РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Бяла, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20244510200028 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директор А.
Н. Ц., чрез П. Д. Л.-процесуален представител, против НП-7 от 03.01.2024г.,
издадено от Заместник-министър на земеделието и храните, оправомощен със
Заповед №РД09-653/29.06.2023г. на министъра на земеделието и храните, с
което за нарушение на чл.2, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на
земеделските земи/ЗОЗЗ/ и чл.3, ал.2, изр.първо от Правилника за прилагане
на ЗОЗЗ, на основание чл.41, ал.3 вр.ал.1, т.2 от ЗОСС, му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000лв.
Жалбоподателят твърди в жалбата, че НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,
както и че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. Искането е НП
да бъде отменено. Претендират се направените разноски.
Наказващият орган – Заместник-министър на земеделието и храните, чрез.
процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да
остави жалбата без уважение, като неоснователна, а НП да бъде потвърдено.
1
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №27, том 3, рег.
№2132, дело №253 от 08.05.2018г. на нотариус с район на действие при РС-
Бяла жалбоподателят „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД
/ЕСО/ бил признат за собственик на поземлен имот и идентификатор
07603.912.349 по КККР на гр.Б. с площ от 3217кв.м., с трайно предназначение
на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за складова база,
заедно със сградите, които попадат върху имота: 1.сграда със застроена площ
304кв.м, брой етажи 2, предназначение сграда за енергопроизводство и
2.сграда със застроена площ 120кв.м, брой етажи 4, с предназначение
административна, делова сграда. Бивш собственик на имота-
ел.подстанция“Латекс“, преди ЕСО, бил „НЕК“ ЕАД въз основа на Акт за
частна държавна собственост от 14.10.2003г., а преди това-завод „Латекс“
гр.Б..
Във връзка с постъпила в Министерство на земеделието и храните преписка
с peг.индекс №70-2771/30.05.2023г. с искане от ЕСО за предоставяне на
информация за извършена процедура за промяна на предназначението на
земеделска земя за неземеделски нужди, поземлен имот с идентификатор
07603.912.349 по КККР на гр. Б., върху която е извършено строителство,
дружеството било уведомено с писмо с peг. индекс № 70-2771/07. 07.2023г. на
Министерство на земеделието и храните, че не са налични документи за
проведена процедура по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ след 1999г., като във връзка
с това Областна дирекция „Земеделие“ - Русе следва да извърши оглед на
място и проверка на документи за имота.
При извършената на 14.08.2023г. проверка на място в имота св.В. П.-
старши експерт в ОД“Земеделие“- Русе и секретар на комисията по чл.17,
ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД“Земеделие“-Русе установила довършено
строителство на две сгради, фигуриращи идентично и в НА за собственост на
жалбоподателя, възпрепятстващи според нея ползването на земеделската земя
по предназначение. В източната част на имота установила изградени
съоръжения за производство на ел.енергия, на площ около 1590кв.м.
2
Констатирало се, че строителството на сградите в Ел. подстанция „Латекс“ е
започнало през 1978г. и завършено през 1982г. и за тях следва да се приложи
нормата на чл.50, ал.5 вр. ал.1 от ППЗОЗЗ. За проверката бил изготвен
снимков материал и съставен констативен протокол, в който след оглед на
имота и анализ на цялата документация, вкл. и служебно изискана такава, бил
направен извод, че за имота не е започвана или провеждана процедура за
промяна на предназначението на същия за неземеделски нужди, поради което
било прието, че територията му е „земеделска“ и единственият начин за
промяната му в урбанизирана територия била чрез провеждане на процедура
за промяна на предназначението на земеделската земя, върху която е
извършено строителство по реда предвиден в раздел V от ППЗОЗЗ. По време
на проверката представителите на жалбоподателя предоставили
доказателства за промяна на вида територия на имота, от „земеделска“ на
„урбанизирана“ от СГКК гр.Русе, въз основа на подадено от ЕСО заявление
от 05.06.2023г. с приложени към него документи. На ЕСО било издадено и
разрешение за строеж от 06.07.2023г. за реконструкция на открита
разпределителна уредба, подстанция „Латекс“.
Св.П. приела, че дружеството е допуснало нарушение на чл.2, ал.3 вр. ал.1
и ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/ и чл.3, ал.2,
изр.първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, поради което на 16.10.2023г.
съставила АУАН на ЕСО, за това, че към 14.08.2023г. използва земеделска
земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението
й, като е реализирано строителство, представляващо сгради, собственост на
дружеството, без да е променено предназначението на земята, съгласно
изискванията на ЗОЗЗ.
Актът бил подписан с възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни
писмени възражения или обяснения. Така, на 03.01.2024г., въз основа на акта,
АНО издал обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.П.,
АУАН, НП, покана, констативен протокол, снимки, НА, скици, заповеди,
писма, както и всички останалите писмени доказателства.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.44, ал.2 от
ЗОЗЗ Наказателното постановление се издава от министъра на земеделието и
3
храните или от оправомощено от него длъжностно лице. Процесното НП е
издадено от Заместник-министър на земеделието и храните, оправомощен със
Заповед №РД 09-653 от 29.06.2023г. от Министъра на земеделието и храните,
на основание чл.44, ал.2 от ЗОЗЗ, да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗОЗЗ, което доказва неговата компетентност като АНО.
Съгласно чл.44, ал.1 от ЗОЗЗ Нарушението се установява с акт на длъжностни
лица, определени от министъра на земеделието и храните. В тази връзка, с
оглед доказване компетентността на актосъставителя са представени Заповед
РД 46-33/28.01.2022г. на министъра на земеделието и храните, с която е
определено секретарите на комисиите по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОСС да съставят
АУАН за нарушения, извършени по ЗОЗЗ. От представената Заповед РД 46-
136 от 28.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите се
установява, че е определен поименен състав на комисията по чл.17, ал.1,т.1 от
ЗОЗЗ към ОД“Земеделие“-Русе, в която като секретар фигурира св.В. П.. От
посочените заповеди по несъмнен начин се извежда, че същата е разполагала
с правомощието да състави процесният АУАН.
Жалбоподателят не спори, че към момента като собственик на подстанция
„Латекс“, както и на земята, върху която е построена, използва същата за
неземеделски нужди. Това се установя и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. От показанията на св.П. се установява, че при
извършване на проверката на място е имало представители на ЕСО, които са я
допуснати в обекта, както и да направи оглед на имота и снимков материал.
Отбелязали са, че действително има строителство, което е било налично към
момента на закупуване. Става ясно още от показанията на актосъставителя, че
е останала с впечатлението, че дружеството има намерение да извършва
действия по строеж. Т.е. налице е ползване на земята от ЕСО, но не и
извършено от него строителство. На жалбоподателя е вменено нарушение на
чл.2, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/ и
чл.3, ал.2, изр.първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Нормата на чл.2,
ал.3 от ЗОЗЗ сочи, че промяната на предназначението на земеделските земи се
допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред,
определени с този закон.Съгласно ал.2 на същия член предназначението на
земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на
добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а съгласно
ал.1 от този член земеделските земи са основно национално богатство и се
4
използват само за земеделски цели. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗОЗЗ
повелява, че без промяна на предназначението на земеделските земи върху
тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването
на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ,
когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или
виза за проектиране. В площта, определена с ПУП за оранжерии, се включват
и всички сгради и съоръжения, необходими за тяхното функциониране. В
случая в описание на нарушението АНО правилно приема, че изпълнителното
деяние е „използване на земеделска земя за неземеделски нужди, без
разрешение за промяна на предназначението й“, но неправилно обвързва
използването на земеделската земя с построените в имота сгради. Безспорно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
строителството в имота е извършено на законно основание, през периода
1978г.-1982г., като въвеждането в експлоатация е през 1985г. Т.е.
довършеното строителство на сгради, строежът, за който АНО твърди, че не
позволява земята да се ползва по предназначение е извършен преди около 40
години. Изграждането на процесните сгради не е резултат на дейност от
страна на наказаното лице, което само ги придобива в собственост и то едва
през 2018г., купувайки поземлените имоти, в които те се намират. С така
даденото в НП описание на изпълнителното деяние от обективна страна се
претендира, че към дата 14.08.2023г. е налице използване на земеделска земя
за неземеделски нужди, без да е променено нейното предназначение, предвид
на обстоятелството, че в имота са построени описаните в АУАН сгради. Касае
се за деяние във формата на действие, чиито момент е точно и конкретно
фиксиран в АУАН и НП, но към тази дата няма строителство, а само ползване
на построени още през периода 1978г.-1982г. сгради в земеделска земя,
поради което такова нарушение не може да се вмени на жалбоподателя. В
тази връзка и отбелязването в НП, че именно ЕСО трайно е увредил целостта
на земята, като са нарушени качествата и екологичните функции на
земеделската земя се явява неправилен и необоснован.
Извън горното, според съда в АУАН и НП не е отбелязано изрично кога е
извършено нарушението във вида, в който е описано, в нарушение на чл.42,
ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на проверката не установява
ползване на земеделска земя чрез застрояване към определен момент без
провеждане на съответната административна процедура. Изпълнителното
5
деяние е ползването на земеделска земя за неземеделски цели, като самото
ползване винаги е свързано с определено действие и не може да се осъществи
чрез бездействие. Използването на земеделска земя за неземеделски цели по
смисъла на чл. 41, ал. 1, т.2 от ЗОЗЗ включва както прякото използване на
земята не по предназначението й за селскостопански дейности, така също и
построяването върху нея на сгради и/или съоръжения, които не са свързани с
ползването на земеделската земя като такава, а още и използването на вече
изградените върху земеделската земя сгради за дейности несвързани със
земеделска дейност. Според обстоятелствената част на НП използването на
земеделска земя за неземеделски нужди без промяна на предназначението се
състои в това, че е построен обект-сгради, но самото изграждане на обекта се
е осъществило в един отминал момент. От показанията на св.П. се установява,
че от 1978г., когато е дадена строителна линия, до завършване на
строителството на сградите през 1982г., е бил период за задължителната
промяна на предназначението на земята, което е следвало да се осъществи
още от предходните собственици. Датата на извършване на нарушението има
съществено значение и за извършване на преценка дали са спазени
давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Нарушението по чл.41, ал.1, т.2
от ЗОЗЗ се осъществява посредством активно поведение-чрез действие,
поради което приложението на чл. 80, ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН е
изключено.(вж. т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС). По тази
причина според съда, към датата на съставяне на АУАН – 16.10.2023г.,
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН отдавна са били изтекли, в каквато насока
са и възраженията в жалбата. Отделно от това, несъвместимо със
санкционната норма на чл.41,ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, АНО е направил краен извод в
НП, че нарушението се състои в това, че ЕСО не ползва земеделската земя за
земеделски цели, предвид на това, че в имота са построени сгради, т.е
нарушителят е обвинен в бездействие, каквото деяние противоречи на
хипотезата на приложената санкционна норма.
Безспорно от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява,
че земята, върху която са построени сградите е земеделска и въпреки
извършената промяна на вида територия от СККР от „земеделска“ на
„урбанизирана“, това не води до промяна на предназначението на земята.
Отразяването в СГКК няма правопораждащ ефект, без да е проведена
6
съответната процедура по ЗОЗЗ. Промяната на начина на трайно ползване на
земеделската земя не води до промяната на нейното предназначение, тъй като
при тази промяна предназначението на земята като земеделска се запазва, а се
променя единствено видът на нуждите, за които се иска тя. Несъмнено по
делото липсват данни за проведена процедура по промяна предназначението
на земята по реда на ЗОЗЗ. Но както правилно жалбоподателя сочи, при това
фактическо положение, формално би се явило постановяването на акт за
смяна на предназначението на земята, касателно процесния имот във вида
към момента на проверката-със съществуващите вече сгради и съоръжения,
доколкото същия повече от 40години не е предназначен и не се ползва за
земеделско производство.
Предвид изложеното и поради допуснатите съществени процесуални
нарушения НП се явява неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде
отменено. Жалбоподателят е претендирал в жалбата разноски, но тъй като
липсват доказателства за направени такива във връзка с производството, то
разноски не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП-7 от 03.01.2024г., издадено от Заместник-министър на
земеделието и храните, с което за нарушение на чл.2, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от
Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/ и чл.3, ал.2, изр.първо от
Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, на основание чл.41, ал.3 вр. ал.1, т.2 от
ЗОСС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000лв. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр.С. 1618, бул.“Ц. Б. III“ №...,
представлявано от изпълнителния директор А. Н. Ц..
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
7