Р Е Ш Е Н И Е
№……...../……..2022 г.
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря КАЛИНКА КОВАЧЕВА и на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2579 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Спедстрой” ЕООД,
предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат Б., срещу решение № 680/11.10.2021
г. по н.а.х.д. № 2998/2021 г. на ВРС, IV
състав, с което е потвърдено НП № 23-0001157/16.12.2020 г. на директора на РД
„Автомобилна администрация” – Варна, с което на касатора на основание чл. 96г
ал. 1 предл. 2 ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 3000 /три хиляди/ лева. По изложени в жалбата съображения се иска
отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция
по същество на правния спор, с което да се отмени оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление, като се претендират и съдебно-деловодни
разноски.
В с. з. на 20.01.2022 г. касаторът „Спедстрой“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. С подадена от пълномощника му адв. Б. молба с. д. № 853/19.01.2022 г. се поддържа касационната жалба.
Ответната по касация страна РД „Автомобилна администрация” – Варна в отговор на касационна жалба изразява чрез директора си П.Ц. становище за нейната неоснователност като претендира при оставяне в сила на въззивното решение да й се присъди възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт; от процесуално легитимирано лице по
чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е
получено редовно от касатора на 20.10.2021 г. /л. 58 от н.а.х.д. № 2998/2021 г.
на ВРС/, а касационната жалба е подадена в рамките на срока за оспорване на
решението на датата 28.10.2021 г., съгласно поставения върху нея печат на съда.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
При пълно и задълбочено изясняване на фактите по
случая районният съд правилно е съотнесъл приложимата към тях правна норма на
чл. 96г ал. 1 предл. 2 ЗАвП и на това основание е потвърдил оспореното наказателно
постановление.
Съответен на възприетите факти и на приложимите
материалноправни норми е изводът на съда, че след като жалбоподателят като
притежател на лиценз на Общността за превоз на товари е допуснал на датата
08.01.2020 г. до управлението на товарен автомобил, с който е извършен обществен
превоз на товари, водачът Н.С.М., неотговарящ към датата на превоза на
изискванията за психологическа годност, тъй като в периода 07.01.2016 г. - 22.08.2020
г. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, то с това
си деяние превозвачът е нарушил изискването на чл. 96г ал. 1 предл. 2 ЗАвП. За
това нарушение законосъобразно е санкциониран с предвиденото в същата норма административно
наказание.
Неоснователно касаторът за първи път пред касационната
инстанция оспорва действието и валидността на изготвения от проверката на
контролните органи констативен протокол. Такова възражение липсва във
въззивната жалба, поради което районният съд не се е произнесъл по него в
решението си, а в настоящето производство на проверка подлежи именно въззивното
решение. От друга страна следва да се има предвид, че административнонаказателното
производство започва с издаването на АУАН, а не с констативния протокол от
проверката, поради което обсъждането на този документ поначало е ирелевантно за
законосъобразността на наказателното постановление.
Не могат да се споделят касационните
оплаквания за опорочаване на процедурата по връчване на АУАН. Според данните по
преписката АУАН е бил предявен на пълномощника на дружеството Димитър Върбанов
Димитров като той е отказал да го подпише. Фактът се потвърждава от отбелязването върху самия акт,
скрепено с подписа, трите имена и ЕГН на свидетел като посочването на служебния
му адрес не представлява нарушение на изискванията за удостоверяване на отказа
и няма отношение към основанието за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
Неоснователно е и касационното оплакване, че потвърждавайки с
въззивното решение наказателно постановление, решаващият делото съд е нарушил материалния
закон. Според многобройните доказателства по административната преписка -
товарителници, пътни листи, тахографски листи, именно водачът Н.С.М. е
осъществил обществения превоз на товари на посочената в АУАН и в НП дата 08.01.2020
г., като ирелевантен в случая е видът на договора, с който водачът е нает в дружеството.
От значение е единствено обстоятелството, че на датата на превоза той не е
разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност.
Неоснователно с жалбата се твърди, че отговорността на превозвача е
ангажирана за нарушение на чл. 7а ал. 2 предл. 3 ЗАвП. В съдържанието на
наказателното постановление за нарушена е посочена нормата на чл. 96г ал. 1 предл.
2 ЗАвП, а нормата на чл. 7а ал. 2 пр. 3 ЗАвП е цитирана в обстоятелствената му
част във връзка с приложението на Наредба № 36/2006г., издадена по реда на чл.
152 ал. 1 т. 2 ЗДвП относно изискванията за психологическа годност. Неизпълнението,
вменено на дружеството превозвач, е пределно ясно от обективна страна, като са
индивидуализирани обстоятелствата, осъществяващи състава на нарушението. Актосъставителят
и наказващият орган са конкретизирали формата, под която е извършено нарушението,
а именно чрез допускането да се осъществи обществен превоз на товари от водач, който
не притежава удостоверение за психологическа годност, каквото ЗАвП изисква. Така
описаното деяние представлява нарушение по смисъла на чл.96г ал.1 предл. 2 ЗАвП
- това е и санкционният състав, по реда на който е ангажирана отговорността на превозвача.
Установяването на психологическата годност на водача се извършва именно чрез издадено
за целта валидно удостоверение. Касаторът не е санкциониран за нарушение по
някои от наредбите, към които препраща чл.7а ЗАвП, а за това, че като превозвач,
притежаващ лиценз на Общността за извършване на превоз на товари, е допуснал до
управлението на товарен автомобил, с който е извършен обществен превоз на товари, водач, неотговарящ на
изискванията за психологическа годност, тъй като към датата на превоза 08.01.2020
г. е без валидно удостоверение за психологическа годност.
Служебната проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение обуслови извод, че то е
постановено от надлежен състав на районния съд в рамките на правомощията му по закон
и вследствие на сезирането му с редовна и допустима жалба срещу издаденото
наказателно постановление.
Поради това обжалваното решение на ВРС следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на спора, съдът намира за неоснователно
направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63д ал.4 ЗАНН определя, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или от друг служител с юридическо образование. В
конкретния случай писменият отговор на касационната жалба е подписан от директора
на РД "Автомобилна администрация" – Варна, за който няма данни да е
лице с юридическо образование, като същевременно и в проведеното открито
съдебно заседание на 20.01.2022 г. не се е явил пълномощник на дирекцията. Поради
това по аргумент от чл. 63д ал. 4 ЗАНН възнаграждение за юрисконсулт не следва
да се присъжда на РД „Автомобилна администрация“.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2
предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 680/11.10.2021 г. по н.а.х.д.
№ 2998/2021 г. на ВРС, IV състав, с което е потвърдено НП №
23-0001157/16.12.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация” –
Варна, с което на „Спедстрой“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 96г
ал.1 предл. 2 ЗАвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/