Решение по дело №13168/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№

 

гр. София, 16.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - А въззивен състав в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Любомир Луканов 

                                                                                  мл.с-я Боряна Петрова

                                                                           

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл.съдия Петрова в.гр.д.№ 13168 по описа на СГС за 2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

  С  решение № 428054 от 12.06.2018г., постановено по гр. дело № 58850 по описа за 2016г. на СРС, ГО, 26-ти състав е бил отхвърлен предявеният от С.К.П., иск  с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София,  бул. „**********за отмяна на взето решение по т. 6  от протокола на Общото събрание на Етажна собственост на ул. „**********, проведено на 16.09.2016 г.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК  в тежест на ищеца С.К.П. са били възложени  разноски за производството пред СРС, в размер на 150 лева.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го е обжалвал. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанциония съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че изводът на СРС за неоснователност на претенцията му е изцяло неправилен, доколкото съдът не се е произнесъл по единствено наведения от ищеца довод, а именно че атакуваното решение на общото събрание на ЕС от 16.09.2016г. е взето при липсва на предвидения в закона кворум. Твърди същото да е взето с мнозинство по – малко от предвиденото в чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС от 67 на сто идеални части от общите части на сградата, заради което е незаконосъобразно.  Искането към въззвивния съд е да отмени така постановеното решение на СРС и да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – Етажна собственост гр.София, 1113, бул.“**********‘. Твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение – правилно и обосновано. Искането към въззивния съд е да го потвърди.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.  При изпълнение на посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно.

По отношение правилността му, по наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав  приема следното:

Съдът е сезиран с иск за отмяна решеният на ОС на ЕС, проведено на  с правна квалификация чл. 40, чл.1 от ЗУЕС.

Твърди се, че решение на общото събрание на етажната собственост по т.6 от протокола на Общото събрание на Етажна собственост на ул. „**********, проведено на 16.09.2016 г. за назначаване на професионален домоуправител е незаконосъобразно, поради липса на законовоустановен кворум.

СРС е приел, че видно от представения протокол от 16.09.2016 г. с т.6 общото събрание е взело принципно решение да се назначи професионален домоуправител на ЕС, което предложение е прието с болшинство от 58,23 % от представените на общото събрание идеални части от общите части на вх.“В“.  На посоченото общо събрание не е взето решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на конкретно юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, не е определено възнаграждението което ще се плаща, не в взето решение кои от дейностите ще бъдат възложени, а принципно решение да се проучи възможността да бъде наето такова лице. Този извод на СРС напълно се споделя от въззивната инстанция, доколкото е видно, че съдържанието на същата точка на решението е допълнително конкретизирано в смисъл на това, да се възложи на собственика на ап. 25 да събере оферти, които да представи на последващо общо събрание за взимане на допълнително решение, с което да се възложи управлението на ЕС на конкретно лице. Ясно и недвусмислено е посочено в  протокола на ОС, че е взето решение „В 10-дневен срок, след представяне на събраните оферти, следва да се свика ново Общо събрание на собствениците, което да приеме решение“ относно избора на управител на етажната собственост. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, липсва взето решение да е упълномощен на някой от етажните собственици да сключи договор за възлагане на дейностите по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС. 

Именно поради това съдът намира, че за взетото решение на ОС на 16.09.2016г. не е бил необходим соченият от ищеца кворум от 67 на сто  идеалните части от общите части на сградата, защото този кворум е необходим при взимане  на решение за възлагане на дейности по поддържане на общите части  на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици. В конкретния случай е взето принципно решение управлението на общите части на  ЕС да бъде поверено на професионален домоуправител след представяне и съгласуване на конкретни оферти и предложения за такъв   от собственика на ап. 25, които той е следвало да представи на последващо общо събрание за взимане на допълнително решение, с което вече да се възложи управлението на ЕС на конкретно лице. Така взето, решението по т.6 от протокола на ОС на ЕС , проведено на 16.09.2016г. попада не в кръга на решенията по чл.11, т.11 от ЗУЕС, а в този на чл.11, ал.10, б.“м“- други въпроси , свързани в управлението на общите части, за вземането на които законът е предвидил кворум от повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на ЕС – по аргумент от чл.17, ал.3 от ЗУЕС. Както е видно от протокола от проведеното ОС, кворумът, с който атакуваното решение е прието е 58.23 на сто, поради което и при изложените вече мотиви същото се явява законосъобразно.

При изложените мотиви  и с оглед съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции,  въззивната жалба се явява неоснователна и следва са се остави без уважение, а обжалваното решение на СРС, като правилно, следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

При този изход от спора право на разноски пред настоящия съд има – въззваемата страна. Въззивният съд съобрази, че пред него са представени доказателства за реално направени разноски от въззиваемия в размер на 300 лева – за платено по банков път адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. По тази причина в негова полза следва да се присъдят разноски в този именно размер.

 

По правилата на чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивната инстанция е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV -А въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 428054 от 12.06.2018г., постановено по гр. дело № 58850 по описа за 2016г. на СРС, ГО, 26-ти състав.

ОСЪЖДА С.К.П. с ЕГН: ********** да заплати на Етажна собственост с адрес: гр. София, бул.“*****, вх.В, представлявана от О.К. Е. сумата от 300 (триста) лева, разноски в производството пред СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно  обжалване на основание чл. 280, ал.3 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: