№ 1024
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100501348 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
С решение № 1452/25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 5140/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, е отхвърлен предявеният от И. К. Й., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 439 от ГПК – да бъде прието за
установено по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
че е незаконосъобразно изпълнението по изп. дело № 20237160400175 по
описа на ЧСИ Н.Г., рег. № 716, с район на действие – ВОС, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 30.03.2011г. издаден по ч.гр.дело
№16338/2010г. на ВРС, за вземане в размер към 27.03.2023г. от 6427.07 лева,
от които главница 3063.76 лева със законна лихва, 4.86 лева за периода от
22.03.2023г. до 27.03.2023г; 2472.93 лева - неолихвяеми вземания, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение, като ищецът е
осъден и за разноски.
Твърди се от въззивника, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и необосновано, при необсъдени в цялост доказателства и
постановено в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че в противоречие
със събраните по делото доказателства и без да се обсъди възражението на
ищеца, че изпълнителното дело не е прошноровано и номерирано,
респекитвно, че вносните бележки не кореспондират със задължението за
1
внасяне на такси, съдът е приел, че е налице прекъсване на давността.
Обратното, от данните по изпълнителното дело е видно, че в периода от
08.03.2016 год. до 08.03.2018 год. няма извършвани изпълнителни действия и
перемцията е настъпила по право, а след нея са изминали повече от три
години до образуване на новото изпълнително дело- Излага се също така, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички съществени по делото факти,
включително несъответствието на вносните бележки със задължението за
внасяне на такси към ЧСИ по време и размер, като се твърди неправилност на
извода на съда, че давността тече от снабдяване на кредитора с изпълнителен
лист, а не от установяване на задължението от съда. Като се позовава на
съдебна практика, обосновава и твърдението си за настъпила по право
перемция на 08.03.2018 год., от който момент не е могло да се изпълняват
никакви действия и евентуално извършените такива нямат правно значение по
отношение на давността, която, поради горното, към датата на образуване на
новото изпълнително дело № 20237160400175 по описа на ЧСИ Н.Г. вече е
била изтекла.
Твърди се също така, че първостепенният съд не е обсъдил и
твърденията на ищеца за допуснати нарушения от ЧСИ нито отделно, нито в
контеста на фактите на делото, включително начина, по който делото е било
предоставено на процесуалния представител на длъжника. Не са обсъдени
предприетите от пълномощника на страната оспорвания на преводни
нареждания, нито че делото е номерирано и прошнорувано, съгласно
изискванията на закона, което поставя под съмнение и доставерността по дати
на предприетите от взискателя изпълнителни действия.
Основаното изведено в жалбата оплакване е свързано с извода на съда за
валидност на предприетите изпълнителни действия при перемирано по силата
на закона изпълнително дело. За обосновка на твърденията си се позовава на
съдебна практика в обратния на посочения от решаващия състав смисъл, както
и на образуваното въз основа на постановеното по гр.д. № 1836/2022 год. на
ВКС тълкувателно дело, приложено към въззивната жалба. С оглед горното
обективира и искане за спиране на настоящото дело до постановяване на
решение на ОСГТК на ВКС по релевантния за делото въпрос. По същество,
настоява за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263 от ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор,
с който оспорва въззивната жалба. Позовавайки се на тълкувателната
практика на ВКС намира решението за правилно и законосъобразно с оглед
установената фактическа обстановка и моли за потвърждаването му.
В о.с.з. въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата и излага
аргументи по същество с искане за отмяна на решението и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, с писмена молба по хода, поддържа отговора на
въззивната жалба и отправя искане за присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
2
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на
иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението.
Предмет на предявения пред първоинстанционния съд иск е отричане на
законосъобразността на изпълнението по изп. дело № 20127160400830 по
описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 30.03.2011г. издаден по ч.гр.дело №16338/2010г. на ВРС, за вземане в
размер към 27.03.2023г. от 6427.07 лева, от които главница 3063.76 лева със
законна лихва, 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2023г; 2472.93
лева - неолихвяеми вземания, на основание погасено по давност право на
принудително изпълнение с твърденията за липса на извършвани спрямо
ищеца изпълнителни действия в продължение на две години в хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така въведените фактически твърдения, предявеният иск намира
правното си основание в чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително
дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, като по
отношение на фактите не е налице спор между страните – правото на
взискателя е било удостоверено като изпълняем и безспорен дълг, съгласно
издадената по ч. гр. д. № 16338/2010 г. по описа на Районен съд – Варна
Заповед № 9451/21.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист от 30.03.2011 г., въз основа на който ищецът е получил
ПДИ по изп. дело № 20237160400175 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, за
вземане в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, прехвърлено с договор за цесия
от 23.02.2015 г. на ответника „АПС Бета България“ ЕООД. На 08.11.2019 г.
взискателят е депозирал молба, въз основа на която на 13.12.2019 г. са
наложени запори по банкови сметки на длъжника. На 23.09.2022 г. е
3
депозирано искане от взискателя за налагане на запор по регистрираните
трудови договори на длъжника.
Не се спори между страните и относно това, че изпълнително дело №
20127160400830 по описа на ЧСИ Н. Г. е било прекратено по силата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК на 08.03.2018 г. - след изтичането на две години от
извършване на последното валидно изпълнително действие въз основа на
наложения запор – 08.03.2016 г.
Оплакванията на въззивника се отнасят до прекратяването на процеса
по принудително изпълнение и извеждат като основен въпрос значението на
извършените изпълнителни действия при настъпила перемция на
изпълнителното дело с оглед прекъсването на давността и релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Приложима по отношение на установените с влязла в сила заповед
вземания е пет годишната давност, по аргумент от разпоредбите на чл. 117, ал.
2 от ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК. Когато е налице влязла в сила заповед за
изпълнение, същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в
сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай
/В този смисъл и Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че по смисъла на чл. 116, б. „в“
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
Съгласно утвърдилата се съдебна практика, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя
4
за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, също
прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в" от ЗЗД, защото съдебният
изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от
19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от
12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от
4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
В мотивите на т. 5 от ТР № 3/2017 г., по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, е прието, че изпращането на запорно съобщение до банката
представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е
върнато уведомление по чл. 508 от ГПК, че длъжникът не разполага със
сметка в банката, като от значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици. Изведена е
принципната позиция, че в тази хипотеза е налице изпълнително действие, за
което длъжникът не носи отговорност за разноски. Следователно, като
изпълнително действие изпращането на запорно съобщение, без запор
ефективно да бъде наложен при липсата на банкова сметка, също е от естество
да прекъсне давността.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
2 от 04.07.2024 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2023 г., ОСГТК
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите на
решението е изложено, че до прекъсване на давността води редовна молба, в
която е посочен начинът на изпълнение и която съдържа искане за налагане на
запор и възбрани.
В настоящия случай, доколкото първоначалното изпълнителното дело е
образувано преди 2015 г., с оглед дадените в ТР № 3/2020 год. на ОСГТК на
ВКС разяснения, до 25.06.2015 г. и поради приложимостта на ППВС № 3/
1980 г., давност за вземанията по него не е текла. Постановките на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. са приложими, считано от
26.06.2015 г., след която дата започва да тече давност, която в случая е
прекъсната с последното извършено валидно действие на 08.03.2016 г. След
като взискателят не е предприел изпълнителни действия повече от две години
след тази дата, изпълнителното дело е било прекратено по право, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По спорния въпрос, релевантен за предмета на спора, след подаване на
въззивната жалба е поставено Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на
ВКС по Тълкувателно дело № 2/2023 г., ОСГТК. Съгласно т. 3 от същото,
погасителната давност се прекъсва от изпълнителното действие, извършено
по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Прието е, че
перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни
5
последици. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение. Ефектът на
прекъсване на давността не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на
изпълнителното дело. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване
на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Задължението за действие е на съдебния изпълнител и изпълнението или
неизпълнението на това негово задължение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора.
С оглед горното, с подадената от взискателя молба за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника на 08.11.2019 г., е направено искане за
нов изпълнителен способ, след като перемпцията е настъпила. Единствената
правна последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, поради
прекратяване на старото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният
изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи
от волята на кредитора.
По отношение на релевираните от въззивника възражения за допуснати
от ЧСИ нарушения, както е посочено в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д
№ 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., дори и предприетите след настъпване на
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК действия на съдебния изпълнител да
са процесуално незаконосъобразни, това не опорочава само по себе си дълга.
Нарушаването на процесуалните правила е без значение за съществуването и
дължимостта на материалното право и може да породи съответно само
дисциплинарна отговорност или отговорност за вреди на съдебния
изпълнител, ако се установят такива като пряк резултат от нарушението.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че с молбата на
взискателя от 08.11.2019 г., с която същият е поискал да се предприемат
действия по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, и е
образувано ново изпълнително производство след настъпване на перемпцията
по първото изпълнително дело, неизтеклата към този момент пет годишна
погасителна давност за оспорените вземания е била валидно прекъсната.
Следователно, считано от последното прекъсване на давността до подаване на
исковата молба в съда, оспорените от ищеца вземания не са погасени по
давност.
Ето защо, настоящият състав намира, че искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е
неоснователен и решението на първоинстанционния съд следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника съдебни разноски за сумата от 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основаните чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. с чл. 25 от НЗПП.
6
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1452/25.04.2024 г., постановено по гр. д.
№ 5140/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 състав.
ОСЪЖДА И. К. Й. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Капитан
Райчо“ № 20, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7