Решение по дело №288/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 420
Дата: 15 август 2018 г. (в сила от 1 септември 2018 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20185220200288
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. п, 15.08.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД п, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                          

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Н. Д., като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 288 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 002815 от 27.09.2017 г. на Началник сектор в РУ п към ОД на МВР п е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на С.И.П. с ЕГН **********, адрес *** за нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР.

           Срещу НП е подадена в срок жалба от С.И.П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди, че е наказан два пъти за едно и също нещо, като прилага като доказателство към жалбата и НП № 776/14.11.2017 г. на зам. кмет на Община п.

           В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител подържа жалбата. Ангажират доказателства. Излагат се допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление в писмена защита.

           Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото, с административнонаказателната преписка е постъпило лаконично писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

          

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 07.09.2017 г. вечерта жалбоподателят С.И.П. и негови приятели, между които свидетелите Н.М., В.Б., И.К. и И.К. празнували по повод раждането на син на П.. Компанията се била събрала в апартамента на жалбоподателя на адрес гр. п, ул. „******“ № ***************. Те се черпели с алкохол и слушали силно музика, което продължило и след полунощ, в малките часове  на 08.09.2017 г. В съседен на жалбоподателя апартамент на осмия етаж живее свидетелката М.Д. със своето семейство. На шестия етаж живее свидетелят И.Т.. Последният трябвало да лети за Англия същия ден сутринта, като силният шум му пречил да спи. За да не влиза в директен конфликт със съседа си, в 02:09 ч. Т. позвънил на телефон 112 и подал сигнал за силна музика. Малко по-късно в 2:40 ч. свидетелката Д., която на свой ред била събудена от шума, също позвънила на тел.112 и подала сигнал за силна музика. Сигналите били предадени на дежурния в РУ на МВР п. По място около 3:00 ч. били изпратени полицейските служители при РУ на МВР п – свидетелите С.К. и Н.К., които по същото време извършвали обход като автопатрул с оглед поставени им задачи. Те намерили адреса и се качили на осмия етаж, като установили, че се провежда тържество и силната музиката. Започнали да звънят по звънеца и да тропат по входната врата на апартамента на жалбоподателя, но никой не им отварял. Тогава взели решение да изключат ел. захранването, тъй като ел. предпазители се намирали на стълбищната площадка. Започнали да ги изключват един по един, за да установят кой е на апартамента на жалбоподателя, като първо изключили и включили отново този на свидетелката Д.. След като спрели захранването към апартамента на жалбоподателя, музиката била преустановена. Полицейските служители отново потропали на вратата, като лично жалбоподателят им отворил. Попитали го на кой е апартамента, като жалбоподателят заявил пред тях, че е негов. Поискали му личната карта и установили самоличността му. Полицейските служители обяснили на жалбоподателя, че съгласно Наредбата за обществения ред на Община п има забрана за вдигане на шум по това време на денонощието, след което мл. инспектор С.К. - в качеството му на полицейски орган, в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция, му разпоредил да преустанови провежданото от него тържество и да слезе с тях до патрулния полицейски автомобил, за да му съставят АУАН за нарушаване на нощната тишина. По време на разговора свидетелят М.също излязъл от една от стаите на апартамента и се опитал да се разправя с полицейските служители, като дори се засилил към тях, но бил спрян от свидетеля В.Б.. Полицейските служители и П. слезли надолу с асансьора. Малко по-късно след тях с асансьора надолу се придвижили Н.М.и В.Б., а И.К. и И.К. слезли по стълбището. В същото време в полицейския автомобил свидетелят К. започнал да съставя АУАН на жалбоподателя. В същото време К. обяснил на П. защо му съставят АУАН, като извадил дори Наредбата за обществения ред на Община п и му зачел текста, който е нарушил, Добавил, че въпреки хубавия повод, който има П., не може да нарушава спокойствието на останалите обитатели на сградата. Жалбоподателят заявил, че е съгласен и разбира, че полицейските служители си вършат работата. Тогава от блока излезли М.и Б.. Още от излизането от входа М.започнал да вика и да се държи агресивно спрямо полицаите, а Б. попитал какво е нарушил П. и защо му съставят АУАН. К. запознал и Б. с разпоредбите на Наредбата за обществения ред на Община п. М.обаче продължавал да нагнетява напрежението, като търсил саморазправа с полицаите и викал силно. Това довело и до промяна в поведението на П.,  който също започнал да вика: „А, бе гадове, от къде на къде ще идваш у нас да ми спираш музиката, аз имам повод“, като размахвал пръст и бутал по рамото К.. Последният му разпоредил да се отдръпне една крачка назад, тъй като е застанал много близко до него. Жалбоподателят не се отдръпнал, а се бутнал плътно в него, допрял гърдите си в полицая, навел се, подпрял главата си в челото на К. и започнал да му крещи в лицето: „Защо бе, какво ще ми направиш, айде да те видя, топуз, какво ще ми направиш, удари ме“. К. хванал дясната ръка  на П., извил я зад гърба и го отблъснал от себе си, за да не продължава да го притиска. В същото време колегата му К. преустановил съставянето на акта и слязъл от патрулния автомобил, за да му помогне. Б. избутал П. настрани и започнал да го успокоява. М.и П. обаче продължили да се държат агресивно спрямо полицаите и да търсят физическа саморазправа. К. също разпоредил на П. да не търси съприкосновение с тях, защото в противен случай ще бъде задържан в РУ МВР п за съзнателно пречене на полицейски орган да извършва задълженията си по служба. Тогава П. започнал да гледа нагоре към блока и да псува съседите си, като отправял закани и обиди към тях заради подадения сигнал. К. му разпоредил да не прави и това, тъй като, викайки в 03.00 часа през нощта, също нарушава обществения ред. П. не изпълнил и това разпореждане и продължил да заплашва полицейските служители. Те му разпоредили повече да не пуска и музика. П. отговорил, че музиката ще свири цяла нощ, тъй като имал повод да празнува. Виждайки, че П. не спира да се блъска в него и да му пречи, К. му заявил, че ако не изпълнява разпорежданията, ще го задържи за 24 часа и ще му бъде съставен акт по ЗМВР. П. отново не изпълнил разпореждането, като продължил да крещи в лицето на К.: „Ти ли ще ме задържиш бе, ти си абсолютно никой, ти не можеш да ме задържиш“. Тогава К. се дръпнал назад, хвърлил папката си в патрулния автомобил и извикал колегата си Н.К., за да му помогне да задържат П.. Поставили му белезници и тръгнали да го водят към полицейския автомобил. М.отново се намесил, като започнал да дърпа П., за да не бъде отведен. В същото време Б. звънял на тел.112 и съобщил за полицейски произвол. След осъществяване на връзка с дежурен на РУ на МВР п, на Б. били указано да изпълнява полицейските разпореждания. Б. съобщил на приятелите си какво са му казали по телефона, но П. продължавал да буйства, а М.пречил жалбоподателят да бъде отведен в полицейския автомобил. Това наложило К. и К. да поискат съдействие от други патрули. На място пристигнал и втори автопатрул, в чийто състав бил свидетелят Т.Б.. Последният видял как П. буйства при опитите да бъде вкаран в полицейския автомобил. След разговор с К. и К., които му заявили, че следва да бъде задържан и М., Б. наредил на Н.М.да се качи в техния автомобил, за да бъде отведен до РУ на МВР п. М.се качил без съпротива и двамата с П. били отведени в РУ на МВР п, където им били съставени актове по ЗМВР. На П. бил съставен АУАН бл. № 200458 за нарушение на чл.64, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 ЗМВР. По време на съставянето на АУАН К. попитал П. дали живее сам на адреса. Последният му отговорил, че живее със съпругата си, но тя е в родилното и тогава му заявил, че има и дъщеря  на 7 години, която спи една от стаите на апартамента. Тогава дежурните в РУ на МВР п взели решение да освободят жалбоподателя и П. бил освободен малко по-късно. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление. Въз основа на съставения от свидетеля К. АУАН пък било издадено приложеното към жалбата НП № 776/14.11.2017 г. на зам. кмет на Община п.

          

По делото са разпитани като свидетели С.К., Н.К., Т.Б., М.Д., И.Т., Н.М., В.Б., И.К. и И.К., които в показанията си разкриват гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.К., Н.К., Т.Б., М.Д. и И.Т. като ясни, категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци, както и съответстващи на останалите доказателства по делото. Те са дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Единственото обстоятелство, по отношение на което съдът не кредитира показанията на К. и К., е в частта, в която твърдят, че не са спирали тока на апартамента на жалбоподателя. В тази им част те се опровергават от показанията на свидетелката М.Д.. По отношение на дадените полицейски разпореждания към жалбоподателя, които са основен предмет по настоящото дело, съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите Н.М., В.Б., И.К. и И.К. в по-голямата си част също подкрепят гореописаната фактическа обстановка. Съдът не кредитира показанията на тази група свидетели единствено по отношение на твърденията, че не е имало силна музика в апартамента на жалбоподателя в процесната вечер и, че полицейските служители са се „бутали“ в жалбоподателя, за да го предизвикат, а не П. се е бутал в тях. По отношение на силната музика – освен твърденията на полицейските служители в тази насока, са и показанията на съседите на жалбоподателя, подали сигналите до тел.112 – Д. и Т., както и самите записи, които бяха изслушани в съдебно заседание. Що се касае до твърденията на М., Б., К. и К., че полицейските служители са предизвикали жалбоподателя, като се бутали в него – освен, че тези твърдения противоречат на изнесеното от полицейските служители, то се явяват и нелогични и житейски неоправдани. Няма никаква причина полицейските служители, изпратени на сигнал за нарушаване на нощна тишина, да пишат АУАН на нарушителя, каквито са задълженията им и в същото време да търсят физически контакт с него под формата на сблъсък, който да доведе до ескалиране на ситуацията и дори до обаждане за подкрепа от други полицейски патрули. Пристигналият на място впоследствие свидетел Т.Б. е категоричен, че жалбоподателят е оказвал съпротива на колегите му и се е дърпал. В същото време свидетелят Б. ясно е заявил след разговорите му по тел.112 на жалбоподателя и на М., че следва да изпълняват полицейските разпореждания – нещо, което е ясно възприето от свидетелите К. и К., но очевидно не и от жалбоподателя и М., които са продължили да буйстват и да се държат агресивно към полицаите. Нещо повече – при изслушването на записите на тел. 112 в съдебно заседание, се установи, че Б. е позвънил, за да съобщи за „полицейски произвол“, но единственото, което става ясно от записа е, че според Б. този произвол се изразява именно в писането на акт на жалбоподателя. Самият свидетел Б. в съдебно заседание заяви: „Обадих се на тел.112 да им кажа, че си превишават правата, неправомерно искат да му пишат акт“. Последното обаче не само не е неправомерно действие, но е напълно в законовите правомощия на полицейските служители. Съгласно чл. 92, ал.1 от Наредбата за обществения ред в Община п: „Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица от Общината определени със заповед на Кмета на Общината, както и от служители на РУ-МВР п и РЗИ-п в рамките на тяхната компетентност“. Самият Б. заяви в съдебно заседание, че не знае какви са правомощията на полицейските служители, но му се е сторило, че не бивало да пишат акт на жалбоподателя и той не бил съгласен с това, поради което е позвънил на тел.112. Видно е, че Б. не е заявил към онзи момент, че полицаите се „бутат“ в жалбоподателя, а само, че искат да му пишат акт. Не на последно място следва да се отбележи, че посочената група свидетели - М., Б., К. и К. са близки приятели на жалбоподателя и като такива се опитват да излагат фактическа обстановка, която очевидно е насочена към омаловажаване на поведението на П., а в същото време се твърдят неправомерни действия на полицейските служители. Писането на АУАН на жалбоподателя и задържането на последния в следствие на агресивното му поведение и неизпълнение на полицейските разпореждания да не бута полицейските служители и да не вика на обществено място, като за целта са използвани физическа сила и помощни средства – белезници, обаче не излиза извън рамките на законовите правомощия на полицейските служители.  Ето защо съдът в крайна сметка кредитира показанията на полицейските служители в тази има част и то, не само защото те са такива, а защото техните показания са ясни и житейски логични, са разлика от показанията на М., Б., К. и К. в тази им част. Следва да се отбележи още един път и, че показанията на полицаите са дадени от лица, които действително са незаинтересовани от изхода на конкретното дело, доколкото твърденията на защитата, че те са защитна позиция заради водената проверка по случая в ОД на МВР п и образуваното досъдебно производство, според съда са несъстоятелни. Това е така, защото ДП и проверката в полицията имат различен предмет, съответно съвсем отделна и различна процесуална стойност и съдба за разлика от предмета на настоящото дело. Дали и от кой е нанесен впоследствие побой върху жалбоподателя в РУ на МВР п е въпрос, който излиза много извън рамките на настоящото производство. Конкретните съставомерни въпроси по настоящото дело касаят единствено обстоятелствата дали са дадени правомерни полицейски разпореждания на жалбоподателя в процесната вечер пред дома му и дали те са били изпълнени от него или не. В тази връзка в НП жалбоподателят е наказан, че не е изпълнил три полицейски разпореждания, дадени му от свидетеля С.К. процесната вечер – да преустанови използването на шумообразуваща уредба в жилището си, с която нарушава обществения ред, да не бута полицейските служители и да не вика на обществено място. По отношение на първото разпореждане обаче се установи в хода на съдебното следствие, че музиката е била спряна със спирането на ел. захранването към апартамента на жалбоподателя от самите полицейски служители и впоследствие няма данни силната музика да е продължила. Това потвърждават всички свидетели по делото, които са безпротиворечиви по отношение на този факт. Вярно е, че жалбоподателят е заявявал впоследствие на полицаите, че ще продължи тържеството, защото има повод, но тези негови намерения така или иначе са останали неизпълнени. Ето защо така посоченото неизпълнение на полицейско разпореждане жалбоподателя да преустанови използването на шумообразуваща уредба в жилището си, с която нарушава обществения ред, не отговаря на действително случилото се. Не така стоят обаче нещата с другите две полицейски разпореждания - жалбоподателят да не бута полицейските служители и да не вика на обществено място. Съгласно изложената фактическа обстановка и мотивите по-горе на съда, то категорично се установи, че жалбоподателят действително не е изпълнил тези две полицейски разпореждания.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят С.И.П. е осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР. Съгласно чл.64, ал.4 ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“, като ал.1 на същия член дава законовата възможност полицейските органи да могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, а съгласно ал.2 при невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават и устно. Изпълнителното деяние на административното нарушение в конкретния случай се осъществява посредством неизпълнение на дадени устни полицейски разпореждания жалбоподателят да не бута полицейските служители и да не вика на обществено място. Ето защо съдът намира административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР за безспорно установено.

Видно от постановлението същото е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл. 314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на предоставените им властнически правомощия. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Подробно и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване на нарушението. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че при издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до ограничаване правото на защита на санкционирания субект.

Съдът не споделя доводите в жалбата, че жалбоподателят е наказан два пъти за едно и също нещо. Видно от изложеното по-горе жалбоподателят е наказан с НП № 776/14.11.2017 г. на зам. кмет на Община п за нарушение на чл.2, т.3 от Наредбата на обществения ред в Община п за това, че пуска силна музика в жилището си, с което нарушава спокойствието на живущите в околните жилища, докато с атакуваното по настоящото дело НП е наказан за това, че не е изпълнил дадени му по установения законов ред полицейски разпореждания от полицейски орган в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция, които са били насочени към преустановяване на действията на жалбоподателя да не бута полицейските служители и да не вика на обществено място. Следователно с поведението си жалбоподателят е извършил две съвсем отделни нарушения в процесната вечер – провеждал е тържество в дома си в малките часове на нощта, като е пускал силна музика, с което е нарушил спокойствието на живущите в околните жилища и впоследствие не е изпълнил полицейски разпореждания от полицейски орган в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция, насочени към преустановяване на действията на жалбоподателя да не бута полицейските служители и да не вика на обществено място, поради което и съгласно чл.18 ЗАНН правилно е наказан за всяко едно от деянията поотделно.

При определяне на вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, , вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР. Така определеното наказание съответства на максимума, предвиден в посочената норма. Административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви защо налага наказание именно в този размер. Съдът счита, че размерът на това наказание следва да бъде намален, тъй като така определеното наказание не се явява съответно на нарушението, като не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства. От една страна не се установи жалбоподателят да има други подобни нарушения на ЗМВР, а доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху наказващият орган, поради което съдът приема, че това е първо подобно нарушение на наказаното лице, а от друга – лицето е трудово ангажирано, семейно, с две деца, за които се грижи, като наказание в максимално предвидения размер практически ще го остави с ограничени средства за препитание за определен период от време. В същото време това наказание е наложено и за неизпълнение на три полицейски разпореждания, като за едното деяние обаче вече се изложиха мотиви, че не е извършено. Ето защо съдът счита, че следва да определи наказание глоба по-близо към определения от закона минимум с оглед смекчаващите вината обстоятелства и установената фактическа обстановка. В същото време обаче с действията си в процесната вечер и с неизпълнението си на повече от едно полицейско разпореждане, жалбоподателят е показал известна циничност и дързост при осъществяване на деянията, като съдът намира, че поради тази причина и размерът на глобата не следва да бъде редуциран до минималния такъв, определен в закона - 100 лв. Съдът счита, че най-адекватно в случая се явява наказание глоба в размер на 200 лв. Така наложеното наказание ще изпълни целите на личната и генералната превенция, ще има превъзпитаващ ефект върху жалбоподателя и в бъдеще същият ще съобразява поведението си със законоустановените порядки.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с гарантиране изпълнението от страна на лицата на дадените по надлежния законов ред разпореждания  от органите на реда в хода на осъществяване на възложените им законови функции, посочени в чл.2, ал.1 ЗВМР, насочени към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на наложеното наказание, като се намали размерът на глобата от 500 лв. на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд п

 

Р    Е    Ш    И :

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 002815 от 27.09.2017 г. на Началник сектор в РУ п към ОД на МВР п, с което е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на С.И.П. с ЕГН **********, адрес *** за нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР, като

НАМАЛЯВА размера на глобата от 500 (петстотин) лв. на 200 (двеста) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд п.

                                                                      

 

           

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: