ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8704
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330113506 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, против С. А. З., ЕГН: **********, с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: сумата от 87.42 лева – главница за периода 15.04.2020 г. до
20.11.2020 г. и 1.20 лева – лихва за забава за периода 30.06.2020г. до 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
08.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16382/2020 г. на ПРС, ХХІI гр.с.
На 06.10.2021 г. в деловодството на съда, е постъпила молба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, с която заявява, че всички задължения по настоящото дело са платени,
като към настоящия момент няма основание за водене на настоящото съдебно производство.
В същата е направено искане, да му се възстанови сумата в размер на 75 лева – заплатена
държавна такса.
На 21.10.2021 г. в деловодството на съда, е постъпила молба с вх. № 61741/21.10.2021
г. от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив, чрез у. О. Ц. К., с която заявява,
че оттегля предявените искове в настоящото производство.
Съдът намира, че постъпилата на 21.10.2021 г. молба е подадена от легитимирано
лице – подписана е от управителя и представляващ ищеца – О.Ц.К., с която същият заявява,
че оттегля предявените в настоящото производство искове.
Предвид постъпилата молба за оттегляне изцяло на предявените искове, следва да се
приеме, че съдът е десезиран от разглеждане на повдигнатия правен спор.
Не е необходимо съгласие на ответника, доколкото все още не е проведено първото
съдебно заседание.
1
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 232 ГПК, поради
което следва да прекрати производството по делото, поради оттегляне на исковата молба, а
насроченото о.с.з. да бъде отменено.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл.417
ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 16382/2020 г. на ПРС,
ХХІІ гр.състав, заповед № 262364 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.12.2020 г.
С молбата от 06.10.2021 г. ищецът иска връщането на внесената за настоящото дело
държавна такса.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, буква „а” от Закона за държавните такси изрично
предвиждат, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се
заплаща при предявяване на искането за извършване на съответното действие, съответно
държавната такса се заплаща за искови молби. Това ще рече, че предявяването на иск, чрез
подаване на искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено
действие от страна на съда, е основание за заплащането й. Законът не свързва основанието
за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен акт,
т.е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен
резултат. Понятието „услуга” по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗДТ следва да се разбира като
изпълнение на задължението на съда по чл. 2 ГПК по предвидения в този процесуален закон
ред за образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за
допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане за защита и
съдействие на лични и имуществени права. Държавните такси не представляват цена, която
ищецът заплаща, само ако получи услугата, която желае, т.е. съдебен акт, уважаващ
заявената претенция, респ. извършването на определен брой съдопроизводствени действия.
В конкретния случай следва да се заключи, че внесената от ищеца държавна такса от 75 лева
е дължимо платена, защото е образувано дело и тъй като съдът е изпълнил задължението си
по чл. 2 ГПК, поради което тази такса не подлежи на връщане. Обстоятелството, че
производството е прекратено поради оттегляне на исковете, не обосновава възстановяване
на внесената такса. В този смисъл Определение №126/15.03.2013г. на ВКС, ІІ г.о., по гр.д.
№1193/2013г. Ето защо, молбата за възстановяване на внесената държавна такса, следва да
се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 232 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА поради оттегляне на исковете производството по гр.д. № 13506 по
описа за 2021 г. на РС Пловдив, ХVІІІ гр.с., образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, против С. А. З., ЕГН: **********, с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 16382/2020 г. на ПРС, ХХІI гр.с.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 262364 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 10.12.2020 г., издадена по частно гражданско дело № 16382/2020 г. на ПРС, ХХІІ
гр.състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 06.10.2021 г. на ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Пловдив за връщане на внесената по делото държавна такса от 75
лева.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3