№ 385
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника му юрисконсулт П.П. ,
срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №172 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.01.2022г. по ч. гр. д. №
19134/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVIII гр. с., с което е било
отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. ИВ. Д., с
ЕГН: **********, за сумата от 620.52 лева - неустойки за предсрочно
прекратяване на услугите по рамков договор за мобилни услуги. В частната
жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като
се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за
изпълнение съобразно подаденото заявление.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на отсрещната страна.
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя
и взе предвид данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума,
съдът е приел, че това вземане произтича от неравноправна клауза, с която се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди
изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.). Развити са мотиви, че в договорите
страните са уговорили, че максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси. Неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга
за оставащият период от договора, като по този начин позволява на
доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна,
защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно
оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това
неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия
месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също,
въпреки че неизпълнението е различно. Реално, колкото е по-малко
неизпълнението, толкова поголяма е неустойката, която потребителят трябва
за плати..
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването
на заповед за изпълнение за вземане за неустойки по Рамков договор №
********* от 28.04.2017 г. Съгласно предвиденото в т.7 от приложение №1
към споразумението , в случай на прекратяването на договора преди
изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи
неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния
стандартен размер. Според настоящия състав на съда е налице обоснована
2
вероятност посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1
във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване
на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е
необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните
вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се
съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните е свързано с предоставяне на
определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора
вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не
съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от
това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с
уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни
абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се
създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй
като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три
и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя
обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на
договора.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №172 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
10.01.2022г. по ч. гр. д. № 19134/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХVIII гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК: *********,заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. ИВ. Д., с ЕГН: **********, за
сумата от 620.52 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на услугите
по Рамков договор № ********* от 28.04.2017 г.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4