Решение по дело №1517/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1696
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20217050701517
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………… / ……………… г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Пенка Михайлова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД №1517/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 70 – 73 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по предложение на Т.Б.М. – прокурор в РП-Варна, ТО-Провадия, на основание чл.72, ал.1, изр.2, във връзка с чл.70, б. „д“ от ЗАНН да бъде възобновено административнонаказателното производство по наложена глоба с НП №17-0324-000770/21.09.2017 г., издадено от Началник Група към ОДМВР Варна, РУ Провадия. В предложението се излага, че НОХД №64/2021 г. по описа на РС-Провадия, ДП №2086/2017 г. по описа на РУ Провадия ОДМВР-Варна, преписка № ТОП-795/2017 г. по описа на РП-Варна, ТО-Провадия е водено срещу Д.П.Н. за извършено престъпление по чл.343в, ал.3 от НК за това, че на 17.06.2017 г. в град Дългопол, област Варна е управлявал МПС - лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро“ с рег. № В **** НА в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-0324-000232 от 21.03.2017 г. на РУ-Провадия, връчена му на 12.04.2017 г. Горното НОХД е образувано от РС-Провадия по обвинителен акт на РП-Провадия от 12.03.2018 г. В хода на производството е установено, че за горното деяние, инкриминирано на 17.06.2021 г. с обвинителния акт, предмет на цитираното наказателно производство, е бил съставен АУАН, а впоследствие издадено НП № 17-0324-000770 от 21.09.2017 г. на Началник Група към ОДМВР Варна, РУ-Провадия, което има за предмет идентични факти, време, място, субект, влияние, механизъм и обект на засягане с тези на предмета на обвинението. Наказателното постановление е обжалвано от дееца пред съда по НАХД №496/2017 г. на РС-Провадия, като с Решението си от 05.07.2018 г., в сила от 21.07.2018 г. съдът е отменил цитираното наказателно постановление.

Установено е също, че по внесения обвинителен акт на 12.03.2021 г. първоначално е било образувано НОХД № 106/2018 г. по описа на РС-Провадия, приключило с постановяване на оправдателна присъда №260003/13.10.2020 г., първи наказателен състав. По протест на прокурора е било образувано ВНОХД №1418/2020 г. по описа на ВОС. С Решението си по последното въззивният съд е отменил присъда №260003/13.10.2020 г. НАХД № 496/2017 год. на РС-Провадия и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

Новообразуваното наказателно производство по същия обвинителен акт, заведено под НОХД №20213130200064/2021 г. на РС-Провадия, след няколко отлагания, е спряно по реда на Глава XXII. При спирането РС-Провадия е дал на ВРП, ТОП, възможност да упражни правомощията си по отношение на приключилото административнонаказателно производство по АНД №496/2017 г. по описа на РС- Провадия.

Представителят на Прокуратурата счита, че в настоящия случай е налице хипотезата на идентичност на деянието, за което Д.П.Н. следва да носи наказателна отговорност и на деянието, обусловило ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо същото лице. Твърди, че безспорно са налице предпоставките за незаконосъобразно дублиране на административнонаказателно и наказателно производство, спрямо едно и също лице, за едно и също деяние, което е недопустимо и би нарушило принципа „non bis in idem“, както и самата разпоредба на чл.33 от ЗАНН, въвеждаща основен принцип за приоритет на наказателната отговорност пред административнонаказателната. Релевира, че в този смисъл, единствена адекватна и законосъобразна превенция срещу такова нарушение, се явява процедурата по чл.72, ал.1, изр.2 вр. чл.70, б. “д“ от ЗАНН, респективно - възобновяването на административнонаказателното производство, приключило с НП № 17-0324-000770 от 21.09.2017 г. на Началник Група към ОДМВР Варна, РУ-Провадия, и неговата отмяна, с цел елиминиране на възможността от нарушаване на чл.33 от ЗАНН и нарушаването на забраната „non bis in idem“ по чл. 4, § 1 от ЕКПЧ, а оттам и безпрепятствено продължаване на воденото за същото деяние наказателно производство.

Съответно на горните аргументи представителят на Прокуратурата намира, че са налице обстоятелства за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с НП №17-0324-000770/21.09.2017 г., издадено от Началник Група към ОДМВР Варна, РУ Провадия. В съдебно заседание вносителят на предложението не се явява и не изразява становище.

Ответникът – РУ Провадия при ОД на МВР - Варна, не изразява становище.

От заинтересованата страна Д.П.Н. е постъпило писмено становище във връзка с предложението за възобновяване. Счита, че се установява единствено наличието на идентичност на субекта на деянията, предмет на АНП и НП. Сочи, че в контекста на казуса липсват материално - правните предпоставки за възобновяване на административнонаказателното производство, по което е издадено наказателно постановление, тъй като не е установена идентичност на деянието. Преценката за това дали има съвпадение, като са приложени две санкции за едно и също деяние изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. Твърди, че наказателната отговорност би изключила административната само в случай, че елементите от фактическия състав на престъплението съвпадат с елементите от фактическият състав на административното нарушение, което намира, че в случая не е налице. Релевира твърдения, че според съдебната практика дори установената идентичност на субекта и деянията не са достатъчни за обосноваване принципа ne bis in idem. Сочи, че е необходим  положителен обоснован на задълбочен анализ извод, досежно наказателния характер на двете производства, като преценката за това дали административното производство е с характер на наказателно следва да се направи съобразно разясненията, дадени в ТРОСНК № 3/2015 г, а именно въз основа на т. нар. тест „Енгел” или критерии „Енгел”, които критерии в случая не са налице. Ето защо намира, че не са налице предпоставките за възобновяване на административно-наказателното производство. Моли да бъде оставено без уважение направеното от прокурор в РП-Варна, ТП Провадия предложение.

В съдебно заседание за Окръжна прокуратура - Варна се явява прокурор Атанасов. Последният поддържа изцяло направеното предложение. Намира, че са налице основания за възобновяване на делото.

Съдът, като съобрази изложените в предложението основания и приложените доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

    Предложението за възобновяване на административнонаказателното производство е направено от компетентен орган – наблюдаващ прокурор по д.п. №2086/2017 г. съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗАНН и е допустимо, предвид което следва да бъде разгледано от съда. Разгледано по същество същото е основателно. В хипотезата на чл.70, ал.1, б. „д“ от ЗАНН в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), за да бъде възобновено производството се изисква деянието, за което е приключило административнонаказателното производство да съставлява престъпление.

От фактическа страна в производството се установява, че НП №17-0324-000770/21.09.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия е издадено за това, че на 17.06.2017 г. около 03.45 часа в гр. Дългопол на ул. „Н.О.“ до дом №129, посока гр. Тервел, Д.П.Н. управлява собствения си лек автомобил Мицубиши Паджеро с рег. №В****НА без СУМПС. СУМПС е отнето на водача по административен ред на 12.04.2017г. със ЗППАМ №17-0324-000232/21.03.2017г. по описа на РУ-Провадия.

Във връзка с посочените обстоятелства с Наказателно постановление №17-0324-000770/21.09.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия е ангажирана отговорността на Д.П.Н. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева. Според данните в преписката на 29.09.2017 г. с Постановление за образуване на досъдебно производство №2086/2017г. прокурор при РП-Провадия е установил, че са налице процесуалните основания по чл. 208, т.1 и чл. 211, ал. 1 от НПК за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от Н. по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. С присъда от 13.10.2020 г. по НОХД №106/2018 г. РС-Провадия е признал за невиновен подсъдимия Д.Н.. Оправдателната присъда е била протестирана пред ОС-Варна, който с Решение №31/05.02.2021 г. е отменил присъда №260003 от 13.10.2020г. по НОХД №106 /2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Провадия. При новото разглеждане РС-Провадия с Определение от 14.06.2021 г. по НОХД №64 от 2021 г. е приел, че наказателното производство следва да бъде спряно на осн. чл. 25, т. 5 от НПК, тъй като за същото деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд с обвинителен акт и което е престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, е приключило административнонаказателно производство по анд №496/2017 г. по описа на РС-Провадия. Съдът е дал възможност на прокурора да упражни правомощиято си по глава XXXIII от НПК по отношение на приключилото административнонаказателно производство. По тези съображения е внесено настоящото предложение за възобновяване на приключилото административнонаказателно производство, което настоящият състав намира за основателно поради следните съображения:

Наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт, административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило, с влязъл в сила акт, административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват чрез възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ при наличие на предпоставките на чл. 70, б. "в", "г" или "д" от ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и съответно - прекратяването му. Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще, съгл. чл. 4, § 1 от Протокол № 7. Действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни.

Правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на "същото деяние" (idem). Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. Разпоредбата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 забранява дублирането на отделни наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, когато едната от тях е приключила с влязъл в сила акт. Конкретната преценка на характера на административнонаказателното производство е в правомощията на съответния решаващ съдебен състав, който суверенно преценява във всеки отделен случай, дали съгласно критериите "Енгел", съответното обвинение е наказателно по естеството си.

В случая административният съд намира обратно на изразеното становище на заинтересованата страна Н., че образуваното и приключило спрямо него административнонаказателно производство, е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7, основана на признаците, известни като тест "Енгел" или критерии "Енгел". От приетите по делото доказателства се установява и наличието на предпоставката "същото деяние" (idem), която е елементът, който свързва двата процеса срещу лицето. Налице е тъждественост между деянието, за което в процесното административнонаказателно производство е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. по чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, и квалифициращия признак на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК, според който се ангажира наказателната отговорност на лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Видно от горното при съпоставка на предмета на двете производства (административнонаказателното и наказателното), настоящият състав на съда намира, че те касаят едно и също по фактическия си състав деяние, поради което са налице предпоставките на чл. 70, б. "д" от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство. При идентичност на фактите, обусловили привличането към административнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, приоритет има наказателната му отговорност, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Неспазването на това правило може и следва да бъде отстранено чрез предвидения в ЗАНН институт на възобновяване на производството.

В случай, че административнонаказателната отговорност е реализирана по-рано от наказателната, следва да се възобнови административнонаказателното производство по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗАНН и да се отмени издаденото по него НП с цел спазване на принципа "non bis in idem", а оттам и безпрепятствено продължаване на наказателното производство, поради посочения приоритет на наказателната отговорност спрямо административнонаказателната.

Изпълнени са и двете условия по чл. 70, буква „д“ от ЗАНН, тъй като е налице приключило административнонаказателно производство, а фактът, че Н. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство осъществява както състава на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, така и е квалифициращ признак на престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. За да бъде зачетен принципът ne bis in idem и да бъде реализирана наказателната отговорност на Н. за деянието по чл. 343в, ал. 1 от НК, извършено от него, се налага възобновяване на административнонаказателното производство и отмяна на наказателното постановление, което препятства развитието на наказателното производство. По този начин се избягва и нарушаването на забраната за повторно осъждане за едно и също нещо, залегнала в чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, като се премахва единствената законова пречка за нормалното развитие на наказателното производство съгласно новоприетите изменения на чл. 24 и чл. 25 от НПК, в сила от 05.11.2017 г.

В случая фактите на инкриминираното поведение са едни и същи, а самото образуване на наказателно производство и привличането на обвиняем означава, че компетентният държавен орган е приел наличието на основателно предположение за извършено престъпление.

Предвид изложеното, предложението на наблюдаващ прокурор в РП-Варна, ТО-Провадия да бъде възобновено административнонаказателно производство за нарушението описано в НП №17-0324-000770/21.09.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, се явява основателно и следва да бъде уважено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.73, ал. 2 във връзка с чл.70, б. „д“ от ЗАНН и  чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Варна, четвърти касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление №17-0324-000770/21.09.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, с което на Д.П.Н., ЕГН ********** с адрес *** е била наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №17-0324-000770/21.09.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, с което на Д.П.Н., ЕГН ********** с адрес *** е била наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

 

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано с АУАН №Г939877/04.07.2017г. и приключило с Наказателно постановление №17-0324-000770/21.09.2017г., издадено от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.