№ 63
гр. Карлово , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200138 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-000569 от 02.07.2020 г. на
Началник РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на Д. СТ. К., ЕГН
**********, от с. С., П. обл., ул. „О.““ № * е наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на
250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяната на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Не оспорва липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, но излага доводи, че не е имал време,
поради ангажиментите си като животновъд да отиде до застрахователя.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага доводи за маловажност на случая.
1
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище, депозирано по делото излага
доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и прави искане в случай на уважаване на жалбата за
намаляване на възнаграждението на процесуален представител, поради
прекомерност.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитания в качеството на свидетел полицейски служител Ж.
като актосъставител, Б. и М. като свидетели при съставяне на АУАН и
очевидци на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 20-0281-000569 от 02.07.2020 г., АУАН серия
GA бл. № 171307 от 03.06.2020 г., справка за собственост от ЦБ КАТ, справка
за нарушител/водач, заповед № 317з-3985/22.10.2018 г., заповед № 8121К-
10478/19.11.2018 г., съдът намира за установено следното:
На 03.06.2020 г., полицейските служители при РУ- Карлово Б. и М.
осъществявали служебните си задължения във връзка с вземане на отношение
по получен сигнал за скандал, като около 21,35 часа се намирали в с. К., П.
обл. По същото време на кръстовището в селото на ул. „Г.Д.“ и ул. „Г.“
забелязали движещ се автомобил „Тойота ******“ с рег. № *******. По- рано
на същата дата полицейските служители видели, че водачът на автомобила
бил в нетрезво състояние, поради което и го спрели за проверка. Във връзка с
проверката и предвид, че водачът все още бил във видимо нетрезво състояние
бил уведомен дежурния автопатрул при РУ- Карлово, който пристигнал на
място, където мл. автоконтрольор Ж. установил, че управлявания от
жалбоподателя К. автомобил, който бил негова собственост, нямал
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
2
Във връзка с констатираното компетентното длъжностно лице- мл.
автоконтрольор Ж. съставил процесния АУАН, с който приел, че
жалбоподателя е осъществил нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на
03.06.2020 г., в 21,35 часа, в с. К., на кръстовището на ул. „Г.Д.“ и ул. „Г.“, с
посока на движение запад- изток управлявал собствения си лек автомобил
„Тойота ******“ с рег. № *******, като автомобилът бил регистриран на
територията на България, не бил спрян от движение и нямал валиден договор
за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така съставения АУАН К. отказал да подпише, което обстоятелство било
удостоверено с подписа на свидетеля Д.П..
На 02.07.2020 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателят било наложено
административно наказание на основание административно наказание на
основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на 250 лв., за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Наказателното постановление било връчено на 21.02.2021 г., а жалбата
срещу него депозирана на 01.03.2021 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Посочено е, че
3
жалбоподателят е собственик на управляваното от него МПС.
Безспорно е установено от писмените и гласни доказателства по делото,
които съдът кредитира изцяло като обективни и безпротиворечиви, че към
датата на процесната проверка- 03.06.2020 г., в 21,35 часа управляваният от
жалбоподателя лек автомобил, негова собственост, не е имал валидна и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно е,
че посочените обстоятелства осъществяват фактическия състав на
нарушението по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, доколкото жалбоподателят в
качеството му на собственик на управляваното от него МПС е бил длъжен да
сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, но не го е
направил. Това обстоятелство не се и оспорва от него.
Съдът намира, че процесния случай не осъществява белезите на
маловажен такъв, съобразно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл.93 т.9 НК, приложим на основание
чл.11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
формално, на просто извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да са настъпили вредни последици или да има пострадали лица.
Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
от жалбоподателя нарушение разкрива по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. С
нарушения като процесното се засягат значими обществени отношения в
областта на задължителното имуществено застраховане, където нарушаването
на императивните изисквания е с висока степен на обществена опасност /да
се ограничат възможностите за нереализиране отговорността по репариране
на вреди, свързани с управление на МПС/. Изложените доводи от страна на
жалбоподателя, че поради наличие на ангажименти като животновъд не могъл
да отиде при застраховател не могат да се противопоставят на значителната
степен на обществена опасност на нарушението.
С оглед на санкционната правна норма на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, която
предвижда фиксиран размер на административната санкция, наложената с
обжалваното постановление глоба в размер на 250 лева се явява
законосъобразна.
4
По изложените съображения атакуваното наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Искания за разноски не са направени по делото, поради което съдът не
дължи произнасяне за тях.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-000569 от
02.07.2020 г. на Началник РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, с което на
Д. СТ. К., ЕГН **********, от с. С., П. обл., ул. „О.““ № * е наложено
административно наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ-
глоба в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5