РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Монтана, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500438 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на П.
А. С. от село Г чрез особен представител адвокат А. М. срещу решение на РС Монтана №
413 от 18.10.2022г. , постановено по гр. дело № 7/2022г. , с което по реда на чл. 422 ГПК е
признато за установено по отношение на него съществуване на вземане на „ххх ЕАД гр.С ,
ЕИК *********, сега с наименование ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ в размер на 684.26 лева
главница, представляваща задължения за плащане на абонаментни такси и предоставени
услуги за периода м. януари – м.март 2019 година по договори от 17.01.2017 година и
20.09.2018 година, както и неизпълнение на задължение по договор за лизинг от 02.04.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2021 година до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
1815/2021 по описа на РС – Монтана и в негова тежест са възложени разноските по делото.
С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението, както и постановяване
му в нарушение на процесуалните правила с доводи, че в противоречие със закона и
установените по делото обстоятелства съдът е приел, че са дължими от жалбоподателя
исковете суми с основание посочените договори при липса на доказателства за прекратяване
на същите . Поддържа се също така, че по делото липсват доказателства, които да
установяват, че ищецът е предоставил, съответно жалбоподателят е използвал услугите за
процесния период, така както са индивидуализирани в исковата молба. В жалбата са
изложени подробни съображения за твърдените пороци на обжалваното решение . Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
1
Въззиваемата страна Й Б ЕАД, чрез пълномощник адвокат Н. Ш., с подаден в срок
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на решението.
Поддържа, че исковите суми не се претендират на основание прекратяване на процесните
договори, а поради нарушение задълженията на потребителя, поради което и фактът на
прекратяване на същите е неотносим към спора. Претендира разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Решението на районен съд Монтана е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК.
Допустимостта на производството пред РС Монтана, образувано по реда на чл. 422
от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 1815/2021 г. по описа на МРС, по което в
полза на ищеца Й Б / с предишно наименование Т Б / ЕАД е издадена на 20.07.2021г. на
основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник ответника
П. А. С. от село Г а за сумата 684.26 лева главница , ведно със законна лихва от 19.07.2021г.,
дължима на основание неизпълнение на допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** , договор за лизинг и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **********, както и за сумата 385 лева разноски по
заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,ал. 5
ГПК, поради което и след указания на съда в едномесечен срок заявителят Т Б ЕАД е
подал настоящата искова молба, с която е поискал установяване съществуването на
вземания срещу ответника в общ размер 684.26 лева, от които сумата 187.68 лева
абонаментни такси и ползвани услуги по допълнително споразумение от 31.07.2017г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********, дължими за периода
05.01.2019 до 04.03.2019 г., неустойка в размер на 77.46 лева по същия договор, сумата
346.79 лева дължими вноски по договор за лизинг от 02.04.2018 г., сумата 44.85 лева такси и
ползвани услуги по договор от 20.09.2018г. за предоставяне на мобилни услуги за
предпочетен номер ********** за периода 25.01.2019 до 24.03.2019 г. и сумата 27.48 лева
неустойка .
С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено
съществуване на вземания в претендирания размер , приемайки наличие на договорни
отношения между страните , по които ответникът е неизправна страна и дължи заплащане на
исковите суми .
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Разгледано по същество решението на МРС се явява правилно в частите, с които е
установено съществуване на вземания за такси и ползвани услуги, но неправилно по
2
отношение исковете за заплащане неустойка по двата договора за мобилни услуги.
Между страните няма спор относно наличие на сключени договор за мобилни услуги
от 17.01.2017 година и допълнително споразумение към него от 31.07.2017 година, договор
за лизинг от 02.04.2018 година и още един договор за предоставяне на мобилни услуги от
20.09.2018 година. По така сключените договори мобилният оператор е изпълнил
задълженията си, като е предоставил на ответника ползване на мобилни услуги, както и
мобилно устройство срещу заплащане на съответна цена от потребителя. За предоставените
мобилни услуги и устройство на лизинг за периода 05.01.2019г. -04.02.2019г. за номер
********* е дължима 47.80 лева абонаментна такса и ползвани услуги, от която са платени
1.06 лева, като се дължи и 25.59 лева лизингова вноска, за периода 05.02.2019 до 04.03.2019
година – 140.94 лева абонаментна такса и ползвани услуги и 25.59 лева лизингова вноска; за
периода 05.03.2019 до 04.04.2019 година – 14.12 лева неплатен остатък от лизингова вноска.
Задълженията са обективирани във фактури, като липсват доказателства да са заплатени.
Поради неплащане на дължимите по договора суми ищецът е начислил неустойка в размер
на 77.46 лева по договора за предоставяне на мобилни услуги . По сключения на
20.09.2018г. договор за мобилни услуги за периода 25.01.2019 до 24.02.2019 година е
дължима сумата 45.79 лева, от която са платени само 11.93 лева; за периода 25.02.2019 до
24.03.2019 година е дължима сумата 10.99 лева абонаментна такса, както за периода
25.04.2019 до 24.05.2019 година е начислена неустойка в размер на 27.48 лева. Задълженията
по договора за лизинг не са платени в договорения срок, като към датата на исковата молба
срокът на същия е изтекъл и ответникът дължи заплащане на сумата 346.79 лева неплатени
лизингови вноски, като предоставеното му устройство не е върнато. Доказателства за
плащане на сумите по издадените въз основа на сключените между страните договори по
делото не са представени, за което доказателствена тежест се носи от ответника . Не се
спори, че към сключените индивидуални договори са приложими Общи условия на Й Б
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, като в чл.
19б на същите е предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не
е платил дължимите по договорите суми.
При липса на доказателства за плащане от страна на ответника като страна по
сключените с ищеца договори дължимите абонаментни такси и цени за ползвани услуги за
процесния период януари –март 2019г. , както и дължимите за предоставеното му мобилно
устройство по договора за лизинг лизингови вноски, то се установява съществуване на
вземания в размер на 187.68 лева по договора с номер ********** , в размера на 346.79 лева
по договора за лизинг и в размер на 44.85 лева по договора с номер ********** или общо
дължими суми в размер на 579.32 лева.
Не се установяват основания за начисляване на неустойки в размер на 77.46 лева по
договора за мобилни услуги за номер ********** и в размер на 27.48 лева по договора за
мобилни услуги за номер ********** или общо претендирани за плащане неустойки в
размер на 104.94 лева .
По отношение първия договор от 31.07.2017г. ищецът не е посочил основание за
3
дължимост на неустойка , а по отношение договора от 20.09.2018г. се позовава на чл. 11 от
същия, като развива съображения , че неустойката се дължи не поради предсрочно
прекратяване на договорите, а поради неизпълнение от страна на потребителя задълженията
да заплати дължимите за ползваните услуги такси и цени в договорения срок.
В сключения на 17.01.2017г. договор за мобилни услуги, както и в допълнителното
споразумение към него от 31.07.2017г. неустойка е договорена за плащане единствено при
предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, поради което
и такава поради неплащане на задълженията в договорения срок не е дължима.
По договора за мобилни услуги от 20.09.2018г. страните са договорили , че
неустойка се дължи в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, в която хипотеза се
дължи неустойка за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване. При
тълкуване на тази разпоредба по реда на чл. 20 ЗЗД във връзка с чл. 147,ал.2 от Закона за
защита на потребителите следва извод, че неустойката е договорена в случай на
прекратяване на договора, а посоченото нарушение на задълженията на потребителя е едно
от основанията, при които може да се прекрати договорната връзка и не представлява
самостоятелно основание, при което се дължи неустойка . Това тълкуване се извежда от
текста на разпоредбата, че се дължи неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване, т.е неустойка може да се претендира от доставчика единствено при
предсрочно прекратяване на договора на някое от основанията изрично посочени в
сключения договор. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 19 б, б.“в“ от ОУ, която
предвижда право на доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай,
че потребителят не е платил дължими суми след изтичане сроковете за това, уговорени в
договора или посочени в ОУ.
Предвид гореизложеното неустойки по сключените договори за мобилни услуги при
липса на доказателства същите да са прекратени , не са дължими , съответно обжалваното
решение е неправилно в частта, с която е признато вземане над сумата 579.32 лева до
претендирания за установяване размер 684.26 лева и следва да се отмени, като искът в тази
част се отхвърли като неоснователен .
При този изход на спора решението следва да се отмени в частта за разноските
присъдени на ищеца над сумата 323.40 лева за заповедното производство и над сумата
575.40 лева за исковото.
Предвид изхода на въззивното производство на въззиваемата страна се следват
разноски в размер на 168 лева при установени такива 200 лева платен депозит за особен
представител.
С оглед цената на иска , която е под 5000 лева, въззивното решение предвид
разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 ГПК , не подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение на Районен съд Монтана № 413/18.10.2022г. постановено по гр.
дело № 7/2022г. по описа му в ЧАСТТА, с която е признато съществуване на вземане над
сумата 579.32 лева , КАКТО и в частите, с които П. А. С. с ЕГН ********** от с.Г е осъден
да заплати на Т България ЕАД, сега с наименование хххх, ЕИК ********* разноски за
заповедното производство над сумата 323.40 лева и разноски за исковото производство над
сумата 575.40 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения отхххЕАД гр.С , ж.к.хххх4 Бизнес парк хххх, сграда 6, ЕИК
*********, сега с наименование ххх иск срещу П. А. С., ЕГН **********, от село Говежда,
общ.Г Д ул.Втора № 14 за установяване съществуване на вземане над сумата 579.32 лева до
предявения размер от 684.26 лева главница, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№ 1815/2021г. на РС-Монтана , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение на Районен съд Монтана № 413/18.10.2022г. постановено
по гр. дело № 7/2022г. по описа му в останалата част КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА П. А. С., ЕГН **********, от село Г , общ.Г Д , улхххх № ххх да заплати
на „Йхххх” ЕАД гр.С , ж.к.ххххх Бизнес парк С , сградахх ЕИК ********* сумата 168 лева
въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5