Присъда по дело №270/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 5
Дата: 30 август 2021 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20212200200270
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Сливен , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
СъдебниВалентина Спирова Георгиева
заседатели:Топалова
Росица Алексиева Тодорова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело
от общ характер № 20212200200270 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Р. ИЛ. - роден на 27.06.1991 г. в гр. Х., с
постоянен адрес: гр. Н.З. ул. „Р.**, български гражданин, от турски произход,
със завършен трети клас, неграмотен, живее на семейни начала, не работи,
осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: на 20.04.2021 г. в гр.
Н.З. в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 1 700 лв., от владението на собственика й ХР. З. ХР. от гр.
Н.З. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради
което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а"
и б."б" от НК и чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК, му НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Р. ИЛ. – със снета по делото самоличност,
за ВИНОВЕН в това, че: на 20.04.2021 г. в гр. Нова Загора прокарал в
обращение подправени парични знаци - 20 бр. банкноти с номинал 1 щатски
1
долар, емисия 2009, серия и номер C647414F, като знаел, че банкнотите са
подправени, поради което и на основание чл.244, ал.1, предл.1 от НК и чл.54
от НК и чл.58а, ал.1 от НК, му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. Р. ИЛ. СЕ
ОПРЕДЕЛЯ едно ОБЩО наказание, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от наложеното наказание
„Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият М. Р. ИЛ. е бил
задържан с постановление на ОП – Сливен и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, взета по ЧНД № 190/2021 г. по описа на РС – Н.З.
считано от 21.04.2021 г. до привеждане в изпълнение на наложеното
наказание.
ОСЪЖДА подсъдимия М. Р. ИЛ., с установена по делото самоличност,
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от
105,79 лв. /сто и пет лева и 79 стотинки/, представляваща направени разноски
по досъдебното производство.
На основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата -
20 бр. банкноти с номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и номер
C647414F, оставени на съхранение в БНБ, които ДА БЪДАТ
УНИЩОЖЕНИ по надлежния ред, след влизане в сила на присъдата.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен
съд – гр. Бургас в 15- дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
Към присъда № 5/30.08.2021 г. по НОХД № 270/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен

Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна
прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство №
261/2021 г. по описа на РУ на МВР – Н.З., вх. № 878/2021 г., пор. № 91/2021 г.
по описа на Окръжна прокуратура гр.Сливен против М. Р. ИЛ. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ от
НК и за престъпление по чл. 244, ал.1, предл.1 от НК. С обвинителния акт
подс. И. е обвинен в това, че на 20.04.2021 г. в гр.Н.З., в условията на опасен
рецидив е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 1 700 лв.,
от владението на собственика й ХР. З. ХР. от гр. Н.З., без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."а" и б."б" от НК и за това, че на 20.04.2021 г. в
гр.Н.З. прокарал в обращение подправени парични знаци - 20 бр. банкноти с
номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и номер C647414F, като знаел,
че банкнотите са подправени – престъпление по чл.244 ал.1 предл.1 от НК.
По своевременно направено искане съдът конституира пострадалия ХР.
З. ХР. в качеството на частен обвинител по делото.
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички факти и
обстоятелства отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При
наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът разгледа делото
по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция.
В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура - Сливен
намира за доказани фактите, изложени в обвинителния акт. Поддържа
изложената фактическа обстановка, намирайки я съответна на събраните
доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание. Акцентира върху
наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършените
деяния, предмет на делото. Пледира наказанията да бъдат определени при
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства около
средния размер за всяко от двете престъпления. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства отчита пълното самопризнание от страна на
подсъдимия още в хода на досъдебното производство и оказаното съдействие
на разследващите органи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
преценява многобройните предишни осъждания на подсъдимия,
преобладаващо за престъпления против собствеността, т.е. за кражби.
Подчертава наложено и изтърпяно от подсъдимия ефективно наказание
лишаване от свобода – една година и четири месеца лишаване от свобода през
2019 г., скоро преди да извърши престъпленията предмет на настоящото
производство. Предвид тези обстоятелства предлага определяне на наказания
около средния размер на предвидените наказания лишаване от свобода за
двете престъпления, които наказания съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК
1
да бъдат намалени с 1/3. На основание чл.23 от НК настоява за определяне на
едно общо наказание за двете престъпления, което подсъдимият за изтърпи
при първоначален строг режим. Предлага приложение на разпоредбата на
чл.24 от НК. Моли на основание чл.59 от НК да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по настоящото производство. По отношение на веществените
доказателства моли да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени по
съответния ред.
Частният обвинител ХР. З. ХР. се присъединява към становището на
прокурора и желае да му се върнат парите, отнети от подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия - адв. Р.Т. – АК Сливен също счита делото
за изяснено от фактическа страна. Претендира за наличие на множество
смекчаващи обстоятелства относно подс. И., а именно оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина, направените от него самопризнания на
досъдебното производство и оказваното към настоящия момент съдействие на
съда. Моли за налагане на наказания при условията на чл.55, ал.1 от НК за
двете престъпления – под минималния размер, като настоява да бъдат
определени наказания по една година „лишаване от свобода“ за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б."б" от НК и за престъплението по чл.244, ал.1 от НК и общо
наказание при условията на чл.23 от НК в размер на 1 година „лишаване от
свобода“, което да изтърпи при първоначален общ режим. Според защитника,
този размер на наказанието в пълна степен ще изпълни целите на чл.36 от НК.
По отношение на веществените доказателства предоставя на съда.
В личната си защита и последната си дума подсъдимият М. Р. ИЛ.
изразява съжаление за извършеното и поддържа искането на защитника си.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства и веществени доказателства, преценени по отделно и в съвкупността
си, като съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се
събират доказателства за тях, както и доводите на страните, Окръжен съд –
Сливен приема за установена фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.М. Р. ИЛ., на 30 години, от гр.Н.З. е криминално проявен и
регистриран като извършител на множество кражби. Осъждан е общо 14 пъти
за извършени престъпления от общ характер, като е изтърпявал ефективно
наказание лишаване от свобода в местата за лишаване от свобода.
Последното му осъждане е по присъда № 46/13.08.2019 г. на Районен съд –
Н.З., в сила от 29.08.2019 г., с която за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание 1 година и 4 месеца
„лишаване от свобода“, при първоначален строг режим. Наказанието по тази
присъда, видно от приложената към делото справка за съдимост, подс.И. е
2
изтърпял на 14.05.2020 г. С оглед на това, деянието, за което му е повдигнато
обвинение по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК се явява извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал. 1 б."а" от НК, а предвид
и предходните му осъждания и в хипотезата на чл.29, ал.1, б."б" от НК.
На 20.04.2021 г. около полунощ подс.И., известен още с името „М.“
отишъл в казино „Г.“, намиращо се в центъра на гр.Н.З., за да играе на
игралните автомати. По същото време в същото казино се намирал постр.
Х.Х. на 75 години от гр. Н.З., който заедно с приятеля си – свид. М.М. също
залагал на игрален автомат. След известно време двамата се преместили в
намиращото се наблизо казино „Файър“, където продължили да залагат на
машините. Около 02:30 часа постр.Х. спечелил от игрите сумата от около 3
500-4 000 лв., която служител на казиното му изплатил незабавно в брой.
Подс.И., който по това време се намирал близо до пострадалия, забелязал
изплащането на печалбата на постр.Х.. По това време той вече си бил
изхарчил всичките пари, с които разполагал и се преместил до пострадалия,
за да го наблюдава докато играе на игралния апарат. Тогава подсъдимият
решил да предложи на пострадалия да му обмени 20 бр. доларови банкноти с
номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и номер C647414F, които имал
отпреди това в себе си и за които знаел, че са неистински. За целта подс.И.
казал на пострадалия, че има 20 щатски долара, които му предлага да му ги
обмени за сумата от 30 лв. Постр. Х. се съгласил да ги обмени и подсъдимия
му подал 20 бр. неистински банкноти, а в замяна на тях получил сумата от 30
лв. Тогава всички заедно решили да се преместят в казино „Г.“, за да
продължат да залагат на игралните автомати. Постр. Х. и приятелят му –
свид. Митев се върнали в казиното и продължили залаганията. Малко след
това при тях отишли подс.И. и свид.И.И.. Докато пострадалият продължавал
да залага на игралните автомати подсъдимият забелязал, че от десния джоб на
сакото на постр.Х. се подавала пачка с пари, която вероятно била сумата,
изплатена преди това като печалбата от игрите на автомата в другото казино.
Тогава подсъдимият решил да извърши кражба на парите на пострадалия. За
целта той се насочил към постр.Х. и застанал от дясната му страна, близо до
десния джоб на сакото му, където се виждали парите. Издебнал подходящия
момент докато пострадалият продължавал да играе на игралния апарат и
издърпал пачката с парите от джоба на сакото му. Веднага побягнал навън,
тъй като се намирал съвсем близо вратата на казиното. Свид. И.И. видял
случилото се и побягнал след подсъдимия, а след тях и свид. М.М.. Отвън зад
казиното свид.И. настигнал подсъдимия, който му подал произволна част от
парите, а другата част задържал за себе си и избягал. По-късно подс.И.
отишъл в казино, намиращо се до Ж.П.гарата в гр.Н.З., за да изиграе
останалата в него сума от откраднатите от постр. Х. пари. Междувременно
свид. И. се върнал обратно в казино „Г.“ и предал на пострадалия парите,
който подсъдимия върнал. Постр. Х. ги преброил и установил, че са 800 лв.
След като пресметнал първоначалните средства, които имал в себе си
пострадалия разбрал, че подсъдимият му е откраднал сумата от 1700 лв. В
3
04:18 ч. на 20.04.2021 г. от мобилния си телефон свид. М.М. подал сигнал на
тел. 112. На място бил изпратен полицейски екип от РУ на МВР – Н.З., който
незабавно предприел провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия
за установяване на извършителя на деянията. Няколко часа след това подс.И.
бил задържан в казино до Ж.П.Гарата в гр.Н.З. и отведен сградата на РУ на
МВР – Н.З. за изясняване на случая. Там с протокол за доброволно предаване
от 20.04.2021 г. той предал останалата в него сума от 140 лв., която с разписка
от 21.04.2021 г. била върната на постр.Х..
По делото е назначена видео-техническа експертиза, като от
представения оптичен носител, съдържащ снимков материал от видеозапис от
видеокамера за наблюдение от казино „Г.“, намиращо се в гр.Н.З., ул."В.Л.**,
са извлечени кадри под формата на снимки, за времето от 02:58:00 часа до
03:03:10 часа на 20.04.2021 г. Записаните изображения са цветни, а от
записите на камерите се забелязва възрастен мъж, както и още няколко по
млади лица от видим мъжки пол, които извършват залагания на игрален
автомат в игрална зала за хазартни игри. На кадрите се забелязва как подс.И.
с пари в ръка се отдалечава от пострадалия и се насочва към изхода на
казиното.
В хода на разследването е назначена съдебно-техническа експертиза за
истинност, от заключението на която се установява че представените за
изследване 20 бр. банкноти, с номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и
номер C647414F, с надпис на лице и гръб „GECERIZDIR“ са неистински.
Видно от експертното становище, в НЦА на БНБ са регистрирани и други
банкноти, идентични с изследваните по други досъдебни производства,
водени в гр.Бургас и гр.Казанлък.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, а
именно: показанията на свидетелите по делото, обясненията на подсъдимия,
дадени в досъдебното производство като обвиняем, заключенията на видео-
техническата експертиза и съдебно-техническата експертиза за истинност,
приобщените писмени доказателствени материали, веществените
доказателства.
Свидетелските показания на свид. Х.Х. (л.32-33 от ДП), М.М. (л.35 от
ДП), И.И. (л.36 от ДП), А.К. (л.37 от ДП), С.С. (л.38 от ДП), Я.К. (л.39 от ДП),
М.Я. (л.40-41 от ДП), съдът намери за последователни, логични и относими
към предмета на доказване, като същите допринасят за изясняването на
фактическата обстановка. Същите съответстват помежду си досежно главните
факти, подлежащи на доказване, поради което следва да бъдат ценени като
надлежни доказателствени източници. Кореспондиращи с тях са и
обясненията на подсъдимия, дадени от него като обвиняем в досъдебното
производство, съдържащи признание за извършените деяния и съжаление за
извършеното. Подсъдимият заявява, че по-рано същия ден бил на сватба, от
където взел неистинските банкноти, за да играе дъщеря му с тях. Вместо да се
прибере, отишъл направо в казиното, където пострадалият му сменил
4
доларите за 30 лева. Подсъдимият бил много пиян и дрогиран и затова
извършил кражба. Не разсъждавал нормално и като видял парите в джоба на
пострадалия, му се приискало да играе още на автоматите. След кражбата
раздал пари и на свои приятели всички да играят. Съдът се доверява на
обясненията на подсъдимия, тъй като съответстват с останалите приобщени
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът цени заключенията на назначените в досъдебното производство
видео-техническа експертиза /Протокол № 22/26.04.2021 г. – л.43 и сл. от ДП/
и съдебно-техническа експертиза за истинност /Протокол № 546/15.06.2021 г.
за техническа експертиза за истинност от 15.06.2021 г. – л.59 от ДП/, като
намира, че същите имат съществено значение за изясняване на
обстоятелствата по делото. Първото заключение удостоверява чрез снетия
снимков материал конкретно извършените от подсъдимия действия по
отнемане на парите от джоба на пострадалия и отдалечаване на подсъдимия в
посока изхода на казиното, а второто заключение – конкретните
характеристики на процесните банкноти, касаещи проверката на тяхната
истинност. Страните не оспорват заключенията, не правят възражения
относно тяхната правилност. Съдът им се доверява, като не отчита наличие на
обстоятелства, сочещи предубеденост, заинтересованост или липса на
компетентност у изготвили експертизите вещи лица. Заключенията изцяло
кореспондират с останалите събрани писмени и гласни доказателствени
материали.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени документи -
протоколи за доброволно предаване (л.9, 10 и 12 от ДП), разписка (л.11 от
ДП), справка за съдимост (л.61-64 от ДП), декларация СМПИС (л.65 от ДП).
Писмените доказателства са приложени по делото, не се оспорват от страните
и са приобщени съм доказателствата по делото по надлежния процесуален ред
– чрез прочитането им.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че
събраните в досъдебната фаза и приобщени към материалите по делото в
съдебната фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание, като установяват по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
С деянията си подсъдимият М. Р. ИЛ. е осъществил от обективна и
субективна страна в реална съвкупност два престъпни състава:
- по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК,
тъй като на 20.04.2021 г. в гр.Н.З., в условията на опасен рецидив е отнел
чужди движими вещи - парична сума в размер на 1 700 лв., от владението на
собственика й ХР. З. ХР. от гр.Н.З., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои
и
5
- по чл.244, ал.1, предл.1 от НК, тъй като на 20.04.2021 г. в гр.Н.З.
прокарал в обръщение подправени парични знаци - 20 бр. банкноти с
номинал 1 щатски долар, емисия 2009, серия и номер C647414F, като знаел,
че банкнотите са подправени.
От обективна страна, въз основа на наличните еднопосочни
доказателствени източници, безспорно е установено отнемането от
подсъдимия на паричните средства от джоба на пострадалия, като общият
размер на отнетата сума е 1700 лв. Този факт не търпи промяна с оглед
върнатите в последствие чрез свид. И. на постр. Х. 800 лв., както и
предадените с протокол за доброволно предаване 140 лв. при установяването
на подсъдимия от полицейските служители. Реално откраднатата от
подсъдимия сума от владението на пострадалия е 1700 лв., съгласно
свидетелските показания на свид. Х., а и с оглед останалите гласни
доказателства по делото. Тази сума подсъдимият е взел от джоба на
пострадалия издебвайки подходящ момент, прекъснал е владението на
постр.Х. върху паричните му средства и подсъдимият е побягнал с парите
навън от казиното. Едва след като е бил настигнат от свид. И. е подал сумата
от 800 лв. Предвид горните фактически обстоятелства съдът прие, че е
осъществен съставът на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК, тъй
като са налице всички елементи от обективна страна. Няма спор по делото, че
подсъдимият е бил наясно, че парите са чужда собственост, но въпреки това е
предприел описаните действия, с които е отнел същите без съгласието на
постр. Х., с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието е довършено,
парите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях по
начин какъвто е намерил за подходящ. От приобщените писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на назначената видео-техническа
експертиза несъмнено е установено авторството на деянието и механизма на
неговото извършване.
Безспорно е установено осъществяване на престъплението кражба при
условията на опасен рецидив. Подсъдимият е многократно осъждан с влезли в
сила присъди за извършени престъпления против собствеността с търпени
ефективни наказания, което обстоятелство обуславя ангажирането на
наказателната му отговорност по квалифицирания състав на чл. 196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 от НК. В справката за съдимост са описани общо 14
осъждания за извършени престъпления от общ характер, последното от които
по присъда № 46/13.08.2019 г. на Районен съд – Н.З., в сила от 29.08.2019 г., с
която за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК му
е наложено наказание 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, при
първоначален строг режим. Наказанието по тази присъда, видно от
приложената към делото справка за съдимост, подс. И. е изтърпял на
14.05.2020 г. С оглед на това, извършената кражба на паричните средства на
постр. Х. правилно е квалифицирана от държавното обвинение по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като се явява извършена при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал. 1, б."а" от НК, а предвид и предходни
6
осъждания и в хипотезата на чл.29, ал.1, б."б" от НК.
От обективна страна е доказано и второто повдигнато на подсъдимия
обвинение за извършено престъпление по чл.244, ал.1 от НК. Несъмнено от
обясненията на подсъдимия и от останалите гласни доказателства е
установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е прокарал в
обръщение подправени парични знаци - 20 бр. банкноти с номинал 1 щатски
долар, като е знаел, че банкнотите са подправени. Налице са всички елементи
от обективната страна на това деяние. Паричните знаци в банкноти с номинал
1 щатски долар са надлежно изследвани от изготвената техническа
експертиза, която е дала категорично заключение за тяхната неистинност.
Реализирано е изпълнителното деяние "прокарване в обръщение" на тези
знаци – подсъдимият е продал фалшивите банкноти на свид. Х., уверявайки
последния в тяхната истинност и е получил за тях сумата от 30 лв.
Изпълнителното деяние е приключено с предаването на паричните знаци и в
този момент са увредени обществените отношения, предмет на защита с
нормата на чл. 244, ал.1 от НК.
Фактите, съдържащи се в обвинителния акт, признати от подсъдимия и
приети за установени от съда, подкрепени изцяло от доказателствената
съвкупност, съдържат конкретика, обосноваваща категоричен извод за
извършените от подсъдимия две деяния, за които са му повдигнати обвинения
в настоящото производство.
От субективна страна и двете деяния подсъдимият е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният им характер, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните им последици. Наличието на
пряк умисъл следва от конкретните действия на подсъдимия. Подс.И. е
действал със знанието, че противозаконно отнема чужди движими вещи –
пари от постр. Х., както и че прокарва в обръщение неистински 20 бр.
банкноти – щатски долари, за които знаел, че са подправени. Подсъдимият е
знаел, че банкнотите са подправени и не са законно платежно средство, имал
е оформена представа, че прокарва в обръщение тези неистински парични
знаци и ги е употребил, уверявайки пострадалия, че му продава истински
парични знаци за български левове. Горните обстоятелства са несъмнено
установени от наличните доказателства по делото, включително от
обясненията на самият подсъдим, дадени от него в качеството на обвиняем в
досъдебното производство.
Предвид изводите за обективна и субективна съставомерност за
деянията на подс. И., съдът призна същия за виновен и по двете предявени му
обвинения.
Като причини за извършените деяния съдът отчете неправилното
отношение на подсъдимия към собствеността на гражданите,
функционирането на паричната система и незачитане на установения в
държавата правов ред. Като мотив за извършеното престъпление съдът прие
желанието на подсъдимия да се облагодетелства, макар и по неправомерен
начин.
7
При определяне вида и размера на наказанията за двете извършени от
подс. И. престъпления съдът изходи от общите разпоредби на закона – чл.54
от НК, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както
и от конкретно предвидените в специалните разпоредби на закона по вид и
размер наказания. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а НК, приложима
на основание чл.373, ал.2 от НПК, с оглед проведеното при условията на
диференцираната процедура по глава 27 от НПК производство със съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години, а за
престъплението по чл.244, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от 2 до 8 години. В дейността по индивидуализация на наказанието,
съдът изследва обстоятелствата по чл.54 от НК, а именно степента на
обществена опасност на деянията и дееца, подбудите за извършване на
престъпленията и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете оказаното
съдействие от подсъдимия на органите на полицията за разкриване на
престъпленията, включително направените самопризнания в началния етап на
досъдебното производство, наличието на семейство – съпруга и малко дете,
както и липсата на доходи, съгласно приложената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние. Направеното от подсъдимия
пред съда самопризнание не може да се съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като същото е взето предвид от
законодателя при приложението на диференцираната процедура по гл.27 от
НПК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за престъплението кражба се
явяват многобройните осъждания на подсъдимия, извън тези обосноваващи
квалификацията на престъплението кражба като извършено при условията на
опасен рецидив. Обремененото съдебно минало в своята цялост се явява
отегчаващо отговорността обстоятелство за престъплението по чл.244, ал.1 от
НК. Не са в полза на подсъдимия и обстоятелствата, при които са извършени
двете престъпления – престъпленията са извършени в тъмната част на
денонощието, подсъдимият е бил пиян и дрогиран, прокарал е в обръщение
неистинските парични знаци, а след това е откраднал голяма сума пари, не с
цел да подпомогне семейството си, а за да играе хазартни игри. Начинът на
извършване на престъпленията сочи за хитрост, обиграност и премерен риск,
които завишават обществената опасност на деянията. Не на последно място
голяма част от откраднатите средства подсъдимият и негови приятели са
похарчили същата нощ за игри в друго казино. Тоест деянията, в резултат на
които подсъдимият е получил пари срещу продажбата на неистински
банкноти, както и кражбата на голяма сума пари, не са били извършени,
поради тежкото материално и социално положение на подсъдимия, за да
обезпечи неотложни нужди на семейството си, а за удовлетворяване на
8
желание за игри на хазарт от подсъдимия и негови приятели.
Воден от изложените аргументи съдът намери, че следва да наложи
наказания при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства за престъплението кражба, а за
престъплението по чл.244, ал.1 от НК – при лек превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства /предвид отчитане в цялост на обремененото
съдебно минало/. Съобразно целите на генералната и специалната превенция
съдът намери, че най-подходящи са наказания, както следва:
-в средния предвиден от закона размер за престъплението по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода” –
за срок от 6 години,
-малко над средния размер за престъплението по чл.244, ал.1 от НК, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 3 месеца. В
допълнение към всичко гореизложено, съдът съобрази значителната
обществена опасност на това престъпление, с оглед обекта на защита –
обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на
паричната система. Макар и по-леко наказуемо с оглед санкцията по чл.244,
ал.1 от НК спрямо другото извършено престъпление по чл.196, ал.1 т.1 от НК,
по последици извършеното от подсъдимия деяние - прокарване в обръщение
на подправени парични знаци би имало значим негативен ефект върху цялото
общество. До настоящия момент подсъдимият е осъждан преобладаващо за
престъпления против собствеността на конкретни лица, докато извършеното
понастоящем престъпление по чл.244, ал.1 от НК се явява в градация спрямо
обекта на защита и демонстриращо освен незачитане правата на отделните
граждани, така също и на правилата в държавата, касаещи функционирането
на цялата парична система. В този смисъл, макар да са прокарани в
обръщение само 20 неистински банкноти по един щатски долар срещу сумата
от 30 лв., с оглед установените обстоятелства за дееца, съдът констатира
завишена обществена опасност на конкретното деяние.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът редуцира така определените на
подсъдимия наказания „лишаване от свобода” с една трета и наложи на подс.
И. наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години за престъплението по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК и наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години и 6 месеца за престъплението по чл.244, ал.1 от НК.
Наложените наказания съдът намери за съответни на деянието и
извършителя, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК и
целите на чл.36 НК.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанията на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна до извода, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, но същите не са от съответния характер – изключителни или
многобройни, за да формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото
наказание. Приложението на този институт би било проява на прекомерна и
неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно
9
противоречие с преследваните цели на наказанието. В този смисъл искането
за защитата за определяне на наказанията при условията на чл.58а, ал.4 вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК, в размер на по една година „лишаване от свобода“ за
всяко от двете престъпления, се явява неоснователно и не може да бъде
уважено.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС и за двете наказания
съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване, тъй като не са
изминали 5 години от изтърпяване на предходно ефективно наказание
„лишаване от свобода“. Съгласно справката за съдимост подсъдимият е
изтърпял предходно наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“
на 14.05.2020 г., а престъпленията – предмет на настоящото дело, са
извършени на 20.04.2021 г.
Като съобрази, че са налице условията на чл.23, ал.1 от НК, съдът
определи на подс. И. едно общо наказание, а именно най-тежкото от
наложените за двете престъпления – в размер на 4 години „лишаване от
свобода“, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Съдът не
приложи разпоредбата на чл.24 от НК, съобразявайки на първо място
оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на настоящите престъпни
деяния от самото начало на досъдебното производство. Взе предвид частично
възстановените имуществени вреди. На трето място настоящите деяния не
попадат в съвкупност с предходни осъждания, за които съответния
компетентен съд е определил общи наказания и е решил самостоятелно
въпросите за приложението на чл.23-25 от НК. Извършените понастоящем
деяния са само две /минимален брой за приложението на чл.23 от НК/, поради
което и предвид горепосочените съображения съдът не намери основания за
приложението на чл.24 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от наложеното
наказание „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият И. е бил
задържан с постановление на прокурора и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, взета по ЧНД № 190/2021 г. по описа на РС – Н.З.,
считано от 21.04.2021 г. до привеждане в изпълнение на наложеното
наказание.
По правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подс. И. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Сливен сумата от 105,79 лв., представляваща направени разноски по
досъдебното производство.
Съдът постанови на основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК отнемане в полза
на държавата на 20-те бр. банкноти с номинал 1 щатски долар, емисия 2009,
серия и номер C647414F, оставени на съхранение в БНБ, които да бъдат
унищожени по надлежния ред, след влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 09.09.2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10