от 20. май. 2009г., в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, рег.№2017/20.05.2009г. на Нотариус ***, по силата на който отв. ***Ц., чрез пълномощника си ***, като продавач, са е задължил да прехвърли на ищеца И.П., като купувач, собствеността върху следният недвижим имот: СЕЗОННА ПОСТРОЙКА на два етажа, тип Д, с одобрено строително разрешение от ОБНС-Плевен, находящ се върху земеделски имот, в землището на гр. Плевен, м. ***, а по строително разрешение- в м. ***, по заповед № РД-15/5926 от 25.09.1998г, парцел 137, за който е признато право на ползване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на продавача, с площ на имота от 750 кв.м. От съдържанието на договора, се установява също, че страните са уговорили, размер на продажна цена от 3000лв., която сума е изплатена изцяло и в брой на продавача, чрез неговия пълномощник. В договора е посочено също, че владението върху имота се придобива от купувача, в деня на подписване на договора, като лицето ***- посочено като ползвател, се задължава да напусне имота в срок то 7 дни от подписване на договора.

          От съдържанието на процесния предварителен договор се установява също, че страните по него, са уговорили срок за сключване на окончателен договор за покупко- продажба, както следва: продавачът, имащ качеството на ползвател на имота, въз основа на Заповед № РД- 15/5926/25.09.1998г на Община Плевен, се задължава, в срок от 10 дни от възникване на възможността да се уреди придобиване на собствеността върху земята, да  уреди и заплати същата, като се снабди с нотариален акт за собственост на имота,  след което, в срок от нови 10 дни, считано от снабдяването с акт за собственост, да прехвърли правото на собственост на купувача по предварителния договор. В договора е посочено също,че  всички разходи, по уреждане на собствеността на имота, са за сметка на купувача, а продавача се е задължил да му съдейства при затруднение при снабдяването с документи.

По делото се установява също, видно от представеното пълномощно, с нотариална заверка на подписа, с рег.№1880/14-.05.209г. и на съдържанието с рег.№1881/14.05.2009г. на Нотариус ***, в официално заверен препис, рег.№2580/16.05.2019г на Нотариус ***, че отв. Б. Ц.- като упълномощител, е упълномощил лицето  ***, от гр. Плевен, да го представлява пред Община Плевен, във връзка с процесния имот, предоставен му за ползване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, да подаде документи във връзка с изготвянето на оценка на имота и други, и да  продаде, на когото намери за добре, вкл. и сама  на себе си, процесния имот, по данъчна оценка, да подпише нот. акт за продажба, като го представлява през Нотариус и да получи продажната цена.

          По делото се установява също, че въз основа на разписка от 20.05.2009г, пълномощника на продавача по предварителния договор- ***, е получила сумата от 3000лв., от страна на И. П., съставляваща продажна цена на имота, по сключеният договор; разписката е двустранно подписана. По делото се установява също, че въз основа на разписка от същата дата, купувачът по предварителния договор, е предал на лицето **- наемател на имота, неучастващо по делото, сумата от 7000лв. Съдът намира, че  този факт е изцяло ирелевантен към предмета на спора е не следва да бъде обсъждан.

          По  делото се установява също факта на издаване на Заповед – РД-12-2142/04.07.2011г на Кмета на Община Плевен, с която е одобрена оценката на  предоставеният за ползване на отв. Ц., по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесен имот, от 600 кв.м., в м. ***, с идентификатор 56722.734.547, в размер на 439 лв. В заповедта е посочено също, че сумата следва да бъде внесена по специалната набирателна сметка по §4ж от ПЗР на  ЗСПЗЗ, в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта. По делото, от страна на ищеца, са представени доказателства- вносна бележка, в оригинал, за внасяне на сумата от 439 лв., по сметка на Община Плевен, с наредител И.П., въз основа на посочената заповед.

По делото се установява също факта на издаване на Заповед № РД-12-76/24.2.2014г. на Кмета на Община Плевен, влязла в сила на 14.03.2014г., въз основа на която е наредено, отв. Б.Ц., да придобие право на собственост върху новообразуван имот, извън строителните граници, определени с подробен устройствен план, с идентификатор 56722.734.547, в м. ***, землище на гр. Плевен, с площ от 600 кв.м., при граници- описани, заедно с построените сгради, със ЗП от  19 кв.м., брой етажи-1.

По делото не се установява, и не се представят доказателства от страна на ответника, да се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, след влизане в сила на Заповед № РД-12-76/24.2.2014г. на Кмета на Община Плевен. По делото, от служебно изисканата от  Служба по вписванията – Плевен, справка, се установява, че за процесния имот, е отбелязано единствено вписването на настоящата искова молба.

По делото, като свидетели са разпитани лицата: ***, ***, като показанията на св. ***и  св. ***касаят предявеният като евентуален установителен иск собственост, поради което същите ще бъдат обсъдени от съда, евентуално след обсъждане основателността на главният иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД.  Св. ***посочва, че Б. Ц. й е дал пълномощното за процесния имот, въз основа на  което да  го продаде, като са се  уговорили, той да я търси по–нататък. Свидетелката посочва, че е уведомила упълномощителя за сключения предварителен договор, като същия първоначално е искал 500лв. от цената, но в последствие е отказал тя да  му изпрати парите, и е заявил, че ще дойде да си ги вземе, лично. Св. ***заявява също, че все още не му е предала парите, които е получила от страна на купувача. Същата, в с.з. на 28.05.2019г., заявява, че е получила сумата от 3000лв. от страна на ищеца, и не оспорва подписа си, положен върху разписката. Св. ***посочва също, че оригиналът на пълномощното все още е у нея. Посочва също, че  скоро след подписването на предварителния договор е изгубила връзка с упълномощителя си, ходила е многократно на адреса му в гр. Плевен, но не е могла да го намери. Свидетелката посочва също, че е използвала многократно пълномощното, като се е снабдявала от Община Плевен с документи и е взела заповедта от 2014г. Посочва също, че до този момент не е поддържала силна връзка с Ц., но заради провеждането на сделката е започнала да го търси, но е успяла, тъй като не е имала телефон и адрес.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

От събраните по  делото доказателства, съдът намира, че в случая е налице действителен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен в предвидената от закона писмена форма, и съдържащ всички необходими реквизити, съобразно изискването на чл.19, ал.2 от ЗЗД- цена и срок за сключване на окончателен договор за покупко- продажба. Съдът намира, че  лицето, посочено в предварителния договор като пълномощник на продавача- ответник- ***, е действала в рамките на предоставената й представителна власт, въз основа на пълномощно, с нотариална заверка на подписа, с рег.№1880/14-.05.209г. и на съдържанието с рег.№1881/14.05.2009г. на Нотариус ***. Изрично в същото е посочено, че пълномощника има правото на продава, на когото намери за добре, включително и да договор сама със себе си, процесния имот, по данъчна оценка. Съдът приема, че действието по сключване на предварителен договор за покупко- продажба на имота, се включва и е част от  предоставената на пълномощника правна възможност да подаде имота.  При доброволното представителство, представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания, като учредяването на представителната власт, става чрез едностранна правна сделка – упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания –арг. чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка. Упълномощителят обективира и изявява волята си за упълномощаването в пълномощно, когато сам е избрал писмената форма, или когато законът изисква такава или особена форма за валидността и/или доказването на упълномощителната сделка, какъвто е настоящия случай. От значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в  пълномощното като при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 ЗЗД. За да е налице упълномощаване, с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД ,за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез пълномощника, като последният също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното- арг. ТР№5/2014г. на ВКС. В т.1 на цитираното ТР изрично е записано, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД, за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното, общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Както бе посочено, по- горе, в случай  упълномощителя е заявил общо своята воля и е предоставил права на пълномощника си, да продаде имота му, при условия и цена, каквато уговори и на лице, на което намери  за добре и да получи продажната цена. В този смисъл, възражението на ответника- продавач и упълномощител, че лицето В. ***е действала без представителна власт, респ. че предварителния договор няма действие спрямо него е неоснователно. За пълнота следва да се посочи също, че възражението на ответника, че договора е нищожен, като сключен от представител, без представителна власт, е неоснователно, на изложените по- горе съображения и приетото от съда, а също и поради  обстоятелството, че правната теория и практика е приела, че договор, сключен от представител без представителна власт, не е нищожен, а висящо недействителен, по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД.

Безспорно по делото се установи също и факта на изпълнението на поетото задължение от страна на купувача- ищец в настоящето производство, за изплащане на уговорената продажна цена. По делото се установи, че за предаване на сумата от 3000лв.- посочена в процесия договор като окончателна продажна цена, заплатена изцяло и в брой на пълномощника на продавача, е съставена нарочна разписка. Съдът намира също, че въпросът дали пълномощника В. ***, е предала на упълномощителя- продавач, получената от страна на купувача по предварителния договор, продажна цена от 3000лв., е ирелеватнен към иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и не касае страните по договора, и не засяга действието му. Това е въпрос между упълномощителя и неговия пълномощник, които подлежат на изследване евентуално в друго съдебно производство. В настоящето производство, предмет на изследване е изпълнението на задълженията на страните по предварителния договор,  но не и на задължението на пълномощника на една от страните, доколкото пълномощника не е страна по договора, и правните последици настъпват директно за представляваната страна. Следва да се посочи също, че  изрично в договора е посочено, че сумата от 3000лв. съставлява окончателната продажна цена на  и становището на ответника, че  същата е дадена като задатък, е неоснователно и недоказано.

 Както бе посочено по- горе, по делото не се установи продавача по предварителния договор, да е изпълнил поетото задължение, в 10 дневен срок от възникване на възможността да се уреди придобиване на собствеността върху земята, да уреди и заплати същата, като се снабди с нотариален акт за собственост на имота, след което, в срок от нови 10 дни, считано от снабдяването с акт за собственост, да прехвърли правото на собственост на купувача по предварителния договор. По делото не се установиха пречки за сключването на окончателен договор, в нотариална форма. По делото се установи, факта на издаване на Заповед № РД-12-76/24.2.2014г. на Кмета на Община Плевен, влязла в сила на 14.03.2014г. цитираната заповед, е издадена по надлежния ред, в рамките на процедура по §4а от ЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно ал.1 та цитираната норма, гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Безспорно е по делото и факта на изплащане на оценката, по заповед №РД-12-2142/04.07.2011г, влязла в сила на 10.08.2011г, сумата от 439лв., в срок /платежно нареждане от 24.08.2011г./. Нормата на §4з от ПЗР на ДСПЗЗ постановява, гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м. Фактическият състав завършва с издаването на заповед на кмета, по реда на чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, за придобиване на  имота-  случая това е посочената по-горе Заповед № РД-12-76/24.2.2014г. на Кмета на Община Плевен, влязла в сила на 14.03.2014г., като титул на собственост. Считано от датата на влизането й в сила, за подавача по предварителния договор, е възникнало задължението, в 10- дневен срок, да прехвърли правото на собственост върху имота, на купувача по предварителния договор. Порази изложеното, съдът приема за установен факта, че към момента на приключване на устните състезания в настоящата инстанция, ответникът е  собственик на процесният имот, въз основа на влязлата в сила Заповед № РД-12-76/24.2.2014г. на Кмета на Община Плевен.

          С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая са налице предпоставките, визирани в чл.19 от ЗЗД, поради което следва по същество да бъде разгледано направеното и прието за съвместно разглеждане от страна на ответника, възражение за  изтекла давност.

Съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност спрямо иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗДД, е неоснователно, поради следните съображения: в случая е приложима общата 5- годишна давност, която  е започнала да тече от  изискуемостта на задължението- от момента, в който за продавача е възникнало задължението да прехвърли собствеността върху имота. Тъй като в случая се касае  до  провеждане и приключване на процедура по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът приема, че моментът на възникване на това задължение е именно  датата на влизане в сила на Заповед № РД-12-76/24.2.2014г. на Кмета на Община Плевен, като титул за собственост и след изтичане на 10 дни от този момент, съобразно уговореното. В случая продавачът – ответник, е изпаднал в забава- считано от 25.03.2014г., което е и началото на давностния срок. Към датата на предявяване на настоящата ИМ- 25.02.2018г., давността все още не е изтекла и искът не е погасен по давност.

На основание изложеното, съдът намира, че предявеният конститутивен иск с правно основание  чл. 19, ал.3 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен, като сключеният предварителният договор от  20.05.2009г., бъде обявен за окончателен.

По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ЗЗД.

          С депозираната ИМ, съдът е сезиран, при условията на  евентуалност, с иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.734.547, в м. ***, а по строително разрешение- в м. ***, по заповед № РД-15/5926 от 25.09.1998г, парцел 137, за който е признато право на ползване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на продавача, с площ на имота от 600 кв.м., ведно с построената в имота СЕЗОННА ПОСТРОЙКА на два етажа, тип Д, с одобрено строително разрешение от ОБНС-Плевен. съдът намира, че  предявеният евентуален иск, не следва да бъде разглеждан по същество, предвид изхода  на предявеният главен иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

Тъй като в случая се касае за прехвърляне правата на собственост върху недвижим имот, то с оглед на това и предвид разпоредбата на чл.364, ал.1 от ГПК, следва ищецът да бъде осъден да заплати на Държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота, като заедно с това се нареди вписването на възбрана върху същия имот, за тия разноски, до тяхното издължаване. На основание чл.44, ал.1 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗМДТ, ищецът следва да заплати в общината по местонахождението на имота, а именно Община Плевен , местен данък в размер на 2,85 %, върху по-високата сума между данъчната оценка на имота и уговорената продажна цена, обявена в предварителния договор /по арг.  на чл.47, ал.2, във вр. с чл.46, ал.2, т.1 от ЗМДТ/- в случая това е данъчната оценка, по представеното удостоверение- в размер на 9896 лв. – сумата от 282лв. Съобразно нормата на чл. 45, ал.1 от ЗМДТ, тези разноски се поемат от купувача- приобретател.

            Следва ищецът да бъде осъден да заплати, по сметка на РС Плевен сумата от 159,15лв-. държавна такса, която е аналогична на дължимата нотариална такса, определена съгласно правилата на ЗННД и чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към същия закон, но се дължи по сметка на съда, предвид обстоятелството, че в случая ролята на нотариалния акт играе съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен- ТР№6/2012г, т.19.

           Следва да бъде вписана възбрана върху недвижимия имот за обезпечаване на събирането на посочените такси, както и следва да бъде забранено издаването на препис от решението, докато ищцата не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и данъчните и други задължения,  на основание чл.364, ал.3 от ГПК. Решението на съда в шестмесечен срок от влизането му в сила следва да бъде вписано, съгл. чл.115, ал.2 от ЗС.

          Следва ответникът да бъде  осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски от 570лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.

          Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният на 20. май. 2009г., в гр. Плевен, Предварителен договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите, рег.№2017/20.05.2009г. на Нотариус ***, съгласно който отв. Б.Н.Ц., ЕГН**********,***,  като ПРОДАВАЧ, се е задължил да прехвърли в полза на И.П.П., ЕГН **********,***, като КУПУВАЧ, следният недвижим имот: СЕЗОННА ПОСТРОЙКА на два етажа, тип Д, с одобрено строително разрешение от ОБНС-Плевен, находящ се върху земеделски имот, в землището на гр. Плевен, м ***, а по строително разрешение- в м. ***, по заповед № РД-15/5926 от 25.09.1998г, парцел 137, за който е признато право на ползване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на продавача, с площ на имота от 750 кв.м., а по Скица на поземлен имот № 15-211527/12.03.2019г.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.734.547, в м. ***, местност *** 1, с площ от 600 кв.м., с предназначение на територията-  земеледска, с начин на трайно ползване- друг вид нива, със стар идентификатор 56722.734.710, с номер по предходен план- 467.6, квартал 0,  при съседи на поземления имот: 56722.734.2123, 56722.802.682, 56722.734.554, 56722.734.546., ВЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В НЕГО СГРАДИ: 1. Сграда с идентификатор 56722.734.547.1, със ЗП от 19 кв.м., брой етажи-1, предназначение- вилна сграда- еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор 56722.734.547.2, със ЗП от 19 кв.м., брой етажи-1, предназначение-селскостопанска  сграда, при цена от 3000лв,/три хиляди лева/ изплатена изцяло от купувача.

ОСЪЖДА, на основание чл.364, ал.1 от ГПК, вр.чл.44, вр.чл.46, ал.2, т.1, вр.чл.47 от ЗМДТ, И.П.П., ЕГН **********, от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОБЩИНА ГР. ПЛЕВЕН, местен данък в размер на 282лв.

ОСЪЖДА, на основание чл.364, ал.1 от ГПК, И.П.П., ЕГН **********, от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 159,15лв.- дължима държавна такса.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.364, ал.2 от ГПК, ВПИСВАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху гореописания недвижим имот, за обезпечаване на вземането за държавни такси и публичните задължения към Държавата, като НАРЕЖДА на Съдията по вписванията -Служба по вписванията-Плевен ДА ВПИШЕ СЛУЖЕБНО ВЪЗБРАНАТА, за което се изпрати  препис от настоящето решение, след влизането му в сила.

           ЗАБРАНЯВА на основание чл.364, ал.2 от ГПК, издаване на препис от решението, докато И.П.П., ЕГН **********, от с. ***, не докаже, че са заплатени присъдените с настоящето решение такси и данъци.

          На основание чл.115, ал.2 от ЗС, УКАЗВА НА ИЩЕЦА И.П.П., ЕГН **********, от с. ***, че в шестмесечен срок от влизането на настоящето решение в сила, същото ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ в Служба по вписванията-Плевен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Б.Н.Ц., ЕГН**********, ДА  ЗАПЛАТИ НА И.П.П., ЕГН **********, сумата от 570лв- разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 След влизане в сила на решението, препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ служебно на Служба по вписванията – Плевен.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: