№ 921
гр. Бургас, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202948 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ООД с ЕИК: *1, чрез
пълномощник – адв. Ц. М. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) Серия Г № 0056288, издаден от ОДМВР-
Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр.с чл. 638, ал.1, т.
2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Конкретни съображения
не се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено
становище от процесуалния представител се излагат съображения за порочност на
санкционния акт, като се застъпва, че не са били спазени предписанията за използване на
техническото средство, както и че са допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така доколкото АНО, който носи доказателствената
тежест за установяване на датата на връчване, не е ангажирал никакви доказателства за
установяване на този факт (въпреки дадените указания от съда с разпореждането за
1
насрочване). При това положение съдът няма друга правна възможност освен да приеме, че
подадената на 28.07.2023 г. жалба е в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.06.2023 г. в 16:07 часа в обл. Бургас, ВП II-99, км. 11+600, в отсечката между
гр. Черноморец и кръстовището за с. Атия, в посока към гр. Бургас, мобилна система за
контрол на скоростта – „TFR1-M 621”, засякла и заснела автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д
4МАТИК“ с рег. № *, който се движел с превишена скорост. В последствие при преглед на
снимката служителите на Сектор „ПП“ установили, че към датата и часа на управление за
автомобила не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било
установено и че автомобилът е собственост на юридическото лице „*“ ООД със законен
представител *.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г №
0056288 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал. 4, вр.с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ била наложена „Имуществена санкция“
в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 621”,
към датата на заснемане на нарушението било годно за установяване на нарушения на
скоростния режим и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 28) и Протокол
(л. 27)
За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 20)
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения санкционен акт и налагащи неговата
отмяна. Това е така по следните причини:
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по
неразбираем начин, като неясно остава на кого точно и за какво точно АНО налага
имуществената санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, към която
2
препраща чл. 647, ал. 3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената
процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ,
в него следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого, за какво и каква санкция
се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и
то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Словесното описание на твърдяното нарушение на КЗ
е следното: „ … е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно
от движение, за което собственикът не е сключил задължителна за.“. Видно е, че
въпросното описание е непълно и не става ясно каква задължителна „за“ не е сключил
собственикът. Вероятно става дума за задължителна застраховка Гражданска отговорност,
но правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не
може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса
на конкретно описание на деянието с всички негови съставомерни признаци, то и ЕФ, той
страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание,
което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
На следващо и не по-малко важно място - нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която
препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с
автоматизираното техническо средство да е заснето и установено "нарушението". Това
означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на
служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-
нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат
генерирането на електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител".
Не е възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо
средство не се установят всички елементи от състава на съответното административно
нарушение. Изискването за автоматизиран характер на дейността от установяването на
нарушението до наказването му чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции,
дадени с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова следва да се приеме,
че в случаите на чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на
нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието
на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не се събират от
системата и се налага извършването на справка от съответен служител, то за установяването
на нарушението следва да се състави АУАН, а издаването на ЕФ е недопустимо ( Решение
3
№ 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г. ). От данните по
делото е видно, че нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния
фонд относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за
процесния автомобил - т.е. тези обстоятелства не се установяват към момента на
заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост. В
настоящия случай АНО е следвало да приложи общите правила на
административнонаказателното преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП,
като в административнонаказателното производство като веществено доказателствено
средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
поради което и той следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 13), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 600 лева с ДДС. По делото не е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, поради което и той следва да бъде присъден изцяло в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) Серия Г №
0056288, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл.
638, ал. 4, вр.с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“
в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на
„*“ ООД с ЕИК: *1 сума в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5