№ 20595
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110130182 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правна квалификация чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД от ЮЛ срещу ***************** Р.И. В. с искане спрямо ответникът
да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца следните суми:
14440.96 лева, представляваща неприето количество природен газ по т. 7.4 от
договор № ***** от 18.12.2020 г. за доставка на природен газ на изходен пункт
на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, за което са издадени
УДП № ***********/09.11.2021 г. и УДП № **********/09.12.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 606.86 лева, представляваща мораторна лихва за период от
13.11.2021 г. до 15.04.2021 г., сумата от 88.99 лева, представляваща договорна
неустойка по данъчна фактура № **********/03.12.2021 г. за период от
14.12.2021 г. до 07.01.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 20433/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 18.12.2020г. между страните е сключен Договор №
********* за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната
мрежа по свободно договорена цена, влязъл в сила на 01.01.2021г., със срок на
действие до 01.01.2022г. На основание т.4.1 от договора между страните е
подписана годишна програма за договорените за доставка количества, като
измерването на доставения природен газ се измерва чрез СТИ, монтирани в
пункта за предаване-приемане. Поддържа, че съгласно т.10.15 от договора
количеството природен газ, прието от клиента, се отразява в месечен акт,
съдържащ информация за ДДК /дневно договорено количество/, които
доставчикът следва да осигури, а клиентът е задължен да приеме. Стойността
на доставения природен газ се заплаща от клиента по цени, утвърдени от
1
КЕВР. Сочи, че за разликата между ДДК и приетото от клиента по-малко
количество, която разлика надвишава 10 % от ДДК през всеки ден на
съответния месец доставка, се дължи неустойка в размер на 10% от цената на
това количество газ – т. 7.4. Неустойката се изчислява на база месечния акт, за
което се издава УДП /уведомление за допълнително плащане/, а при забава на
дължимите суми по т. 7.4 се дължи законна лихва за всеки просрочен ден -
т.7.8. Сочи, че ответникът не е оспорил месечните актове за м.10.м.11 и
м.12.2021г. въпреки уговорената възможност за това по т.10.17 от договора.
Поддържа, че за срока на договора на ответника са издадени 2 бр. УДП - УДП
№ ***********/09.11.2021 г., с падеж 12.11.2021г., и УДП №
**********/09.12.2021 г., с падеж 13.12.2021г. на стойност съответно 13739.94
лв. и 2636.41 лв. Поддържа, че за м.10.2021г. има неприети количества от
02.10.2021г. до 03.10.2021г., от 09.10.2021г. до 19.10.2021г. и от 22.10.2021г. до
31.10.2021г. Общото неприето количество за месеца е 1453.347 MWh
94.54=137399,43 лв. 10%=13739.94 лв., а за м.11.2021г. е 282.907 MWh
93,19=26364,10 лв. 10%=2636,41 лв. Сочи, че начислената по УДП №
***********/09.11.2021 г. сума не е погасена, като е начислена законна лихва,
а по УДП № **********/09.12.2021 г. остават непогасени 701.02 лв., за което
също е начислена лихва. Поддържа, че на клиента е издадена фактура №
**********/03.12.2021 г. в размер на 65082,74 лв. за стойността на
договорените количества природен газ за м.декември 2021г., по която не е
погасена единствено неустойка от 88.99 лв. Моли съда да уважи исковете.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата претенция, като претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва договора като сключен при злоупотреба с господстващо и
монополно положение на ищеца на пазара. Оспорва като нищожни клаузите
по т.7.3, т.7.4 и т.7.5 от договора. Твърди, че ищецът е в неизпълнение на
задължението си да доставя редовно газ в необходимото качество и нормално
налягане, което е причинило невъзможност на ответника да получава
заявените количества. Твърди чести сривове в налягането на тръбата, които не
са позволили свободно получаване на договорените количества газ, както и че
качеството не е отговаряло на стандартните изисквания. Оспорва иска като
недоказан. Твърди, че поради непрекъснати сривания и липса на редовен
достъп до системата на модул „Доставки", ответникът е бил в невъзможност
да установи навреме и в срок реално усвоените количества. Поради същата
причина не е могъл да установи навреме дали е в състояние на „преразход”
или в състояние на „неприето заявено количество”, както и е бил лишен от
възможността да оспори навреме генерираните от системата документи.
Поддържа, че липсата на оспорване по т.10.17 от договора не означава, че се е
съгласил с издадените документи, както и че не е търговец и за него не важат
засилените изисквания и отговорност по ТЗ. Навежда доводи за злоупотреба
от ищеца върху интернет платформата и възможността да влияе върху нея.
Оспорва като нищожни и клаузите по договора, според които се презюмира
приемане на отразените в модул доставки факти поради липса на оспорване.
2
Евентуално, поддържа, че е бил в обективна невъзможност за изпълнение с
оглед извънредната епидемична обстановка. Моли съда да отхвърли исковете.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба, като претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор № ********* за доставка на природен газ
на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена от
18.12.2020 г., сключен между ЮЛ в качеството на доставчик и
***************** Р.И. В. като клиент, по силата на който доставчикът
доставя на клиента природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП или НГПМ
срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и
при условията на договора. В т. 3.1. е посочено, че договорът влизал в сила,
считано от 07:00 часа на 01 януари 2021 г. и бил със срок на действие до 07:00
часа на 01 януари 2022 г. Съгласно т. 4.1. е определена годишната програма за
доставка на природен газ, която програма се съгласувала между страните при
подписването на договора. В т. 5.1 от договора е предвидена формулата, по
която се изчислява минималното годишно количество, което клиентът е
длъжен да приеме. Съгласно т. 7.1 от договора дневното договорено
количество се определяло като месечно количество газ по т. 4.1 или т. 4.3. се
разделяло на броя на календарните дни в съответния месец, с точност до
третия знак след десетичната запетая, освен в случаите по т. 8.2 и т. 8.2.2. В т.
7.4. от договора е предвидено, че за неприетото количество газ при
равномерна доставка с повече от 10 % от дневното договорено количество
през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплащал на
доставчика неустойка в размер на 10 % от цената на това количество газ,
определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието.
За неустойките, дължими от Клиента по т. 7.4. и т. 7.5. се издавало
уведомление за допълнително плащане, изчислено на база месечния акт, като
издаването на уведомление за допълнително плащане и заплащането му се
извършвало в сроковете по т. 12.15.6., т. 12.15.7., т. 12.16.3 и т. 12.16.5. Също
така в т. 7.8 е предвидено, че при забава на дължимите суми по т. 7.4, и т. 7.5
клиентът дължал законна лихва за всеки просрочен ден. Съгласно т. 10.1 от
договора предаването на природния газ от доставчика и приемането му от
клиента се извършвало в пункта за предаване-приемане, а измерването на
доставения природен газ, се извършвало чрез средства за търговско измерване,
монтирани в пункта за предаване-приемане, отчитането на количествата
природен газ, доставени през денонощието, се извършвало в 07:00 часа на
следващия ден. В т. 10.15 е предвидено, че количеството природен газ,
доставени на клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразявали
в месечни акт, приложени – неразделна част от фактурите издавани по т. 12.15
и т. 12.16 от договора и съдържали информация за задълженията на
доставчика за доставка и задълженията на клиента за приемане на природния
газ. Клиентът имал право да оспори мотивирано данните от месечния акт,
като оспореният акт подлежи на проверка и не спира издаването и
3
заплащането на фактурите по настоящия договор. В случай на доказани
несъответствия се предприемат съответните коригиращи действия. Съгласно
т. 12.1 от договора стойността на доставения природен газ, се заплаща от
клиента по цени, определени за 1 Мегаватчас (MWh), като цената за всеки
месец от периода на действие на договора е в размер на предложената от
доставчика цена за утвърждаване от КЕВР, формирана съгласно условията на
Наредба 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените за природния газ. В т. 12.14
е посочено, че в случай, че заверяването на банковата сметка на доставчика, с
дължимата сума не е било извършено в уговорените срокове, клиентът дължал
на доставчика неустойка в размер на законната лихва върху неиздължената
сума за целия период на забавата, включително и деня на окончателното
плащане. Съгласно т. 12.7 от договора доставчикът предоставял на клиента
фактури, дебитни и кредитни известия, чрез модул Доставки на интернет
адрес: **********, а в случай на техническа неизправност на електронната
платформа - по електронна поща или факс, която информация била посочена
от клиента в Приложение № 9, като в случай, че датата на издаване изтича в
неработен ден, фактурите се издават и предоставят в първия следващ работен
ден.
Представена е годишна програма към договор № ********* за доставка
на природен газ с клиент ***************** Р.И. В., представляващ
приложение № 1 към договора, която програма е подписана от ответника.
Представени са месечен акт за доставка на природен газ през месец
10.2021 г., месечен акт за доставка на природен газ през месец 11.2021 г., както
и месечен акт за доставка на природен газ през месец 12.2021 г., както и
извлечение от модул доставки на информационната система на ищеца за
клиент ***************** Р.И. В. за 2021 г.
По делото е представено решение № Ц-36 от 01.10.2021 г. на Комисията
по енергийно и водно регулиране, съгласно което е утвърдена считано от
01.10.2021 г. цена, по която общественият доставчик продава природен газ на
крайните снабдители на природен газ и на лицата, на които е издадена
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, в размер на 94.54
лв./MWh (без акциз и ДДС), в т.ч. компонента „цена на природния газ на входа
на газопреносните мрежи“ в размер на (...) лв./MWh, компонента за дейността
„обществена доставка” в размер на (...) лв./MWh и компонента за
компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към
обществото, в размер на (...) лв./MWh, както и цени за продажба на природен
газ от крайните снабдители на клиенти, присъединени към съответните
газоразпределителни мрежи.
По делото е представено решение № Ц-37 от 01.11.2021 г. на Комисията
по енергийно и водно регулиране, съгласно което е утвърдена считано от
01.11.2021 г. цена, по която общественият доставчик продава природен газ на
крайните снабдители на природен газ и на лицата, на които е издадена
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, в размер на 93.19
лв./MWh (без акциз и ДДС), в т.ч. компонента „цена на природния газ на входа
на газопреносните мрежи“ в размер на (...) лв./MWh, компонента за дейността
4
„обществена доставка” в размер на (...) лв./MWh и компонента за
компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към
обществото, в размер на (...) лв./MWh, както и цени за продажба на природен
газ от крайните снабдители на клиенти, присъединени към съответните
газоразпределителни мрежи.
Съгласно решение № Ц-41 от 01.12.2021 г. на Комисията по енергийно и
водно регулиране е утвърдена считано от 01.12.2021 г. цена, по която
общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на
природен газ и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия, в размер на 102.33 лв./MWh (без акциз и ДДС), в
т.ч. компонента „цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи“ в
размер на (...) лв./MWh, компонента за дейността „обществена доставка” в
размер на (...) лв./MWh и компонента за компенсиране на разходи,
произтичащи от наложени задължения към обществото, в размер на (...)
лв./MWh, както и цени за продажба на природен газ от крайните снабдители
на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи.
Представено е уведомление за допълнително плащане на неприето
количество № *********** от 09.11.2021 г. с доставчик ЮЛ и клиент
********** Р.И. В., в което е посочено неприето количество при равномерна
доставка по т. 7.4, а именно 1453.347 MWh на обща стойност 137399.43 лв.
/единична цена 94.54 лв./, като размерът на допълнителното плащане по т. 7.4
възлизал на 10 % или сумата от 13739.94 лв.
Представено е уведомление за допълнително плащане на неприето
количество № ********** от 09.12.2021 г. с доставчик ЮЛ и клиент
********** Р.И. В., в което е посочено неприето количество при равномерна
доставка по т. 7.4, а именно 282.907 MWh на обща стойност 26364.10 лв.
/единична цена 93.19 лв./, като размерът на допълнителното плащане по т. 7.4
възлизал на 10 % или сумата от 2636.41 лв.
Представена е фактура № ********** от 03.12.2021 г. с доставчик ЮЛ и
клиент ********** Р.И. В. за доставка на природен газ на обща стойност
65082.74 лв., както и кредитно известие № ********* от 07.01.2022 г.
Съгласно представено платежно нареждане от 17.12.2021 г. ответникът е
превел по банковата сметка на ищеца сумата от 50000 лв., като с нарочно
писмо от ищеца от 17.12.2021 г., ответникът е посочил, че с така посочената
сума да бъдели закрити фактури с № ********** от 05.11.2021 г. и №
********** от 03.12.2021 г.
Представени са по делото решение № 629 от 26.08.2021 г. на МС, както и
решение № 629 от 26.08.2021 г. на МС, с които се удължавал срока на
извънредната епидемична обстановка на територията на Република България
до 31.03.2022 г.
Представени са сертификати за качество на газ на ****** за месец
октомври 2021 г., месец ноември 2021 г. и месец декември 2021 г.
По делото е представена лицензия за обществена доставка на природен
газ на територията на Република България № Л-214-14/29.11.2006 г. издадена
5
еднолично акционерно дружество „ЮЛ“.
По делото е представено писмо с изх. № 198 от 03.04.2024 г., издадено от
БТПП, съгласно което през 2021 г. БТПП била издала 4 сертификата за
форсмажор по искане на български търговци по договори, сключени в ЮЛ,
като не били издавани сертификати за форсмажор по искане на ЮЛ.
По делото е разпитван свидетелят В.В., чийто показания настоящият
състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същата се явява син на
ответника. Свидетелят посочва, че работел в семейните компании и неговата
длъжност е за взаимоотношенията с енергийните компании за продажба и
покупка на всякаква енергия и като такъв водел кореспонденцията с тях.
Всеки ден е бил там, тъй като се подавали ежедневни данни за покупка и
продажби. От много време били установили, че качеството на газта било
променливо, налягането било променливо има и механични неизправности по
трасето касаещи кранове. Посочва, че газта била ползвана за отопление на
оранжерията, имали електроцентрала, която била прецизна за качеството на
газта, измервала го ежесекундно и реално за променливостта качеството на
газта, имали и експертизи. От Министерство на енергетиката имало
монтирани уреди за измерване на качеството на газта, на електроенергия и
топла вода. Посочва, че с ищеца кореспонденция ставала по два начина или
чрез модул доставки, за които давали потребителско име и парола или лично в
централата на „ЮЛ“, като свидетелят знаел паролата и потребителското име и
предимно той правел заявките. Изпитвал проблеми при работа със системата,
като в този модул доставки давал само информационни права и му давал право
евентуално да предложи на „ЮЛ“ някакво намаляване на количествата, което
по договор следвало те да одобрят. Цялостната система не била в реално време
и било възможно да се получило забавяне с информацията за постъпването на
количество газ, тъй като тя се изготвяла от „ЮЛ“, а те имали и месечни
изравнявания. Свидетелят посочва, че многократно бил уведомявал „ЮЛ“ за
проблемите за работа в модул доставки, като уведомяването ставало
посредством център за обслужване, както и в директни телефонни разговори.
Твърди, че генераторът на оранжерията, който се намирал в с. Трудовец имал
вграден алгоритъм, който определя качеството в реално време, като и
информацията за намаленото налягане била от този генератор и от там знаел
за показателите. Посочва, че имал 12 срещи в централата на „ЮЛ“ и ги бил
уведомил за всичко.
По делото е приета съдебно-компютърна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че в
системата на ищеца „Модул Доставки“ ответникът бил записан като клиент,
като към клиента бил записан договор с уникален номер 916 от дата
01.01.2021 г. до дата 31.12.2021 г. с номер на договор „*********“, като в
системата се достъпвала след въвеждане на потребителско име и парола.
Съгласно заключението договор с уникален номер 916 и номер „*********“
имало издадени 12 месечни акта, като по отношение датата и часът на
преглеждане на месечните акта за месец октомври 2021 г. е 10.11.2021 г., в
09:14:18 часа, за месец ноември 2021 г. е 14.12.2021 г., в 16:16:10 часа и за
месец декември 2021 г. е 20.01.2022 г., в 14:09:10 часа. Вещото лице е
6
посочило, че по договор с уникален номер 916 и номер „*********“ през
периода октомври, ноември, декември 2021 г. и януари 2022 г. имало издадени
фактури и удостоверения за допълнителни плащане, като в заключението в
табличен вид са посочени датата и часът на преглеждането им. В периода
октомври 2021 г. до януари 2022 г. в профила на потребител „***** било
влизано 69 пъти чрез въвеждане на потребителско име и парола. Съгласно
заключението на вещото лице за периода от 01.10.2021 г. до 01.01.2022 г. не е
имало сериозни технически проблеми, които да са оказали влиянието върху
достъпността на системата.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че за
процесния периода м.10.2021 г. до м.01.2022 г. в съответствие с договор №
********* били налични следните документи фактура № ********** от
03.12.2021 г. за сумата от 65082.74 лв., УДП № *********** от 09.11.2021 г. за
сумата от 13739.94 лв. и УДП № ********** от 09.12.2021 г. за сумата от
2636.41 лв. Съгласно заключението в резултата на извършеното от ответника
плащане на сумата от 50000 лв. на 17.12.2021 г. и прихващане с КИ №
********* от 07.01.2022 г. за 24084.65 лв. била погасена изцяло главницата по
фактура № ********** от 03.12.2021 г., по УДП № ********** от 09.12.2021 г.
бил останал незаплатен остатък от 701.02 лв., а по УДП № *********** от
09.11.2021 г. не била заплатена изцяло главницата в размер на 13739.94 лв.
Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава върху главницата
от 13739.94 лв. за периода от 13.11.2021 г. до 15.04.2022 г. бил 587.77 лв., а
размерът на лихвата за забава по УДП № ********** от 09.12.2021 г. с
отчитана не частичното плащане и извършеното прихващане за периода от
14.12.2021 г. до 15.04.2022 г. е 19.08 лв. Размерът на договорната неустойка по
фактура № ********** от 03.12.2021 г. при отчитането на намаляване на
главницата и извършеното плащане за периода от 14.12.2021 г. до 15.04.2022 г.
е 88.99 лв. Вещото лице е посочило, че издадените данъчни документи
фактура № ********** от 03.12.2021 г., УДП № *********** от 09.11.2021 г. и
УДП № ********** от 09.12.2021 г. били издадени на основание договор №
********* от 18.12.2020 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на
газопреносната мрежа по сводобно договорена цена. Фактура № **********
от 03.12.2021 г., УДП № *********** от 09.11.2021 г. и УДП № ********** от
09.12.2021 г. били редовно осчетоводени от ответника по счетоводна сметка
401 „Задължения към доставчици“ по партида на ищцовото дружество, като
били включени в дневниците за покупки по ЗДДС и били отразени в
съответните справки – декларации по ЗДДС, като ответникът бил ползвал и
данъчен кредит в размер, начисления ДДС по фактура № ********** от
03.12.2021 г. Съгласно заключението фактура № ********** от 03.12.2021 г.,
УДП № *********** от 09.11.2021 г. и УДП № ********** от 09.12.2021 г.
били редовно осчетоводени от ищеца по счетоводна –сметка 411 „Вземания от
клиенти“ по партидата на ответника, като фактура № ********** от
03.12.2021 г. била включена в дневник за продажба по ДДС за 12.2021 г.,
отразена била в съответната справка – декларация по ДДС о данните били
подадени в ТД на НАП с уведомление. Съгласно заключението ЮЛ през
7
посочения период бил продавал природен газ на организирания борсов пазар,
като продадените количества надвишавали значително недовзетите количества
от клиентите, защото ЮЛ в качеството си на търговец имал право да продава
не само излишъци на борсата, но и количества, които съгласно условията на
договорите си за доставка можел да получи. В тази връзка не можело да бъдат
разграничени, кои от продадените на организирания борсов пазар количества
се дължали на недовзимане на клиентите и кои са заявени на доставчиците с
цел продажба, като средните цени по които ЮЛ е продавал на организирания
борсов пазар през отчетния период са следните: октомври 2021 г.- 135.30
лева/МВтч без ДДС, ноември 2021 г. – 163.00 лева/МВтч без ДДС, както и
декември 2021 г. – 178.91 лева/МВтч без ДДС. За 2021 г. ЮЛ не бил заплащал
неустойки съгласно договора си за доставка с „ЮЛ“, тъй като бил успял да
изпълни своите задължения.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на облигационно
правоотношение с ответника по Договор № ********* от 18.12.2020г., че е
изпълнил задълженията си по сключения договор /т.е., че е изправна страна/, а
именно че е доставял договорените количества природен газ, че е била
уговорена неустойка в случай на неизпълнение на задължения от ответника, а
именно неприето количество газ при равномерна доставка с повече от 10 % от
ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, както и какъв е
размерът на неустойката за исковия период, в т.ч. неустойката по данъчна
фактура № **********/03.12.2021 г. за период от 14.12.2021 г. до 07.01.2022 г.
По делото не се спори, че страните са били обвързани от договор №
********* за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната
мрежа по свободно договорена цена от 18.12.2020 г., по силата на който
доставчикът доставя на клиента природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП
или НГПМ срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния
газ по реда и при условията на договора за периода от 01 януари 2021 г. до 01
януари 2022 г. Не се спори и между страните, че доставката на природния газ
предмет на договора от 18.12.2020 г. се осъществява посредством подписана
от страните годишна програма, в която са посочени годишното количество за
доставка, тримесечното и дневното договорено количество газ, както и пункта
за предаване – приемане, а именно ******. Съгласно т. 12.1 от договора
стойността на доставения природен газ, се заплаща от клиента по цени,
определени за 1 Мегаватчас (MWh), като цената за всеки месец от периода на
действие на договора е в размер на предложената от доставчика цена за
утвърждаване от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба 2 от
19.03.2013 г. за регулиране на цените за природния газ. В чл. 4. 1 от договора е
уговорено със съгласувана от страните и приложена към същия годишна
програма за доставка на природен газ да се уточняват параметрите на
договора: годишното количество; месечните количества и дневните
количества за всеки месец, включително и броя на дните във всеки месец, в
който клиентът ще приема доставяния газ. Съгласно чл. 7. 1 от договора
дневното договорено количество се определя, като месечното количество газ
се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, с точност до
8
третия знак след десетичната запетая, а по т. 7.4. от договора е предвидено, че
за неприетото количество газ при равномерна доставка с повече от 10 % от
дневното договорено количество през всеки един ден на съответния месец на
доставка, клиентът заплащал на доставчика неустойка в размер на 10 % от
цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в
който е следвало да бъде прието, за което се издавало уведомление за
допълнително плащане, изчислено на база месечния акт. В случая с решение
№ Ц-36 от 01.10.2021 г., решение № Ц-37 от 01.11.2021 г. и решение № Ц-41
от 01.12.2021 г. на Комисията по енергийно и водно регулиране са утвърдени
цените на газа през процесния период.
Неоснователно се явява оплакването на ответника, че същият се явявал
потребител, поради което приложение следвало да намери ЗЗП. Настоящият
съдебен състав намира, че ответникът не е потребител по смисъла на §13, т.1
от ДР от ЗЗП, доколкото в случая процесния договор е сключен от него
именно в качеството му на земеделски производител за осъществяването на
професионална дейност. Съгласно дефиницията на „земеделски
производител“, която се съдържа в §1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители, като такива могат да бъдат физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и преработена продукция
от животински и растителен произход, предназначена за продажба, поради
което земеделският производител се занимава по занятие с тази дейност,
обема и обхвата на която изисква да се води по търговски начин. В този
смисъл са и показанията на свидетеля В>, който посочва, че газта била за
отопление на оранжерията и това била семейната компания, в която и той
работел. С оглед на което възражението на ответника се явява неоснователно.
Относно твърденията на ответника за нищожност на процесния договор и
на клаузите по т. 7.3, т. 7.4 и т. 7.5, поради недобросъвестно упражняване на
права от страна на ищеца, с оглед възползването му от господстващото му
положение на пазара и за противоречие на уговорките в с чл. 31 ЗЗК,
настоящият състав намира същите за неоснователни. Съгласно чл. 5, ал. 3 от
Правилата за търговия с природен газ, при договорите за продажба на
природен газ, сключени от обществения доставчик с крайни снабдители на
природен газ, условията на доставката са обвързани с условията по
договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява
природния газ. Следователно при договарянето общественият доставчик
следва да съобрази какви са възможностите му да осигури на всеки един от
клиентите си доставката на заявеното количество и при отчитане на този
обективен факт да предложи конкретни параметри на сделката - количеството
природен газ, което той е длъжен да предостави, а клиентът - да приеме и да
заплати уговорената цена. В настоящия случай обемът на дължимата
престация за срока на действие на договора е уговорен в т. 4.1 със съгласувана
от страните и приложена към договора годишна програма за доставка на
природен газ, съдържаща параметрите на договора: годишното количество;
месечните количества и дневните количества за всеки месец, включително и
броя на дните във всеки месец, в който клиентът ще приема доставяния газ.
Съгласно т. 7. 1 дневното договорено количество се определя, като месечното
9
количество газ се раздели на броя на календарните дни в съответния месец,
като доставчикът не е длъжен да осигурява на клиента количество газ, което го
надвишава /т. 7. 2/. В т. 7. 3 е постигнато съгласие за приетото количество газ
над 105 % от дневното договорено количество (ДДК) през всеки ден на
съответния месец на доставка клиентът да заплаща на доставчика неустойка в
размер на 10 % от цената на това количество природен газ, определена по
действащата цена в месеца, в който е прието, като неустойка в същия размер е
уговорена в чл. 7. 4 за случаите, в които неприетото количество газ при
равномерна доставка е повече от 10 % през всеки ден на съответния месец на
доставка. От тълкуването на цитираните уговорки във връзка една с друга,
като всяка от тях се схваща в смисъла, който произтича от целия договор
произтича извода, че действителната обща воля на страните е била спазването
от клиента на задължението да получи точно определеното в договора дневно
количество газ да бъде скрепено със санкция за неговото неизпълнение в
случаите, когато то надвишава допустимия толеранс от 5%, независимо от
това дали става дума за прието в повече или за неприето количество газ.
Включването на такава санкционна разпоредба в съдържанието на договора е
изрично предвидено в чл. 5, ал. 2, т. 5 от Правилата за търговия с природен
газ. Така уговорената неустойка би противоречала на разпоредбите на закона
в случай, че единичната цена, по която клиентът ще следва да заплати
извъндоговореното количеството газ, е по - висока от регулираната цена на
природния газ, но от данните, отразени в издадените от доставчика фактура,
УДП и от кредитното известие се вижда, че дължимата като неустойка сума е
била начислена по утвърдените от КЕВР в цитираните по-горе решения цени,
по които общественият доставчик продава природен газ на крайните
снабдители на природен газ, за месеците октомври, ноември и декември на
2021 г., поради което твърдяното противоречие не е налице.
Неизпълнението на задължението на ответника да приеме уговорените
количества природен газ затрудняват постигането от ищеца на целите,
обусловили сключване на договора, доколкото той е търговец и има интерес
закупените от неговия съконтрахент количества газ планомерно и според
очакваното да се продават на ответника срещу съответната цена. В
действителност неприетото от ответника количество природен газ остава в
имуществото на ищеца, т. е. този имуществен актив не погива, и съществува
възможност за бъдещата му продажба, но всяко неприето количество газ
осуетява възможността ищецът с получената за него цена да покрие своите
разходи по доставката, както и възможността да реализира планираната чиста
печалба. С оглед дадените разрешения настоящият състав счита, че клаузата, с
която е уговорена неустойка в размер на 10 % от цената на неполученото
минимално количества природен газ за съответната година, е уговорена с цел
да обезпечи изпълнението на задължението на купувача за получаване на
заявените за съответната календарна година минимални количества природен
газ, да санкционира купувача в случай на неизпълнение на така поетото
задължение и да обезщети продавача за вредите от неизпълнението,
съизмеряващи се с очакваната при сключване на договора, но пропусната
вследствие неосъществените по вина на купувача доставки, печалба.
10
Изложеното води до извода за неоснователност на възражението за
нищожност на клаузата за неустойка, преценявайки към момента на
сключване на договора дали неустойката е нищожна. Отговорността на
ответника по т. 7. 4 от договора е безусловна и за реализирането не е
предвидено възникване на аналогична отговорност и налагане на санкции на
ищеца на същото основание.
Настоящият състав намира, че се явяват неоснователни оплакванията на
ответника във връзка с доставката на уговореното количество газ от страна на
ищеца. Доставката на природен газ се извършва по газопреносна мрежа /която
според т. 1.2 от процесния договор представлява система от газопроводи с
високо налягане и съоръженията към тях с единен технологичен режим на
работа за пренос на природен газ до изхода на газоизмервателна станция или
газорегулираща станция/, като приемането на количества газ от клиентите,
които имат достъп до мрежата, е принципно неограничено /не се доставя
конкретен газ за конкретен клиент, а всеки клиент може да приеме от мрежата
количества под и над уговорените обеми, като в различните хипотези в
договора са уговорени различни последици/, освен от техническите
капацитети за пренос на природен газ за определен период от време на
газопреносната мрежа. От представените по делото доказателства не се
установява, да е било заявявано количество газ, което да не е доставено на
ответника, като не са представени доказателства от ответника, свързани с
неосигуряване на поискания дебит газ поради липса на техническа
възможност за доставка или обвързана с отказ на ищеца, поради което ищецът
е изпълнил задължението си да достави уговореното в договора количество
газ.
Още повече, че съгласно 10.15 от процесния договор е предвидено, че
количеството природен газ, доставени на клиента през всеки от дните на
съответния месец, се отразявали в месечни акт /измерено посредством
средства за търговско измерване, монтирани в пункта за предаване-приемане
т. 10.1 от договора/, като клиентът имал право да оспори мотивирано данните
от месечния акт, който месечен акт съгласно т. 12.7 от договора се предоставял
на клиента, чрез модул Доставки на интернет страницата на ищеца. В случая
по делото са представени месечните актове за доставка на газ за м.10.2021 г.,
м.11.2021 г. и м.12.2021 г., които съгласно представените извадки и
заключение на съдебно-компютърна експертиза са били качени в профила на
ответника, който се достъпвал след въвеждане на потребителско име и парола.
Също така съгласно заключението на вещото лице по съдебно-компютърна
експертиза датата и часът на преглеждане от профила на ответника на
месечните актове за месец октомври 2021 г. е 10.11.2021 г. в 09:14:18 часа, за
месец ноември 2021 г. е 14.12.2021 г. в 16:16:10 часа, и за месец декември 2021
г. е 20.01.2022 г., в 14:09:10 часа. С оглед на което няма как да се приеме, че
посоченото в акта количество газ не е било реално доставено, доколкото
същите са изготвени съгласно процесния договор и са предоставени на
ответника, който се е запознал с тях по предвидения в договора начин, който
не само, че не ги е оспорил, а също така е заплатил доставената газ по фактура
№ ********** от 03.12.2021 г., което представлява по своя характер
11
признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав
по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема,
че то отговаря на истината. Настоящият състав не кредитира показанията на
свидетеля В> по отношение на доставките на газ, с оглед заинтересоваността
на свидетеля, както и доколкото същите противоречат на останалите
представени по делото доказателства, в т. ч. представените месечни отчети,
сертификати за качество на газ на ******. Следва да се посочи, че съдът не
кредитира и показанията на свидетеля В> и в частта във връзка с проблеми с
работата с „Модул Доставки“, доколкото съгласно приетата съдебно-
компютърна експертиза за периода от 01.10.2021 г. до 01.01.2022 г. не е имало
сериозни технически проблеми, които да са оказали влиянието върху
достъпността на системата, като в същия период в профила на потребител
„***** било влизано 69 пъти чрез въвеждане на потребителско име и парола,
поради което оплакванията на ответника в тази връзка се явяват
неоснователни.
От приетите по делото месечните актове за месец октомври 2021 г. и
ноември 2021 г. и заключението по съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че размерът на неприетото количество в отклонение от
договорените съгласно приложение № 1 минимално количество и фактически
доставеното за месец октомври 2021 г. е 1453.347 MWh, а за месец ноември
2021 г. е 282.907 MWh. При това положение ответникът е нарушил
обвързващата го договорна клауза по т. 7.4 от договора, която е скрепена със
санкция, съставляваща заплащане на неустойка в размер на 10 % от
стойността на договореното, но неприето количество газ, по доставена цена,
установено с месечен акт. В случая размерът на неустойката се установява от
представените УДП № *********** от 09.11.2021 г. на стойност 137399.43 лв.
и УДП № ********** от 09.12.2021 г. на стойност от 2636.41 лв., още повече,
че посочените в тях единични цени на газта напълно съответстват на цените
определени с решение № Ц-36 от 01.10.2021 г. и решение № Ц-37 от
01.11.2021 г. на Комисията по енергийно и водно регулиране. Също така с
оглед на приетата съдебно-счетоводна експертиза УДП № *********** от
09.11.2021 г. и УДП № ********** от 09.12.2021 г. са били редовно
осчетоводени от ответника по счетоводна сметка 401 „Задължения към
доставчици“ по партида на ищцовото дружество, като били включени в
дневниците за покупки по ЗДДС и били отразени в съответните справки –
декларации по ЗДДС. С оглед трайната практика на ВКС фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
ответника, включването им в дневника за покупко -продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване,
като същевременно следва да се ценят и като признание за извършване на
описаните в тях услуги, поради което в случая това се явява признание по
отношение на размера на неустойките. Вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е посочило, че в резултата на извършеното от ответника плащане
на сумата от 50000 лв. на 17.12.2021 г. и прихващане с КИ № ********* от
07.01.2022 г. за 24084.65 лв. била погасена изцяло главницата по фактура №
12
********** от 03.12.2021 г., по УДП № ********** от 09.12.2021 г. бил
останал незаплатен остатък от 701.02 лв., а по УДП № *********** от
09.11.2021 г. не била заплатена изцяло главницата в размер на 13739.94 лв.,
поради което общия размер на дължимата неустойка по т. 7.4 от договор №
***** от 18.12.2020 г. възлиза на сумата от 14440.96 лв., в който размер следва
да бъдат уважени предявените искове.
Следва да бъде посочено, че неоснователно се явява и оплакването на
ответника за обективна невъзможност за приемането на договореното
количество газ поради наличието на непреодолима сила с оглед обявената
извънредна епидемиологична обстановка. За да е налице непреодолима сила
следва да е налице сключен преди възникването й договор, а самата
непреодолима сила представлява обстоятелство, което е непредвидимо или
непредотвратимо, от извънреден характер, настъпило след сключване на
договора, преди длъжникът да е изпаднал в забава. Следователно, за да се
приеме, че е налице хипотеза по чл. 306 ТЗ следва да се установи
кумулативност на следните признаци: 1) събитие, което възниква след
сключване на договора; 2) това е събитие, което е непредвидимо от страните,
които сключват договора, следователно настъпването на това събитие не е
закономерно; 3) събитието е непредотвратимо не само от конкретния
длъжник, но и от всеки друг длъжник, който би могъл да бъде в тази позиция;
4) касае до събитие от извънреден характер, като това събитие следва да
направи невъзможно цялото изпълнение по договора. На първо място следва
да се посочи, че процесният договор е сключен на 18.12.2020 г. и е в сила от
01.01.2021 г., т. е. след обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение във
връзка с епидемията от Ковид -19, поради което не е налице още първата
предпоставка, поради което възражението се явява неоснователно. За пълното
следва да се посочи, че също така ответникът не установи при пълно и главно
доказване, невъзможността за изпълнение на задължението да приеме
уговореното количество газ предмет на процесния договор. Представените от
него документ не установява състоянието на непреодолима сила и неговата
истинност в процеса е останала неустановена. По делото не са събрани други
доказателства, които да установяват наличие на това основание, уредено с
разпоредбата на чл. 306 ТЗ, което да освободи ответника от отговорност, за да
се приеме, че неговата забава е в резултат на обстоятелства, които не могат да
му се вменят във вина. Ето защо съдът не приема за установено, че
неизпълнението от негова страна, предшестващо предявяване на иска, се
явява безвиновно.
Настоящият състав намира, че основателна се явява и претенцията за
сумата от 88.99 лева, която ищецът е посочил, че същата представлява
неустойка за забавено плащане по данъчна фактура № **********/03.12.2021
г. за периода от 14.12.2021 г. до 07.01.2022 г., което вземане по своя характер
представлява реално лихва за забава, доколкото съгласно т. 12.14 от процесния
договор е предвидени в случай, че заверяването на банковата сметка на
доставчика, с дължимата сума не е било извършено в уговорените срокове,
клиентът дължал на доставчика неустойка в размер на законната лихва върху
неиздължената сума за целия период на забавата. Съгласно т. 12.16.1 в срок до
13
5-число на месеца за доставка доставчикът издавал фактура за 100 % от
договорените количества природен газ, в съответствие с приложение № 1,
която следвало да се заплати до 12 число на месеца, като фактурите се
предоставят чрез модул Доставки съгласно т. 12.7 от договора. В случая
фактура № ********** от 03.12.2021 г. съгласно представените писмени
доказателства и заключение по съдебно-компютърната експертиза е била
качена в модул „Доставки“ на 03.12.2021 г., като дори е отворена от ответника
чрез неговия профил на 06.12.2021 г. в 13:59:35 часа. Доколкото ответникът не
е извършил плащане на фактура № **********/03.12.2021 г. до 12.12.2021 г.,
то същият е изпаднал в забава от 13.12.2021 г. и дължи законна лихва съгласно
т. 12.14 от договора. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в резултата на извършеното от ответника плащане на сумата от
50000 лв. на 17.12.2021 г. и прихващане с КИ № ********* от 07.01.2022 г. за
24084.65 лв. била погасена изцяло главницата по фактура № ********** от
03.12.2021 г., като размерът на договорната неустойка /в размер на законната
лиха/ по фактура № ********** от 03.12.2021 г. при отчитането на намаляване
на главницата бил 161.30 лв., от която сума била погасена частично сума в
размер на 72.31 /чрез плащането от 17.12.2021 г./, поради което е останал
незаплатен остатък в размер на сумата от 88.99 лв., с оглед на което така
предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 606.86 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 13.11.2021 г. до 15.04.2021 г.,
начислена върху главницата от 14440.96 лева, то настоящият състав намира
следното. В случая УДП № *********** от 09.11.2021 г. за сумата от 13739.94
лв. и УДП № ********** от 09.12.2021 г. за сумата от 2636.41 лв. имат
характер на покани за изпълнение, като в същите са определени и падежите за
плащане съответно на 12.11.2021 г. и на 13.12.2021 г. Същите са били
съобщени на ответника по уговорения в договор № ***** от 18.12.2020 г. срок
и начин съответно на 09.11.2021 г. и на 09.12.2021 г. Също така и двете УДП-та
са били и надлежно осчетоводени от ответника и са включени в дневниците за
покупки по ЗДДС. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза размерът на лихвата за забава върху главницата УДП №
*********** от 09.11.2021 г. за периода от 13.11.2021 г. до 15.04.2022 г. бил
587.77 лв., която сума не била заплатена, а размерът на лихвата за забава по
УДП № ********** от 09.12.2021 г. с отчитана на частичното плащане и
извършеното прихващане за периода от 14.12.2021 г. до 15.04.2022 г. е 19.08
лв. С оглед на гореизложеното искът се явява основателен за сумата в общ
размер от 606.85 лв. за периода от 13.11.2021 г. до 15.04.2021 г., която сума е
формирана от лихвата за забава в размер на 587.77 лв. за периода от 13.11.2021
г. до 15.04.2022 г. и лихвата за забава в размер на 19.08 лв. за периода от
14.12.2021 г. до 15.04.2022 г.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителят /ищец/
14
има право на направените от него разноски в двете производства, като на
ищеца следва да се присъдят сумите от 302.73 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 900 лв. депозити
за вещи лица, 302.73 лв. платена държавна такса в заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ответника не следват да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ************, срещу
***************** Р.И. В., БУЛСТАТ **************, със съдебен адрес
**************, чрез адв. М.М. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание с правна квалификация чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че
***************** Р.И. В. дължи на ЮЛ сумата от 14440.96 лева,
представляваща неприето количество природен газ по т. 7.4 от договор №
***** от 18.12.2020 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на
газопреносната мрежа по свободно договорена цена, за което са издадени УДП
№ ***********/09.11.2021 г. и УДП № **********/09.12.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
606.86 лева, представляваща мораторна лихва за период от 13.11.2021 г. до
15.04.2021 г., сумата от 88.99 лева, представляваща договорна неустойка по
данъчна фактура № **********/03.12.2021 г. за период от 14.12.2021 г. до
07.01.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
20433/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ***************** Р.И. В., БУЛСТАТ **************, със
съдебен адрес **************, чрез адв. М.М., да заплати на ЮЛ“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ************, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1605.46 лв., представляваща разноски в
исковото и заповедното производство производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15